Зад усмихнатата фасада на сръбско-българските отношения, се зъби зловещото лице на сръбския шовинизъм
Иван Николов*
Някак си прикрито за българското малцинство в Сърбия остана визитата на премиера Кирил Петков в Белград и срещата със сръбската му колежка Ана Бърнабич. Остава ни единствено да се надяваме, че с изключение на нормалните въпроси от региона на двустранните стопански връзки, вложенията, енергетиката, търговията и прочие, ще се сетят и за проблемите, застрашаващи съществуването на българите в Западните околности. Да се надяваме също по този начин, че съветниците на премиера са употребявали най-малко част от масивите информация, насъбрани във Външно министерство, за нарушаването на правата на българите в Сърбия и са предложили на премиера Петков най-важното.
За да е наясно, че от 120 000 българи, които България е била принудена да остави 1919 година на Държавата на сърби, хървати и словенци, през 2011 година бяха останали единствено 18 500, в резултат на използването на всички известни в света способи за разселване и асимилация на непознато население.
Да е наясно, че тия способи се употребяват и до през днешния ден. Например, в региона на образованието на български език резултатите са напълно мижави. Трийсетината учебници преведени до момента от сръбски на български език, както и проучването на български език и българска история в българските учебни заведения в Сърбия напълно не си заслужават коментара, и че три десетилетия се вършат безуспешни опити да се възвърне образованието на майчин български език в Босилеград и Цариброд.
Да е наясно, че най-лоялното българско малцинство в Сърбия, се намира в най-окаяно състояние!
Да има на разум, че опитите за удостояване на паметта на почтените жертви, избити от сръбския четнически комендант Коста Печанац в Босилеградско през 1917 година, и пускане на процеса за национално помиряване сред българи и сърби, като първа стъпка към решение на жизнено-важните проблеми на българското малцинство в Западните околности, завърши с арестуването на паметната плоча с техните имена. Благодарение на намесата на президента Румен Радев, плочата беше върната, само че и до през днешния ден не е сложена.
Да не не помни, че всяка година на 8 септември в центъра на Босилеград, на три крачки от паметника на Левски, се отбелязва „ Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация “?
Да има на разум, че антибългарската агитация в Република Сърбия продължава целеустремено и систематично и че даже и неговата стопанка премиерката Ана Брънабич и нейните министри напълно не се свенят от антибългарски изявления, когато би трябвало да омаловажат достиженията на европейска България.
Да не не помни, че в Босилеград и Цариброд няма работеща стопанска система, само че български бизнес не се позволява да предложи работа и занаят на популацията. Две български компании ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ безусловно бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски фамилии оставени без работа и прехранване, напуснаха родните си домове. И че към този момент изчезнаха четири пети от българското население в Западните околности, а българските общини Босилеград и Цариброд са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия.
Че в Босилеград няма свободни медии и независимост на словото, затова няма и народна власт, и с помощта на това, Босилеград към този момент две десетилетия е пленник на едноличното ръководство на кметът Владимир Захариев, който се употребява с нескритата поддръжка на държавното управление и президента на Сърбия. Въпреки всичките му управнически провали на локално равнище и понижаване на популацията на половина по време на неговото ръководство.
Че битката против българските книги и българските национални знаци на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци-Олтоманци” е по-силна от битката против трафика на опиати.
Да попита, за какво бяха подценени настояванията от Платформата за отбрана на правата на българското малцинство, подписана на 15 юли 2013 година в Ниш от представители на българските малцинствени партии и цивилен сдружения?
Да сложи въпроса за интернационалните рудодобивни компании в Босилеградско, които замърсяват питейните и речните води с тежки метали и въздуха с фини прахови частици надалеч над всички възможни правила. Вследствие на това, смъртността в Босилеград се усили неведнъж, а опазването на здравето не е в положение да окаже профилирана здравна помощ на нуждаещите се. И че към този момент заплашва и българските общини в България.
Да не не помни да упорства средствата по Програма за ТГС INTERREG-ИПП България - Сърбия 2021-2027 в размер на 38 милиона евро да бъдат употребявани рационално – за инфраструктура, разкриване на нови работни места, здрава околна среда, опазване на здравето, запазване на културното завещание, развиване на демокрацията, а не да се пилеят за театрални работилници, велоалеи, селски площади и прочие Да упорства, че всяка инвестиция в българските общини в Сърбия е инвестиция в добросъседските връзки сред България и Сърбия, мира и сигурността и европейското бъдеще на Западните Балкани.
Дано единствено механичен да не повтори думите на председателката на Народното събрание която през февруари 2011 година пред сръбската си колежка в София заявява безусловна и безрезервна поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз, в случай, че самата Сърбия и до през днешния ден не е наясно с външно-политическата си ориентировка
Да не не помни, че постоянно до момента зад нормалните усмихнати българо-сръбски дипломатически изявления за добросъседство, икономическо съдействие, съблюдаване на правата на българското малцинство, обучение на български език, икономическо възобновяване на общините Босилеград и Цариброд, взаимни инфраструктурни планове и прочие, продължава да се зъби злокобното лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдяване на регионите, обитаеми с българско население. Политика на премахване на българската просвета и подправяне на българската история. Процес, който към този момент е необратим и за жалост, се доближава към края си. Престъпление, което е неоправдателно по всички правила на интернационалното право. Не единствено за страната, която го организираше, само че и за страната, която безмълвно наблюдаваше стопяването на своето малцинство на стотина километра от столицата си.
И най-после да каже на сръбските си сътрудници, че българската поддръжка за участието в Европейски Съюз ще зависи от сръбските отговори на тия въпроси. Разбира се, Сърбия е в цялостното си право да не даде никакъв отговор и да прави каквото си желае. Но и да понесе отговорност за следствията от (без)действията си. Както носи отговорността си за разпадането на Югославия или за независимостта на Косово. /
*Анализът на ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов е оповестен в БГНЕС
Някак си прикрито за българското малцинство в Сърбия остана визитата на премиера Кирил Петков в Белград и срещата със сръбската му колежка Ана Бърнабич. Остава ни единствено да се надяваме, че с изключение на нормалните въпроси от региона на двустранните стопански връзки, вложенията, енергетиката, търговията и прочие, ще се сетят и за проблемите, застрашаващи съществуването на българите в Западните околности. Да се надяваме също по този начин, че съветниците на премиера са употребявали най-малко част от масивите информация, насъбрани във Външно министерство, за нарушаването на правата на българите в Сърбия и са предложили на премиера Петков най-важното.
За да е наясно, че от 120 000 българи, които България е била принудена да остави 1919 година на Държавата на сърби, хървати и словенци, през 2011 година бяха останали единствено 18 500, в резултат на използването на всички известни в света способи за разселване и асимилация на непознато население.
Да е наясно, че тия способи се употребяват и до през днешния ден. Например, в региона на образованието на български език резултатите са напълно мижави. Трийсетината учебници преведени до момента от сръбски на български език, както и проучването на български език и българска история в българските учебни заведения в Сърбия напълно не си заслужават коментара, и че три десетилетия се вършат безуспешни опити да се възвърне образованието на майчин български език в Босилеград и Цариброд.
Да е наясно, че най-лоялното българско малцинство в Сърбия, се намира в най-окаяно състояние!
Да има на разум, че опитите за удостояване на паметта на почтените жертви, избити от сръбския четнически комендант Коста Печанац в Босилеградско през 1917 година, и пускане на процеса за национално помиряване сред българи и сърби, като първа стъпка към решение на жизнено-важните проблеми на българското малцинство в Западните околности, завърши с арестуването на паметната плоча с техните имена. Благодарение на намесата на президента Румен Радев, плочата беше върната, само че и до през днешния ден не е сложена.
Да не не помни, че всяка година на 8 септември в центъра на Босилеград, на три крачки от паметника на Левски, се отбелязва „ Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация “?
Да има на разум, че антибългарската агитация в Република Сърбия продължава целеустремено и систематично и че даже и неговата стопанка премиерката Ана Брънабич и нейните министри напълно не се свенят от антибългарски изявления, когато би трябвало да омаловажат достиженията на европейска България.
Да не не помни, че в Босилеград и Цариброд няма работеща стопанска система, само че български бизнес не се позволява да предложи работа и занаят на популацията. Две български компании ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ безусловно бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски фамилии оставени без работа и прехранване, напуснаха родните си домове. И че към този момент изчезнаха четири пети от българското население в Западните околности, а българските общини Босилеград и Цариброд са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия.
Че в Босилеград няма свободни медии и независимост на словото, затова няма и народна власт, и с помощта на това, Босилеград към този момент две десетилетия е пленник на едноличното ръководство на кметът Владимир Захариев, който се употребява с нескритата поддръжка на държавното управление и президента на Сърбия. Въпреки всичките му управнически провали на локално равнище и понижаване на популацията на половина по време на неговото ръководство.
Че битката против българските книги и българските национални знаци на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци-Олтоманци” е по-силна от битката против трафика на опиати.
Да попита, за какво бяха подценени настояванията от Платформата за отбрана на правата на българското малцинство, подписана на 15 юли 2013 година в Ниш от представители на българските малцинствени партии и цивилен сдружения?
Да сложи въпроса за интернационалните рудодобивни компании в Босилеградско, които замърсяват питейните и речните води с тежки метали и въздуха с фини прахови частици надалеч над всички възможни правила. Вследствие на това, смъртността в Босилеград се усили неведнъж, а опазването на здравето не е в положение да окаже профилирана здравна помощ на нуждаещите се. И че към този момент заплашва и българските общини в България.
Да не не помни да упорства средствата по Програма за ТГС INTERREG-ИПП България - Сърбия 2021-2027 в размер на 38 милиона евро да бъдат употребявани рационално – за инфраструктура, разкриване на нови работни места, здрава околна среда, опазване на здравето, запазване на културното завещание, развиване на демокрацията, а не да се пилеят за театрални работилници, велоалеи, селски площади и прочие Да упорства, че всяка инвестиция в българските общини в Сърбия е инвестиция в добросъседските връзки сред България и Сърбия, мира и сигурността и европейското бъдеще на Западните Балкани.
Дано единствено механичен да не повтори думите на председателката на Народното събрание която през февруари 2011 година пред сръбската си колежка в София заявява безусловна и безрезервна поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз, в случай, че самата Сърбия и до през днешния ден не е наясно с външно-политическата си ориентировка
Да не не помни, че постоянно до момента зад нормалните усмихнати българо-сръбски дипломатически изявления за добросъседство, икономическо съдействие, съблюдаване на правата на българското малцинство, обучение на български език, икономическо възобновяване на общините Босилеград и Цариброд, взаимни инфраструктурни планове и прочие, продължава да се зъби злокобното лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдяване на регионите, обитаеми с българско население. Политика на премахване на българската просвета и подправяне на българската история. Процес, който към този момент е необратим и за жалост, се доближава към края си. Престъпление, което е неоправдателно по всички правила на интернационалното право. Не единствено за страната, която го организираше, само че и за страната, която безмълвно наблюдаваше стопяването на своето малцинство на стотина километра от столицата си.
И най-после да каже на сръбските си сътрудници, че българската поддръжка за участието в Европейски Съюз ще зависи от сръбските отговори на тия въпроси. Разбира се, Сърбия е в цялостното си право да не даде никакъв отговор и да прави каквото си желае. Но и да понесе отговорност за следствията от (без)действията си. Както носи отговорността си за разпадането на Югославия или за независимостта на Косово. /
*Анализът на ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов е оповестен в БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ