Иван Сотиров, Когато историческите аналогии се правят на базата на

Иван Сотиров,

Когато историческите аналогии се вършат въз основата на извадени от подтекста обстоятелства, те се трансформират в пошли политически операции. Но най-пошлото е когато всякакви партийни агиткаджии оскверняват паметта на най-великият български общественик в актуалната ни история, с цел да градят фетиш към партийният си водач посредством такива манипулативни аналогии.

Първо, Стамболов не се е коалирал с съветските сътрудници, а по негово време те са били преследвани, задържани и съдени. Второ, Стамболов е провалил всички опити на Русия да наложи свое протеже за наш държавен глава, а не е правил акция за избирането съветски петоколонник за подобен. И трето - Стамболов не се е занимавал с съветските дипломати - те сами са напуснали, тъй като са се почувствали безсилни да му противодействат. Освен това, би трябвало да е ясно, че посолството е единствено един от каналите, посредством които Кремъл ръководи резидентурата си в България.

Т.н. “Септемврийско въстание” през 1923г. и атентата в храма “Света Неделя” през 1925г. са проведени от Кремъл, макар, че тогава освен, че не е имало съветско посолство, само че не сме поддържали и дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики. В интервала на прекъснати дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики е квалифициран и осъществен превратът от 19-и май 1934г., след който незабавно са възобновени връзките със Съюз на съветските социалистически републики. И не на последно място е добре да се помни, че по време на тъй наречените “Преход”, тъкмо при държавните управления, които изгониха съветски дипломати, Кремъл осъществя най-важните си геостратегически планове в България.