Как в Русия крадат на едро чужд бизнес - методите са жестоки
Иван Преображенски, Дойче веле
Всички способи са разрешени, щом властта в Русия реши да овладее някой вкусен бизнес. Който се съпротивлява, бива просто погубен - могат да го изкарат педофил или да го пратят в психиатрия. Жестоките образци са доста.
След национализацията на Челябинския електрометалургичен комбинат неговият общоприет шеф Павел Ходорковски бе арестуван по съмнения в педофилия. Съвпадението на национализацията на предприятието и ареста на неговия общоприет шеф надали е инцидентно. А това напълно не е първият сходен образец.
Преди това се разчу за мениджъри, управлявали холдинг за производството на алкохол вРусия, които били принудително настанени в психиатрична клиника. В центъра за задържане всички те очевидно са полудели напълно ненадейно... А след делото за насилствена хоспитализация били запорирани активите на целия холдинг.
Що за способи употребява съветската власт, коятосе пробва всеобщо да постави ръка на частния бизнес, представяйки кражбата като национализация?
От Ходорковски до Ходорковски
Преди 20 години в Русия стартира така наречен дело „ ЮКОС “. Ръководителите на петролната компанияМихаил Ходорковскии към този момент забравеният Платон Лебедев бяха задържани, а след тях – и голяма част от техните сътрудници. Съдебните каузи се водиха няколко години, съветските управляващи измисляха обвинявания – кое от кое по-нелепо. Те се опитваха да потвърдят, че притежателите на ЮКОС са лишили държавния бюджет от данъчни приходи, по-големи от приходите на компанията.
Все отново, колкото и да бяха измислени, тогавашните обвинявания най-малко официално бяха свързани с бизнеса на петролната компания. А обвиняванията в разхищения и шикалкавене против мениджърите бяха ориентирани към това да се показва правда в дейностите на страната. Но тези времена очевидно са отминали: на страната към този момент не ѝ се постанова да съблюдава нищо, камо ли пък да показва правда.
Фирмите се превземат с един автограф, съдилищата дефинитивно са се трансформирали във условност, и даже да става дума за милиарди рубли и за най-големите недържавни компании в Русия, всичко се взема решение за няколко дни, най-много за седмица. Тези, които се съпротивляват, просто биват унищожавани. Разбира се, към този момент не ги разстрелват на място „ по военновременните закони “. Но и не им дават опция с години да пазят собствеността, както правеше юридическият отдел на ЮКОС дълго след ареста на Михаил Ходорковски.
Днес против тези хора се употребява всеки наличен компромат. Например обвиняванията в педофилия, както в тази ситуация с шефа на Челябинския електрометалургичен комбинат Павел Ходорковски. Прибират го тогава, когато им е заповядано да го затворят под какъвто и да било претекст. Или както в тази ситуация с мениджърите – въпреки да не са направили закононарушения, могат да ги изпратят в психиатрията непосредствено от следствения изолатор, където те евентуално са отказали да подпишат нужните на управляващите документи. После към този момент компанията може да бъде „ национализирана “.
Отнемай и владей
ЛичноВладимир Путин, а и съветските управляващи като цяло не крият, че не става дума за юридически развой. Прикривайки се зад противозаконната приватизация от 1990-те години, управляващите в действителност превземат фирмите, появили се по-късно. А на доближените предприемачи дават обещание индулгенции – че конфискацията няма да ги засегне.
Това не е предаване на страната на компании, завзети под предлога за националната сигурност. Властите дават обещание преразпределяне на собствеността им в най-близко бъдеще. Няма прекалено много подозрения, че тя ще попадне в ръцете на доближените на Путин, както стана със заводите на задгранични компании като „ Данон “ или „ Сименс “. При това цената и количеството на попадналите у страната компании не престават да порастват и към този момент са надхвърлила един трилион рубли.
Само през тази година съветското Министерство на финансите разчита да получи от продажбата на иззета благосъстоятелност над 100 милиарда рубли. Като тя най-вероятно ще бъде продадена доста по-евтино от себестойността ѝ – в действителност на безценица на доближените на Кремъл хора. Това нищо ли не ви припомня?
Приватизация 2.0
Путин и неговото обграждане - някогашни участници в приватизацията от 1990-те години, които тогава не са имали запас да откъснат по-дебело парче от баницата на раздаваната съвсем гратис държавна благосъстоятелност, в този момент в действителност желаят не възобновяване на справедливостта, а реванш. И към този момент не се срамят да употребяват за своите цели всевъзможни средства и способи. Те разполагат с най-хубавите руски мостри, употребявани преди време против инакомислещите, в това число насилствената психиатрия.
Подобно на универсалния консуматор от повестта на братя Стругаци „ Понеделник стартира в събота “ съветската власт притегля като магнит всички полезности, до които може да се добере, с цел да може по-късно да изкриви пространството и да спре хода на времето. Така наподобява днешната национализация, или по-точно приватизацията 2.0 в стила на 1990-те години.
Всички способи са разрешени, щом властта в Русия реши да овладее някой вкусен бизнес. Който се съпротивлява, бива просто погубен - могат да го изкарат педофил или да го пратят в психиатрия. Жестоките образци са доста.
След национализацията на Челябинския електрометалургичен комбинат неговият общоприет шеф Павел Ходорковски бе арестуван по съмнения в педофилия. Съвпадението на национализацията на предприятието и ареста на неговия общоприет шеф надали е инцидентно. А това напълно не е първият сходен образец.
Преди това се разчу за мениджъри, управлявали холдинг за производството на алкохол вРусия, които били принудително настанени в психиатрична клиника. В центъра за задържане всички те очевидно са полудели напълно ненадейно... А след делото за насилствена хоспитализация били запорирани активите на целия холдинг.
Що за способи употребява съветската власт, коятосе пробва всеобщо да постави ръка на частния бизнес, представяйки кражбата като национализация?
От Ходорковски до Ходорковски
Преди 20 години в Русия стартира така наречен дело „ ЮКОС “. Ръководителите на петролната компанияМихаил Ходорковскии към този момент забравеният Платон Лебедев бяха задържани, а след тях – и голяма част от техните сътрудници. Съдебните каузи се водиха няколко години, съветските управляващи измисляха обвинявания – кое от кое по-нелепо. Те се опитваха да потвърдят, че притежателите на ЮКОС са лишили държавния бюджет от данъчни приходи, по-големи от приходите на компанията.
Все отново, колкото и да бяха измислени, тогавашните обвинявания най-малко официално бяха свързани с бизнеса на петролната компания. А обвиняванията в разхищения и шикалкавене против мениджърите бяха ориентирани към това да се показва правда в дейностите на страната. Но тези времена очевидно са отминали: на страната към този момент не ѝ се постанова да съблюдава нищо, камо ли пък да показва правда.
Фирмите се превземат с един автограф, съдилищата дефинитивно са се трансформирали във условност, и даже да става дума за милиарди рубли и за най-големите недържавни компании в Русия, всичко се взема решение за няколко дни, най-много за седмица. Тези, които се съпротивляват, просто биват унищожавани. Разбира се, към този момент не ги разстрелват на място „ по военновременните закони “. Но и не им дават опция с години да пазят собствеността, както правеше юридическият отдел на ЮКОС дълго след ареста на Михаил Ходорковски.
Днес против тези хора се употребява всеки наличен компромат. Например обвиняванията в педофилия, както в тази ситуация с шефа на Челябинския електрометалургичен комбинат Павел Ходорковски. Прибират го тогава, когато им е заповядано да го затворят под какъвто и да било претекст. Или както в тази ситуация с мениджърите – въпреки да не са направили закононарушения, могат да ги изпратят в психиатрията непосредствено от следствения изолатор, където те евентуално са отказали да подпишат нужните на управляващите документи. После към този момент компанията може да бъде „ национализирана “.
Отнемай и владей
ЛичноВладимир Путин, а и съветските управляващи като цяло не крият, че не става дума за юридически развой. Прикривайки се зад противозаконната приватизация от 1990-те години, управляващите в действителност превземат фирмите, появили се по-късно. А на доближените предприемачи дават обещание индулгенции – че конфискацията няма да ги засегне.
Това не е предаване на страната на компании, завзети под предлога за националната сигурност. Властите дават обещание преразпределяне на собствеността им в най-близко бъдеще. Няма прекалено много подозрения, че тя ще попадне в ръцете на доближените на Путин, както стана със заводите на задгранични компании като „ Данон “ или „ Сименс “. При това цената и количеството на попадналите у страната компании не престават да порастват и към този момент са надхвърлила един трилион рубли.
Само през тази година съветското Министерство на финансите разчита да получи от продажбата на иззета благосъстоятелност над 100 милиарда рубли. Като тя най-вероятно ще бъде продадена доста по-евтино от себестойността ѝ – в действителност на безценица на доближените на Кремъл хора. Това нищо ли не ви припомня?
Приватизация 2.0
Путин и неговото обграждане - някогашни участници в приватизацията от 1990-те години, които тогава не са имали запас да откъснат по-дебело парче от баницата на раздаваната съвсем гратис държавна благосъстоятелност, в този момент в действителност желаят не възобновяване на справедливостта, а реванш. И към този момент не се срамят да употребяват за своите цели всевъзможни средства и способи. Те разполагат с най-хубавите руски мостри, употребявани преди време против инакомислещите, в това число насилствената психиатрия.
Подобно на универсалния консуматор от повестта на братя Стругаци „ Понеделник стартира в събота “ съветската власт притегля като магнит всички полезности, до които може да се добере, с цел да може по-късно да изкриви пространството и да спре хода на времето. Така наподобява днешната национализация, или по-точно приватизацията 2.0 в стила на 1990-те години.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ