Поредно посегателство от руската държава върху български духовен паметник
Иван Сирлещов гостува на Васил Данов в рубриката „ Видимо и невидимо: Абордаж “. Дълги години той изследва родословното си дърво. Първите писмени сведения за рода Лещови датират от 1690 година Иван Сирлещов произлиза от фамилията на Димитър Лещов, прочут за това време банскалийски възрожденец и бизнесмен, търгуващ в Австро-Унгария и Франция.
Съгласно контракта сред Османската и Австро-унгарската империи, в края на 18-ти век гръцките и българските бизнесмени, са можели да се възползват от избрани привилегии, макар че са православни християни.
Иван Сирлещов попада на писмо от 1788 година, писано от неговия прародител (9 пъти пра) до императора на Австро-Унгария, с което той моли за позволение да бъде издигната гръцко-влашка черква в Пеща. Църквата е приключена за 10 години и е изографисана от различен банскалия - Тома Вишанов, а по мащаби и искра е несравнима.
Преди 4 година И. Сирлещов се свързва с съветски свещеници, които сега служат в българската черква и те го осведомят, че след края на Втората международна война унгарската страна е изпратила предложения до румънската, сръбската и гръцката страни, само че не и до българската, до колкото им било известно, „ да се вземе “ храма. Отговор не е имало. Тогава през 1949г. в храма се настанява съветската черква и поставя надпис „ московска патриаршия “. В момента църквата, издигната преди „ единствено “ 225 година, е на 7-мо място в забележителностите на Будапеща.
Иван Сирлещов е писал до Външно министерство, свързал се е с Фондация „ Кирил и Методий “ и Светия синод, с молба храмът да се обслужва от български и гръцки свещеници, т.к. е издигнат със средствата на родолюбиви българи и гърци, само че за жалост, все още няма отговор от никого.
Това е следващото посягане от страна на съветската православна черква и съветската страна върху религиозно и културно средище на българите, което е „ единствено “ на 225 година То би трябвало да бъде избавено, а не да бъде прегазено, както доста други светини, от булдозерите на путиновата страна.
За това какво написа в писмото до императора на Австро-Унгария, каква е ориста на българската черква след 1949г, какво е положението на храма и неговия двор - отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
Съгласно контракта сред Османската и Австро-унгарската империи, в края на 18-ти век гръцките и българските бизнесмени, са можели да се възползват от избрани привилегии, макар че са православни християни.
Иван Сирлещов попада на писмо от 1788 година, писано от неговия прародител (9 пъти пра) до императора на Австро-Унгария, с което той моли за позволение да бъде издигната гръцко-влашка черква в Пеща. Църквата е приключена за 10 години и е изографисана от различен банскалия - Тома Вишанов, а по мащаби и искра е несравнима.
Преди 4 година И. Сирлещов се свързва с съветски свещеници, които сега служат в българската черква и те го осведомят, че след края на Втората международна война унгарската страна е изпратила предложения до румънската, сръбската и гръцката страни, само че не и до българската, до колкото им било известно, „ да се вземе “ храма. Отговор не е имало. Тогава през 1949г. в храма се настанява съветската черква и поставя надпис „ московска патриаршия “. В момента църквата, издигната преди „ единствено “ 225 година, е на 7-мо място в забележителностите на Будапеща.
Иван Сирлещов е писал до Външно министерство, свързал се е с Фондация „ Кирил и Методий “ и Светия синод, с молба храмът да се обслужва от български и гръцки свещеници, т.к. е издигнат със средствата на родолюбиви българи и гърци, само че за жалост, все още няма отговор от никого.
Това е следващото посягане от страна на съветската православна черква и съветската страна върху религиозно и културно средище на българите, което е „ единствено “ на 225 година То би трябвало да бъде избавено, а не да бъде прегазено, както доста други светини, от булдозерите на путиновата страна.
За това какво написа в писмото до императора на Австро-Унгария, каква е ориста на българската черква след 1949г, какво е положението на храма и неговия двор - отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ