Иван НиколовНе знам дали си заслужава да обръщаме внимание на

...
Иван НиколовНе знам дали си заслужава да обръщаме внимание на
Коментари Харесай

Иван Николов: ЕС и САЩ да помогнат на РС Македония да се отскубне от дълбоката държава

Иван Николов

Не знам дали си заслужава да обръщаме внимание на текстове, като отвореното писмо, което редакцията на в. “Нова Македония “ е изпратила на 26 август 2023 година до заместник- държавния секретар на Съединени американски щати Габриел Ескобар? Не си заслужава, само че ентусиазмът, с който в него се повтарят 80-годишните пропагандни клишета за изконността на македонците като нация, борила се епохи наред за своята автономия и държавност, ни принуждават да не го отминаваме с безмълвие.

Авторите на този текст, се пробват да потвърдят истинността на изказванията си, като заобикалят, по познатата рецепта, всеки неуместен факт от предишното на този същия народ. Ако се спрем върху тезите им, подкрепени с „ исторически “ доказателства, попадаме на от дълго време създадената и брутално налагана теория на Стоян Новакович-Коминтерна-Тито-Колишевски за отчуждаване на македонския народ от личните му корени.

Предлагам на създателите на отвореното писмо, да си създадат труд и да потърсят издадения през 1960 година в Скопие труд на доктор Климент Джавбазовски “Културно- општествените врски на Македонците со Србите во текот на XIX век “. Авторът е попаднал на защитаваните в дълбока загадка от Белград документи и цитира дипломатическия отчет на Стоян Новакович от 4 декември 1888 година, като дипломат в Цариград. В него е структурирана доктрината по какъв начин българите в Македония да се трансфорат в македонци, а по-късно в сърби.

Ето генезисът на днешните македонци, придобили новия си народен образ посредством желязната ръка на Тито след 1944 година Въпреки това, никой не им пречи да назовават себе си, както им е внушено по този начин, да приказват езика,такъв, какъвто им беше конструиран от Милован Джилас, през април 1945 година, тогава началник на пропагандата на Централен комитет на ЮКП. Никой не им пречи страната районен съд Македония да бъде част от европейското семейство…Но въпреки всичко приличието изисква те да спрат да приписват същата еднаквост, просвета и психика и на своите дядовци и прадядовци.

И тук е огромното противоречие на България!

Как страната и народът ни да одобряват, да вземем за пример, че Илинденското въстание не е Илинденско-Преображенско въстание, веднага като самите въстаници го дефинират по този начин. Във възванието на Главния щаб в Битолски революционен окръг се споделя: “Определеният ден, в който народът из цяла Македония и Одринско ще би трябвало да излезе очевидно с оръжие в ръка против душманите, е 20-й юлий… “ Написано е на книжовен български език. Защо?

Нека създателите на писмото до Ескобар да ни обяснят, за какво в цялата македонистична историография и агитация, въстанието се свежда единствено до географската област Македония. А то е квалифицирано и вдигнато не от Македонската революционна организация (МРО), както фалшифицират фактологията в Скопие, а от ВМОРО – Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация.

Не си заслужава да се стопираме на всички случайно сервирани изказвания в това претенциозно писмо, по тази причина ще се опитам да ги конспектирам в две точки:

ПЪРВО. Твърдението, че днешните Македонци имат невероятна сензитивност за правдолюбие и народна власт.

ВТОРО. Адресът, където би трябвало да се упражни напън, съгласно вас, се „ наога источно, во Софиja. Таму ке ги видите лугето што тврдат дека нема Македонци,македонски jазик и македонска историjа.

Пожарна охрана ПЪРВА ТОЧКА. Щом македонците са толкоз правдолюбиви, за какво не почитат историята си от 1912 година до 1941 година? Наистина там няма фашисти и партизани, с които се изчерпват всичките ви изказвания за исторически знания. Няма Тито, Темпо, Колишевски. Там има едно шестгодишно момиченце – Васка Зойчева, получила пестник, през октомври 1912 година, от сръбския престолонаследник Александър Карагеоргевич по тази причина, че на въпроса му каква е, дала отговор, че е БЪЛГАРКА. Т.е. тя неумишлено е изразила истината за националната принадлежност на хората там. И аз запитвам, щом сегашните македонци са толкоз “правдолюбиви и демократи “, за какво в учебно заведение, в науката, в обществото се мълчи за постъпката на това дете? И още, за какво се страхувате да говорите за подвига на двамата поети- войводи на Вътрешна македонска революционна организация Любомир Весов и Илия Кушев от Велес, починали през ноември 1922 година в пердах със сръбските окупационни елементи? И ще докажете ли своето правдолюбие и либералност като издигнете монумент в Щип на свиреп заклания на 13 август 1929 година в подземието на общината Благой Монев, деен член на ММТРО? Да не приказваме за другите убити при разнообразни странни условия деятели на ММТРО:Тома Куюмджиев от Струмица, Кирил Ципушев от Радовиш, Кольо Чакъров от Дойран, Трайко Попов от Гевгели…

Вашето безмълвие за тези смърти,в името на свободата на Македония, излъчва страхлива вина, национална амнезия и идеологически фанатизъм, поддържан вещо от тъй наречените “дълбока страна “

Пожарна охрана ВТОРАТА ТОЧКА. Вие подтиквате Габриел Ескобар да накара американската дипломация да упражни напън върху София по тази причина, че българите не признават, че има македонци, македонски език и македонска история. За да не изпадам в непотребни полемики, ще дам думата на някои европейски и американски учени и дипломати, опознали същността на това население надалеч преди то да попадне в лабораторията за производството на нови народи.

В просторен доклан от 7 май 1903 година във връзка скорошните Солунските атентати, френският общоприет консул в Солун, Стег, написа: „ Без подозрение би могло да се приказва доста върху обезверената храброст, която БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ проявиха… “

А отчетът на австрийския консул в Битоля Август Крал от 4 август 1903 година стартира по този начин: “ Настана това, което от няколко дни ставаше по- евентуално:БЪЛГАРСКОТО ВЪСТАНИЕ ЗАПОЧНА… “

В писмо от 30 ноември 1903 година до в. “Таймс “ известният британски археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс акцентира убийствените за създателите на писмото на в. “Нова Македония “, обстоятелства: “…Нека да стартира с поправката на една заблуда…Там няма македонци. Там са българи…Аз мога единствено да кажа,…че на практика цялата маса от популацията е славянска, говореща особено български диалекти.Българските изговори като, да вземем за пример слагането на члена след думата, се простират дори… “

А ето ви и една американска статистика (L. Dominian “ The frontiers of Language and Nationality in Europe. Publisched for the Amerikan Geographikal Society of New York 1919)

Българи…………………………………………………………………………………………1,172,136

Гърци……………………………………………………………………………………………… 190 047

Арумъни……………………………………………………………………………………… 63895

Македонци няма.

Това е истината за Македония до 1944 година

Ако от историята на тази млада страна отнемем пропагандната мантра за „ подвизите в антифашистката битка “ – 1941-1944 година остава действителната и неподправена реалност, неглижирана съзнателно и целеустремено. Истината по принцип е неразбираема за „ създателите “ на в. “Нова Македония. “ Още от първите му броеве през 1944-1945 година е сложена национално формиращата задача да се клеветят България и българите като татари, фашисти, окупатори. И на никого не идва на разум, че обременената с толкоз пропагандна диспропорция митология за антифашистката битка, в даден миг може да рухне заради личната си растяща тежест…

***

Отвореното писмото на в. “Нова Македония “ до заместник-държавния секретар на Съединени американски щати Габриел Ескобар, подсказва, че мозъчният концерн на „ дълбоката страна “.( мимикриращите с пренастройването си на демократични начала някогашни югокомунистически секрети служби) е създал два сюжета за опазване на идентитетското, идеологическото и моралното статукво в Скопие.

В ПЪРВИЯ СЦЕНАРИЙ се залага на ръководещата СДСМ, на водача й и министър председател Димитър Ковачевски, насърчавайки ги да осъществят препоръчаните от Европейски Съюз конституционни промени. В този ход е надълбоко законспирирана концепцията при триумф, югокомунистическото завещание на Скопие да се настани комфортно и в Брюксел. Това е повече параноична фантазия, в сравнение с действително постижима цел.

ВТОРИЯТ сюжет планува повече поддръжка на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и на водача й Кристиян Мицковски. Те са същинските мотори на процесите на опозиция против възможните конституционни промени, в които виждат и рисковата удобна форма за разлюляване, ерозия и разпад на етноидеологическото статукво, а и разлюляване на личния им комфорт.

Тайната тактика на този сюжет е при закъснение на евроинтеграционните процеси, да се форсира възобновяване на поразхлабените идейни, политически, стопански и религиозни връзки сред Скопие и Белград. Идеята за пакетирането на двете страни по пътя им към Европейски Съюз в този момент получава нова порция действителна сила.

***

Съдбата и бъдещето на Р С Македония зависят напълно от „ дълбоката страна “. Нека Европейски Съюз и Съединени американски щати да й оказват помощ да се отскубне от тази желязна хватка. Досегашните насърчителни и нереалистични оценки на Запада за направени промени в духа на демокрацията в множеството случаи, индиректно обслужват предишното. А в Р С Македония освен върховете на елитите смучат живителни сокове от това минало./БГНЕС
Източник: faktor.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР