Последното интервю на Батето: Винаги правех каквото си исках
Иван Славков, по-известен като Батето, е роден на 11 май 1940 година в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ, професор по състезателен мениджмънт и обществено ръководство към Киевския университет. Владее британски, немски и съветски език. Бил е дълготраен играч по водна топка в тима на Септември, основен редактор на сп. „ Българско фото “, редактор в „ Работническо дело “ и „ Труд “. От 1971 година става Генерален шеф на Българска национална телевизия – цели 11 години. През 1982 година е определен за ръководител на БОК, през 1987 е към този момент член на МОК, а от 1995 година е и президент на Българския футболен съюз. В края на 2003 година получи медал „ Стара планина “. Има три брака зад тила си – първата му брачна половинка умира в самолетна злополука, когато Славков е едвам 26-годишен, втората е Людмила Живкова, а третата и последна – Валя. Батето умря на 1 май 2011 година.Това е последното му изявление, което даде особено за вестник „ Шоу “. „ Тема Спорт “ показва на читателите си какво споделя огромният Иван Славков.
Проф. Славков, разбрах, че имате съществени проблеми със здравето, две интервенции на едното око. Каква е повода и по какъв начин сте в този момент?
– Отидох на обзор, тъй като получих смяна на цвета, затъмнение на лявото око и като ме видяха, напряко ми споделиха лягай – отлепена ретина. Ами от какво се получава – от какво ли не, от доста неща, от удар, от попречване, дори от кихане може да стане. Аз не преставам да се майтапя, тъй като човек би трябвало да се майтапи в такива обстановки, с цел да не пострада душевен. Прочетох в една енциклопедия, че това може да се получи заради 10 аргументи и възкликнах – моето не е от една. Иначе претърпях две интервенции, по този начин е, към момента се възвръщам, на открито заедно съм с черни очила, тъй като към момента ме нервира светлината.
Имали ли сте различен здравословен проблем?
– Да. Получих хипертонична рецесия. Отидох във Военна болница, където всички са ми другари. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.
А през днешния ден по какъв начин сте с кръвното?
– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две рецесии. И в двата случая незабавно извиках доктор. Аз доста обичам да се грижа за здравето си.
След като излъчиха скандалния филм на Би Би Си, поради който ви изключиха от МОК, не се ли чувствате най-малко малко привършен?
– Не! Не, обикновено е, стават и такива неща, не съм го приемал трагично. Стана по този начин – аз отидох да се защитя пред сесията, и в случай че още единствено шест души бяха дали своят вот в моя изгода, крайният резултат нямаше да е подобен, нямаше да се случи изключването. Но българи изрично не са забъркани, не мога да допускам за такова нещо. Аз не бях основното настоящо лице в този скандал, само че в случай че бях, сигурно щях да взема тези пари. Дори не знаех за тези срещи, а във кино лентата и сами можете да се уверите, че на никое място дори не загатвам думата "пари ". Но отново ще кажа – скърбя, че не взех тогава парите!
Защо името Иван Славков все се свързва с чашката уиски, а в това време малко на брой са тези, които могат да кажат видях Славков пийнал?! Как го постигате това?
– Честно да ти кажа, и аз не знам. За мен това си е чиста завист и злоба, тъй като другаде не могат нещо да изсипят върху мен и изсипват това. Щом ще е с уиски, с уиски да е, не са ме видели пийнал, нали. Нека си приказват, нали би трябвало все с нещо да си запълват времето. Все отново, нали знаеш, аз съм си кристална душа… Аз до 35-тата си година бях деен състезател и не съм поглеждал алкохол. Занимавал съм се с водна топка и освен. След това още 10 години спортувах интензивно, само че без спортни детайли. Живеех до Спортната палата и всяка заран ставах в 6. 00 ч., тичах до Дианабад и назад. Така че, виждаш, следващите легенди за мен. Дай в този момент ще го разбием на пух и прахуляк, макар че то си се знае.
Бяхте играч по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?
– Да. Имал съм доста контузии. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.
Как счупихте лакътя?
– Удари ме дръжка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да конкретизирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.
Имате ли проблеми с дамите? Женкар ли е Иван Славков?
– Ооо, доста огромен проблем имам дори. Аз съм подложен на подобен полов тормоз, само че към този момент полека-лека се избавям. Разбира се, че обичам дамите, кой не ги обича, въпреки всичко съм се женил и цели три пъти. А отвън браковете пък колко… То не е за разправяне, тъй че и проблеми, и дами има при мен. Но постоянно съм карал дамите към себе си да се усещат като принцеси. Цял живот за дами разходвам, доста пари ми минаха през ръцете и всички дами в моя живот са били принцеси.
Както самичък казахте, били сте женен цели три пъти, което си е достижение. През ’66 година, едвам 25-годишен оставате вдовец, откакто първата ви брачна половинка умира в самолетна злополука. Как се промени животът ви по-късно?
– Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици дружно с първата ми брачна половинка и това беше всичко. Две години по-късно се ожених повторно, 3 седмици ми търпя първият брак, 13 години – вторият и в този момент 10 години третият.
От втората си брачна половинка Людмила Живкова имате наследник – Тодор. Какъв е той, с какво се занимава, тежат ли му имената на татко му и дядо му?
– Освен наследник имам и внучка. Тодор работи в една компания за високи технологии, телекомуникация. Завърши образованието си в Швейцария, в най-престижния университет. Не, не му тежи това име, което носи, дори е горделив с него, гордее с и с мен, и с дядо си. При моите деца такова нещо като сравняване не съществува. Все отново се надявам да поработи и за внук…
А сегашната ви брачна половинка Валя, не ви ли ревнува най-малко малко?
– Е, в този момент, няма от какво. Не излизам от у дома – мия, пера, шетам, готвя… майтапя се, несъмнено. Абе, има учредения да ме ревнува, само че и аз внимавам. Деликатен съм, доста дори, само че си я обичам нея.
Казвате, че я обичате, само че бихте я сменили само за тъща си, нали по този начин?
– Да, само за нея! Аз дори съм й казвал на тъщата: Ела тук, с цел да си я пратя Валя у вас. Ела да ме гледаш, това съм й казвал от време на време.
Колко часа спите в денонощие?
– Около 6.
Има ли стрес в живота ви?
– Единственият стрес в живота ми е обвързван с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.
Бихте ли го обяснили?
– Стрес е, тъй като е имало опция да бъда мъртвороден.
Бихте ли разказали нещо за вашия татко?
– Той беше като майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на татко ми – доктор Борис Славков, интернист – към момента се носи като легенда. Спасил е доста хора. Един от тях е фамозният наш художник Сули Сеферов.
Има ли други лекари в рода ви?
– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя споделя: Ти си за пандиза, ти си за лекуване. Била е специалист в най-тежките престъпни случаи. Едната от заварените ми дъщери приключи медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.
Все отново сте били шурей на Тодор Живков. Разбирахте ли се двамата, в какви връзки бяхте?
– Ех, че не можеш в този момент да го попиташ него… Ами ти знаеш ли каква тъга е да си тъст на Иван Славков? И визия си нямаш… Не, не, в доста положителни връзки бяхме, несъмнено, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е обикновено в едно семейство, само че в последна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, наивник, тъй че в това отношение няма да се чуе нищо неприятно.
Чувала съм, че сте добър картоиграч и играете карти на вързано. Да разбирам ли, че сте комарджия?
-Абсолютно правилно, по този начин е, признавам си, хванахте ме. Играя карти, но то човек, в случай че не играе за пари, защо да играе?! И освен карти, и табла също. Простият извод натам води, че откакто играеш за пари, си комарджия, аз не се тормозя да го кажа. Но, едно е да играеш на вързано за нещо, за пари, напълно друго е да си продадеш след играта къщата, колата… Такива неща са ми непознати.
Знам, че Лили Иванова от години е ваша най-голяма уязвимост?
– Преди всичко аз съм й кум. Но тя в действителност и без тази детайлност е страхотна за мен. Откровено казано, не е имало по-добра в България от нея и няма и да има. И в този смисъл, да, уязвимост ми е, и то огромна. Трябва да ви кажа, че тя е извънредно прецизен и порядъчен човек, кардинална е и в никакъв случай до този миг не е избягала от себе си и от навиците си. За което всеки човек би могъл да й смъкна шапка, най-много аз.
Вярно ли е, че сте били преследван от Държавна сигурност?
– Ами по какъв начин, всеки е бил. Тия кретенизми, за какво толкоз години не ги откриха тези досиета? Защото всички безусловно са набъркани в тази мръсотия в една или друга форма.
Вярно ли е, че сте желали да хвърляте Алла Пугачова от балкона?
– А по този начин, отлично на теб, тъкмо попадение! Не съм желал да я мятам, по какъв начин ще върша такива нелепости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва. С Алла слизахме по една стълба от балкона към главния ресторант и това беше всичко, по какъв начин си ме представяте да хвърля подобен уникат?! Истината е, че инцидентно се озовах там, където беше и целият снимачен екип, а с Алла сме си доста близки и те ми викат: Бате, дай в този момент да създадем една такава сцена… ах, все едно инцидентно се срещате. Иначе ще ви кажа, тя е доста приветлив човек, радостен, занимателен. Знаеш ли какъв брой вкусно умее да готви, страшна е. И също така е доста надарена! Гледам си непрекъснато съветските канали като теб. Поздравявам те за което. През какво ли не минаха тия, горките хора и си задържаха и културата, и изкуството, и всичко.
Как се чувствахте, до момента в който бяхте единственият стопанин на ефира в националната телевизия?
– Аз управлявах страната. Нямах надзор от никого. Имах самоконтрол.
В какво се показваше той?
– Правех, каквото си желаех. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, само че не и да се стопира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях началник. Нямаше Политбюро над мен, нямаше Централен комитет, МК и така нататък Никой не разбра, че управлявах страната.
Известен сте с възприятието си за комизъм. Как съумяхте да го запазите през годините?
– Плащам си.
Кое е най-голямото ви професионално достижение?
Че оживях след всичките нелепости, които направих в живота си…
Проф. Славков, разбрах, че имате съществени проблеми със здравето, две интервенции на едното око. Каква е повода и по какъв начин сте в този момент?
– Отидох на обзор, тъй като получих смяна на цвета, затъмнение на лявото око и като ме видяха, напряко ми споделиха лягай – отлепена ретина. Ами от какво се получава – от какво ли не, от доста неща, от удар, от попречване, дори от кихане може да стане. Аз не преставам да се майтапя, тъй като човек би трябвало да се майтапи в такива обстановки, с цел да не пострада душевен. Прочетох в една енциклопедия, че това може да се получи заради 10 аргументи и възкликнах – моето не е от една. Иначе претърпях две интервенции, по този начин е, към момента се възвръщам, на открито заедно съм с черни очила, тъй като към момента ме нервира светлината.
Имали ли сте различен здравословен проблем?
– Да. Получих хипертонична рецесия. Отидох във Военна болница, където всички са ми другари. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.
А през днешния ден по какъв начин сте с кръвното?
– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две рецесии. И в двата случая незабавно извиках доктор. Аз доста обичам да се грижа за здравето си.
След като излъчиха скандалния филм на Би Би Си, поради който ви изключиха от МОК, не се ли чувствате най-малко малко привършен?
– Не! Не, обикновено е, стават и такива неща, не съм го приемал трагично. Стана по този начин – аз отидох да се защитя пред сесията, и в случай че още единствено шест души бяха дали своят вот в моя изгода, крайният резултат нямаше да е подобен, нямаше да се случи изключването. Но българи изрично не са забъркани, не мога да допускам за такова нещо. Аз не бях основното настоящо лице в този скандал, само че в случай че бях, сигурно щях да взема тези пари. Дори не знаех за тези срещи, а във кино лентата и сами можете да се уверите, че на никое място дори не загатвам думата "пари ". Но отново ще кажа – скърбя, че не взех тогава парите!
Защо името Иван Славков все се свързва с чашката уиски, а в това време малко на брой са тези, които могат да кажат видях Славков пийнал?! Как го постигате това?
– Честно да ти кажа, и аз не знам. За мен това си е чиста завист и злоба, тъй като другаде не могат нещо да изсипят върху мен и изсипват това. Щом ще е с уиски, с уиски да е, не са ме видели пийнал, нали. Нека си приказват, нали би трябвало все с нещо да си запълват времето. Все отново, нали знаеш, аз съм си кристална душа… Аз до 35-тата си година бях деен състезател и не съм поглеждал алкохол. Занимавал съм се с водна топка и освен. След това още 10 години спортувах интензивно, само че без спортни детайли. Живеех до Спортната палата и всяка заран ставах в 6. 00 ч., тичах до Дианабад и назад. Така че, виждаш, следващите легенди за мен. Дай в този момент ще го разбием на пух и прахуляк, макар че то си се знае.
Бяхте играч по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?
– Да. Имал съм доста контузии. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.
Как счупихте лакътя?
– Удари ме дръжка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да конкретизирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.
Имате ли проблеми с дамите? Женкар ли е Иван Славков?
– Ооо, доста огромен проблем имам дори. Аз съм подложен на подобен полов тормоз, само че към този момент полека-лека се избавям. Разбира се, че обичам дамите, кой не ги обича, въпреки всичко съм се женил и цели три пъти. А отвън браковете пък колко… То не е за разправяне, тъй че и проблеми, и дами има при мен. Но постоянно съм карал дамите към себе си да се усещат като принцеси. Цял живот за дами разходвам, доста пари ми минаха през ръцете и всички дами в моя живот са били принцеси.
Както самичък казахте, били сте женен цели три пъти, което си е достижение. През ’66 година, едвам 25-годишен оставате вдовец, откакто първата ви брачна половинка умира в самолетна злополука. Как се промени животът ви по-късно?
– Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици дружно с първата ми брачна половинка и това беше всичко. Две години по-късно се ожених повторно, 3 седмици ми търпя първият брак, 13 години – вторият и в този момент 10 години третият.
От втората си брачна половинка Людмила Живкова имате наследник – Тодор. Какъв е той, с какво се занимава, тежат ли му имената на татко му и дядо му?
– Освен наследник имам и внучка. Тодор работи в една компания за високи технологии, телекомуникация. Завърши образованието си в Швейцария, в най-престижния университет. Не, не му тежи това име, което носи, дори е горделив с него, гордее с и с мен, и с дядо си. При моите деца такова нещо като сравняване не съществува. Все отново се надявам да поработи и за внук…
А сегашната ви брачна половинка Валя, не ви ли ревнува най-малко малко?
– Е, в този момент, няма от какво. Не излизам от у дома – мия, пера, шетам, готвя… майтапя се, несъмнено. Абе, има учредения да ме ревнува, само че и аз внимавам. Деликатен съм, доста дори, само че си я обичам нея.
Казвате, че я обичате, само че бихте я сменили само за тъща си, нали по този начин?
– Да, само за нея! Аз дори съм й казвал на тъщата: Ела тук, с цел да си я пратя Валя у вас. Ела да ме гледаш, това съм й казвал от време на време.
Колко часа спите в денонощие?
– Около 6.
Има ли стрес в живота ви?
– Единственият стрес в живота ми е обвързван с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.
Бихте ли го обяснили?
– Стрес е, тъй като е имало опция да бъда мъртвороден.
Бихте ли разказали нещо за вашия татко?
– Той беше като майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на татко ми – доктор Борис Славков, интернист – към момента се носи като легенда. Спасил е доста хора. Един от тях е фамозният наш художник Сули Сеферов.
Има ли други лекари в рода ви?
– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя споделя: Ти си за пандиза, ти си за лекуване. Била е специалист в най-тежките престъпни случаи. Едната от заварените ми дъщери приключи медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.
Все отново сте били шурей на Тодор Живков. Разбирахте ли се двамата, в какви връзки бяхте?
– Ех, че не можеш в този момент да го попиташ него… Ами ти знаеш ли каква тъга е да си тъст на Иван Славков? И визия си нямаш… Не, не, в доста положителни връзки бяхме, несъмнено, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е обикновено в едно семейство, само че в последна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, наивник, тъй че в това отношение няма да се чуе нищо неприятно.
Чувала съм, че сте добър картоиграч и играете карти на вързано. Да разбирам ли, че сте комарджия?
-Абсолютно правилно, по този начин е, признавам си, хванахте ме. Играя карти, но то човек, в случай че не играе за пари, защо да играе?! И освен карти, и табла също. Простият извод натам води, че откакто играеш за пари, си комарджия, аз не се тормозя да го кажа. Но, едно е да играеш на вързано за нещо, за пари, напълно друго е да си продадеш след играта къщата, колата… Такива неща са ми непознати.
Знам, че Лили Иванова от години е ваша най-голяма уязвимост?
– Преди всичко аз съм й кум. Но тя в действителност и без тази детайлност е страхотна за мен. Откровено казано, не е имало по-добра в България от нея и няма и да има. И в този смисъл, да, уязвимост ми е, и то огромна. Трябва да ви кажа, че тя е извънредно прецизен и порядъчен човек, кардинална е и в никакъв случай до този миг не е избягала от себе си и от навиците си. За което всеки човек би могъл да й смъкна шапка, най-много аз.
Вярно ли е, че сте били преследван от Държавна сигурност?
– Ами по какъв начин, всеки е бил. Тия кретенизми, за какво толкоз години не ги откриха тези досиета? Защото всички безусловно са набъркани в тази мръсотия в една или друга форма.
Вярно ли е, че сте желали да хвърляте Алла Пугачова от балкона?
– А по този начин, отлично на теб, тъкмо попадение! Не съм желал да я мятам, по какъв начин ще върша такива нелепости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва. С Алла слизахме по една стълба от балкона към главния ресторант и това беше всичко, по какъв начин си ме представяте да хвърля подобен уникат?! Истината е, че инцидентно се озовах там, където беше и целият снимачен екип, а с Алла сме си доста близки и те ми викат: Бате, дай в този момент да създадем една такава сцена… ах, все едно инцидентно се срещате. Иначе ще ви кажа, тя е доста приветлив човек, радостен, занимателен. Знаеш ли какъв брой вкусно умее да готви, страшна е. И също така е доста надарена! Гледам си непрекъснато съветските канали като теб. Поздравявам те за което. През какво ли не минаха тия, горките хора и си задържаха и културата, и изкуството, и всичко.
Как се чувствахте, до момента в който бяхте единственият стопанин на ефира в националната телевизия?
– Аз управлявах страната. Нямах надзор от никого. Имах самоконтрол.
В какво се показваше той?
– Правех, каквото си желаех. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, само че не и да се стопира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях началник. Нямаше Политбюро над мен, нямаше Централен комитет, МК и така нататък Никой не разбра, че управлявах страната.
Известен сте с възприятието си за комизъм. Как съумяхте да го запазите през годините?
– Плащам си.
Кое е най-голямото ви професионално достижение?
Че оживях след всичките нелепости, които направих в живота си…
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ