Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика
Иван Шопов, прочут още като Balkansky и Cooh, е добре прочут на българската електронна сцена у нас. Той е един от създателите, които самоуверено навлязоха в дебрите на родния фолклор, с цел да го показват на публиката под една по-различна форма благодарение на електронен тон, в чиито води Иван се усеща най-добре.
Преди две години, дружно с певиците от вокалната фолклорна група Авигея, той основава албума „ Канатица ”. След триумфа му екипът се събира, с цел да го показа още веднъж, само че този път под формата на ремиксирани части с присъединяване на редица актьори от България и света. Повече информация за албума, основаването му и идното му показване пред родна аудитория, четете от изявлението ни с Иван.
Разкажете освен това за новото издание? Как ви пристигна концепцията да ремиксирате частите от истинския албум и то благодарение на посетител диджеи?Идеята ми пристигна, откакто се свързах с музиканта Clockvice от Швеция, с цел да му благодаря за вдъхновението, което ми даде той за звуците в истинската версия на „ Чичовите Конье ”, която е в албума „ Канатица ”. Казвайки му това се запитах, кой ли може да направи нова версия на тази комбинация и незабавно ми хрумна да го попитам за това. Оттам започнах да запитвам и други вдъхновяващи електронни музиканти дали ще създадат нови версии на истинските композиции и по този начин стигнах до все по-голяма селекция от реализатори. В началото всички бяха чужденци, само че в един миг взех решение, че желая да чуя ремикси и на български модерни музиканти. Аз също направих няколко, само че с другите ми псевдоними.
Как тъкмо записахте частите от албума? Сигурно не е елементарно да се провеждат толкоз разнообразни хора?Моята задача беше да потърся хората и да им изпратя истинския албум, с цел да си изберат по едно парче. Накрая остана най-сложното – да се подреди цялата нова музика разумно и да стане еднороден запис.
А самите певици от Авигея по какъв начин одобриха концепцията български национални песни да бъдат представяни по този метод?Мисля, че за тях това беше доста добра опция да доближат до по-голяма публика и повече младежи да схванат за фолклорното пеене и неговите хубости. Включиха се с възторг и подготвеност за опити. С времето всички разбрахме, че си е заслужавало.
Как подбирате самите песни, които да миксирате? Песните идваха главно като оферти от девойките от Авигея, а аз избирах от тях според в каква електронна хармония могат да бъдат предадени най-добре. За мен родопските песни са доста специфични и се веселя, че имаме и такива в албума. С Авигея преоткрих фолклора от региона на софийското поле и се потопих в хубостта му.
Скоро се върнахте от участия в Съединени американски щати и Канада, на който представихте албума. Как беше признат там?Много добре, както от българската аудитория, по този начин и от американската. Хората бяха доста отворени и одобриха нашите версии на фолклора с наслада и позитивна сила. Очакват ни да отидем отново, като този път се надявам да посетим повече градове.
Дали публиката тук има интерес към сходен вид планове и въобще към българския фолклор? Мисля, че сега ползата е голям и публиката тук приветства задушевно всички сходни планове. Това води до от ден на ден нова музика с акомодация на българския фолклор. Все по-често млади електронни музиканти пробват да миксират фолклор в музиката си и по този начин да вплетат нещо неповторимо в стиловете си. Това е отлично, тъй като по този начин фолклорът, даже и леко изменен, има късмет да се резервира за по-дълго време и да бъде слушан от повече млади българи.
Какво е тъкмо това, което ви предизвика да изберете българския фолклор за поле за изява и тъкмо по този метод?Аз съм израснал в гр. Троян и като дете постоянно обикалях планините в региона с татко ми и постоянно, когато се качвах на някой връх или по-високо място, си мислех по какъв начин ли звучи България погледната отвисоко. Когато чух за първи път кавала на Теодосий Спасов, разбрах какъв тон съм търсел. Така става и когато чувам българските гласове и музиката на предците ни. Тя ме кара да се усещам вкъщи и да се чувствам преклонен и убеден, че това, което върша, има смисъл и за идващите генерации.
Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове направиха общ план – мислите ли, че това е метод българският фолклор да се резервира жив? Да, считам, че всеки един подобен план, който оказва помощ на българския фолклор да се популяризира отвън границите на България, способства за неговото опазване. Колкото повече хора познават родината ни, толкоз повече благоприятни условия ще има за културата тук да се развива и да доближава до нови места по света.
Занапред дали ще наблягате повече на фолклорната линия или на електронната?За мен бъдещото творчество сигурно ще е ориентирано към българския фолклор, само че по-разширено посредством смесването му с задгранични музиканти. Електронната част от творчеството ми също се уголемява, търсейки и експериментирайки в нови стилове и направления. Най-важното за мен е да си сътворявам самичък по-високи цели, с цел да не спирам да се движа напред.
Ако „ Излел е Дельо бунтовник “ на Валя Балканска сега е в космоса, мислите ли, че сходна орис би могла да споходи частите от албума? Доближава ли се електронният прочит на българските национални песни повече до галактическото, в сравнение с оригинала?За този въпрос може би би трябвало да попитаме екипа, който е подбрал музиката за тази галактическа плоча, само че съгласно мен електронният прочит може да помогне на въображението да доближи много надалеч.
Какво да чака един инцидентно попаднал на бъдещия ви концерт слушател?Концертът на 18-ти май ще бъде едно странствуване през актуалната българска музика, което ще ви преведе през доста разнообразни цветове на звука, през доста картини. С девойките от Авигея ще ви доразкажем историята за галактическата авантюра на българската фолклорна музика и какъв брой надалеч можем да полетим с нея, като прибавим и добре премерено клубно звучене.
Преди две години, дружно с певиците от вокалната фолклорна група Авигея, той основава албума „ Канатица ”. След триумфа му екипът се събира, с цел да го показа още веднъж, само че този път под формата на ремиксирани части с присъединяване на редица актьори от България и света. Повече информация за албума, основаването му и идното му показване пред родна аудитория, четете от изявлението ни с Иван.
Разкажете освен това за новото издание? Как ви пристигна концепцията да ремиксирате частите от истинския албум и то благодарение на посетител диджеи?Идеята ми пристигна, откакто се свързах с музиканта Clockvice от Швеция, с цел да му благодаря за вдъхновението, което ми даде той за звуците в истинската версия на „ Чичовите Конье ”, която е в албума „ Канатица ”. Казвайки му това се запитах, кой ли може да направи нова версия на тази комбинация и незабавно ми хрумна да го попитам за това. Оттам започнах да запитвам и други вдъхновяващи електронни музиканти дали ще създадат нови версии на истинските композиции и по този начин стигнах до все по-голяма селекция от реализатори. В началото всички бяха чужденци, само че в един миг взех решение, че желая да чуя ремикси и на български модерни музиканти. Аз също направих няколко, само че с другите ми псевдоними.
Как тъкмо записахте частите от албума? Сигурно не е елементарно да се провеждат толкоз разнообразни хора?Моята задача беше да потърся хората и да им изпратя истинския албум, с цел да си изберат по едно парче. Накрая остана най-сложното – да се подреди цялата нова музика разумно и да стане еднороден запис.
А самите певици от Авигея по какъв начин одобриха концепцията български национални песни да бъдат представяни по този метод?Мисля, че за тях това беше доста добра опция да доближат до по-голяма публика и повече младежи да схванат за фолклорното пеене и неговите хубости. Включиха се с възторг и подготвеност за опити. С времето всички разбрахме, че си е заслужавало.
Как подбирате самите песни, които да миксирате? Песните идваха главно като оферти от девойките от Авигея, а аз избирах от тях според в каква електронна хармония могат да бъдат предадени най-добре. За мен родопските песни са доста специфични и се веселя, че имаме и такива в албума. С Авигея преоткрих фолклора от региона на софийското поле и се потопих в хубостта му.
Скоро се върнахте от участия в Съединени американски щати и Канада, на който представихте албума. Как беше признат там?Много добре, както от българската аудитория, по този начин и от американската. Хората бяха доста отворени и одобриха нашите версии на фолклора с наслада и позитивна сила. Очакват ни да отидем отново, като този път се надявам да посетим повече градове.
Дали публиката тук има интерес към сходен вид планове и въобще към българския фолклор? Мисля, че сега ползата е голям и публиката тук приветства задушевно всички сходни планове. Това води до от ден на ден нова музика с акомодация на българския фолклор. Все по-често млади електронни музиканти пробват да миксират фолклор в музиката си и по този начин да вплетат нещо неповторимо в стиловете си. Това е отлично, тъй като по този начин фолклорът, даже и леко изменен, има късмет да се резервира за по-дълго време и да бъде слушан от повече млади българи.
Какво е тъкмо това, което ви предизвика да изберете българския фолклор за поле за изява и тъкмо по този метод?Аз съм израснал в гр. Троян и като дете постоянно обикалях планините в региона с татко ми и постоянно, когато се качвах на някой връх или по-високо място, си мислех по какъв начин ли звучи България погледната отвисоко. Когато чух за първи път кавала на Теодосий Спасов, разбрах какъв тон съм търсел. Така става и когато чувам българските гласове и музиката на предците ни. Тя ме кара да се усещам вкъщи и да се чувствам преклонен и убеден, че това, което върша, има смисъл и за идващите генерации.
Лиса Джерард и Мистерията на българските гласове направиха общ план – мислите ли, че това е метод българският фолклор да се резервира жив? Да, считам, че всеки един подобен план, който оказва помощ на българския фолклор да се популяризира отвън границите на България, способства за неговото опазване. Колкото повече хора познават родината ни, толкоз повече благоприятни условия ще има за културата тук да се развива и да доближава до нови места по света.
Занапред дали ще наблягате повече на фолклорната линия или на електронната?За мен бъдещото творчество сигурно ще е ориентирано към българския фолклор, само че по-разширено посредством смесването му с задгранични музиканти. Електронната част от творчеството ми също се уголемява, търсейки и експериментирайки в нови стилове и направления. Най-важното за мен е да си сътворявам самичък по-високи цели, с цел да не спирам да се движа напред.
Ако „ Излел е Дельо бунтовник “ на Валя Балканска сега е в космоса, мислите ли, че сходна орис би могла да споходи частите от албума? Доближава ли се електронният прочит на българските национални песни повече до галактическото, в сравнение с оригинала?За този въпрос може би би трябвало да попитаме екипа, който е подбрал музиката за тази галактическа плоча, само че съгласно мен електронният прочит може да помогне на въображението да доближи много надалеч.
Какво да чака един инцидентно попаднал на бъдещия ви концерт слушател?Концертът на 18-ти май ще бъде едно странствуване през актуалната българска музика, което ще ви преведе през доста разнообразни цветове на звука, през доста картини. С девойките от Авигея ще ви доразкажем историята за галактическата авантюра на българската фолклорна музика и какъв брой надалеч можем да полетим с нея, като прибавим и добре премерено клубно звучене.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ