Двойните аршини за помирение в „сръбския свят“
Иван Николов*
Сръбските медии предадоха, че сръбския президент Александър Вучич и неговият маджарски сътрудник Тамаш Шуйок на 28 октомври в Чуруг, Войводина, са положили венци на Паметника на помиряването и в Музея на жертвите на акцията „ Топалов магазин “. Този монумент и музеят са открити на 26 юни 2013 година в памет на почтените маджарски жертви потърпевши 1944-45 година. По същото време в Скупщината на Сърбия е гласувана Декларация, с която се осъждат убийствата и арестите на принадлежащите към унгарското национално малцинство в Сърбия по време на Втората международна война.
Става дума за партизанско възмездие за закононарушенията против цивилно население във Войводина, избито в полицейска акция през януари 1942 година, които се приписват на унгарския профашистки министър председател, труженик за „ Велика Унгария “, Миклош Хорти. Според разнообразни версии на сръбската историография жертвите варират от 12 000 и нагоре.
Срещу паметника на помиряването и Музея на жертвите, стои бюстът на Хорти в унгарския парламент, само че Вучич твърди, че „ Сърбия няма по-добър другар в Европа от Унгария “.
Както и да е, всички дружно са посетили паметника и музея дружно с председателката на Правителството на покрайнина Войводина госпожа Мая Гойкович, министъра на труда, заетостта, ветераните и обществените въпроси Неманя Старович, ръководителя на Съюза на унгарците Балинт Пастор, ръководителя на Националния съвет на унгарците в Сърбия Арпад Фремонд.
Вучич и Шуйок по-късно са отишли в Жабаль, където е проведен благослов на възобновената католическа църква на Снежната Дама.
Вучич е провел диалог на четири очи с унгарския си сътрудник в Палатата на Сърбия, когато е извършено и пленарно съвещание на делегациите на Сърбия и Унгария.
По този мотив Вучич в Инстаграм е написал:
„ Този музей е удостоверение за страшното минало и е самобитен знак на помиряването, прошката и бъдещето. За закононарушение няма опрощение и давност. Затова помним, с най-дълбоко благочестие ония, които са страдали поради името и семейството си, поради принадлежността към един народ и извратената идеология, която е оставила зли следи в историята и на двата народа. Прекланяме се пред техните сенки, до момента в който построяваме общо бъдеще, в името на уважението, разбирателството, откровеното другарство и приятелство сред сърби и унгарци “.
На пръв взор, всичко е по европейски изпипано и тъкмо. Само че лицемерието и цинизма в политиката въобще, даже и в така наречен „ европейска политика “, е нещо всекидневно.
Да се надяваме, че най-малко в диалога на четири очи сред двамата президенти, е станало дума за ония 69 457 унгарци, които, съгласно формалната сръбска статистика, са изчезнали сред двете последни преброявания на популацията от 2011 до 2022 година Това е една трета от унгарското национално малцинство в Сърбия единствено за едно десетилетие! Иначе, през 1948 година унгарците във Войводина са били 433 701.
На този декор, сценката с полагане на венци и цветя в символ на национално помиряване наподобява много цинична и лицемерна, само че в съпоставяне със сръбско-българската политика към българите в Западните околности, е надалеч по-продуктивна. Измерва се с няколко стотин милиони евра вложения в стопанската система, инфраструктурата, образованието и културата в унгарските региони във Войводина, които така и така са най-богатата част от Сърбия. Проблемът е, че унгарците във Войводина не желаят да употребяват тия средства, и избират да се изнесат някъде в родната Унгария или на Запад. Очевидно, не става дума единствено за пари.
За разлика от нас, двамата президенти на една католическа и православна страна, дружно с най-високи държавни представители, въпреки всичко поставят венци и цветя на паметниците на почтените жертви в символ на „ национално помиряване, амнистия и бъдеще “. Сред тях са представителите на унгарското малцинство във Войводина и на Националния съвет на унгарското малцинство.
Сякаш не сме поданици и данъкоплатци на една и съща страна. Сякаш сръбският и българският народ не са православни и не споделят идентични християнски полезности. Сякаш не живеят на един същ континент.
През 2013 година до момента в който в Скупщината на Сърбия се гласуваше декларация с която се осъждат закононарушенията против унгарците във Войводина, в Сурдулица се проведоха научни конференции за „ зверствата на българската окупационна войска “ по време на Първата международна война, строеше се паметна костница в двора на СТУ „ Никола Тесла “ и се канонизираха „ Сурдулишките мъченици “, празнуват се годишнини от избавление от българска окупация, строят се монументи с антибългарски послания, по медиите и в изявленията на сръбски държавници, политици и историци се сипе антибългарска агитация и прочие Срещу хората, които заговаряха за алегорично отбелязване на паметта на почтените български жертви и национално помиряване сред българи и сърби се изсипват потоци от антибългарска мръсотия.
Лично, мога да си показва по какъв начин кметът на Босилеград Владимир Захариев и ръководителят на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков поставят венци и цветя във връзка „ Деня на освобождението от Българската фашистка окупация “ в Босилеград или Крива паланка, само че не мога да си показва да почетат почтените български жертви избити от злодея Коста Печанац на 15 -16 май 1917 година
Ако имаха куража да го създадат през 2017 година, през днешния ден щяхме да сме извървели забележителна част от пътя към „ помиряването, прошката и бъдещето “, за които загатва Вучич и в този момент щяхме да се занимаваме с елементарните житейски въпроси за оцеляването и развиването на общината.
Вместо това, видяхме отхвърли на кмета Захариев да одобри вицепрезидентката на България госпожа Илияна Йотова на 15 май 2017 година, прочетохме ония отвратителни писма против българските дипломатически и консулски представители, подписани от Захариев и Стойков, претърпяхме конфискацията и връщането на паметните плочи на почтените жертви от Босилеградския разгром, наслушахме се на какви ли не гадости по адрес на българската история, в това число и от най-високо държавно равнище, езикът на омразата продължава да се лее по сръбските медии, правосъдните каузи против малцинствените представители се точат с години, образованието на български език и превеждането на учебниците се протакат повече от две десетилетия, женските фамилни имена се пишат в мъжки жанр и прочие
Българите в Сърбия от броене до броене се стопяват и към този момент слязоха под санитарния най-малко. С това пропастта в сръбско-българските връзки се задълбочава за десетилетия напред, а „ помиряването, прошката и бъдещето “, за които приказва Вучич се отдалечават някъде там, в мъглата на „ сръбския свят “./ БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”.
Сръбските медии предадоха, че сръбския президент Александър Вучич и неговият маджарски сътрудник Тамаш Шуйок на 28 октомври в Чуруг, Войводина, са положили венци на Паметника на помиряването и в Музея на жертвите на акцията „ Топалов магазин “. Този монумент и музеят са открити на 26 юни 2013 година в памет на почтените маджарски жертви потърпевши 1944-45 година. По същото време в Скупщината на Сърбия е гласувана Декларация, с която се осъждат убийствата и арестите на принадлежащите към унгарското национално малцинство в Сърбия по време на Втората международна война.
Става дума за партизанско възмездие за закононарушенията против цивилно население във Войводина, избито в полицейска акция през януари 1942 година, които се приписват на унгарския профашистки министър председател, труженик за „ Велика Унгария “, Миклош Хорти. Според разнообразни версии на сръбската историография жертвите варират от 12 000 и нагоре.
Срещу паметника на помиряването и Музея на жертвите, стои бюстът на Хорти в унгарския парламент, само че Вучич твърди, че „ Сърбия няма по-добър другар в Европа от Унгария “.
Както и да е, всички дружно са посетили паметника и музея дружно с председателката на Правителството на покрайнина Войводина госпожа Мая Гойкович, министъра на труда, заетостта, ветераните и обществените въпроси Неманя Старович, ръководителя на Съюза на унгарците Балинт Пастор, ръководителя на Националния съвет на унгарците в Сърбия Арпад Фремонд.
Вучич и Шуйок по-късно са отишли в Жабаль, където е проведен благослов на възобновената католическа църква на Снежната Дама.
Вучич е провел диалог на четири очи с унгарския си сътрудник в Палатата на Сърбия, когато е извършено и пленарно съвещание на делегациите на Сърбия и Унгария.
По този мотив Вучич в Инстаграм е написал:
„ Този музей е удостоверение за страшното минало и е самобитен знак на помиряването, прошката и бъдещето. За закононарушение няма опрощение и давност. Затова помним, с най-дълбоко благочестие ония, които са страдали поради името и семейството си, поради принадлежността към един народ и извратената идеология, която е оставила зли следи в историята и на двата народа. Прекланяме се пред техните сенки, до момента в който построяваме общо бъдеще, в името на уважението, разбирателството, откровеното другарство и приятелство сред сърби и унгарци “.
На пръв взор, всичко е по европейски изпипано и тъкмо. Само че лицемерието и цинизма в политиката въобще, даже и в така наречен „ европейска политика “, е нещо всекидневно.
Да се надяваме, че най-малко в диалога на четири очи сред двамата президенти, е станало дума за ония 69 457 унгарци, които, съгласно формалната сръбска статистика, са изчезнали сред двете последни преброявания на популацията от 2011 до 2022 година Това е една трета от унгарското национално малцинство в Сърбия единствено за едно десетилетие! Иначе, през 1948 година унгарците във Войводина са били 433 701.
На този декор, сценката с полагане на венци и цветя в символ на национално помиряване наподобява много цинична и лицемерна, само че в съпоставяне със сръбско-българската политика към българите в Западните околности, е надалеч по-продуктивна. Измерва се с няколко стотин милиони евра вложения в стопанската система, инфраструктурата, образованието и културата в унгарските региони във Войводина, които така и така са най-богатата част от Сърбия. Проблемът е, че унгарците във Войводина не желаят да употребяват тия средства, и избират да се изнесат някъде в родната Унгария или на Запад. Очевидно, не става дума единствено за пари.
За разлика от нас, двамата президенти на една католическа и православна страна, дружно с най-високи държавни представители, въпреки всичко поставят венци и цветя на паметниците на почтените жертви в символ на „ национално помиряване, амнистия и бъдеще “. Сред тях са представителите на унгарското малцинство във Войводина и на Националния съвет на унгарското малцинство.
Сякаш не сме поданици и данъкоплатци на една и съща страна. Сякаш сръбският и българският народ не са православни и не споделят идентични християнски полезности. Сякаш не живеят на един същ континент.
През 2013 година до момента в който в Скупщината на Сърбия се гласуваше декларация с която се осъждат закононарушенията против унгарците във Войводина, в Сурдулица се проведоха научни конференции за „ зверствата на българската окупационна войска “ по време на Първата международна война, строеше се паметна костница в двора на СТУ „ Никола Тесла “ и се канонизираха „ Сурдулишките мъченици “, празнуват се годишнини от избавление от българска окупация, строят се монументи с антибългарски послания, по медиите и в изявленията на сръбски държавници, политици и историци се сипе антибългарска агитация и прочие Срещу хората, които заговаряха за алегорично отбелязване на паметта на почтените български жертви и национално помиряване сред българи и сърби се изсипват потоци от антибългарска мръсотия.
Лично, мога да си показва по какъв начин кметът на Босилеград Владимир Захариев и ръководителят на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков поставят венци и цветя във връзка „ Деня на освобождението от Българската фашистка окупация “ в Босилеград или Крива паланка, само че не мога да си показва да почетат почтените български жертви избити от злодея Коста Печанац на 15 -16 май 1917 година
Ако имаха куража да го създадат през 2017 година, през днешния ден щяхме да сме извървели забележителна част от пътя към „ помиряването, прошката и бъдещето “, за които загатва Вучич и в този момент щяхме да се занимаваме с елементарните житейски въпроси за оцеляването и развиването на общината.
Вместо това, видяхме отхвърли на кмета Захариев да одобри вицепрезидентката на България госпожа Илияна Йотова на 15 май 2017 година, прочетохме ония отвратителни писма против българските дипломатически и консулски представители, подписани от Захариев и Стойков, претърпяхме конфискацията и връщането на паметните плочи на почтените жертви от Босилеградския разгром, наслушахме се на какви ли не гадости по адрес на българската история, в това число и от най-високо държавно равнище, езикът на омразата продължава да се лее по сръбските медии, правосъдните каузи против малцинствените представители се точат с години, образованието на български език и превеждането на учебниците се протакат повече от две десетилетия, женските фамилни имена се пишат в мъжки жанр и прочие
Българите в Сърбия от броене до броене се стопяват и към този момент слязоха под санитарния най-малко. С това пропастта в сръбско-българските връзки се задълбочава за десетилетия напред, а „ помиряването, прошката и бъдещето “, за които приказва Вучич се отдалечават някъде там, в мъглата на „ сръбския свят “./ БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ