За преследването на българските книги и учените в Сърбия
Иван Николов,КИЦ „ Босилеград "
Не е ли необичайно, че сръбските митнически управляващи в последно време безпогрешно откриват всяка българска книга във всяка кола, която минава границата на „ Рибарци ” на път за КИЦ „ Босилеград ”? Дали това се дължи на някаква изключително развита митничарска вътрешен глас, или на авансово подадена информация, снета със специфични разследващи средства от нелегално подслушвани диалози?
Само през последните три месеца митничарите подвигнаха
три абсурда,
които тъкмо отразяват дългогодишната, жестока и цинична политика на Сърбия към личните си жители от български генезис, само че и към европейската си съседка България. И освен това. Те демонстрират желанията на модерна Сърбия, която разчиства пътя към своя „ сръбски свят ”, в който няма място за други етноси и изключително за свободомислещи жители без оглед на етнос.
Нека да си напомним. На митичния сръбски Видовден, 28 юни, сръбските митнически управляващи отхвърлиха влизане в Сърбия на Лина и Яна Гергови, уредници в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, поради две фотодокументални изложения. Едната със фотоси и документи демонстрира закононарушенията на разбойническата чета на Коста Печанац против цивилното българско население в Босилеград и близките села на 15-16 май 1917 година
Само няколко дни по-късно, на 2 юли, Бойчо Димитров, брачната половинка му Александра и двете петгодишни близначки на връщане от София бяха арестувани цели пет часа поради 53 бройки от книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за Краището ”, предопределени за премиера на книгата в КИЦ „ Босилеград ”. Никакви пояснения не оказват помощ и на Бойчо му постановат да върне книгите назад в България.
На 9 август и Александър Димитров е арестуван поради три бройки от същото заглавие. И на него устно му постановат да върне книгите назад в България, той упорства да му издадат акт, с който книгите се връщат или лишават и в последна сметка след пет часа обискиране на колата и разправии, съумява да се пребори началникът на митницата да му издаде акт, с който му се постанова да върне книгите в България в период от 72 часа.
Някак си остана отвън полезрението на публицистите, че с изключение на 3-те книги на Едвин Сугарев са му отнети още 4 книги, от които три тома от сборника „ Съдбата на българите в Западните околности ” – издание на Граждански комитет Западни околности и алманах „ Актьорски откровения ”, открити в колата на Александър. Така описът с недопуснатите от страна на Сърбия български културни артикули се усили доста. На прицел са главно книги и материали, които разказват нелицеприятни събития от историята на българите в Сърбия или изобличават и осъждат същността на великосръбската националистическа идеология, която заплашва освен българското малцинство, само че и сръбско-българските връзки, мира на Балканите и участието на Сърбия в Европейски Съюз.
Книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за Краището ”, трите тома от сборника „ Съдбата на българите в Западните околности ”, фотодокументалната галерия „ Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г. ” и книгата със същото заглавие на доцент Ангел Джонев,
разказват историческата и модерна драма на българите в Западните околности,
в която те са подложени на жестока асимилационна политика за сърбизиране и обезлюдяване на окупираните с Ньойския контракт български държавни територии.
Ако тия книги нервират актуалните сръбски управници, просто могат да си създадат лист със неразрешени книги. Това тъкмо ще си пасне с разбиранията на сегашните сръбски управници пък и ще се избегнат неприятните подиуми на границата, в които митническите чиновници не могат да погледнат хората в очите.
За естествените усещания на нещата, книгите са благосъстояние и прозорец към света. Тогава за какво в Сърбия имат проблем с четенето и писането на български книги? Явно книгите са толкоз рискови за задачите на великосръбската идеология, че в случай че имаше метод щяха да бъдат изгорени на клада! Просто тъй като тази примитивна идеология може да разчита на триумф единствено измежду полуграмотните и нечетящите, каквито сред прочее са и самите те. Иначе щяха да знаят, че книгите не горят и не могат да се забранят!
В Берлин 1933 година нацистите изгарят хиляди книги на световноизвестни немски създатели като Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Ернест Глезер, Хайнрих Хайне и доста други. Това удостоверява пророческите думи на Хайне: „ Там където се горят книги, на края ще се горят хора ”!
Историята на човечеството е записала и стотици случаи на запрещение на книги. А множеството от неразрешените заглавия са същински литературни шедьоври като „ Фермата на животните ” на Джордж Оруел, „ Шифърът на Леонардо ” на Дан Браун, „ За мишките и хората ” на Джон Стайнбек, „ Дневникът на Ана Франк ” и доста други.
Дори Ватикана през 1966 година анулира формалния Индекс на неразрешените книги, въведен през 1557 година, просто тъй като схваща, че това на процедура е безсмислено пък и на този лист са били качени съвсем всички международно известни писатели и философи като Балзак, Френсис Бейкън, Волтер, Декарт, Емил Зола, Жан-Жак Русо, Хобс, Виктор Юго и прочие
Тогава за какво модерна Сърбия, която публично, към момента води договаряния за участие в Европейски Съюз, има проблем с българите и изключително с някои български книги?
В миг на признание, сръбският външен министър Ивица Дачич илюстрира тази политика с тезата „ щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия ”!? А щом няма българи,
не им трябват и никакви човешки права
като обучение на майчин български език, български медии, българска просвета, публично потребление на български език, право на историческа памет, религиозни права и свободи и прочие, и изключително книги. Да, изключително книги! Защото, дано да сме наясно, книгите са тия които просвещават и оформят българското национално съзнание от което някои сръбски политици толкоз се отвращават и желаят да го трансфорат в пазарлък на обичай пазар – толкоз сърби, за толкоз българи!?
Самоопределението на сърби и българи напълно не зависи от това какво са си мислили сръбските политици от вида на Новакович, Милойевич, Милошевич, Шешел, Вучич, Дачич и доста други, а от национално-историческите и на първо място просветителски и културни процеси в предишното и през днешния ден, които са оформили нациите и страните върху избрани територии.
Опитите да се основават изкуствени, политически народи, посредством агитация, принуждение и репресии, исторически фалшификации и легенди, посредством образование и обучение, етническо пречистване, прекрояване на границите и прочие има единствено краткотраен темперамент. В напиращите процеси на демократизация, независимост на словото, цифровизация на историческите източници и тяхната досегаемост до всички точки на света – истината си пробива път до съзнанието на хората без значение дали това се харесва някому или не. Тези процеси не могат да се спрат с малоумно прекъсване на книги на границата. Не че е невероятно, само че е безсмислено.
Съвременна Сърбия евентуално е единствената страна в която се опасяват от книги, от четящи и просветени хора. И то не от през вчерашния ден. Преди съвсем два века известният консултант на Милош Обренович, Милисав Лаповац, в сръбската Скупщина споделя, че „ всички учени хора би трябвало да се избият, тъй като единствено протести вършат ”. /БГНЕС
Не е ли необичайно, че сръбските митнически управляващи в последно време безпогрешно откриват всяка българска книга във всяка кола, която минава границата на „ Рибарци ” на път за КИЦ „ Босилеград ”? Дали това се дължи на някаква изключително развита митничарска вътрешен глас, или на авансово подадена информация, снета със специфични разследващи средства от нелегално подслушвани диалози?
Само през последните три месеца митничарите подвигнаха
три абсурда,
които тъкмо отразяват дългогодишната, жестока и цинична политика на Сърбия към личните си жители от български генезис, само че и към европейската си съседка България. И освен това. Те демонстрират желанията на модерна Сърбия, която разчиства пътя към своя „ сръбски свят ”, в който няма място за други етноси и изключително за свободомислещи жители без оглед на етнос.
Нека да си напомним. На митичния сръбски Видовден, 28 юни, сръбските митнически управляващи отхвърлиха влизане в Сърбия на Лина и Яна Гергови, уредници в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, поради две фотодокументални изложения. Едната със фотоси и документи демонстрира закононарушенията на разбойническата чета на Коста Печанац против цивилното българско население в Босилеград и близките села на 15-16 май 1917 година
Само няколко дни по-късно, на 2 юли, Бойчо Димитров, брачната половинка му Александра и двете петгодишни близначки на връщане от София бяха арестувани цели пет часа поради 53 бройки от книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за Краището ”, предопределени за премиера на книгата в КИЦ „ Босилеград ”. Никакви пояснения не оказват помощ и на Бойчо му постановат да върне книгите назад в България.
На 9 август и Александър Димитров е арестуван поради три бройки от същото заглавие. И на него устно му постановат да върне книгите назад в България, той упорства да му издадат акт, с който книгите се връщат или лишават и в последна сметка след пет часа обискиране на колата и разправии, съумява да се пребори началникът на митницата да му издаде акт, с който му се постанова да върне книгите в България в период от 72 часа.
Някак си остана отвън полезрението на публицистите, че с изключение на 3-те книги на Едвин Сугарев са му отнети още 4 книги, от които три тома от сборника „ Съдбата на българите в Западните околности ” – издание на Граждански комитет Западни околности и алманах „ Актьорски откровения ”, открити в колата на Александър. Така описът с недопуснатите от страна на Сърбия български културни артикули се усили доста. На прицел са главно книги и материали, които разказват нелицеприятни събития от историята на българите в Сърбия или изобличават и осъждат същността на великосръбската националистическа идеология, която заплашва освен българското малцинство, само че и сръбско-българските връзки, мира на Балканите и участието на Сърбия в Европейски Съюз.
Книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за Краището ”, трите тома от сборника „ Съдбата на българите в Западните околности ”, фотодокументалната галерия „ Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г. ” и книгата със същото заглавие на доцент Ангел Джонев,
разказват историческата и модерна драма на българите в Западните околности,
в която те са подложени на жестока асимилационна политика за сърбизиране и обезлюдяване на окупираните с Ньойския контракт български държавни територии.
Ако тия книги нервират актуалните сръбски управници, просто могат да си създадат лист със неразрешени книги. Това тъкмо ще си пасне с разбиранията на сегашните сръбски управници пък и ще се избегнат неприятните подиуми на границата, в които митническите чиновници не могат да погледнат хората в очите.
За естествените усещания на нещата, книгите са благосъстояние и прозорец към света. Тогава за какво в Сърбия имат проблем с четенето и писането на български книги? Явно книгите са толкоз рискови за задачите на великосръбската идеология, че в случай че имаше метод щяха да бъдат изгорени на клада! Просто тъй като тази примитивна идеология може да разчита на триумф единствено измежду полуграмотните и нечетящите, каквито сред прочее са и самите те. Иначе щяха да знаят, че книгите не горят и не могат да се забранят!
В Берлин 1933 година нацистите изгарят хиляди книги на световноизвестни немски създатели като Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Ернест Глезер, Хайнрих Хайне и доста други. Това удостоверява пророческите думи на Хайне: „ Там където се горят книги, на края ще се горят хора ”!
Историята на човечеството е записала и стотици случаи на запрещение на книги. А множеството от неразрешените заглавия са същински литературни шедьоври като „ Фермата на животните ” на Джордж Оруел, „ Шифърът на Леонардо ” на Дан Браун, „ За мишките и хората ” на Джон Стайнбек, „ Дневникът на Ана Франк ” и доста други.
Дори Ватикана през 1966 година анулира формалния Индекс на неразрешените книги, въведен през 1557 година, просто тъй като схваща, че това на процедура е безсмислено пък и на този лист са били качени съвсем всички международно известни писатели и философи като Балзак, Френсис Бейкън, Волтер, Декарт, Емил Зола, Жан-Жак Русо, Хобс, Виктор Юго и прочие
Тогава за какво модерна Сърбия, която публично, към момента води договаряния за участие в Европейски Съюз, има проблем с българите и изключително с някои български книги?
В миг на признание, сръбският външен министър Ивица Дачич илюстрира тази политика с тезата „ щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия ”!? А щом няма българи,
не им трябват и никакви човешки права
като обучение на майчин български език, български медии, българска просвета, публично потребление на български език, право на историческа памет, религиозни права и свободи и прочие, и изключително книги. Да, изключително книги! Защото, дано да сме наясно, книгите са тия които просвещават и оформят българското национално съзнание от което някои сръбски политици толкоз се отвращават и желаят да го трансфорат в пазарлък на обичай пазар – толкоз сърби, за толкоз българи!?
Самоопределението на сърби и българи напълно не зависи от това какво са си мислили сръбските политици от вида на Новакович, Милойевич, Милошевич, Шешел, Вучич, Дачич и доста други, а от национално-историческите и на първо място просветителски и културни процеси в предишното и през днешния ден, които са оформили нациите и страните върху избрани територии.
Опитите да се основават изкуствени, политически народи, посредством агитация, принуждение и репресии, исторически фалшификации и легенди, посредством образование и обучение, етническо пречистване, прекрояване на границите и прочие има единствено краткотраен темперамент. В напиращите процеси на демократизация, независимост на словото, цифровизация на историческите източници и тяхната досегаемост до всички точки на света – истината си пробива път до съзнанието на хората без значение дали това се харесва някому или не. Тези процеси не могат да се спрат с малоумно прекъсване на книги на границата. Не че е невероятно, само че е безсмислено.
Съвременна Сърбия евентуално е единствената страна в която се опасяват от книги, от четящи и просветени хора. И то не от през вчерашния ден. Преди съвсем два века известният консултант на Милош Обренович, Милисав Лаповац, в сръбската Скупщина споделя, че „ всички учени хора би трябвало да се избият, тъй като единствено протести вършат ”. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ