За свободата и достойнството, Бърнард Шоу и прехласването му по тираниите
Иван Сотиров*
Знам, че е мъчно, само че си заслужава да се опитаме да излезем от бойното поле, на което се води братоубийствена борба сред почитателите на Бай Ганю и Магариди, Мадам Злата и щерка ѝ Анка. Байганьовците са ясни, досегът с тях е рисков, без значение че в профил за някои хора те наподобяват занимателни. Образите на Магаридите, Златките и Анките са по-сложни в актуалния подтекст с високия си интелектуален разказ.
За мен
значителният диалог е за свободата и човешкото достолепие
не като незадълбочено подражателство на съвременни трендове, а като надълбоко осмислени морални полезности. И тук не става въпрос единствено за справедливата реакция против погазването на съществени човешки права.
Ако прочетем предговора на „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников, ще забележим че за повече от век и половина не сме трансформирали нашата същина. Днес дебатираме същия главен публичен проблем, който е подложен в театралната пиеса на Войников.
Тук ще изтъквам единствено няколко абзаца от предговора, макар че е доста мъчно да изведеш на напред във времето пасажи от текст, в който всяка дума и всяко изречение са скъпи.
„ Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната бляскавост на работите прави му най-силни усещания. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същина. Повърхните усещания оставят и повърхни знания: а от такива знания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които показват смешни мозъци.
У младите нации съвсем сичко върви по-скоро по подражателство, в сравнение с по систематично изследувание. Много пътя най-хубавите, най-нравственита начала са взети наобратно, разбрани изкривено. От това вместо морал или благоприличие в тях се вгнездява безнравственост, разврат; вместо откровеност, братска обич и привязаност — горделивост, пренебрежение и ненавист; вместо взаимност и единодушие — разкол и разединение; затова, вместо развиване — затъпление и подвеждане. А заблуждението стопира напредъка на душевното развиване и обучение.
Модата е зета вместо цивилизацията. “
„ Да, мнимоцивилизованият е освен това от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти приказва за великодушие, за гражданска добродетел, за братска обич, за единодушие, за единение, само че без да ги сеща той самичък, без да ги има на сърцето си и без да ги прави. Сичко, що е вън от неговия личен интерес, приказва го единствено и единствено, с цел да предложи себе си, че умее да разсъждава, да дава отзиви, препоръки, че знае, че е академик, просветен. “
„ В лицето на доктора Магариди желаех да показва като един деятел на мнимата цивилизация, която запленява слабите мозъци на девицата Анка и на майка и́ Злата, слепи подражатели на модите. “
Провокиран съм да напиша тези редове, тъй като съм покъртен от
масираната акция за налагането на Джордж Бърнард Шоу за духовен стожер,
проведена около свадите свързани с слагането на негова пиеса. Неговият гений на драматург не може да бъде панацея за неговата морална същина. Тези които имат претенцията, че са народен хайлайф и интелектуалци, а не пост-социалистическа интелигенция, са длъжни освен да знаят, само че и да не премълчават какви са публичните хрумвания и правила, които е пропагандирал Шоу.
Джордж Бърнард Шоу, една от най-почитаните икони на левичарите, е
прям сталинист, антисемит, бранител на Холокост и Голодомора,
на Хитлер и Мусолини. За него Сталин е „ очарователно добросърдечен “, „ грузински благородник “, „ без завист в него “, а Хитлер е „ Изключително образован и кадърен мъж ”. Шоу възхвалява нацистите, че „ се оправят “ с непълноценните хора, а когато посещава Киев, по време на „ Гладомора ”, вижда единствено чисти улици с охранени хора и цялостни магазини с всевъзможни артикули и лакомства и написа на Запад, че няма такова нещо като апетит в Съюз на съветските социалистически републики и всичко това са измислици на враговете му. Когато на Запад излиза писмо от съветски писатели с молба за морална поддръжка, назовава ги лигльовци, които не виждат светлите хоризонти, към които ги водят умните и добродетелни руски ръководители. На вечеря, дадена в негова чест, Шоу сподели на събралите се: „ Видях всички „ ужаси “ и бях извънредно удовлетворен от тях “. През март 1933 година той е един от подписалите писмо в The Manchester Guardian, протестиращо против продължаващото неправилно показване на руските достижения: „ Никоя неистина не е прекомерно фантастична, нито една клюка не е прекомерно остаряла... за работа от по-безразсъдните детайли на Британската преса. "
Приемайки сляпо комунистическата агитация, Шоу твърди, че диктаторът е бил заставен да провежда всеобщи изтезания, с цел да защищити страната от „ експлоататори и спекуланти “. Масовите убийства също бяха нужни, с цел да се поддържа способена работна мощ. Както написа Шоу през 1933 година, „ нещастният комисар “ би трябвало да простреля личните си служащи, „ с цел да може по-впечатляващо да попита останалата част от личния състав дали към момента схващат обстоятелството, че заповедите са предопределени за осъществяване “.
Младият откривател Тейлър Къртис в своята публикация „ Джордж Бърнард Шоу беше толкоз влюбен в социализма, че се застъпи за геноцида, с цел да го развие. “ цитира Шоу:
„ Но убиването на непокорните и неефективните беше единствено първата стъпка в построяването на по-добро общество. Шоу също се застъпва за широкообхватна стратегия за евгеника. „ Ако желаем избран вид цивилизация и просвета “, написа той, „ би трябвало да унищожим хората, които не се вписват в тях. “ Това включва цялостен набор от патологии.
В кинохроника от 1931 година той разгорещено повтаря нацистките настроения, заявявайки,
“Ако не можете да оправдаете съществуването си, в случай че не дърпате тежестта си … тогава е ясно, че не можем да използваме организациите на обществото, с цел да ви поддържаме живи, тъй като животът ви не ни носи изгода и не може да бъде доста потребно за вас. ”
През 1948 Шоу споделя: „ Значителен брой хора в никакъв случай няма да се придържат към линията и затова не са потребни за останалата част от обществото. Неуправляемите, свирепите, безсъвестните, идиотите, егоцентричните късогледци и малоумници, каква е изгодата от тях? Не ги наказвайте. Убийте, убийте, убийте, убийте, убийте ги. "
А ето и част от публикацията „ Антисемитизмът на Джордж Бърнард Шоу “ от Сол Джей Сингър, оповестена в
Всъщност неговият категоричен мироглед за евреите като цяло оставя малко на въображението: “Без подозрение евреите са отвратителни същества. Всеки способен историк или психоаналитик може да показа маса неоспорими доказателства, с цел да потвърди, че за света би било по-добре, в случай че евреите в никакъв случай не са съществували. ”
Шоу постоянно служи като апологет на отношението на нацисткия режим към евреите, като написа, че преследването на евреите от Хитлер е „ артикул на всеобщо неодобрение от еврейското благосъстояние “. Той разпознава „ същинския зложелател “ като „ нашественика от Изтока, друза, грубияна, ориенталския паразит; с една дума евреинът. (London Morning Post, 3 декември 1925 г.). В изявление от юни 1933 година за The Sunday Dispatch той удостоверява: „ Нацисткото придвижване в доста връзки се радва на моите топли симпатии; в действителност бих могъл почтено да настоявам, че хер Хитлер е отхвърлил Карл Маркс с цел да застане зад концепциите на Бърнард Шоу. "
И в писмо от юни 1935 година до Зигфрид Требич – австрийския драматург от еврейски генезис, прочут с немските си преводи на творбите на Шоу – той написа: „ Кажете на полковник Гьоринг с моите похвали, че съм подкрепил режима му в Англия до степен да стана неизвестен, и към момента не преставам да го върша по всички въпроси, по които той и Хитлер отстояват непрекъснати истини и същинска Realpolitik.
Страстен и несклоняем евгеник, Шоу предложи нацистите „ да създадат наказуемо кръвосмешението за евреин да се ожени за който и да било, с изключение на за ариец ". Той предлага на Хитлер решение на „ еврейския проблем “, което, съгласно него, също ще помогне за основаването на по-силна Германия (Ню Йорк Таймс, 24 ноември 1933 г.): „ Вместо да унищожава евреите, той [Хитлер] трябваше да каже, Ще търпя евреите във всякаква степен, стига никой евреин да не се дами за еврейка. Така той може да построи мощен, стабилен немски народ.
В сходство със своята всеобхватна доктрина за евгениката, Шоу въодушевено прегърна държавната интервенция в расовото отглеждане, мироглед, проличаващ в неговите Човек и Свръхчовек и който акцентира препоръчаното от него решение на еврейския въпрос: „ Мисля, че би трябвало да се заемем с еврейския въпрос, като признаем правото на страната да прави евгенични опити, като отстранява всички варианти, които счита за нежелателни… ”
В едно скандално изявление, оповестено на 7 февруари 1934 година в The Listener (списание BBC, Лондон), той не би могъл да обясни възгледите си за евгениката по-ясно:
" Мисля, че би било добре да накараш всеки да застане пред уместно назначен съвет, тъкмо както може да пристигна пред комисаря по налога върху приходите и да каже на всеки пет години или на всеки седем години, просто да ги сложи там и да каже: „ Господине или госпожо, в този момент ще бъдете ли по този начин общителен да оправдаете съществуването си? Ако не произвеждате толкоз, колкото консумирате или може би малко повече, тогава, несъмнено, не можем да използваме огромните организации на нашето общество, с цел да ви поддържаме живи, тъй като животът ви не ни носи изгода и не може бъдете доста потребни за себе си... Апелирам към
химиците да открият човечен газ, който да убива незабавно и безболезнено
Накратко, кавалерски газ – гибелен във всички случаи, само че човечен, не нечовечен. "
Когато изричаше тези думи, Шоу сигурно имаше поради съответно да включи убийството на евреите.
Например, впечатлен от известията за „ етническото пречистване “ на евреите от Хитлер, той написа следното в преписка от 6 февруари 1938 година до Беатрис Уеб, прочут британски социолог и съосновател на Лондонското учебно заведение по стопанска система:
" Мисля, че би трябвало да се захванем с еврейския въпрос, като признаем правото на Щатите да вършат евгенични опити, като отстраняват всевъзможни варианти, които считат за нежелани, само че настоявайки да го вършат толкоз хуманно, колкото могат да си разрешат. " Както всички знаем, нацистите в действителност са измислили газ, който са употребявали толкоз дейно, с цел да убият милиони евреи в крематориумите. Въпреки че няма дефинитивно доказателство за този резултат, може рационално да се допусна, че великият Джордж Бърнард Шоу е бил бащата на потреблението на газ Zyklon B при реализирането на „ Окончателното решение “ на Хитлер.
И най-после, отричащият Холокоста Шоу се опълчи на Нюрнбергските процеси за военни закононарушения след Втората международна война на съображение, че ужасите на концентрационните лагери могат да бъдат приписани на елементарна „ административна неефективност “. Той твърди, че такива недомислени правосъдни процеси биха имали повече общо с егоистичното еврейско страдалчество, в сравнение с с действителното реализиране на правдивост.
*Коментарът е оповестен във Facebook профила на създателя.
Знам, че е мъчно, само че си заслужава да се опитаме да излезем от бойното поле, на което се води братоубийствена борба сред почитателите на Бай Ганю и Магариди, Мадам Злата и щерка ѝ Анка. Байганьовците са ясни, досегът с тях е рисков, без значение че в профил за някои хора те наподобяват занимателни. Образите на Магаридите, Златките и Анките са по-сложни в актуалния подтекст с високия си интелектуален разказ.
За мен
значителният диалог е за свободата и човешкото достолепие
не като незадълбочено подражателство на съвременни трендове, а като надълбоко осмислени морални полезности. И тук не става въпрос единствено за справедливата реакция против погазването на съществени човешки права.
Ако прочетем предговора на „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников, ще забележим че за повече от век и половина не сме трансформирали нашата същина. Днес дебатираме същия главен публичен проблем, който е подложен в театралната пиеса на Войников.
Тук ще изтъквам единствено няколко абзаца от предговора, макар че е доста мъчно да изведеш на напред във времето пасажи от текст, в който всяка дума и всяко изречение са скъпи.
„ Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната бляскавост на работите прави му най-силни усещания. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същина. Повърхните усещания оставят и повърхни знания: а от такива знания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които показват смешни мозъци.
У младите нации съвсем сичко върви по-скоро по подражателство, в сравнение с по систематично изследувание. Много пътя най-хубавите, най-нравственита начала са взети наобратно, разбрани изкривено. От това вместо морал или благоприличие в тях се вгнездява безнравственост, разврат; вместо откровеност, братска обич и привязаност — горделивост, пренебрежение и ненавист; вместо взаимност и единодушие — разкол и разединение; затова, вместо развиване — затъпление и подвеждане. А заблуждението стопира напредъка на душевното развиване и обучение.
Модата е зета вместо цивилизацията. “
„ Да, мнимоцивилизованият е освен това от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти приказва за великодушие, за гражданска добродетел, за братска обич, за единодушие, за единение, само че без да ги сеща той самичък, без да ги има на сърцето си и без да ги прави. Сичко, що е вън от неговия личен интерес, приказва го единствено и единствено, с цел да предложи себе си, че умее да разсъждава, да дава отзиви, препоръки, че знае, че е академик, просветен. “
„ В лицето на доктора Магариди желаех да показва като един деятел на мнимата цивилизация, която запленява слабите мозъци на девицата Анка и на майка и́ Злата, слепи подражатели на модите. “
Провокиран съм да напиша тези редове, тъй като съм покъртен от
масираната акция за налагането на Джордж Бърнард Шоу за духовен стожер,
проведена около свадите свързани с слагането на негова пиеса. Неговият гений на драматург не може да бъде панацея за неговата морална същина. Тези които имат претенцията, че са народен хайлайф и интелектуалци, а не пост-социалистическа интелигенция, са длъжни освен да знаят, само че и да не премълчават какви са публичните хрумвания и правила, които е пропагандирал Шоу.
Джордж Бърнард Шоу, една от най-почитаните икони на левичарите, е
прям сталинист, антисемит, бранител на Холокост и Голодомора,
на Хитлер и Мусолини. За него Сталин е „ очарователно добросърдечен “, „ грузински благородник “, „ без завист в него “, а Хитлер е „ Изключително образован и кадърен мъж ”. Шоу възхвалява нацистите, че „ се оправят “ с непълноценните хора, а когато посещава Киев, по време на „ Гладомора ”, вижда единствено чисти улици с охранени хора и цялостни магазини с всевъзможни артикули и лакомства и написа на Запад, че няма такова нещо като апетит в Съюз на съветските социалистически републики и всичко това са измислици на враговете му. Когато на Запад излиза писмо от съветски писатели с молба за морална поддръжка, назовава ги лигльовци, които не виждат светлите хоризонти, към които ги водят умните и добродетелни руски ръководители. На вечеря, дадена в негова чест, Шоу сподели на събралите се: „ Видях всички „ ужаси “ и бях извънредно удовлетворен от тях “. През март 1933 година той е един от подписалите писмо в The Manchester Guardian, протестиращо против продължаващото неправилно показване на руските достижения: „ Никоя неистина не е прекомерно фантастична, нито една клюка не е прекомерно остаряла... за работа от по-безразсъдните детайли на Британската преса. "
Приемайки сляпо комунистическата агитация, Шоу твърди, че диктаторът е бил заставен да провежда всеобщи изтезания, с цел да защищити страната от „ експлоататори и спекуланти “. Масовите убийства също бяха нужни, с цел да се поддържа способена работна мощ. Както написа Шоу през 1933 година, „ нещастният комисар “ би трябвало да простреля личните си служащи, „ с цел да може по-впечатляващо да попита останалата част от личния състав дали към момента схващат обстоятелството, че заповедите са предопределени за осъществяване “.
Младият откривател Тейлър Къртис в своята публикация „ Джордж Бърнард Шоу беше толкоз влюбен в социализма, че се застъпи за геноцида, с цел да го развие. “ цитира Шоу:
„ Но убиването на непокорните и неефективните беше единствено първата стъпка в построяването на по-добро общество. Шоу също се застъпва за широкообхватна стратегия за евгеника. „ Ако желаем избран вид цивилизация и просвета “, написа той, „ би трябвало да унищожим хората, които не се вписват в тях. “ Това включва цялостен набор от патологии.
В кинохроника от 1931 година той разгорещено повтаря нацистките настроения, заявявайки,
“Ако не можете да оправдаете съществуването си, в случай че не дърпате тежестта си … тогава е ясно, че не можем да използваме организациите на обществото, с цел да ви поддържаме живи, тъй като животът ви не ни носи изгода и не може да бъде доста потребно за вас. ”
През 1948 Шоу споделя: „ Значителен брой хора в никакъв случай няма да се придържат към линията и затова не са потребни за останалата част от обществото. Неуправляемите, свирепите, безсъвестните, идиотите, егоцентричните късогледци и малоумници, каква е изгодата от тях? Не ги наказвайте. Убийте, убийте, убийте, убийте, убийте ги. "
А ето и част от публикацията „ Антисемитизмът на Джордж Бърнард Шоу “ от Сол Джей Сингър, оповестена в
Всъщност неговият категоричен мироглед за евреите като цяло оставя малко на въображението: “Без подозрение евреите са отвратителни същества. Всеки способен историк или психоаналитик може да показа маса неоспорими доказателства, с цел да потвърди, че за света би било по-добре, в случай че евреите в никакъв случай не са съществували. ”
Шоу постоянно служи като апологет на отношението на нацисткия режим към евреите, като написа, че преследването на евреите от Хитлер е „ артикул на всеобщо неодобрение от еврейското благосъстояние “. Той разпознава „ същинския зложелател “ като „ нашественика от Изтока, друза, грубияна, ориенталския паразит; с една дума евреинът. (London Morning Post, 3 декември 1925 г.). В изявление от юни 1933 година за The Sunday Dispatch той удостоверява: „ Нацисткото придвижване в доста връзки се радва на моите топли симпатии; в действителност бих могъл почтено да настоявам, че хер Хитлер е отхвърлил Карл Маркс с цел да застане зад концепциите на Бърнард Шоу. "
И в писмо от юни 1935 година до Зигфрид Требич – австрийския драматург от еврейски генезис, прочут с немските си преводи на творбите на Шоу – той написа: „ Кажете на полковник Гьоринг с моите похвали, че съм подкрепил режима му в Англия до степен да стана неизвестен, и към момента не преставам да го върша по всички въпроси, по които той и Хитлер отстояват непрекъснати истини и същинска Realpolitik.
Страстен и несклоняем евгеник, Шоу предложи нацистите „ да създадат наказуемо кръвосмешението за евреин да се ожени за който и да било, с изключение на за ариец ". Той предлага на Хитлер решение на „ еврейския проблем “, което, съгласно него, също ще помогне за основаването на по-силна Германия (Ню Йорк Таймс, 24 ноември 1933 г.): „ Вместо да унищожава евреите, той [Хитлер] трябваше да каже, Ще търпя евреите във всякаква степен, стига никой евреин да не се дами за еврейка. Така той може да построи мощен, стабилен немски народ.
В сходство със своята всеобхватна доктрина за евгениката, Шоу въодушевено прегърна държавната интервенция в расовото отглеждане, мироглед, проличаващ в неговите Човек и Свръхчовек и който акцентира препоръчаното от него решение на еврейския въпрос: „ Мисля, че би трябвало да се заемем с еврейския въпрос, като признаем правото на страната да прави евгенични опити, като отстранява всички варианти, които счита за нежелателни… ”
В едно скандално изявление, оповестено на 7 февруари 1934 година в The Listener (списание BBC, Лондон), той не би могъл да обясни възгледите си за евгениката по-ясно:
" Мисля, че би било добре да накараш всеки да застане пред уместно назначен съвет, тъкмо както може да пристигна пред комисаря по налога върху приходите и да каже на всеки пет години или на всеки седем години, просто да ги сложи там и да каже: „ Господине или госпожо, в този момент ще бъдете ли по този начин общителен да оправдаете съществуването си? Ако не произвеждате толкоз, колкото консумирате или може би малко повече, тогава, несъмнено, не можем да използваме огромните организации на нашето общество, с цел да ви поддържаме живи, тъй като животът ви не ни носи изгода и не може бъдете доста потребни за себе си... Апелирам към
химиците да открият човечен газ, който да убива незабавно и безболезнено
Накратко, кавалерски газ – гибелен във всички случаи, само че човечен, не нечовечен. "
Когато изричаше тези думи, Шоу сигурно имаше поради съответно да включи убийството на евреите.
Например, впечатлен от известията за „ етническото пречистване “ на евреите от Хитлер, той написа следното в преписка от 6 февруари 1938 година до Беатрис Уеб, прочут британски социолог и съосновател на Лондонското учебно заведение по стопанска система:
" Мисля, че би трябвало да се захванем с еврейския въпрос, като признаем правото на Щатите да вършат евгенични опити, като отстраняват всевъзможни варианти, които считат за нежелани, само че настоявайки да го вършат толкоз хуманно, колкото могат да си разрешат. " Както всички знаем, нацистите в действителност са измислили газ, който са употребявали толкоз дейно, с цел да убият милиони евреи в крематориумите. Въпреки че няма дефинитивно доказателство за този резултат, може рационално да се допусна, че великият Джордж Бърнард Шоу е бил бащата на потреблението на газ Zyklon B при реализирането на „ Окончателното решение “ на Хитлер.
И най-после, отричащият Холокоста Шоу се опълчи на Нюрнбергските процеси за военни закононарушения след Втората международна война на съображение, че ужасите на концентрационните лагери могат да бъдат приписани на елементарна „ административна неефективност “. Той твърди, че такива недомислени правосъдни процеси биха имали повече общо с егоистичното еврейско страдалчество, в сравнение с с действителното реализиране на правдивост.
*Коментарът е оповестен във Facebook профила на създателя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ