Вучич е по-жесток от Милошевич спрямо българите
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “
Краят на 2022 година около всичко останало, сподели и чудовищните размери на всеобщата злополука на българите в Западните околности в резултат на денационализаторската политика която продължава повече от един век.
В началото на март паднаха ограниченията и рестриктивните мерки свързани с коронавирус пандемията на границата с България и това май беше най-хубавото, което ни се случи след двегодишната изолираност.
През юни стана нападението с камъни върху екипа на „ Следите остават “ на Българска национална телевизия в с. Караманица. Впоследствие мината за олово и цинк „ Подвирове “ най-сетне спря „ пилотното “ произвеждане и изпускането на отровни води в притоците на река Драговищица. Местните еко-активисти извоюваха една дребна борба, само че не и войната за здрава околна среда. Мината за олово и цинк „ Грот “ в с. Мусул продължава да работи. Планината „ Бесна Кобила “ е издупчена като швейцарско сирене и свлачищата към този момент потеглиха. Отделно отпадъчните води от мината се изливат с цялостна мощ в препълненото хвостохранилище, Лисинското и Власинското езеро и не престават по течението на планинските реки към Морава.
Международните рудодобивни компании продължиха със сондажите съвсем на цялата територия на Босилеградска община. Отново се претоплиха старите манджи за големите находища на злато – 19,3 тона единствено в региона на Тлъмино, които коствали над милиард евро. Захариев и Вучич предостатъчно търкат ръце за нещо, от което всеки различен може да завоюва, само че не и Босилеград. По предписание, на всички места по света рударските селища са най-бедните и нечистите. Та в случай че това е
бъдещето на Босилеград,
дружно с него, зла орис ще сполети и българските и македонските селища към границата.
Тази година имаше и избори за Национални препоръки на националните малцинства в Сърбия, в това число и на българското. Проведоха се от немай-къде, без никакъв публичен спор, със същите подправени изборни описи, със същите претенденти и строго подчинени на Владимир Захариев и Стефан Стойков медии. Резултатът си остана същия – остарелият антибългарски състав си остана да организира сърбизацията на българите. Председателят Стефан Стойков се е произнасял прекомерно остро и невъзпитано против българските дипломати в Сърбия, само че никой не го е чул дума да каже против антибългарската акция, която непрестанно тече по сръбските медии – за „ българските зверства “, за сърбо-шопите, за похищенията против българската история, език и просвета. За литийните шествия, за „ научните “ конференции, за изложбите, за медийните изяви. За „ юлианските “ празници, с които ни разделят и опълчват с другата, по-голяма част от православната българската нация която била чествала по „ католическия календар “?
В такава атмосфера, да кажеш че си българин напълно не е здравословно. Особено в случай че се има поради общата националистическа нервност в Сърбия. Но нашите водачи не се вълнуват от това.
Превеждането на учебниците от сръбски на български, позитивната акция за разкриване на паралелки с образование на майчин български език, освобождение на медиите на български език за публично ангажирана и професионална публицистика, публична приложимост на български език, изразходване и основаване на българска просвета – всичко това към момента е под свъсения взор на старите югославски комунисти от български генезис и техните радикални наследници.
Преброяването на популацията в Сърбия през октомври 2022 година, тегли чертата под стогодишната мъка. От тогавашното 100-хилядно малцинство е останало напълно малко.
Населението на Босилеградска община в този момент е 6 171 поданици. В съпоставяне с преброяването от 2011 година когато популацията е било 8 129 поданици, в този момент е намаляло с 1 958 поданици или с цели 24,1%!
В Цариброд са изброени 8 075 поданици. 2011 година са били 10 118. Намалели са с 2 043 поданици или с 20,2%.
За нас, които живеем в Босилеград или Цариброд, даже и тия бройки са мощно пресилени. В една дребна среда, където хората се познават, мъчно можеш да ги излъжеш с някакви измислени цифри. Пустите улици и празните махали по селата приказват сами за себе си. По всичко проличава, че са броени и ония които са родени в Босилеград, само че живеят някъде в България, Македония, вътрешността на Сърбия и Западна Европа и единствено понякога, нормално към Коледа или Великден идват в Босилеград.
Равносметката от последното броене – жителите на Босилеград и Цариброд
за едно десетилетие са намалели с 4 001 поданици
Предварителните резултати за националния състав още не са оповестени. Остава да забележим какъв брой българи в Сърбия са посмели да заявяват националната си принадлежност. Не са оповестени и другите статистически данни, които са от голяма важност за цялостната картина на българските общини и обмисляне през идващите години.
Според настоящото сръбско законодателство, общините в Сърбия би трябвало да имат най-малко 10 000 поданици. По този аршин, Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статус на общини и подобен може да им бъде приет единствено по изключение. Другият вид е, с ново административно прекрояване да бъдат прикачени към прилежащите сръбски общини с преобладаващо сръбско население. Там вероятността е още по-мрачна. Този развой към този момент е почнал – обилни за жителите държавни институции каквито са съдилища, прокуратура, кадастрални ръководства, данъчни ръководства, бюра по трудоустрояване, медицински центрове към този момент са изнесени в Пирот, Враня, Сурдулица, Владичин Хан.
Там където българското наличие беше най-изразено, в този момент тече необратим развой на обезлюдяване. Притиснати от тежка икономическа рецесия, безработица, неприятни условия за живот, нечиста околна среда и липса на вложения, хората с тъга напущат родните си домове и си търсят по-добри места за живот. Или най-малко за облага, да изкарат някоя пара за фамилията си.
Населението ни се трансформира в самотни възрастни хора оставени на доизживяване. В обществените мрежи могат да се открият потресаващи образци на хора които прекарват последните си години сами, в полуразрушени къщи, неведнъж изоставени от най-близките си, надалеч от проходими пътища, магазини и здравно обслужване. До тях мъчно проникват и филантропичните организации с хранителни пакети, когато има такива.
На фона на тази сива и жалка реалност виждаме на ниска цена и първичен пиар на общинските кметове-феодали които при липса на съответни управнически резултати, дават смехотворни изказвания и театралничат пред камерите на всякакви срещи, софри или пред някое подаяние доставено от непознати посолства.
Организирана съпротива към този момент няма
Няма и обществена база за такава. Силно раздутите изборни описи, неналичието на свободни и професионални локални медии и естествен политически живот, бетонираха плахите очаквания за смяна. Останалите хора са финансово подвластни от кметовете и се подчиняват категорично, другояче ще останат без обществените стратегии и подаянията от 100-200 евро. Тънката каста самостоятелни и смели хора, които към момента показват някаква политическа позиция по обществените мрежи, мъчно могат да се оттласнат от дъното и да пернат напред. Все отново сме част от закостенялото сръбско общество обхванато от политическа незаинтересованост, върху която тоталитаризмът е пуснал дълбоки корени.
Вместо с престъпността и сигурността на жителите, полицията към момента гони българските духове. В съпоставяне с времето на Милошевич, в този момент дори е още по-будна за всяка обществена демонстрация на българско самочувствие. Великият брат към момента следи за български фланелки, плакати и лайкове по фейсбук.
В интерес на истината и навътре в страната текат същите негативни демографски и други процеси. Пак съгласно предварителните резултати популацията в Сърбия в този момент е 6 690 887 поданици, което спрямо 2011 година е понижение от 495 975 поданици или с 6,9 %. С изключение на Белград където има нарастване от 1,6%, във всички други области популацията е намаляло с към 10%.
С други думи, популацията в Сърбия се топи със скорост от към 50 000 поданици на година или с размера на един приблизително огромен град. При нас обаче скоростта на обезлюдяването е 2,5 пъти по-бърза. Висока смъртност, низка раждаемост и емиграция.
Дори и тия предварителни резултати сами по себе си демонстрират, че всички изказвания на сръбските политици и държавници за Сърбия като „ стопански тигър “ на Балканите са безпочвени. Жителите на Сърбия просто си търсят по-добри места за живот, а броят на умрелите е доста по-голям от броя на новородените. Това са обстоятелствата, всичко останало е политическа измама.
Иска ми се да завърша този текст по-оптимистично, само че някак си думите ми убягват. Да, били сме и по-зле, били сме и по-малко. Минавали сме през възходи и падения. Големите геополитически промени и катаклизми които се задават може би са нашият късмет за избавление. Хора постигнали триумфи и крушения най-после постоянно се прибирали там, откъдето са тръгнали.
Весели празници!
Краят на 2022 година около всичко останало, сподели и чудовищните размери на всеобщата злополука на българите в Западните околности в резултат на денационализаторската политика която продължава повече от един век.
В началото на март паднаха ограниченията и рестриктивните мерки свързани с коронавирус пандемията на границата с България и това май беше най-хубавото, което ни се случи след двегодишната изолираност.
През юни стана нападението с камъни върху екипа на „ Следите остават “ на Българска национална телевизия в с. Караманица. Впоследствие мината за олово и цинк „ Подвирове “ най-сетне спря „ пилотното “ произвеждане и изпускането на отровни води в притоците на река Драговищица. Местните еко-активисти извоюваха една дребна борба, само че не и войната за здрава околна среда. Мината за олово и цинк „ Грот “ в с. Мусул продължава да работи. Планината „ Бесна Кобила “ е издупчена като швейцарско сирене и свлачищата към този момент потеглиха. Отделно отпадъчните води от мината се изливат с цялостна мощ в препълненото хвостохранилище, Лисинското и Власинското езеро и не престават по течението на планинските реки към Морава.
Международните рудодобивни компании продължиха със сондажите съвсем на цялата територия на Босилеградска община. Отново се претоплиха старите манджи за големите находища на злато – 19,3 тона единствено в региона на Тлъмино, които коствали над милиард евро. Захариев и Вучич предостатъчно търкат ръце за нещо, от което всеки различен може да завоюва, само че не и Босилеград. По предписание, на всички места по света рударските селища са най-бедните и нечистите. Та в случай че това е
бъдещето на Босилеград,
дружно с него, зла орис ще сполети и българските и македонските селища към границата.
Тази година имаше и избори за Национални препоръки на националните малцинства в Сърбия, в това число и на българското. Проведоха се от немай-къде, без никакъв публичен спор, със същите подправени изборни описи, със същите претенденти и строго подчинени на Владимир Захариев и Стефан Стойков медии. Резултатът си остана същия – остарелият антибългарски състав си остана да организира сърбизацията на българите. Председателят Стефан Стойков се е произнасял прекомерно остро и невъзпитано против българските дипломати в Сърбия, само че никой не го е чул дума да каже против антибългарската акция, която непрестанно тече по сръбските медии – за „ българските зверства “, за сърбо-шопите, за похищенията против българската история, език и просвета. За литийните шествия, за „ научните “ конференции, за изложбите, за медийните изяви. За „ юлианските “ празници, с които ни разделят и опълчват с другата, по-голяма част от православната българската нация която била чествала по „ католическия календар “?
В такава атмосфера, да кажеш че си българин напълно не е здравословно. Особено в случай че се има поради общата националистическа нервност в Сърбия. Но нашите водачи не се вълнуват от това.
Превеждането на учебниците от сръбски на български, позитивната акция за разкриване на паралелки с образование на майчин български език, освобождение на медиите на български език за публично ангажирана и професионална публицистика, публична приложимост на български език, изразходване и основаване на българска просвета – всичко това към момента е под свъсения взор на старите югославски комунисти от български генезис и техните радикални наследници.
Преброяването на популацията в Сърбия през октомври 2022 година, тегли чертата под стогодишната мъка. От тогавашното 100-хилядно малцинство е останало напълно малко.
Населението на Босилеградска община в този момент е 6 171 поданици. В съпоставяне с преброяването от 2011 година когато популацията е било 8 129 поданици, в този момент е намаляло с 1 958 поданици или с цели 24,1%!
В Цариброд са изброени 8 075 поданици. 2011 година са били 10 118. Намалели са с 2 043 поданици или с 20,2%.
За нас, които живеем в Босилеград или Цариброд, даже и тия бройки са мощно пресилени. В една дребна среда, където хората се познават, мъчно можеш да ги излъжеш с някакви измислени цифри. Пустите улици и празните махали по селата приказват сами за себе си. По всичко проличава, че са броени и ония които са родени в Босилеград, само че живеят някъде в България, Македония, вътрешността на Сърбия и Западна Европа и единствено понякога, нормално към Коледа или Великден идват в Босилеград.
Равносметката от последното броене – жителите на Босилеград и Цариброд
за едно десетилетие са намалели с 4 001 поданици
Предварителните резултати за националния състав още не са оповестени. Остава да забележим какъв брой българи в Сърбия са посмели да заявяват националната си принадлежност. Не са оповестени и другите статистически данни, които са от голяма важност за цялостната картина на българските общини и обмисляне през идващите години.
Според настоящото сръбско законодателство, общините в Сърбия би трябвало да имат най-малко 10 000 поданици. По този аршин, Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статус на общини и подобен може да им бъде приет единствено по изключение. Другият вид е, с ново административно прекрояване да бъдат прикачени към прилежащите сръбски общини с преобладаващо сръбско население. Там вероятността е още по-мрачна. Този развой към този момент е почнал – обилни за жителите държавни институции каквито са съдилища, прокуратура, кадастрални ръководства, данъчни ръководства, бюра по трудоустрояване, медицински центрове към този момент са изнесени в Пирот, Враня, Сурдулица, Владичин Хан.
Там където българското наличие беше най-изразено, в този момент тече необратим развой на обезлюдяване. Притиснати от тежка икономическа рецесия, безработица, неприятни условия за живот, нечиста околна среда и липса на вложения, хората с тъга напущат родните си домове и си търсят по-добри места за живот. Или най-малко за облага, да изкарат някоя пара за фамилията си.
Населението ни се трансформира в самотни възрастни хора оставени на доизживяване. В обществените мрежи могат да се открият потресаващи образци на хора които прекарват последните си години сами, в полуразрушени къщи, неведнъж изоставени от най-близките си, надалеч от проходими пътища, магазини и здравно обслужване. До тях мъчно проникват и филантропичните организации с хранителни пакети, когато има такива.
На фона на тази сива и жалка реалност виждаме на ниска цена и първичен пиар на общинските кметове-феодали които при липса на съответни управнически резултати, дават смехотворни изказвания и театралничат пред камерите на всякакви срещи, софри или пред някое подаяние доставено от непознати посолства.
Организирана съпротива към този момент няма
Няма и обществена база за такава. Силно раздутите изборни описи, неналичието на свободни и професионални локални медии и естествен политически живот, бетонираха плахите очаквания за смяна. Останалите хора са финансово подвластни от кметовете и се подчиняват категорично, другояче ще останат без обществените стратегии и подаянията от 100-200 евро. Тънката каста самостоятелни и смели хора, които към момента показват някаква политическа позиция по обществените мрежи, мъчно могат да се оттласнат от дъното и да пернат напред. Все отново сме част от закостенялото сръбско общество обхванато от политическа незаинтересованост, върху която тоталитаризмът е пуснал дълбоки корени.
Вместо с престъпността и сигурността на жителите, полицията към момента гони българските духове. В съпоставяне с времето на Милошевич, в този момент дори е още по-будна за всяка обществена демонстрация на българско самочувствие. Великият брат към момента следи за български фланелки, плакати и лайкове по фейсбук.
В интерес на истината и навътре в страната текат същите негативни демографски и други процеси. Пак съгласно предварителните резултати популацията в Сърбия в този момент е 6 690 887 поданици, което спрямо 2011 година е понижение от 495 975 поданици или с 6,9 %. С изключение на Белград където има нарастване от 1,6%, във всички други области популацията е намаляло с към 10%.
С други думи, популацията в Сърбия се топи със скорост от към 50 000 поданици на година или с размера на един приблизително огромен град. При нас обаче скоростта на обезлюдяването е 2,5 пъти по-бърза. Висока смъртност, низка раждаемост и емиграция.
Дори и тия предварителни резултати сами по себе си демонстрират, че всички изказвания на сръбските политици и държавници за Сърбия като „ стопански тигър “ на Балканите са безпочвени. Жителите на Сърбия просто си търсят по-добри места за живот, а броят на умрелите е доста по-голям от броя на новородените. Това са обстоятелствата, всичко останало е политическа измама.
Иска ми се да завърша този текст по-оптимистично, само че някак си думите ми убягват. Да, били сме и по-зле, били сме и по-малко. Минавали сме през възходи и падения. Големите геополитически промени и катаклизми които се задават може би са нашият късмет за избавление. Хора постигнали триумфи и крушения най-после постоянно се прибирали там, откъдето са тръгнали.
Весели празници!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ