Ще се разпадне ли партийната система?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Че за какво пък да не се разпадне? Веднъж към този момент се е случвало. През 1934 не разрешават партиите и профсъюзите и това продължава цяло десетилетие – съгласно мнозина най-хубавото в славната българска история. На 19 май същата година тогавашните медии популяризират Манифест за преврата, в който апропо се споделя:„ Българи! Досегашната партийна политическа система дефинитивно се провали. Пълното разлагане на партиите надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство “
В какво положение е днешната партийна система? Питам, тъй като Антон Кутев – почитан коментатор, който беше представител на служебните държавни управления на Стефан Янев и Гълъб Донев, – назова оперетния конфликт сред Делян Пеевски и Румен Радев „ спусъкът, който отприщва целия разпад на партийната система “. Тоест разпадът е налице и се нуждае само от спусък, който да го отприщи.
За тези, които също като мен не наблюдават изключително ревниво политическите процеси в страната, подсещам, че Пеевски упрекна Президентството в купища корупционни практики, поради което Радев го назова господин Магнитски, а пък Пеевски него – господин Кеш поради „ Кешгейт - пътят на Копринката “ и „ касиерите ” на президента. Пеевски сподели също, че „ диктатурата му свърши и няма да се повтори “.
Но забележете: никой не се впечатлява от съмненията за грозна корупция в Президентстово, тъй като, види се, те не са нищо ново. Но пък всички се питат за какво тъкмо в този момент. По същия мотив Антон Кутев сподели: „ И все пак, аз не разбирам какво прави Пеевски сега “. Щом той не схваща, то ние ли, простите жители, ще разберем!
Една от настойчиво спряганите хипотези е, че сме очевидци на старта на предизборната борба за евроизборите. Радев щял да прави партия, та по тази причина Пеевски се стреснал и го нападнал. Това удостоверяват и думите на самия Пеевски:
„ Излезе, сподели, че ще прави партия, очаквам го на терена. Ръкавицата е хвърлена, аз я одобрявам. Искам борба на политическия терен. Не може да седи в уютното кресло на президент и да злоупотребява с институцията. И в това кресло да се крие зад цялостния си имунитет “.
И ето тук, дами и господа, моят ярък разум се усеща леко комплициран. Такова разтърсване, подобен политически прелом ли ще бъде, като Румен Радев си направи партия? Така нова ера ли ще се разкрие, та остарелият и разяден свят занапред рипа като жилнат? Досегашната процедура демонстрира, че плановете за президентски партии са по-скоро смехотворни. Вижте Първанов, вижте Стефан Янев! И това е по този начин, тъй като наподобява всеки човек, в случай че инцидентно стане президент, леко се побърква и стартира да си мисли, че достойнството, която му се оказва като подобен, му се оказва поради самата му персона, а то не е по този начин. Такъв човек стартира да бърка институционалния рейтинг с персоналния, което си е трагична неточност, тъй като в случай че първият постоянно е обичайно висок, то вторият в доста случаи е печално невисок.
Но пък Радев може да си прави друга сметка. Може да си споделя по този начин: „ Лявото в България към този момент е непоправимо разграничено на проруско и прозападно. Прозападното ляво е във напредък, тъй като си има освен държавно управление, само че взе и кметството на столицата. Проруското ляво се съставлява от залязващата Българска социалистическа партия и от изгряващото „ Възраждане “, което макар стабилно възходящия си тренд, който, по всичко проличава, ще се задържи и за напред, към момента има образ на маргинална организация. И ето аз, Президентът, като си свърша мандата, ще оглавя партия, която да застане отпред на русофилско левия бранш и да сплоти всички здрави сили! Това ще бъде подем на русофилското ляво. Под знамената на тази партия ще се обединят освен комунисти и социалисти, само че и всички евроскептици, а за какво не и всички, които се изживяват като консерватори “.
Дали Делян Пеевски е отгатнал тези мисли на Радев? Дали с опитното си политическо око е провидял надвисваща опасност? Дали е изпаднал в суматоха че Движение за права и свободи ще бъде изместено или най-малко съществено конкурирано в ролята си на трети политически полюс? Това ние, простите жители, няма по какъв начин да знаем. Пък и, постоянно казано, не ни интересува чак толкоз, в случай че си разреша да направя това изказване от името на всички елементарни жители.
Това, което може би ще се окаже по-интересно за нас, е дали в действителност партийната система ще се разпадне, както се притеснява Кутев, тъй като последствията от това биха били вълнуващи и грандиозни. Главните предпоставки от много време са налице.
На първо място това е дълбоката рецесия на хрумвания, за която нееднократно, даже и неотдавна сме писали. Партиите не се разграничават по своите хрумвания, по своя светоглед. Те са като компании с предмет на активност „ власт “ и се конкурират между тях на пазарен принцип върху този предмет. Затова е изцяло обикновено професионални политици да минават от една партия в друга по същия метод, по който, да речем, технолози и инженери минават от „ Кока-Кола “ в „ Пепси “, без някой да се скандализира от това. Едно време ги назоваха „ номади “, само че в случай че ви прави усещане, към този момент престанаха.
После идва намаляването (до цялостно изчезване) на управническия потенциал. Управлението на страната е обемен развой и това, с което са занимават медиите – с политическата част и грандиозните кавги, – съразмерно е по-малко даже и от надводната част на айсберга. Държавната машина се движи от десетки хиляди специалисти, експерти и служители. Те от дълго време не са експерти, а партийни назначения било в блян да се овладеят избрани административни позиции, било да се окаже признателност на симпатизанти за тяхната предизборна преданост.
Популизъм. Глобален политически проблем. Популизмът е езикът за всички партии, без значение в коя част на спектъра се нареждат, на който те беседват с капризния консуматор и гласоподавател един път на няколко години. Демокрацията ражда популизма, а популизмът ражда фантома на обществената страна. За да се подмаже да електората, всеки измисля все по-екзотични неистини и затъва във все по-зловещи задължения (материални и нематериални), които се надява да заплаща съперникът му, когато пристигна на власт по законите на въртележката.
Задкулисие. Поради дълбоки аргументи, с които ще се занимаем на следващия ден, ние живеем и се развиваме в две действителности – забележима за публичното мнение и невидима за същото. Беше време, когато едната беше вид на другата, само че от дълго време нямат нищо общо и филми като „ Матрицата “ стартират да наподобяват все по-малко на художествени и от ден на ден на документални. Задкулисието не е безпорядък, а просто неофициална причинност. Мафията не е безвластие, а система, работеща по неписани закони. Задкулисието е територията на неписаните закони, неведнъж фрапантно разминаващи се с писаните.
Това са основните предпоставки, заплашващи партийната система с разпад. Когато идеологиите правят отстъпка (а това, както виждаме, към този момент се е случило, в това число и в България), партиите се класифицират по нов метод:
• Проруски
• Прозападни
• Партии на достоверната спекулация
И, забележете, партиите не са онтологично такива. Те заемат една или друга поза съгласно конюнктурата. Например новата прозападна левица продължава да се показва за градска демократична десница, тъй като ѝ се коства, че този електорален контейнер е по-пълен. Нищо не е един път вечно и точно по тази причина партийната система е в рецесия. Вероятно по този начин е било и през 1934, когато се е наложило да забранят партиите. Да, но в този момент не е царство България, военните не са тези военни, армията не е онази войска и най-печалното – няма цар, няма монархическа институция, която да организира оздравителните процедури. Мисля, че това е ненапълно печално, ненапълно досадно, само че не е болежка за умиралка. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
