Истината за репресиите срещу българите в Егейска Македония - протоколът „Калфов-Политис“
Иван Николов*
Преди 100 години, на 29 септември 1924 година в централата на Обществото на народите (ОН) в Женева е подписан документ, който в дипломатическата преписка се отбелязва като „ Протокола Калфов–Политис “. Той е в два екземпляра. Единият задължава Атина да съблюдава правата на българите, живеещи в Егейска Македония, окупирана съгласно Ньойския контракт (27 ноември 1919 година ) от Гърция и е подписан от представителя на тази страна в ОН Николаос Политис и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.
Другият образец, задължаващ София да съблюдава правата на гърците, живеещи на територията на страната, е подписан от външния министър на България Христо Калфов и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.
Появяването на този документ
е последица от констатациите на интернационалната комисия, разследвала едно злочинство над 27 българи от селата Ловча, Каракьой и Търлис, наоколо до Драма.
Повод за злодеянието е евентуално плануван случай на площада в село Търлис, когато вечерта - събота 26 юли 1924 година, против натрупалите се българи и цивилни и военни гърци е открита пукотевица от един трап, покрай площада.
В протокола от следствието на интернационалната комисия четем:
„ …Отдавайки атентата на български комити, командирът заповядва да бъдат задържани към 60-70 българи от трите села, считани от него за съмнителни.
В неделя сутринта той изпраща 27 от тях към село Вронлу (Горно Броди) под защитата на 10 цивилни пазачи, въоръжени с пушки и под командата на поручик Доксакис, някогашен началник на тайфа, създаден офицер преди три месеци… “
Задържаните са завързани с въже двама по двама и в обща верига са поведени към гориста околност по пътека, рядко употребена от хора.
Шест часа по-късно поручик Доксакис се връща с ескорта и рапортува, че е бил атакуван от комити и задържаните се пробвали да избягат. Тогава наредил да се стреля по задържаните, като са убити 17 от тях.
По случая комисията установи:
„ …2.Комисията не получи или не откри никакво доказателство или каквото и да е съществено напътствие, установяващо, че атентатът от събота 26 юли, бе дело на комити или на българи…
3. Комисията счита за открито, че конвоят от арестуваните в неделя 27 юли, не е бил обект на никаква сянка от офанзива, от страна на който и да било и че стрелбата върху задържаните, осъществена от офицера и защитата, съставлява едно изтребване без оправдание…
4. Комисията съумя да откри самоличността единствено на една част от труповете; тя счита, че ориста на арестуваните 27 души може да се показа по този начин:
13 души са мъртви на място.
Един е ранен и се е предал на управляващите три дни след събитието, само че е умрял по-късно.
Двама са се предали на властта, която ги задържа още.
Десет души, сред които двама ранени, са съумели да стигнат в България.
Един, считан за мъртъв, се е показал на комисията, която е осигурила неговото емигриране незабавно след разпита му.
…
6. Комисията установи, че в резултат на събитията от 26 и 27 юли българското локално население е превзето от един гнет, който тя не бе в положение да смекчи напълно… “
***
Налага се да разясним генезиса на казуса. Той произтича от несправедливите клаузи на Ньойския контракт, съгласно които Егейска Македония, а по-късно и Западна Тракия, където живее плътно българско население, са придадени към Гърция.
Стратегията на Атина е да обезбългари тези области
като за задачата употребява разнообразни средства.
Първото и публично прието средство е т. н. Конвенция за взаимно и „ непринудено “ изселване на българите от тези две области в България, както и гърците от България – в Гърция. Конвенцията е наложена на страната ни като съставка от Ньойския контракт, което развързва ръцете на Атина… И до момента в който българите, принудени да изоставен родните си огнища, са доста, броят на гърците, които желаят да се преселят е дребен.
Обезбългаряването на тези две области и заселването им с малоазийски гърци, след провалянето във войната с Турция, е първата и най-важна цел на Атина.
Втората цел е извратено неморална. Чрез садистичен гнет над българите в тези две области, те да бъдат принудени да изоставен родните си домове, без да подават публично молби до Смесената комисия за погашение на парцелите им, както е планувано в Конвенцията за изселване. Така парцелите им безплатно се трансформират в благосъстоятелност на гръцката държава…
Случаят със стрелбата на площада в с. Търлис, Драмско, на 26 юли вечерта през 1924 година е част от тази гръцка тактика за гнет и садизъм над коренното българско население.
Обективното и независимо следствие от комисията на ОН, разкрива истината и Гърция е принудена да подпише протокола „ Калфов - Политис “.
Но… с помощта на поддръжката от Англия и събитието, че Гърция е от лагера на спечелилите в Първата международна война, този протокол не е утвърден от нея. За това способства и Белград. Управляващите там са разтревожени. Този документ разобличава лъжата им, че във Вардарска Македония живеят не българи, а южносърбиянци, веднага като Егейска Македония е обитаема с българи и незабавно анулират военния контракт с Гърция, подписан на 19 май 1913 година
Това е още един аргумент на Атина да не ратифицира протокола. На 3 февруари 1925 година той е отритнат единомислещо от Парламента със следния мотив: „ Протоколът „ Калфов-Политис “ нарушава суверенитета на страната, като планува опцията представители на ОН да вършат анкети и изследвания, да одобряват недоволства от българското малцинство, живеещо в самостоятелна и суверенна гръцка държава… “
***
Сто години след подписването на този документ името „ българин “ и в Егейска, и във Вардарска Македония, придадена на Югославия, а в този момент независима страна, е подложено на
хули, обиди и изтриване - итова се случва през днешния ден
когато свободата и демокрацията не са химери…
Каква е ориста, след десетилетия асимилация и гонене, на българите в Егейска Македония, разбираме от отношението на управляващите там към основаната през 2002 година организация „ Български човешки права в Македония “, в град Воден. Нейното управление, във връзка поканата да участва на Първия популярен събор на българите отвън България във Варна през октомври 2008 година, отговори с писмо до този конгрес, в което четем:
„ …Ние, българите, от превзетата от Гърция Егейска Македония,
живеем в режим на гонене от страна на гръцката страна
и се борим, с цел да оцелеем, съхранявайки националното си схващане. Би трябвало да знаете, че в модерна Гърция думата „ българин “ има тежък унизителен смисъл и малко на брой са тези, които се осмеляват да заявяват обществено, че са българи. Характерен образец за това е фактът, че от 300 души, записани в организацията ни, единствено петима са заявили обществено, че са българи… “
За сведение, тази организация към този момент не съществува. Нейните деятели бяха подложен на постояненпсихичен и правосъден гнет,а уеб сайтът й www.bulgarmak.org., в който бяха оповестени стотици истински документи и снимки, доказващи вековното наличие на българите по тези земи, също е премахнат.
Това се случваше в годините, когато в прилежащата страна френетично бяха проведени манифестации, митинги и петиции до Брюксел, настояващи за закриването на АЕЦ „ Козлодуй “, като доста рискова за целия регион…
Това са обстоятелствата.
***
Протоколът „ Калфов-Политис “
има и модерна отпратка към Скопие
Нека президентът Гордана Силяновска – Давкова и министър председателят Християн Мицкоски го прочетат, само че без сръбските очила. Вече няколко месеци отпред на страната те вършат всичко допустимо да придобият образа на „ македонци “-южносърбиянци, изневерявайки „ надарено “ на достойните си предшественици. Как биха си дали отговор на въпроса, за какво в този документ, под който стои подписа на генералния секретар на най-авторитетната за времето си интернационална организация – ОН, и дума не се загатва за някаква македонска националност, подложена на дискриминация и геноцид!?
Сблъсъкът с неподправената истина е мъчителен, само че оздравителен… /БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Преди 100 години, на 29 септември 1924 година в централата на Обществото на народите (ОН) в Женева е подписан документ, който в дипломатическата преписка се отбелязва като „ Протокола Калфов–Политис “. Той е в два екземпляра. Единият задължава Атина да съблюдава правата на българите, живеещи в Егейска Македония, окупирана съгласно Ньойския контракт (27 ноември 1919 година ) от Гърция и е подписан от представителя на тази страна в ОН Николаос Политис и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.
Другият образец, задължаващ София да съблюдава правата на гърците, живеещи на територията на страната, е подписан от външния министър на България Христо Калфов и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.
Появяването на този документ
е последица от констатациите на интернационалната комисия, разследвала едно злочинство над 27 българи от селата Ловча, Каракьой и Търлис, наоколо до Драма.
Повод за злодеянието е евентуално плануван случай на площада в село Търлис, когато вечерта - събота 26 юли 1924 година, против натрупалите се българи и цивилни и военни гърци е открита пукотевица от един трап, покрай площада.
В протокола от следствието на интернационалната комисия четем:
„ …Отдавайки атентата на български комити, командирът заповядва да бъдат задържани към 60-70 българи от трите села, считани от него за съмнителни.
В неделя сутринта той изпраща 27 от тях към село Вронлу (Горно Броди) под защитата на 10 цивилни пазачи, въоръжени с пушки и под командата на поручик Доксакис, някогашен началник на тайфа, създаден офицер преди три месеци… “
Задържаните са завързани с въже двама по двама и в обща верига са поведени към гориста околност по пътека, рядко употребена от хора.
Шест часа по-късно поручик Доксакис се връща с ескорта и рапортува, че е бил атакуван от комити и задържаните се пробвали да избягат. Тогава наредил да се стреля по задържаните, като са убити 17 от тях.
По случая комисията установи:
„ …2.Комисията не получи или не откри никакво доказателство или каквото и да е съществено напътствие, установяващо, че атентатът от събота 26 юли, бе дело на комити или на българи…
3. Комисията счита за открито, че конвоят от арестуваните в неделя 27 юли, не е бил обект на никаква сянка от офанзива, от страна на който и да било и че стрелбата върху задържаните, осъществена от офицера и защитата, съставлява едно изтребване без оправдание…
4. Комисията съумя да откри самоличността единствено на една част от труповете; тя счита, че ориста на арестуваните 27 души може да се показа по този начин:
13 души са мъртви на място.
Един е ранен и се е предал на управляващите три дни след събитието, само че е умрял по-късно.
Двама са се предали на властта, която ги задържа още.
Десет души, сред които двама ранени, са съумели да стигнат в България.
Един, считан за мъртъв, се е показал на комисията, която е осигурила неговото емигриране незабавно след разпита му.
…
6. Комисията установи, че в резултат на събитията от 26 и 27 юли българското локално население е превзето от един гнет, който тя не бе в положение да смекчи напълно… “
***
Налага се да разясним генезиса на казуса. Той произтича от несправедливите клаузи на Ньойския контракт, съгласно които Егейска Македония, а по-късно и Западна Тракия, където живее плътно българско население, са придадени към Гърция.
Стратегията на Атина е да обезбългари тези области
като за задачата употребява разнообразни средства.
Първото и публично прието средство е т. н. Конвенция за взаимно и „ непринудено “ изселване на българите от тези две области в България, както и гърците от България – в Гърция. Конвенцията е наложена на страната ни като съставка от Ньойския контракт, което развързва ръцете на Атина… И до момента в който българите, принудени да изоставен родните си огнища, са доста, броят на гърците, които желаят да се преселят е дребен.
Обезбългаряването на тези две области и заселването им с малоазийски гърци, след провалянето във войната с Турция, е първата и най-важна цел на Атина.
Втората цел е извратено неморална. Чрез садистичен гнет над българите в тези две области, те да бъдат принудени да изоставен родните си домове, без да подават публично молби до Смесената комисия за погашение на парцелите им, както е планувано в Конвенцията за изселване. Така парцелите им безплатно се трансформират в благосъстоятелност на гръцката държава…
Случаят със стрелбата на площада в с. Търлис, Драмско, на 26 юли вечерта през 1924 година е част от тази гръцка тактика за гнет и садизъм над коренното българско население.
Обективното и независимо следствие от комисията на ОН, разкрива истината и Гърция е принудена да подпише протокола „ Калфов - Политис “.
Но… с помощта на поддръжката от Англия и събитието, че Гърция е от лагера на спечелилите в Първата международна война, този протокол не е утвърден от нея. За това способства и Белград. Управляващите там са разтревожени. Този документ разобличава лъжата им, че във Вардарска Македония живеят не българи, а южносърбиянци, веднага като Егейска Македония е обитаема с българи и незабавно анулират военния контракт с Гърция, подписан на 19 май 1913 година
Това е още един аргумент на Атина да не ратифицира протокола. На 3 февруари 1925 година той е отритнат единомислещо от Парламента със следния мотив: „ Протоколът „ Калфов-Политис “ нарушава суверенитета на страната, като планува опцията представители на ОН да вършат анкети и изследвания, да одобряват недоволства от българското малцинство, живеещо в самостоятелна и суверенна гръцка държава… “
***
Сто години след подписването на този документ името „ българин “ и в Егейска, и във Вардарска Македония, придадена на Югославия, а в този момент независима страна, е подложено на
хули, обиди и изтриване - итова се случва през днешния ден
когато свободата и демокрацията не са химери…
Каква е ориста, след десетилетия асимилация и гонене, на българите в Егейска Македония, разбираме от отношението на управляващите там към основаната през 2002 година организация „ Български човешки права в Македония “, в град Воден. Нейното управление, във връзка поканата да участва на Първия популярен събор на българите отвън България във Варна през октомври 2008 година, отговори с писмо до този конгрес, в което четем:
„ …Ние, българите, от превзетата от Гърция Егейска Македония,
живеем в режим на гонене от страна на гръцката страна
и се борим, с цел да оцелеем, съхранявайки националното си схващане. Би трябвало да знаете, че в модерна Гърция думата „ българин “ има тежък унизителен смисъл и малко на брой са тези, които се осмеляват да заявяват обществено, че са българи. Характерен образец за това е фактът, че от 300 души, записани в организацията ни, единствено петима са заявили обществено, че са българи… “
За сведение, тази организация към този момент не съществува. Нейните деятели бяха подложен на постояненпсихичен и правосъден гнет,а уеб сайтът й www.bulgarmak.org., в който бяха оповестени стотици истински документи и снимки, доказващи вековното наличие на българите по тези земи, също е премахнат.
Това се случваше в годините, когато в прилежащата страна френетично бяха проведени манифестации, митинги и петиции до Брюксел, настояващи за закриването на АЕЦ „ Козлодуй “, като доста рискова за целия регион…
Това са обстоятелствата.
***
Протоколът „ Калфов-Политис “
има и модерна отпратка към Скопие
Нека президентът Гордана Силяновска – Давкова и министър председателят Християн Мицкоски го прочетат, само че без сръбските очила. Вече няколко месеци отпред на страната те вършат всичко допустимо да придобият образа на „ македонци “-южносърбиянци, изневерявайки „ надарено “ на достойните си предшественици. Как биха си дали отговор на въпроса, за какво в този документ, под който стои подписа на генералния секретар на най-авторитетната за времето си интернационална организация – ОН, и дума не се загатва за някаква македонска националност, подложена на дискриминация и геноцид!?
Сблъсъкът с неподправената истина е мъчителен, само че оздравителен… /БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ