Свят без социални мрежи
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Какво ще стане, в случай че един прекрасен ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фикция е задоволително корава, с цел да си показа този призрачен сън. Всъщност, в случай че изчезне фейсбук, действителността е задоволително гъвкава, с цел да се появи на негово място някоя друга обществена мрежа, която да наследи функционалностите и задачата му, тъй че верният въпрос е: какво ще стане, в случай че изчезнат обществените мрежи като такива, в случай че изчезнат въобще и към този момент няма къде да туитваме, да публикуваме и да подреждаме на китни сергии изобилните и уханни плодове на богатата си психика.
Аз съм остаряло куче и мога да си показва света без обществени мрежи. Помня свят без компютри, помня свят без мобилни телефони. Виждал съм интернет под DOS и първите си телевизионни сюжети съм писал на пишеща машина (японска). Помня по кое време започнахме да търсим с Гугъл, а още преди да има Фейсбук, кавгите и заяжданиците ставаха в елементарни мнения под публикациите в блога ми. Да, светът без обществени мрежи е изцяло вероятен и даже допустим.
Казвам го с цел да утеша всички, които треперят пред опасността Европейският съюз да остане без Facebook и Инстаграм. Тази опасност породи след от страна на относително новата компания „ Мета “ – притежател на въпросните обществени мрежи и ръководена от бàщицата Марк Зукърбърг. Проблемът е в отсъствието на юридическа изясненост къде ще се обитават сървърите, на които се събира информацията за вас, за мен и за всички останали европейски консуматори – дали на територията на Съединените щати или на територията на Европейския съюз. С моята елементарна глава аз не мога до дъно да схвана какво значение има къде ще се намират физически тези сървъри, само че наподобява има, което значи, че с нашите данни се правят най-разнообразни каузи, някои от които прекомерно конфиденциални. А щом са чак толкоз конфиденциални, надали са и напълно редни или напълно лицеприятни. Все едно. Цукърбърг споделил, че в случай че този въпрос не се реши, то е прекомерно евентуално общият ни европейски дом да остане без фейсбук. Ужас! Ами къде тогава политиците ще заявяват позициите си, с цел да могат медиите да ги препишат? Ще промени ли това живота ни, ще ни промени ли нас като персони?
За да отговорим на този въпрос, е добре да тръгнем малко по-отдалеч и да отговорим на един различен: какво тъкмо съставлява фейсбук, какво ни носи, с какво ни обогатява, за какво ни е нужен? Мнозина ще кажат, че фейсбук е скверно и нечестиво място и по-добре да го няма, в сравнение с да го има, тъй като развращава нравите и трови душата. Разбира се, в случай че едно нещо е единствено зло, единствено непоносимо, то не би представлявало никакъв проблем да се разделим с него и дори не бихме го обсъждали. Дори и в началото не бихме протегнали ръка към него, в случай че беше единствено зло и непоносимо, тъй като индивидът е организиран по този начин, че продължава да се самозалъгва, че е по-скоро добър, в сравнение с неприятен. И той в действителност е, само че в множеството случаи някъде доста, доста надълбоко в себе си, където се крие абсолютният му прототип. Иначе във забележимата си част индивидът е, в случай че не безусловно злобен, то прекомерно повреден. За това приказва общоизвестният факт, че всеки прави зло с лекост, до момента в който за положителното са нужни старания. Но пък доброволното полагане на тези старания демонстрира някакъв присъщ блян – в последна сметка положителното постоянно е повече, тъй като е същина, до момента в който злото е единствено краткотрайно положение.
И по този начин, какво съставлява самичък по себе си фейсбук (нека назоваваме по този начин всяка сходна обществена мрежа)? Той съставлява най-много естрада и след това всичко останало. През вековете натрапчиво повтаряме един доста значим въпрос: в случай че имаме какво да кажем, да го кажем ли, или да замълчим, с цел да не вкарваме другите в прелъщение. И отговорът е даден в Евангелието: „ Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите! “ (Мат. 10:27). Разбира се, Евангелието има поради Истината. Facebook е едно голямо село с доста покриви. За всекиго от нас има по един покрив, на който той може да се качи и да разгласява това, което е решил, че е значимо другите да чуят и да знаят. Дали ще е фотография на котката, която е обърнала паничката с мляко и гузно се е скрила под масата, или пък ще бъде чертеж на перпетуум мобиле, което сте изобретили сами същата заран – това няма никакво значение. Важни са само вашият глас, покривът и слушателите. Това е същността на фейсбук. Всичко останало са користни мероприятия, зародили от вашата нужда да владеете тази същина.
Публичността е сексапил. В огромното село на фейсбук покрив има за всекиго и всеки може да се качи на него и да демонстрира оттова неща, които все ще се откри кой да види и да хареса. Така сега фейсбук е претъпкан от доморасли журналисти и анализатори, от специалисти по всевъзможни въпроси, като постоянно един и същи човек е специалист в няколко профилирани области – през днешния ден е вирусолог, на следващия ден е енергетик, а след това посланик съгласно настоящата „ дъвка “, съгласно това, което се разисква най-шумно и от най-вече други „ специалисти “. Препълнен е също от поети и поетеси, от художници и актьори, които аудитория отвън фейсбук нямат. Препълнен е и от елементарни мъдреци, които на пъстър декор споделят откритията си за живота, вселената и всичко останало. Препълнен е най-накрая от войнстващи рицари на една или друга идея – проваксъри и антиваксъри, русофили и русофоби, джендъри и патрЕоти. Ще речеш, че всеки от тях е най-малко Ахил, само че видиш ли го онлайн, кой знае каква мижитурка ще се окаже.
Публичността е независимост на словото и като всяка независимост е несъмнено положително. Много обстоятелства, хрумвания и позиции стигат до нас посредством обществените мрежи, за което можем единствено да сме признателни. Но с положителното постоянно върви и зло. Когато положителното тръгне към нас, злото към този момент го е изпреварило. Лъжата изпреварва истината. Лъжата единствено чака някъде да се заприказва свободно, с цел да се изпъчи и тя. Покрай обществените мрежи се роди и нов тип медия – fake news. Лъжата и операцията откриха нова среда. Всякакви пиари, пропагандатори, манипулатори, тролове с подправени профили откриха занаят за себе си. Понеже всекидневно получавам предложения за другарство, мога да ви уверя, че съвсем половината от тях са от подправени профили и това си проличава от птичи взор. Социалната мрежа е среда, в която елементарно можеш да влияеш на разнообразни групови настройки от пазарно държание до политически убеждения. И това се регистрира с студен статистически разум и по тази причина е целият спор къде да се пазят потребителските ни данни – вашите и моите. Защото нашите данни са благосъстояние. Истинската стока на една обществена мрежа са нейните клиенти.
Освен груповите, обществените мрежи предизвикват и самостоятелни деформации. Всички те нормално потеглят от възгордяването, от очевидния факт че някой ти обръща внимание, че имаш аудитория, която най-малко се преструва, че се интересува и утвърждава това, което мислиш и приказваш. Гордостта е опияняваща, а най-страшна е гордостта на някой, който си е разрешил да повярва, че е нещо, което не е и в никакъв случай не може да бъде. С тази горделивост върви и надменността, с нея върви и омразата. Косите ми са се изправяли от такава ненавист, на каквато съм попадал във фейсбук. И я виждам основно у хора, които са уверени, че са доста умни, доста учени, доста напредничави и съвременни. Цялата тази тиня, цялата тази сквернота не просто върви със обществените мрежи, а е тяхна изконна природа. А мрежите сякаш са замислени като нещо положително.
И ето го въпросът: да се лишим ли от нещо положително, с цел да отсечем злото, което върви с него, или да допуснем и злото, надявайки се, че ще имаме сили да му устоим? Имате ли отговор на този въпрос? Признавам, че аз се озорвам. Но в последна сметка би трябвало да имаме пред себе си и положителното и злото, с цел да можем да ги познаем и да създадем своя избор. За себе си знам едно – в случай че на следващия ден фейсбук изчезне, няма да умра. Причината е може би че съм „ хубав, интелигентен, обичайно пълен мъж в разцвета на силите си “, който е живял задоволително щастливо и без фейсбук, и без интернет; и без компютър, и без мобилен телефон. Не че в случай че в този момент ми ги лишават, ще бъда доста удовлетворен, само че ще го преживея. Да му мислят виртуалните инфлуенсъри. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Какво ще стане, в случай че един прекрасен ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фикция е задоволително корава, с цел да си показа този призрачен сън. Всъщност, в случай че изчезне фейсбук, действителността е задоволително гъвкава, с цел да се появи на негово място някоя друга обществена мрежа, която да наследи функционалностите и задачата му, тъй че верният въпрос е: какво ще стане, в случай че изчезнат обществените мрежи като такива, в случай че изчезнат въобще и към този момент няма къде да туитваме, да публикуваме и да подреждаме на китни сергии изобилните и уханни плодове на богатата си психика.
Аз съм остаряло куче и мога да си показва света без обществени мрежи. Помня свят без компютри, помня свят без мобилни телефони. Виждал съм интернет под DOS и първите си телевизионни сюжети съм писал на пишеща машина (японска). Помня по кое време започнахме да търсим с Гугъл, а още преди да има Фейсбук, кавгите и заяжданиците ставаха в елементарни мнения под публикациите в блога ми. Да, светът без обществени мрежи е изцяло вероятен и даже допустим.
Казвам го с цел да утеша всички, които треперят пред опасността Европейският съюз да остане без Facebook и Инстаграм. Тази опасност породи след от страна на относително новата компания „ Мета “ – притежател на въпросните обществени мрежи и ръководена от бàщицата Марк Зукърбърг. Проблемът е в отсъствието на юридическа изясненост къде ще се обитават сървърите, на които се събира информацията за вас, за мен и за всички останали европейски консуматори – дали на територията на Съединените щати или на територията на Европейския съюз. С моята елементарна глава аз не мога до дъно да схвана какво значение има къде ще се намират физически тези сървъри, само че наподобява има, което значи, че с нашите данни се правят най-разнообразни каузи, някои от които прекомерно конфиденциални. А щом са чак толкоз конфиденциални, надали са и напълно редни или напълно лицеприятни. Все едно. Цукърбърг споделил, че в случай че този въпрос не се реши, то е прекомерно евентуално общият ни европейски дом да остане без фейсбук. Ужас! Ами къде тогава политиците ще заявяват позициите си, с цел да могат медиите да ги препишат? Ще промени ли това живота ни, ще ни промени ли нас като персони?
За да отговорим на този въпрос, е добре да тръгнем малко по-отдалеч и да отговорим на един различен: какво тъкмо съставлява фейсбук, какво ни носи, с какво ни обогатява, за какво ни е нужен? Мнозина ще кажат, че фейсбук е скверно и нечестиво място и по-добре да го няма, в сравнение с да го има, тъй като развращава нравите и трови душата. Разбира се, в случай че едно нещо е единствено зло, единствено непоносимо, то не би представлявало никакъв проблем да се разделим с него и дори не бихме го обсъждали. Дори и в началото не бихме протегнали ръка към него, в случай че беше единствено зло и непоносимо, тъй като индивидът е организиран по този начин, че продължава да се самозалъгва, че е по-скоро добър, в сравнение с неприятен. И той в действителност е, само че в множеството случаи някъде доста, доста надълбоко в себе си, където се крие абсолютният му прототип. Иначе във забележимата си част индивидът е, в случай че не безусловно злобен, то прекомерно повреден. За това приказва общоизвестният факт, че всеки прави зло с лекост, до момента в който за положителното са нужни старания. Но пък доброволното полагане на тези старания демонстрира някакъв присъщ блян – в последна сметка положителното постоянно е повече, тъй като е същина, до момента в който злото е единствено краткотрайно положение.
И по този начин, какво съставлява самичък по себе си фейсбук (нека назоваваме по този начин всяка сходна обществена мрежа)? Той съставлява най-много естрада и след това всичко останало. През вековете натрапчиво повтаряме един доста значим въпрос: в случай че имаме какво да кажем, да го кажем ли, или да замълчим, с цел да не вкарваме другите в прелъщение. И отговорът е даден в Евангелието: „ Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите! “ (Мат. 10:27). Разбира се, Евангелието има поради Истината. Facebook е едно голямо село с доста покриви. За всекиго от нас има по един покрив, на който той може да се качи и да разгласява това, което е решил, че е значимо другите да чуят и да знаят. Дали ще е фотография на котката, която е обърнала паничката с мляко и гузно се е скрила под масата, или пък ще бъде чертеж на перпетуум мобиле, което сте изобретили сами същата заран – това няма никакво значение. Важни са само вашият глас, покривът и слушателите. Това е същността на фейсбук. Всичко останало са користни мероприятия, зародили от вашата нужда да владеете тази същина.
Публичността е сексапил. В огромното село на фейсбук покрив има за всекиго и всеки може да се качи на него и да демонстрира оттова неща, които все ще се откри кой да види и да хареса. Така сега фейсбук е претъпкан от доморасли журналисти и анализатори, от специалисти по всевъзможни въпроси, като постоянно един и същи човек е специалист в няколко профилирани области – през днешния ден е вирусолог, на следващия ден е енергетик, а след това посланик съгласно настоящата „ дъвка “, съгласно това, което се разисква най-шумно и от най-вече други „ специалисти “. Препълнен е също от поети и поетеси, от художници и актьори, които аудитория отвън фейсбук нямат. Препълнен е и от елементарни мъдреци, които на пъстър декор споделят откритията си за живота, вселената и всичко останало. Препълнен е най-накрая от войнстващи рицари на една или друга идея – проваксъри и антиваксъри, русофили и русофоби, джендъри и патрЕоти. Ще речеш, че всеки от тях е най-малко Ахил, само че видиш ли го онлайн, кой знае каква мижитурка ще се окаже.
Публичността е независимост на словото и като всяка независимост е несъмнено положително. Много обстоятелства, хрумвания и позиции стигат до нас посредством обществените мрежи, за което можем единствено да сме признателни. Но с положителното постоянно върви и зло. Когато положителното тръгне към нас, злото към този момент го е изпреварило. Лъжата изпреварва истината. Лъжата единствено чака някъде да се заприказва свободно, с цел да се изпъчи и тя. Покрай обществените мрежи се роди и нов тип медия – fake news. Лъжата и операцията откриха нова среда. Всякакви пиари, пропагандатори, манипулатори, тролове с подправени профили откриха занаят за себе си. Понеже всекидневно получавам предложения за другарство, мога да ви уверя, че съвсем половината от тях са от подправени профили и това си проличава от птичи взор. Социалната мрежа е среда, в която елементарно можеш да влияеш на разнообразни групови настройки от пазарно държание до политически убеждения. И това се регистрира с студен статистически разум и по тази причина е целият спор къде да се пазят потребителските ни данни – вашите и моите. Защото нашите данни са благосъстояние. Истинската стока на една обществена мрежа са нейните клиенти.
Освен груповите, обществените мрежи предизвикват и самостоятелни деформации. Всички те нормално потеглят от възгордяването, от очевидния факт че някой ти обръща внимание, че имаш аудитория, която най-малко се преструва, че се интересува и утвърждава това, което мислиш и приказваш. Гордостта е опияняваща, а най-страшна е гордостта на някой, който си е разрешил да повярва, че е нещо, което не е и в никакъв случай не може да бъде. С тази горделивост върви и надменността, с нея върви и омразата. Косите ми са се изправяли от такава ненавист, на каквато съм попадал във фейсбук. И я виждам основно у хора, които са уверени, че са доста умни, доста учени, доста напредничави и съвременни. Цялата тази тиня, цялата тази сквернота не просто върви със обществените мрежи, а е тяхна изконна природа. А мрежите сякаш са замислени като нещо положително.
И ето го въпросът: да се лишим ли от нещо положително, с цел да отсечем злото, което върви с него, или да допуснем и злото, надявайки се, че ще имаме сили да му устоим? Имате ли отговор на този въпрос? Признавам, че аз се озорвам. Но в последна сметка би трябвало да имаме пред себе си и положителното и злото, с цел да можем да ги познаем и да създадем своя избор. За себе си знам едно – в случай че на следващия ден фейсбук изчезне, няма да умра. Причината е може би че съм „ хубав, интелигентен, обичайно пълен мъж в разцвета на силите си “, който е живял задоволително щастливо и без фейсбук, и без интернет; и без компютър, и без мобилен телефон. Не че в случай че в този момент ми ги лишават, ще бъда доста удовлетворен, само че ще го преживея. Да му мислят виртуалните инфлуенсъри. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ