За дискриминация и натиск в здравната система в България сигнализира

За дискриминация и напън в здравната система в България алармира нов отчет. Българската здравна система е недостъпна за уязвими хора, се споделя в него. За това оповестява Euractiv.

Ето какво разкрива докалдът и какво се случва в здравната ситема в България:

Разпределението на здравните запаси в България е лимитирано от систематични дефекти, които водят до несъответствия и неравномерен достъп, като най-засегнати са уязвимите групи, се показва в отчет на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Заключенията се основават на теренно изследване измежду пациенти, лекари, здравни експерти, специалисти и хора на високи властови позиции в системата на опазването на здравето. Целта на изследването е да се откри по какъв начин те се усещат в ежедневната си процедура и какви са механизмите за систематизиране на ресурсите в българското опазване на здравето.

„ Всички те споделят чувството за незадоволеност и изтощение “, сподели Надежда Секулова от Българския хелзинкски комитет.

Несправедливи и неефективни механизми

Докладът, оповестен на 29 ноември, установи, че в България уязвимите групи постоянно са маргинализирани, а достъпът им до опазване на здравето зависи повече от самостоятелната ангажираност на медицинските експерти, в сравнение с от систематични механизми.

„ Всички – от пациентите, които влизат в системата на опазването на здравето без персонални познати, до хората, които са заемали или заемат най-високи управнически позиции – споделят чувството, че механизмите за систематизиране на здравния запас са незадоволително обективни и неефективни “, разяснява Секулова.

В региона на опазването на здравето „ уязвими групи “ са общности или лица, изложени на по-голям риск от здравни проблеми заради обществени, стопански, географски, културни или други фактори.

Тези хора постоянно се сблъскват с спънки пред достъпа до медицински грижи, лекуване или превантивни услуги. Уязвимите групи могат да включват хора с ниски приходи, хора без здравна осигуровка, мигранти, възрастни хора, деца, хора с хронични болести, редки заболявания или увреждания и членове на малцинствени етнически общности.

Катастрофични разноски за опазване на здравето

БХК реши да изготви отчета след проекта на българското Министерство на здравеопазването за систематизиране на извънредно ограничавания първичен брой ваксини против COVID-19 по време на пандемията. Впоследствие организацията стартира правосъдни процедури против министерството по този въпрос. В българския проект за имунизация против COVID-19 възрастните хора и хората с хронични болести бяха сложени след младите и здравите хора. Данните на Евростат удостоверяват основата за обществено и икономическо изключване в най-бедната страна членка на Европейски Съюз. Данните демонстрират също, че България е на трето място в Европейски Съюз във връзка с броя на смъртните случаи от лечими болести.

В същото време България е преди всичко по катастрофични разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз.

Разходите за здравна помощ, като се изключи дълготрайните грижи, съставляват 4,4% от крайното ползване на семействата в България – най-големият дял измежду страните от Европейски Съюз с налични данни, съгласно изследване на Euractiv. Катастрофичните разноски се дефинират като разноски на семействата за опазване на здравето, надвишаващи 40% от общите разноски на семействата за витални потребности.

„ Тази липса на финансова отбрана и прекалено високите разноски на семействата за опазване на здравето рискуват да тласнат бедните семейства към беднотия или да ги задълбочат “, се твърди в отчет на Евростат за положението на българската здравна система.

През 2018 година към 19 % от българските семейства оповестяват, че са създали катастрофични разноски за здраве – най-високото равнище в Европейски Съюз през последните години и съвсем три пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз.

Около две трети от всички катастрофични разноски в България са съсредоточени измежду най-бедните семейства, което е съразмерно повече, в сравнение с в други страни с високи равнища на катастрофични разноски, като Литва и Латвия.

Дискриминация

Медицинските експерти споделиха пред БХК при изискване за анонимност, че са изправени пред административен напън за понижаване на разноските, което може да е в прорез с ползите на пациента. В същото време самите пациенти дефинират като неетични и субективни всевъзможни съображения за недопускане на лекуване заради „ липса на вероятност “ на пациента.

„ Трябва да признаем, че системата в нашата страна е неефективна и несправедлива, и да помислим по какъв начин да превърнем по-голямата част от положителните практики, които са резултат от самостоятелните старания на обособените медицински експерти, в усъвършенствана система “, разяснява Секулова.

В отчета се разяснява с „ особена угриженост “ възходящото приемане на дискриминационни практики във връзка с достъпа до здравна помощ за хората от ромското малцинство.

„ За достъпа до здравната система е значимо дали пациентът е дете или възрастен. Етническата принадлежност е от голяма важност. Социалният статус е от голяма важност, само че освен. Има значение и дали имаш огромен късмет или капацитет като пациент, тъй като при пациенти с тежки увреждания никой не би желал да влага “, споделя здравен посредник, представен в отчета.

Антоанета Иванова, цивилен деятел за правата в опазването на здравето, разяснява, че „ разпоредбите “ на здравната система не трябва да са по-важни от правата на хората. Сред рекомендациите в отчета на БХК са въвеждането на транспарантни механизми за систематизиране на ресурсите въз основа на данни, доказателства, ясни медицински критерии и публичен разговор, усилване на присъединяване на жителите, пациентите, уязвимите групи и другите професионални равнища в процеса на взимане на решения.

 

Източник  – Euractiv/Превод:SafeNews

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News