Иван Пандъков е инженер по образование, завършил специалност Електроенергетика и

Иван Пандъков е инженер по обучение , приключил компетентност „ Електроенергетика и електрообзавеждане “ към Технически университет-София. От повече от 12 години управлява и работи като архитект на огромни електроенергийни обекти в една от сериозните инженерингови компании на българския пазар.

Паралелно с това взе участие интензивно в гражданския природозащитен бранш и е ръководител на риболовното. Една от главните задачи на сдружението са дейните дейности против всевъзможни увреждащи реките и водоемите на България капиталови планове и действия. То работи и за възстановяване на административния потенциал на институциите и обществото като цяло, посредством интензивно присъединяване в голям брой процеси по правене на значими документи в областта на ръководство на водите и биоразнообразието. Сдружението е основано от рибари и се пробва да резервира тази своя характерност, която продължава сплотява членовете му .

Иван Пандъков даде обстойно изявление за Искра.бг с акцент върху нуклеарната и „ зелената “ сила , екологията, както и за активността на съдружие „ Балканка “. Публикуваме първата част от диалога с специалиста.

– Германия неотдавна реши да се откаже напълно от нуклеарната си енергетика, като затвори последните си три централи. Какви съгласно Вас са плюсовете и минусите от едно такова решение?

Това несъмнено е ненапълно огромна вест. От друга страна мен персонално не ме изненадва, защото Германия от дълго време се готви за това. Подготовката за този развой стартира преди повече от 10 години, незабавно след повредата на централата във Фукушима. Разбира се, мненията във връзка с това решение са разнопосочни. И няма по какъв начин да бъде другояче, защото става въпрос за отвод от базисни мощности на може би най-силната стопанска система в Европа и една от най-силните стопански системи в света. Енергетиката е характерна материя, при която непрекъснато е належащо да се поддържа салдото сред произвеждане и консумация. От друга страна, с диверсификацията на пазара и появяването на огромен дял частни индустриални мощности, силата, в частност електрическата сила, е превърната в търговски съставен елемент, средство за облага, което извънредно доста изкривява процесите в енергетиката. Ето за какво развиването на бранша и поддържането на салдото на мощностите е сложен развой, което го прави и по-лесен за операция, като се намесват голям брой лобита, което значи и политика, само че това е една дълга тематика.

Въпросното решение за мен е политическо, което няма нищо общо с действителностите в енергетиката, без обаче да се пробвам да го съдя или противоположното – да го поздравявам абсолютно. Германия има право на тази стъпка. Нека не забравяме, че „ Зелените “ в тази страна са измежду водещите политически сили, а политиката против нуклеарната енергетика е кардинална тяхна позиция на всички места. Това също е похвално, тъй като води до концепцията за смяна. Считам, че тъкмо развита страна като Германия би трябвало да даде образец, да поведе крайник, даже чисто алегорично да показва, че в случай че не се стартира процесът на смяна отнякъде, то някой ден ще е прекомерно късно. Защото дано да си зададем въпроса, на каква цена Германия взема това свое решение? Дали Германия е намерила сурогат на силата от своите нуклеарни централи и къде е създадена тя?

Отговорът е не. Поне съгласно мен тя може да си го разреши – освен е най-силната стопанска система, само че и в съседство има може би най-ядрената страна в света – Франция, която сигурно не е тръгнала да се отхвърля от своите АЕЦ. А това значи по-малки разноски и за транспорт.

За мен огромният плюс на това решение е признакът и концепцията за смяна. Недостатък е, че то не дава отговор за това, какъв е верният път и дали нещо може да размени АЕЦ най-малко на този стадий.

Аз, като речен човек, който от дълго време следи процесите в сферата, също по този начин ще отбележа, че в случай че би трябвало да съпоставяме Германия с България или която и да е друга Балканска страна, ние сме „ раят на земята “. Германия има едни от най-унищожените в света речни поречия, превърнати в напълно следени течения, не дребна част от които за произвеждане на сила от силата на водата.

Обаче аз си задавам и различен въпрос. Ако страна като Германия и трябваха повече от 10 години, с цел да се приготви за това, при големия финансов запас, с който разполага, то въобще този въпрос може ли да седи на дневен ред за която и да било друга страна?

– Има ли потребност България от нови нуклеарни мощности или би трябвало да гледа в противоположната посока?

Труден въпрос. Както споделих, доста съставни елементи въздействат върху едно такова решение, по тази причина и аз не съм последовател на осъществяване на референдуми по една такава тематика, колкото и недемократично да звучи това. От една страна потреблението на нуклеарната сила е един от най-големите триумфи на човечеството, само че от друга – то е довело и до едни от най-тежките повреди в историята, което е в основата на страховете от развиването ѝ. Да не забравяме, че тези централи, сами по себе си, въпреки и след извеждане от употреба, би трябвало да продължат да бъдат поддържани още дълги години, поради мощно радиоактивната среда. Те не могат просто по този начин да бъдат оставени в забвение, както всичко останало. Същото важи и за нуклеарните боклуци, част от които могат да се употребяват наново, само че други безусловно се погребват, което също крие някакъв риск от повреда.

В същото време България към този момент има нуклеарна централа, това решение е взето преди повече от 50 години. Съответно има нужната построена инфраструктура и подготвен и учащ се личен състав за това. Има и река Дунав, което е значимо изискване за системите за изстудяване на реакторите. Така че, в случай че има страна на Балканите, която би трябвало да има АЕЦ, то най-логично звучи това да е България, най-малко на този стадий.

Всичко друго обвързвано с това, че Атомните централи изискват комплицирана поддръжка и огромен брой личен състав са второстепенни функционалности, допринасящи за заетостта на популацията. Реално, след огромните въздействия от края на 60-те години на предишния век и построяването на язовирите на река Дунав в Сърбия преди българската граница, наред със съществени хидроморфологични промени на повърхностните водни тела в Дунавската низина (андигиране, поправяне, пресушаване на блата и други), довели до спад в популациите на доста типове риба, построяването на АЕЦ „ Козлодуй “ изиграва доста значима роля в обезпечаването на занаят за локалното население и освен. Сложността на тези уреди притегля висококвалифициран личен състав, което също е от обществено значение за развиване на даден район, което пък в допълнение затруднява тяхната употреба като съществени енергийни мощности. Едно конкретизиране – тук не приказваме за дребните ФЕЦ за битови потребности, които несъмнено имат своето значение и би трябвало да се предизвикват.

Ще се опитам обаче да дам техническото пояснение по тематиката. Имаме потребност от извънредно разнороден микс както от индустриални, по този начин и от балансиращи мощности, а несъмнено, в цялото уравнение би трябвало да заложим и съставния елемент за запазване на околната среда, който постоянно в предишното е подценяван.

От една страна имаме стандартни мощности, като ТЕЦ-ове, АЕЦ, които поради термичните процеси в тях са релативно мъчно регулируеми и оптимално ефикасни, когато се поддържат в работно състояние – по тази причина и те се назовават базисни мощности, защото работят в основата на товаровите графици и създаваните количества сила са такива, че рядко, потреблението е допустимо да спадне под тези стойности. Разбира се, в такива системи се построяват и противоаварийни балансиращи мощности, които имат за цел основаване на консумация при случай, че имаме свръхпроизводство, което може да докара до отвращение последици. Такива мощности са да вземем за пример ПАВЕЦ-ите (ПАВЕЦ „ Чаира “, ПАВЕЦ „ Орфей “ и други).

От друга страна пък имаме високоефективни и релативно елементарно регулируеми централи, като Водноелектрическа централа, като ФЕЦ, ВяЕЦ или по този начин наречените ВЕИ, които извършват съвършена функционалност за контролиране на товаровия график и поддържане на салдото на мощностите. Те пък от своя страна имат минус, че са мощно подвластни от количеството на водата да вземем за пример, или от слънчевото греене, както и климатичните условия в даден миг и район.

И въпреки всичко, от позиция на енергетиката, АЕЦ създава в една централа количество сила, което като че ли няма опция до този миг, а и значително се вмества в изискванията за „ зелена сила “, като дръзвам да настоявам, че в случай че няма сериозна повреда, АЕЦ е доста по-зелен от други източници на сила, носещи клеймото „ зелена “.

Може ли този тип сила да играе роля в битката с изменението на климата и да се употребява за понижаване на излъчванията на въглероден диоксид?

Първо, АЕЦ е остаряла технология несъмнено. Тя търпи развиване, само че е стандартна технология основана на изкопаемо гориво, прочут риск и не на последно място – опасности при справяне с отпадъците. На този стадий обаче за мен несъмнено нямат опция. Аз съм последовател в действителност на образеца на Германия – за ограничение развиването на АЕЦ, посредством цялостен техен отвод в тази ситуация от атомни централи, само че не и отвод от потребление на силата от атомни централи и по принцип развиването на тази сила. Т.е. кооперативи от страни, могат да основават или поддържат на уместно място такива централи и да се употребяват от един базисен и несъмнено благонадежден източник на сила, а към този момент останалите потребности да се покриват значително от ВЕИ бранша.

Много хора, изключително в природозащитните среди, развълнувано сочат производството от възобновими източници на сила, като опция. Дори сега, се приказва, че ЕСО е подписало контракти за присъединение на близо 30GW сила от ФвЕЦ, представяте ли си? Все едно 15 централи като АЕЦ „ Козлодуй “ да бъдат присъединени, настрана не е затихнала концепцията за развиване и на силата от вятъра, макар, че след бурното асимилиране на Добруджа и наказателни процедури от Европейската комисия, процесът позатихна през последните десетина години. Това звучи доста сантиментално, набиваме едни панелчета – нито миришат, нито отделят някакви нездравословни излъчвания, чиста „ зелена “ сила, само че би трябвало да сме наясно, че действителностите са много по-различни.

Тук даже не желая да жегвам тематиката с производството на тези панели, къде и по какъв начин се добиват суровините за тях и опциите за преработване, които са нищожни (някой да ме поправи, в случай че греша). Ще отбележа, че сега в нашата енергетика се конфигурират огромни мощности за произвеждане на сила от слънцето. Всички те са частни вложения. Ще си кажем, отлично, дори другари дават за образец в деня X, какъв брой огромно било производството и било сравнимо с това на термичните централи. Обаче, дано да погледнем картинката малко по-обстойно. Реално, няма държавна политики за развиване на този бранш и той е оставен в ръцете на бизнеса.

Какво се случва? Изкупуват се големи площи аграрни земи, минават общински процедури по промяна на предназначението, много противоречиви, в случай че питате мен, след което хиляди декари обработваема земя се заема от фотоволтаични панели. Ще подчертая, че всеки сходен обект е съпроводен с построяването на сграден фонд, присъединителни уреди, най-често повишаваща подстанция за високо напрежение, когато приказваме за съществени мощности, въздушни, кабелни или смесени електропроводни линии, пътища и други. Всичко това е бетониране на още и още зелени кътчета.

Свидетели сме също така, по какъв начин върху някогашни аграрни земи, които пустеят последните 30-40 години и върху които имаме самозалесили се и към този момент трансформирали се в гори, същите да се изсичат, с цел да се инсталират фотоволтаичните панели. Това неизбежно ще се отрази върху водозадържането в даден регион и целия му образ.

Доколкото ми е известно, има сериозна диспропорция сред опциите и потенциала на построената преносна мрежа и плануваните за създаване мощности. За какво приказвам? Говоря за това, че даже да се построи на едно място толкоз огромна мощ, то с цел да се изнесе и да стигне до консуматорите тази сила, която няма да може да се употребява на място, чисто физически, то съществуващите електропроводи би трябвало да имат нужния потенциал. Ако нямат, то би трябвало в допълнение да се развива цялата преносна мрежа, да се построяват нови основни станции и прочие. А това значи нищо друго с изключение на още и още бетон, в търсене на „ алтернативата “.

Ще се повторя, само че за мен разковничето е в вярното ръководство на микса на индустриални мощности, търсенето на различни източници, както за произвеждане, по този начин и за предпазване на сила, в ограничението на лобитата, които пречат и тотално изкривяват логиката, което пък зависи от това, да има хора, които в действителност са загрижени и за околната среда, което значи да са загрижени и за хората. В момента този развой като че ли не се следи освен у нас, само че и на Европейско равнище. От една страна се приказва от ден на ден за запазване на околната среда, за понижаване загубата на биоразнообразие, за зелена договорка и прочие, а от друга – се усилва натиска от концепция за развиване на хидроенергийни планове, които отново ще загатна, са едни от главните виновници за най-голямата загуба на биоразнообразие в света. Безспорно тук няма по какъв начин да не загатна, че за мен, макар, че въздействието на огромните хидроенергийни планове се прави оценка постоянно като най-голяма, то от позиция на енергетиката, Водноелектрическа централа на огромни язовира имат своето значимо наличие, като обезпечават най-сигурната сила – хем задоволителна по количество, хем лесна за контролиране.

В същото време дребните водноелектрически централи са една от най-големите нелепости, които човек е измислял и при тях е напряко необикновено да се търси баланс сред произвеждане и влияние. А те съставляват за съпоставени у нас към близо 80% от всички построени водноелектрически централи, а приносът на годишна база е под 2%. За страдание, поради такива планове у нас към този момент загубихме над 2000км речни течения, които ще могат мъчно да бъдат възобновени единствено, в случай че тези централи бъдат отстранени.

Т.е. значимото обръщение, което желая да насочва е, че възобновимата сила не значи безусловно „ зелена “ сила. Има доста повредени терени, които биха могли да се разработят с нови източници. Това е добра опция. В тази връзка и даже стандартните източници могат да бъдат значително „ зелени “ при положително обмисляне и за мен е неуместно бързото задраскване под едни или други подбуди.

Продължение на изявлението с Иван Пандъков очаквайте в идващите дни в Искра.бг!