Страхува ли се Западът от ядрения шантаж на Путин?
Иван Преображенски,
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън прави оценка като " малко евентуална " опцията страната му и нейните съдружници от НАТО да бъдат въвлечени в директна война с Кремъл, защото са разрешили на украинската войска да употребява западни далекобойни оръжия на съветска територия. Германия не желае да разяснява съществено и неотдавнашното искрено изнудване от страна на Владимир Путин, който още веднъж заприказва, че не би трябвало да принуждават Русия да употребява нуклеарно оръжие.
Означава ли това, че заканите на Кремъл не би трябвало да се одобряват съществено? И могат ли дейностите на НАТО да предизвикат международна война, която мнозина считат за съвсем неизбежна след пълномащабната експанзия на Русия против Украйна?
Заплахите на Путин и реакцията на Запада
Володимир Зеленски " обикаля света, пробвайки се да въвлече колкото се може повече страни във война, довеждайки стандартния спор на Русия с Украйна до световна нуклеарна война ", повтарят съветските пропагандисти, като се стартира от Владислав Сурков, явните и скритите съдружници на Путин на Запад като унгарския министър председател Виктор Орбан и най-после елементарните жители на западните страни, които нито желаят, нито са подготвени да водят война. Путин подхранва тези пристрастености като намерено заплашва да употребява атомна бомба и спекулира с гъстотата на популацията в европейските страни в подтекста на възможен нуклеарен удар, както и като напомня нуклеарната теория на Русия, която разрешава превантивното потребление на такива оръжия при положение на опасност за суверенитета на страната.
Тези закани обаче имат толкоз по-лош резултат върху западните и украинските политици, колкото по-често се повтарят. Приемете съществено нашия президент, съветските дипломати съвсем се молят, само че напъните им наподобяват напразни. Тук работи една елементарна логичност: в случай че Русия не употребява нуклеарни оръжия, когато можеше да обърне хода на войната, и не ги употребява, откакто Украйна стартира да нанася удари по Крим и Черноморския флот, къде е " алената линия ", която в действителност не би оставила на Путин избор?
Дали това е десант в Москва или удар по Кремъл? Може би, само че Западът нито ще го направи самичък, нито ще разреши на Украйна да предприеме такива стъпки в този момент, както ясно съобщи Джо Байдън. И в случай че това е по този начин, допустимо ли е заканите на Русия да бъдат просто отхвърлени?
Хибридни закани от страна на Кремъл
В реалност Кремъл въпреки всичко би трябвало да бъде одобряван съществено. Москва води война в Европа, най-голямата след края на Втората международна война. Русия е занаятчия на хибридните закани, като нападна Запада в Централна Африка и Персийския залив благодарение на разнообразни " пълномощници " и " зелени човечета ".
Във Франция, покрай летище, е задържан евентуален съветски войник от Донбас със самоделна бомба. Полша организира една след друга интервенции за арестуване на съветски диверсанти с паспорти от разнообразни страни. Една след друга западните разследващи служби предизвестяват за опасността от съветски саботажи. И най-после, Кремъл флиртува с терористи като Хамас, афганистанските талибани или йеменските хути - и категорично заплашва, че ще им доставя оръжие.
Владимир Путин може да направи всичко това, за разлика от потреблението на нуклеарна бомба на този стадий от войната. И тъкмо тези закани управляващите на западните страни в действителност би трябвало да оценят като съществени, като най-сетне убедят популацията на своите страни, че войната с Русия не се намира в някакво далечно бъдеще, а към този момент се води. Няма значение дали те желаят или не - значимото е, че Путин работи точно по този метод.
Това обаче не значи, че Западът би трябвало да спре да работи. Стратегията за оказване на напън върху съперник, който схваща единствено от мощ, е най-правилната. Още повече, че всяка смяна в тактиката открива нови благоприятни условия.
Принуда за възобновяване на границите
Решението на западните страни да разрешат на Украйна да нанася удари по самолети и военни уреди на " локална " съветска територия има и друга, не толкоз явна последица. По този метод Съединените щати, Германия и други съдружници от НАТО принуждават Владимир Путин да признае, че към момента има територии и, което е по-важно, граници с друг статут - безусловни и относителни.
От доста месеци Кремъл търпи удари по Крим и Севастопол, да не приказваме за непрекъснати военни интервенции в териториите, окупирани от съветската войска след 24 февруари 2022 година Сега, повтаряйки за следващ път, че няма да търпи бомбардировки със западни оръжия надалеч оттатък съветската граница, Владимир Путин персонално твърди, че макар подправените референдуми даже самият той не счита окупираните земи за своя суверенна територия.
Независимо дали съветските управляващи го желаят или не, това прави претендирания от тях суверенитет освен над Донецка или Запорожка област в Украйна, само че даже и над Крим, условен и предмет на договаряния. Това значи, че не е мъчно да се планува идната неизбежна стъпка: предложение към Кремъл да предложи разискване на опцията за връщане на откраднатите територии в подмяна на неприкосновеността на интернационално приетите територии на Русия в границите на мирните договаряния.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън прави оценка като " малко евентуална " опцията страната му и нейните съдружници от НАТО да бъдат въвлечени в директна война с Кремъл, защото са разрешили на украинската войска да употребява западни далекобойни оръжия на съветска територия. Германия не желае да разяснява съществено и неотдавнашното искрено изнудване от страна на Владимир Путин, който още веднъж заприказва, че не би трябвало да принуждават Русия да употребява нуклеарно оръжие.
Означава ли това, че заканите на Кремъл не би трябвало да се одобряват съществено? И могат ли дейностите на НАТО да предизвикат международна война, която мнозина считат за съвсем неизбежна след пълномащабната експанзия на Русия против Украйна?
Заплахите на Путин и реакцията на Запада
Володимир Зеленски " обикаля света, пробвайки се да въвлече колкото се може повече страни във война, довеждайки стандартния спор на Русия с Украйна до световна нуклеарна война ", повтарят съветските пропагандисти, като се стартира от Владислав Сурков, явните и скритите съдружници на Путин на Запад като унгарския министър председател Виктор Орбан и най-после елементарните жители на западните страни, които нито желаят, нито са подготвени да водят война. Путин подхранва тези пристрастености като намерено заплашва да употребява атомна бомба и спекулира с гъстотата на популацията в европейските страни в подтекста на възможен нуклеарен удар, както и като напомня нуклеарната теория на Русия, която разрешава превантивното потребление на такива оръжия при положение на опасност за суверенитета на страната.
Тези закани обаче имат толкоз по-лош резултат върху западните и украинските политици, колкото по-често се повтарят. Приемете съществено нашия президент, съветските дипломати съвсем се молят, само че напъните им наподобяват напразни. Тук работи една елементарна логичност: в случай че Русия не употребява нуклеарни оръжия, когато можеше да обърне хода на войната, и не ги употребява, откакто Украйна стартира да нанася удари по Крим и Черноморския флот, къде е " алената линия ", която в действителност не би оставила на Путин избор?
Дали това е десант в Москва или удар по Кремъл? Може би, само че Западът нито ще го направи самичък, нито ще разреши на Украйна да предприеме такива стъпки в този момент, както ясно съобщи Джо Байдън. И в случай че това е по този начин, допустимо ли е заканите на Русия да бъдат просто отхвърлени?
Хибридни закани от страна на Кремъл
В реалност Кремъл въпреки всичко би трябвало да бъде одобряван съществено. Москва води война в Европа, най-голямата след края на Втората международна война. Русия е занаятчия на хибридните закани, като нападна Запада в Централна Африка и Персийския залив благодарение на разнообразни " пълномощници " и " зелени човечета ".
Във Франция, покрай летище, е задържан евентуален съветски войник от Донбас със самоделна бомба. Полша организира една след друга интервенции за арестуване на съветски диверсанти с паспорти от разнообразни страни. Една след друга западните разследващи служби предизвестяват за опасността от съветски саботажи. И най-после, Кремъл флиртува с терористи като Хамас, афганистанските талибани или йеменските хути - и категорично заплашва, че ще им доставя оръжие.
Владимир Путин може да направи всичко това, за разлика от потреблението на нуклеарна бомба на този стадий от войната. И тъкмо тези закани управляващите на западните страни в действителност би трябвало да оценят като съществени, като най-сетне убедят популацията на своите страни, че войната с Русия не се намира в някакво далечно бъдеще, а към този момент се води. Няма значение дали те желаят или не - значимото е, че Путин работи точно по този метод.
Това обаче не значи, че Западът би трябвало да спре да работи. Стратегията за оказване на напън върху съперник, който схваща единствено от мощ, е най-правилната. Още повече, че всяка смяна в тактиката открива нови благоприятни условия.
Принуда за възобновяване на границите
Решението на западните страни да разрешат на Украйна да нанася удари по самолети и военни уреди на " локална " съветска територия има и друга, не толкоз явна последица. По този метод Съединените щати, Германия и други съдружници от НАТО принуждават Владимир Путин да признае, че към момента има територии и, което е по-важно, граници с друг статут - безусловни и относителни.
От доста месеци Кремъл търпи удари по Крим и Севастопол, да не приказваме за непрекъснати военни интервенции в териториите, окупирани от съветската войска след 24 февруари 2022 година Сега, повтаряйки за следващ път, че няма да търпи бомбардировки със западни оръжия надалеч оттатък съветската граница, Владимир Путин персонално твърди, че макар подправените референдуми даже самият той не счита окупираните земи за своя суверенна територия.
Независимо дали съветските управляващи го желаят или не, това прави претендирания от тях суверенитет освен над Донецка или Запорожка област в Украйна, само че даже и над Крим, условен и предмет на договаряния. Това значи, че не е мъчно да се планува идната неизбежна стъпка: предложение към Кремъл да предложи разискване на опцията за връщане на откраднатите територии в подмяна на неприкосновеността на интернационално приетите територии на Русия в границите на мирните договаряния.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ