Музиката винаги ще е в сърцето ми
ИВАН РАДУЛОВСКИ от дете свири на пиано, пее в учебния хор и взе участие в пиеси. Когато е на 16, стартира да сътрудничи с ДВГ " Слънце " при Общинския детски център за просвета и изкуство в Русе. Благодарение на неуморната работа с проф. Наталия Константинова, не закъсняват и призови места от интернационалните състезания и фестивали за млади реализатори. Впоследствие основава една от първите по рода си групи W.A.T. Music (We Are The Music), която съчетава цигулка, китара, бийтбокс и вокал, в композиция с хаус ритми.
Талантливият реализатор се прочува след присъединяване във втория сезон на известния формат Х Factor. Дори след финала на риалитито не изоставя музиката и за момент, а продължава да е извънредно деен в тази област. Няколко години по-късно стартира соловата му кариера. Неговият глас е прочут и от доста реклами, а актьорския гений шлифова в неповторимия мастър клас на Михаил Билалов.
– Какво бе за вас завръщането на музикалната сцена – непринудено, мъчно, дълго премисляно или изненадващо и за вас самия, Иване?
– Не го считам за завръщане, просто върша музика и, когато имам опция, я споделям. Със сигурност всичко е добре планувано и премислено. Факт е, че ми лиши няколко години. Обаче когато самичък си пишеш песните, самопродуцираш се и си самостоятелен реализатор, лишава повече време, само че пък е по-сладко. А и за мен нищо не е непременно.
– С вашата нова ария поднасяте опрощение на половинката си. Какво ви костваше този жест? Беше ли оценен от момичето до вас? Как в действителност реагира дамата на сърцето ви?
– Не ми е коствало нищо. Но в случай че не го бях направил, може би щеше да ми коства всичко. Разбира се, че песента се оцени. Даже преди да й покажа финалната версия, към този момент бяхме в прелестни връзки. Всъщност повода за появяването на песента бе един разкол, след който осъзнах, че в случай че съм без нея, ще съм " загубен в пустиня без капка вода ".
– Заснехте и клип към парчето. Как подбирате екипа, с който работите? На какво държите най-вече при взаимоотношението си с други хора?
– Преди всичко диря съидейници, които да повярват в концепциите ми. След това да имат вярното светоусещане и да си паснем в прочувствен и житейски аспект. Понякога има конфликт на креативен персони, само че както са споделили античните римляни – в разногласието се ражда истината.
– Имайки поради заглавието на композицията, защо още бихте споделили: " Не мога да спра "?
– Не мога да спра да се веселя на живота, на триумфите на българите по света и у нас. Не мога да спра да се учудвам на човешката нелепост. Не мога да спра гората да се разлиства. Не мога да спра времето, само че и то не може да ме спре...
– Станахте прочут на необятната публика след присъединяване ви в X Factor. Какво е най-важното, което научихте от този формат? Смятате ли, че сходни излъчвания са потребни за надарените реализатори? Не основават ли такива риалитита у младите музиканти прекомерно високи упования, които след това не се оправдават?
– Подобен вид формати са потребни на участниците, стига да знаят ясно какво желаят да получат и какво могат да дадат. Фактът, че те дават по малкия екран, не те прави звезда. Това е момент популярност, от който би трябвало да се възползваш в верния миг. За мен този миг е 8 години по-късно. Трябва да си твърдоглав и да работиш в посока развиването си, не да разчиташ, че някой е задължен да те направи сполучлив или прочут. Трябва да имаш задача, история, която да накара хората да те обичат за това, което си, което правиш, не тъй като са те посочили на екрана. X Factor дава положително начало, само че след това всичко е в ръцете ти. Научих, че е добре да си стъпил на земята, да не се разсейваш от славата. Тя е належащо зло. Приятно е да те хвалят, да те познават, да даваш подписи, само че би трябвало да знаеш за какво някой би желал да го направи. В моя случай се надявам тази причина да е творчеството ми. В X Factor срещнах доста хора. Гледах да науча по нещо от всеки. Работих със страхотни експерти – вокалните педагози Краси Гюлмезов, Искра Милкова, Васко Иванов-Декстър, музикантите Юлиан Янев и Стойчо Стоянов, режисьора Кирил Кирилов, продуцента Магърдич Халваджиян и, несъмнено, моя наставник Станислава Армутлиева, която непрекъснато ни даваше извънредно скъпи препоръки за музикалния бизнес, за метода ни на държание на сцената, само че най-много държеше на това да сме положителни хора и да не се главозамайваме ненужно.
– Гласът ви е прочут и от доста реклами. Смятате ли сходен жанр активност за изкуство или това е просто работа?
– Макар задачата да е комерсиална, постоянно, когато застана зад микрофон и работя с гласа си, е предизвикателство и наслаждение за мен. Да озвучиш реклама, филм, анимация си е актьорска задача и има своите особености. Трябва да си откровен, да намериш правилния звук, да натъртиш на верните думи, с цел да предадеш нужното чувство. Никога не е просто работа.
– Шлифовате актьорския си гений в неповторимия мастър клас на Михаил Билалов. Изненадаха ли ви с нещо срещите с този прочут актьор? Какви препоръки ви е давал? И какъв е той като човек в действителност – Джаро от " Под прикритие " или повече наподобява на водещия на " Стани богат "?
– Когато за първи път се срещнах с Мишо Билалов, имах големия почит и даже лек боязън от облика, който си бях основал, познавайки Джаро от огромния екран. Имах възприятието, че ще ме " поръча ", в случай че не си свърша работата както би трябвало. В последна сметка, въпреки и да осъзнавах, че това е облик, който е построил и предал на публиката, в мен имаше лека изненада, когато се сблъсках с индивида, който е зад ролята. Той ни научи, че не трябва да " играеш ", тъй като това би било неистина. Трябва да изживееш облика и да го предадеш оптимално правдиво. Да го пречупиш през своята призма. Неговото възприятие за комизъм, житейският му и креативен опит, който ни съобщи, беше извънредно скъп. И да се докоснеш до артист от неговия диаметър, който се държи извънредно човешки и другарски с теб, дава страховит образец и е незаменимо.
– Ако се наложи да избирате сред актьорската специалност и музикалната кариера, на какво ще се спрете?
– Не съм се замислял. Смятам, че в житейския ми път двете поприща ще вървят ръка за ръка в един миг. В различен, евентуално, ще се наложи да предпочитам. Когато съм изправен пред този сложен избор, ще мога да кажа сигурно, като деликатно претегля везните. Но музиката постоянно ще е в сърцето ми и ще бъде част от мен.
– За вас споделят, че сте един от най-артистичните и елегантни млади български музиканти с впечатляващ и хубав глас, харизма и възприятие за комизъм. Как приемате сходни избрания?
– Приятно е да те хвалят. Но от време на време, когато си под светлините на прожекторите, хората, с изключение на похвали, могат да изсипят и обиди. Гледам да се абстрахирам и да последвам своя път. Иска ми се всички постоянно да ме хвалят, само че подобен филм няма. Хората са разнообразни и се вълнуват от разнообразни неща. За едни може да съм необикновен, за други – нищо изключително. Не би трябвало нито да се главозамайваш, нито да обръщаш внимание на негативите. Гледам да последвам фантазиите си и да работя, пък каквото сабя покаже.
– Спомняте ли си първите ви уроци по музика? Кой възпламени у вас интереса към това изкуство? Не предпочитахте ли да играете на открито с децата, вместо да се упражнявате на пианото? Кога за последно сте докосвали този инструмент?
– Мама ми пееше доста, като бях дете. Може би с нейния благ глас е настроила и слуха ми. Татко пък свиреше на китара и беше душата на компанията. Беше магическо да го следя и да виждам по какъв начин забавлява хората. Именно тези образци са ми най-ценни за моята пристрастеност към това изкуство. Да усмихнеш или разчувстваш хората.
За мен и пианото беше забавна игра, само че намирах време да играя и с връстниците ми. Даже е доста значимо децата да споделят между тях. Много от дълго време не съм свирил, защото животът ми потегли в друга посока.
– Имате призови места от интернационалните състезания и фестивали за млади реализатори. Чие самопризнание за вас е по-важно – на журито или на публиката?
– Когато бях дребен, дружно с детска вокална група " Слънце " при Общинския детски център за просвета и изкуство в Русе сме се явявали на доста състезания и сме печелили много награди. Имам и няколко солови осъществявания, с които съм бил класиран на призови места. В състезанията журито дефинира, в живота – публиката. Кое е по-важно, зависи в коя обстановка си. Но когато пиша текстове или пея, е за хората и те са моето жури.
– Съществува ли съгласно вас същинско другарство сред музиканти и реализатори?
– Естествено. Важно е да има синергия, да гледате дружно в една посока, с цел да вървите напред. Дори тази година станах кум на мой непосредствен другар музикант – Александър Лазаров, който е барабанист на " Ахат ", " Сленг ", Caliberty и Дичо.
– Какво е отношението ви към обществените мрежи? Помагат ли те за популяризирането на надарени реализатори като вас?
– В цифровата епоха, в която живеем, обществените мрежи са дори главните канали за популяризирането на музика и разказването на истории – изключително когато си самопродуциращ се и самостоятелен реализатор. Разбира се, значимо е да можеш да достигнеш до всички вероятни канали. Но, в последна сметка, все по-рядко хората си купуват дискове, да не приказваме за плочи или касетки. Вниманието на публиката в последно време се притегля най-вече онлайн. Доколко един реализатор е надарен – е субективно, само че благодаря за комплимента.
– Как ви повлия пандемията? Може ли обстановка на рецесия да е вдъхновяваща за създатели като вас или, в противен случай, не подготвя към разгръщането на гения?
– Въпрос на позиция. Аз обичам да поглеждам нещата от разнообразни страни. В този ред на мисли, от една страна фактът, че се лимитират обществените контакти, е мотивиращ и въодушевяващ дотолкоз, доколкото имаш времето да абсорбираш страстите и случките от живота ти досега в творчество. Имаш времето да седнеш на мира и да дръпнеш чертата, с цел да видиш къде си бил, къде си в този момент и накъде отиваш. В различен аспект, обаче, житейският път е спрял и случките в живота са лимитирани. За създателите е належащо да черпят ентусиазъм от случки, страсти и събития, не може постоянно да го караме на мемоари.
– Зная, че подготвяте още три авторски плана. Бихте ли повдигнали най-малко малко завесата – какво да чакат феновете ви?
– Старая се да създавам в разнообразни жанрове – поп, темп и блус, фънк и рок. За момента съм решил да разкрия по-лирически и прочувствени планове, с съвременно звучене. Впоследствие ще покажа и малко по-сенсуално творчество, само че всяко нещо с времето си. Идеите, текстът и музиката са мое дело, само че извънредно значима част от целия развой е аранжиментът, за който се поверявам напълно на Светлин Къслев, с който работя през цялото време към този момент 6 години. За мен е доста значима креативната ни връзка, която през годините ескалира и в едно доста скъпо за мен другарство. Ако мога да се нарека сполучлив, то огромна заслуга по тази причина има точно той.
Снимки персонален списък
Изпълнителят с неговата другарка
За Иван Радуловски е значимо да усмихне или да разчувства публиката
Талантливият реализатор се прочува след присъединяване във втория сезон на известния формат Х Factor. Дори след финала на риалитито не изоставя музиката и за момент, а продължава да е извънредно деен в тази област. Няколко години по-късно стартира соловата му кариера. Неговият глас е прочут и от доста реклами, а актьорския гений шлифова в неповторимия мастър клас на Михаил Билалов.
– Какво бе за вас завръщането на музикалната сцена – непринудено, мъчно, дълго премисляно или изненадващо и за вас самия, Иване?
– Не го считам за завръщане, просто върша музика и, когато имам опция, я споделям. Със сигурност всичко е добре планувано и премислено. Факт е, че ми лиши няколко години. Обаче когато самичък си пишеш песните, самопродуцираш се и си самостоятелен реализатор, лишава повече време, само че пък е по-сладко. А и за мен нищо не е непременно.
– С вашата нова ария поднасяте опрощение на половинката си. Какво ви костваше този жест? Беше ли оценен от момичето до вас? Как в действителност реагира дамата на сърцето ви?
– Не ми е коствало нищо. Но в случай че не го бях направил, може би щеше да ми коства всичко. Разбира се, че песента се оцени. Даже преди да й покажа финалната версия, към този момент бяхме в прелестни връзки. Всъщност повода за появяването на песента бе един разкол, след който осъзнах, че в случай че съм без нея, ще съм " загубен в пустиня без капка вода ".
– Заснехте и клип към парчето. Как подбирате екипа, с който работите? На какво държите най-вече при взаимоотношението си с други хора?
– Преди всичко диря съидейници, които да повярват в концепциите ми. След това да имат вярното светоусещане и да си паснем в прочувствен и житейски аспект. Понякога има конфликт на креативен персони, само че както са споделили античните римляни – в разногласието се ражда истината.
– Имайки поради заглавието на композицията, защо още бихте споделили: " Не мога да спра "?
– Не мога да спра да се веселя на живота, на триумфите на българите по света и у нас. Не мога да спра да се учудвам на човешката нелепост. Не мога да спра гората да се разлиства. Не мога да спра времето, само че и то не може да ме спре...
– Станахте прочут на необятната публика след присъединяване ви в X Factor. Какво е най-важното, което научихте от този формат? Смятате ли, че сходни излъчвания са потребни за надарените реализатори? Не основават ли такива риалитита у младите музиканти прекомерно високи упования, които след това не се оправдават?
– Подобен вид формати са потребни на участниците, стига да знаят ясно какво желаят да получат и какво могат да дадат. Фактът, че те дават по малкия екран, не те прави звезда. Това е момент популярност, от който би трябвало да се възползваш в верния миг. За мен този миг е 8 години по-късно. Трябва да си твърдоглав и да работиш в посока развиването си, не да разчиташ, че някой е задължен да те направи сполучлив или прочут. Трябва да имаш задача, история, която да накара хората да те обичат за това, което си, което правиш, не тъй като са те посочили на екрана. X Factor дава положително начало, само че след това всичко е в ръцете ти. Научих, че е добре да си стъпил на земята, да не се разсейваш от славата. Тя е належащо зло. Приятно е да те хвалят, да те познават, да даваш подписи, само че би трябвало да знаеш за какво някой би желал да го направи. В моя случай се надявам тази причина да е творчеството ми. В X Factor срещнах доста хора. Гледах да науча по нещо от всеки. Работих със страхотни експерти – вокалните педагози Краси Гюлмезов, Искра Милкова, Васко Иванов-Декстър, музикантите Юлиан Янев и Стойчо Стоянов, режисьора Кирил Кирилов, продуцента Магърдич Халваджиян и, несъмнено, моя наставник Станислава Армутлиева, която непрекъснато ни даваше извънредно скъпи препоръки за музикалния бизнес, за метода ни на държание на сцената, само че най-много държеше на това да сме положителни хора и да не се главозамайваме ненужно.
– Гласът ви е прочут и от доста реклами. Смятате ли сходен жанр активност за изкуство или това е просто работа?
– Макар задачата да е комерсиална, постоянно, когато застана зад микрофон и работя с гласа си, е предизвикателство и наслаждение за мен. Да озвучиш реклама, филм, анимация си е актьорска задача и има своите особености. Трябва да си откровен, да намериш правилния звук, да натъртиш на верните думи, с цел да предадеш нужното чувство. Никога не е просто работа.
– Шлифовате актьорския си гений в неповторимия мастър клас на Михаил Билалов. Изненадаха ли ви с нещо срещите с този прочут актьор? Какви препоръки ви е давал? И какъв е той като човек в действителност – Джаро от " Под прикритие " или повече наподобява на водещия на " Стани богат "?
– Когато за първи път се срещнах с Мишо Билалов, имах големия почит и даже лек боязън от облика, който си бях основал, познавайки Джаро от огромния екран. Имах възприятието, че ще ме " поръча ", в случай че не си свърша работата както би трябвало. В последна сметка, въпреки и да осъзнавах, че това е облик, който е построил и предал на публиката, в мен имаше лека изненада, когато се сблъсках с индивида, който е зад ролята. Той ни научи, че не трябва да " играеш ", тъй като това би било неистина. Трябва да изживееш облика и да го предадеш оптимално правдиво. Да го пречупиш през своята призма. Неговото възприятие за комизъм, житейският му и креативен опит, който ни съобщи, беше извънредно скъп. И да се докоснеш до артист от неговия диаметър, който се държи извънредно човешки и другарски с теб, дава страховит образец и е незаменимо.
– Ако се наложи да избирате сред актьорската специалност и музикалната кариера, на какво ще се спрете?
– Не съм се замислял. Смятам, че в житейския ми път двете поприща ще вървят ръка за ръка в един миг. В различен, евентуално, ще се наложи да предпочитам. Когато съм изправен пред този сложен избор, ще мога да кажа сигурно, като деликатно претегля везните. Но музиката постоянно ще е в сърцето ми и ще бъде част от мен.
– За вас споделят, че сте един от най-артистичните и елегантни млади български музиканти с впечатляващ и хубав глас, харизма и възприятие за комизъм. Как приемате сходни избрания?
– Приятно е да те хвалят. Но от време на време, когато си под светлините на прожекторите, хората, с изключение на похвали, могат да изсипят и обиди. Гледам да се абстрахирам и да последвам своя път. Иска ми се всички постоянно да ме хвалят, само че подобен филм няма. Хората са разнообразни и се вълнуват от разнообразни неща. За едни може да съм необикновен, за други – нищо изключително. Не би трябвало нито да се главозамайваш, нито да обръщаш внимание на негативите. Гледам да последвам фантазиите си и да работя, пък каквото сабя покаже.
– Спомняте ли си първите ви уроци по музика? Кой възпламени у вас интереса към това изкуство? Не предпочитахте ли да играете на открито с децата, вместо да се упражнявате на пианото? Кога за последно сте докосвали този инструмент?
– Мама ми пееше доста, като бях дете. Може би с нейния благ глас е настроила и слуха ми. Татко пък свиреше на китара и беше душата на компанията. Беше магическо да го следя и да виждам по какъв начин забавлява хората. Именно тези образци са ми най-ценни за моята пристрастеност към това изкуство. Да усмихнеш или разчувстваш хората.
За мен и пианото беше забавна игра, само че намирах време да играя и с връстниците ми. Даже е доста значимо децата да споделят между тях. Много от дълго време не съм свирил, защото животът ми потегли в друга посока.
– Имате призови места от интернационалните състезания и фестивали за млади реализатори. Чие самопризнание за вас е по-важно – на журито или на публиката?
– Когато бях дребен, дружно с детска вокална група " Слънце " при Общинския детски център за просвета и изкуство в Русе сме се явявали на доста състезания и сме печелили много награди. Имам и няколко солови осъществявания, с които съм бил класиран на призови места. В състезанията журито дефинира, в живота – публиката. Кое е по-важно, зависи в коя обстановка си. Но когато пиша текстове или пея, е за хората и те са моето жури.
– Съществува ли съгласно вас същинско другарство сред музиканти и реализатори?
– Естествено. Важно е да има синергия, да гледате дружно в една посока, с цел да вървите напред. Дори тази година станах кум на мой непосредствен другар музикант – Александър Лазаров, който е барабанист на " Ахат ", " Сленг ", Caliberty и Дичо.
– Какво е отношението ви към обществените мрежи? Помагат ли те за популяризирането на надарени реализатори като вас?
– В цифровата епоха, в която живеем, обществените мрежи са дори главните канали за популяризирането на музика и разказването на истории – изключително когато си самопродуциращ се и самостоятелен реализатор. Разбира се, значимо е да можеш да достигнеш до всички вероятни канали. Но, в последна сметка, все по-рядко хората си купуват дискове, да не приказваме за плочи или касетки. Вниманието на публиката в последно време се притегля най-вече онлайн. Доколко един реализатор е надарен – е субективно, само че благодаря за комплимента.
– Как ви повлия пандемията? Може ли обстановка на рецесия да е вдъхновяваща за създатели като вас или, в противен случай, не подготвя към разгръщането на гения?
– Въпрос на позиция. Аз обичам да поглеждам нещата от разнообразни страни. В този ред на мисли, от една страна фактът, че се лимитират обществените контакти, е мотивиращ и въодушевяващ дотолкоз, доколкото имаш времето да абсорбираш страстите и случките от живота ти досега в творчество. Имаш времето да седнеш на мира и да дръпнеш чертата, с цел да видиш къде си бил, къде си в този момент и накъде отиваш. В различен аспект, обаче, житейският път е спрял и случките в живота са лимитирани. За създателите е належащо да черпят ентусиазъм от случки, страсти и събития, не може постоянно да го караме на мемоари.
– Зная, че подготвяте още три авторски плана. Бихте ли повдигнали най-малко малко завесата – какво да чакат феновете ви?
– Старая се да създавам в разнообразни жанрове – поп, темп и блус, фънк и рок. За момента съм решил да разкрия по-лирически и прочувствени планове, с съвременно звучене. Впоследствие ще покажа и малко по-сенсуално творчество, само че всяко нещо с времето си. Идеите, текстът и музиката са мое дело, само че извънредно значима част от целия развой е аранжиментът, за който се поверявам напълно на Светлин Къслев, с който работя през цялото време към този момент 6 години. За мен е доста значима креативната ни връзка, която през годините ескалира и в едно доста скъпо за мен другарство. Ако мога да се нарека сполучлив, то огромна заслуга по тази причина има точно той.
Снимки персонален списък
Изпълнителят с неговата другарка
За Иван Радуловски е значимо да усмихне или да разчувства публиката
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ