Да не забравяме! Скопие, 8 май 1994 г…
Иван Николов*
Годините минават, доста от хората, които тогава живееха с религия и вяра за нормализиране на връзките сред нашите две страни, към този момент не са сред живите, само че оставиха следа - дирята на непреклонната воля за премахване на неправдата.
Онази несправедливост, която в продължение на няколко десетилетия се опитваше да изтръгне общият фамилен корен на братята и сестрите от двете страни на Осогово. Тази кръвна връзка тържествено и без каквито и да е прочувствени задръжки изгря като изстрадана усмивка, неприкрити сълзи и откровени обятия на 8 май 1994 година Тогава в Скопие беше публично показано, под строгия взор на цивилните сътрудници на УДБА, „ Движение за другарство и съдействие сред Р Македония и България. “
Ще повторя, че множеството от създателите на това събитие от дълго време ни гледат с любознание от небесните селения. Гледат ни строго и насърчително, с цел да ни вдъхнат повече кураж, повече увереност да извадим на ярко недокоснатата от югокомунистическата агитация истина за традициите, за предците ни, за личната им непримиримост…
Предисторията
Една неосъществена среща на група македонски българи с президента Желю Желев, при започване на юни 1993 година, стана мотив да се озоват в кабинета на арх. Христо Генчев в София, ръководителят на Академичния конгрес за национална политика. Ще поясня, че Форумът беше съдружие на учени от разнообразни клонове на познанието – историци, литератори, философи, геолози, микробиолози, химици, инженери, архитекти, както и дипломати, адвокати, икономисти. Целта беше посредством въздействие върху политическите субекти да се притъпи партийното опълчване в името на националното ни единение.
Христо Генчев съумя да сътвори атмосфера на искреност, на взаимно доверие и на неприкрита наслада от неочакваната непосредственост. За това беше се погрижила и брачната половинка му, проектант Елена Генчева, с корени от гр. Щип.
Групата на гостите се водеше от ветераните Крум Чушков от Велес и Александър Рунтев от Щип, прекарали дълги години по затвори и лагери, като хора с непоколебимо българско съзнание, само че нейният същински живец бяха представителите на гр. Струмица – учителят по история Димитър Галев, създател на двутомното проучване „ Бeлиот гнет во Jугоисточна Македониjа 1910-1941 година “, архитектът Георги Мучев и предприемачът Борис Бонев.
Естествената непрестореност в общуването роди желанието за нови срещи. Нещо повече, арх. Христо Генчев още на другия ден предложи да поканим групата от Македония, на съвещание на управлението на Академичния конгрес. Роди се концепцията да създадем някаква организационна конструкция, която да прокарва пътеки в буренясалите връзки сред двете ни страни. Това трябваше да се обмисли с детайлности, несъмнено, на идващите събирания със съидейниците ни от Македония.
Христо Генчев обезпечи средства, други членове от управлението на Форума наеха креативния дом на Съюза на кинодейците в Лесидрен за първото ни публично събиране. То се състоя на 1, 2 и 3 октомври 1993 година Гостите от Македония бяха в по-разширен състав: Крум Чушков и Надка Чушкова от Велес, Ацо Рунтев от Щип, Димитър Галев и Роза Галева от Струмица, юристът Георги Василев и Зора Василева от Скопие, доктор Павле Анастасов от Кочани, доктор Страхил Георгиев от Куманово, юристът Трайче Витанов от Струмица, Костадин Михайлов и Фимка Михайлова от Струмица и други
От страна на домакините, с изключение на всички от управлението на Академичния конгрес за национална политика, участваха още някогашният длъжностен министър председател Димитър Попов и политикът Петър Дертлиев, със съпругите си.
Вечерта на 1-ви октомври мина във взаимно опознаване.
На 2-и октомври съвещанието беше намерено от проф. Димитър Велянов. Добре премислени хрумвания предложиха проф. Симеон Янев, учен Ефрем Каранфилов, доктор по философия Зоя Андонова, дипломатът Стоян Венев, икономистът Милко Бояджиев.
Обширно изложение, от страна на гостите, изнесе Димитър Галев.
Силно усещане направиха думите на Фимка Михайлова: „ Никога няма да не помни тази среща. Сега по-гордо ще дисциплинирам децата и внуците си в дух на истината за нашата народност… “
Срещата приключи с решението да създадем „ Движение за другарство и съдействие сред Р Македония и България. “
Представянето
За пет месеци съидейниците ни от Македония бяха съумели да преодолеят всички административни спънки, изключително за организация с български образ, и регистрацията на „ Движението… “ беше реалност още в края на април. На 8 май 1994 година тази необикновена, за теорията и практиката на господстващата идеология в Македония, конструкция беше показана публично пред обществеността. Какво е коствало това на уредниците е въпрос, на който всеки самичък може да си отговори. За това няма да приказваме. Остава единствено споменът за ентусиазма, за решимостта, за вдъхновението, които белязаха този ден от самото му начало…
Още от ранни зори в адвокатската адвокатска фирма на Георги Василев, на ул. “Луи Пастьор “ №5 в Скопие се събраха уредниците на събитието. Кантората се трансформира в настоящ щаб. Влизаха и излизаха възбудени, само че наслади хора, чуваха се припрени гласове, правеха се последни оферти. Настъпи ужас, когато се разбра, че управляващите реалокират събитието от залата на театъра в постройка по-далеч от центъра. И все пак, натрупалите се, в новопосочената зала, от всички краища на Македония мъже, дами и младежи не униваха. Те сияеха. Те се прегръщаха и целуваха като на дълго чакан празник. В това време цивилни сътрудници на УДБА бързешком събираха от масите програмните документи на Движението, акт, който разсъни единствено снизходителните усмивки на присъстващите. A сред тях имаше някогашни депутати от първото Собрание на независимата страна Македония и министри от първия длъжностен кабинет на Никола Клюсев. На това извънредно събитие, с изключение на всички участвали на срещата в Лесидрен, България, през есента на 1993 година бяха пристигнали потомци на известните семейства Татарчеви и Низамови от Ресен, Коцареви и Куртелови от Охрид, Ципушеви от Радовиш, Чулеви от Кавадарци, Църномарови от Битоля, доктор Мишко Синадинов от Скопие - потомък на комити. Тук беше и публицистът Владимир Перев, със свежа памет за родовите си български корени от гр. Прилеп. А фотожурналистът Драги Новоселски едвам сдържаше страстите си...
Сред присъстващите се открояваха и „ любимците “ на Титовите секрети служби, дългогодишните пандизчии Ангел Митрев – Героя от Скопие, Тодор Гулев и Георги Калаузаров от Велес, всеотдайният за идеята на българите Йове Стояновски –Рибарот от Скопие…Специално за случая от Швейцария се беше върнал Бранко Майсторовски.
Няма да не помни възторжените лица на локомотивния ватман Благой Велинов и на водача Драган Попов – Попе. И думите на Блаже: “Стаса ли пругата до Софиjа цела недела ке го терам возот без одмор… “
Гласът на Панде Ефтимов, водещ това извънредно за младата страна събиране, въдвори тишина. Тишина, която беше натоварена с упованието за думи, които от дълго време трябваше да се чуят тук. И тези думи се чуха. Изрече ги Димитър Галев, който прочете тезисите за бъдещето на Движението и на…Македония.
Ето някои от неговите прозрения за положението на духовете, за нужните на практика решения и волята за реализиране на задачите:
…. “Днешна Македония наподобява на дете, което не си знае родителите, някакво Темповичко-Колишевско творение… “
„ Спорът сред Гърция и Македония не е спор сред Атина и Скопие, а спор сред Гърция и България. Той съществува към този момент 1300 години… “
… “Стъпките, които вършим пред интернационалните институции и пред обособените страни имат за цел да потвърдим, че Македония като народностна единица съществува от 678 година когато Кубер, по-възрастният брат на Аспарух, довел тук античните българи, които не са от тюркски генезис, а независим античен народ… “
„ Първата крачка на доближаването би трябвало да направи Майката. Лесно е да си българин в Северна България, само че в Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид… е напълно друго… “
„ Ако не намерим решение за банки и бизнес ще заприличаме на дърво, чиито листа последователно вехнат… “
„ Много добре знаем какво става с нас в Македония. Над главите ни виси иконата на св. Климент, а пишем с буквите на Вук Караджич. Ние имаме обичаи, само че Възраждането в Македония е прекратено. Ние сме за ново Възраждане… “
„ Хората в Пехчево сърце дават за България и отиват в България с вярата, че жп линията сред София и Скопие ще стартира да се строи. Но това все не става… “
„ За решаването на всички тези проблеми липсва добре премислена икономическа и културна програма…
Затова сме се събрали днес… “
Трезви думи на хора, издържали всички тествания на режима, само че съхранили изконната си същност…В това се убедихме още един път на другия ден, 9 май, когато домакините бяха решили да ни покажат и други градове на Македония.
На път за Охрид бяха уредили среща в общината на Кичево. Приеха ни като предстоящи посетители. Особено ни впечатлиха думите на един от локалните ръководители:
“…Македония е географско име, а България е народностното. Ние сме от един корен с две гранки. Ние сме българи… “
Още по-голямата изненада пристигна в Охрид. Когато пристигнахме в мотел „ Коцарев “, брачната половинка на притежателя, Драгица, ни посрещна очевидно разчувствана. След това изчезна за към час и когато се върна, носеше поднос с червени яйца и ги раздаде на всеки един от нас, да се чукнем като на Великден…
Всичко, което видяхме, чухме и почувствахме през тези два дни ни изпълваше с основателни очаквания за иднината на взаимоотношенията сред нашите две държави…
***
Трийсет години по- късно, на същата дата - 8 май 2024 година в Р С Македония се организират парламентарните и вторият кръг на президентските избори.
Цялата предизборна блъсканица, отвън параноичната антибългарска нервност, мина в безотговорно противоборство сред до момента ръководещия Социалдемократически съюз на Македония – някогашните комунисти и ВМРО-ДПМНЕ. Парадоксалният факт е, че тази партия, която от съперниците си при започване на демокрацията се окачествяваше като искрено пробългарска, под диригентската палка на Никола Груевски, а след него и на Християн Мицковски се трансформира в инструмент на десетилетната белградска тактика за Македония.
За да разберем каква крачка обратно, по отношение на своя произход е направила тази партия, ще се върнем при започване на деветдесетте години, когато не други, а гръцките политици и публицисти, загрижени за югославското завещание в Македония, характеризираха ВМРО-ДПМНЕ…
На 13 април 1994 г в. „ Катимерини “ помества преписка от Скопие на журналистката Виху, озаглавена „ Сценарии от Тирана и от София за дестабилизация и сателизация на Скопие “. По мотив конференцията на Любчо Георгиевски в организация „ Балкан “ на 6 април 1994 година Виху прави следното умозаключение: “…По време на визитата на Вътрешна македонска революционна организация в София, беше определен подобаващият миг, с цел да се заприказва за ужким „ съществуването на потребност от протекция на българското малцинство в Гърция “. Всичко това беше недоизказано от господин Любчо Георгиевски, който на конференцията се постара да оклевети „ неприятната Сърбия “ и да превъзнесе „ положителната България “, целейки да повлияе на междинния жител в Скопие и да направи още по-трудно ситуацията на Киро Глигоров при възможен негов опит да върне своята страна в Нова Югославия… “
Днес и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ, макар жестокото им блъскане за властта, и мимикриращи притворно с някаква европейска лексика, тласкат тайно страната към реализирането на сюжети, сходни на Кироглигоровите…
Каква Европа, какви полезности!?...
Битката с дресираните фанатици, чиято единствена и непоклатима полезност е омразата към българите и сладострастното им сатанизиране, напълно не е лесна.
Но гласът на същинската, не на духовно осакатената Македония, който по този начин мощно се извиси на 8 май 1994 година в Скопие, макар бруталните опити за потискането му, макар престъпните правосъдни решения, макар закритите български културни клубове, макар арестите по изпитаната белградска рецепта, макар жестоката опозиция на хранениците на извратената система, като едвам долавящ се под земята екот, последователно набира сила и един ден ще изригне, като Везувий. Ще изригне, с цел да залее с лавата на справедливостта уродливото завещание на Кироглигоровци, Стоянандовци,Титопетковци, Бранкоцървенковци, Стевопендаровци, Димитърковачевци, Николагруевци, Кристианмицковци… Ще изригне, с цел да опустоши гениите на фалшификациите, на клеветите, на жестокостите…
И това е неизбежно!…
*Авторът е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. БГНЕС
Годините минават, доста от хората, които тогава живееха с религия и вяра за нормализиране на връзките сред нашите две страни, към този момент не са сред живите, само че оставиха следа - дирята на непреклонната воля за премахване на неправдата.
Онази несправедливост, която в продължение на няколко десетилетия се опитваше да изтръгне общият фамилен корен на братята и сестрите от двете страни на Осогово. Тази кръвна връзка тържествено и без каквито и да е прочувствени задръжки изгря като изстрадана усмивка, неприкрити сълзи и откровени обятия на 8 май 1994 година Тогава в Скопие беше публично показано, под строгия взор на цивилните сътрудници на УДБА, „ Движение за другарство и съдействие сред Р Македония и България. “
Ще повторя, че множеството от създателите на това събитие от дълго време ни гледат с любознание от небесните селения. Гледат ни строго и насърчително, с цел да ни вдъхнат повече кураж, повече увереност да извадим на ярко недокоснатата от югокомунистическата агитация истина за традициите, за предците ни, за личната им непримиримост…
Предисторията
Една неосъществена среща на група македонски българи с президента Желю Желев, при започване на юни 1993 година, стана мотив да се озоват в кабинета на арх. Христо Генчев в София, ръководителят на Академичния конгрес за национална политика. Ще поясня, че Форумът беше съдружие на учени от разнообразни клонове на познанието – историци, литератори, философи, геолози, микробиолози, химици, инженери, архитекти, както и дипломати, адвокати, икономисти. Целта беше посредством въздействие върху политическите субекти да се притъпи партийното опълчване в името на националното ни единение.
Христо Генчев съумя да сътвори атмосфера на искреност, на взаимно доверие и на неприкрита наслада от неочакваната непосредственост. За това беше се погрижила и брачната половинка му, проектант Елена Генчева, с корени от гр. Щип.
Групата на гостите се водеше от ветераните Крум Чушков от Велес и Александър Рунтев от Щип, прекарали дълги години по затвори и лагери, като хора с непоколебимо българско съзнание, само че нейният същински живец бяха представителите на гр. Струмица – учителят по история Димитър Галев, създател на двутомното проучване „ Бeлиот гнет во Jугоисточна Македониjа 1910-1941 година “, архитектът Георги Мучев и предприемачът Борис Бонев.
Естествената непрестореност в общуването роди желанието за нови срещи. Нещо повече, арх. Христо Генчев още на другия ден предложи да поканим групата от Македония, на съвещание на управлението на Академичния конгрес. Роди се концепцията да създадем някаква организационна конструкция, която да прокарва пътеки в буренясалите връзки сред двете ни страни. Това трябваше да се обмисли с детайлности, несъмнено, на идващите събирания със съидейниците ни от Македония.
Христо Генчев обезпечи средства, други членове от управлението на Форума наеха креативния дом на Съюза на кинодейците в Лесидрен за първото ни публично събиране. То се състоя на 1, 2 и 3 октомври 1993 година Гостите от Македония бяха в по-разширен състав: Крум Чушков и Надка Чушкова от Велес, Ацо Рунтев от Щип, Димитър Галев и Роза Галева от Струмица, юристът Георги Василев и Зора Василева от Скопие, доктор Павле Анастасов от Кочани, доктор Страхил Георгиев от Куманово, юристът Трайче Витанов от Струмица, Костадин Михайлов и Фимка Михайлова от Струмица и други
От страна на домакините, с изключение на всички от управлението на Академичния конгрес за национална политика, участваха още някогашният длъжностен министър председател Димитър Попов и политикът Петър Дертлиев, със съпругите си.
Вечерта на 1-ви октомври мина във взаимно опознаване.
На 2-и октомври съвещанието беше намерено от проф. Димитър Велянов. Добре премислени хрумвания предложиха проф. Симеон Янев, учен Ефрем Каранфилов, доктор по философия Зоя Андонова, дипломатът Стоян Венев, икономистът Милко Бояджиев.
Обширно изложение, от страна на гостите, изнесе Димитър Галев.
Силно усещане направиха думите на Фимка Михайлова: „ Никога няма да не помни тази среща. Сега по-гордо ще дисциплинирам децата и внуците си в дух на истината за нашата народност… “
Срещата приключи с решението да създадем „ Движение за другарство и съдействие сред Р Македония и България. “
Представянето
За пет месеци съидейниците ни от Македония бяха съумели да преодолеят всички административни спънки, изключително за организация с български образ, и регистрацията на „ Движението… “ беше реалност още в края на април. На 8 май 1994 година тази необикновена, за теорията и практиката на господстващата идеология в Македония, конструкция беше показана публично пред обществеността. Какво е коствало това на уредниците е въпрос, на който всеки самичък може да си отговори. За това няма да приказваме. Остава единствено споменът за ентусиазма, за решимостта, за вдъхновението, които белязаха този ден от самото му начало…
Още от ранни зори в адвокатската адвокатска фирма на Георги Василев, на ул. “Луи Пастьор “ №5 в Скопие се събраха уредниците на събитието. Кантората се трансформира в настоящ щаб. Влизаха и излизаха възбудени, само че наслади хора, чуваха се припрени гласове, правеха се последни оферти. Настъпи ужас, когато се разбра, че управляващите реалокират събитието от залата на театъра в постройка по-далеч от центъра. И все пак, натрупалите се, в новопосочената зала, от всички краища на Македония мъже, дами и младежи не униваха. Те сияеха. Те се прегръщаха и целуваха като на дълго чакан празник. В това време цивилни сътрудници на УДБА бързешком събираха от масите програмните документи на Движението, акт, който разсъни единствено снизходителните усмивки на присъстващите. A сред тях имаше някогашни депутати от първото Собрание на независимата страна Македония и министри от първия длъжностен кабинет на Никола Клюсев. На това извънредно събитие, с изключение на всички участвали на срещата в Лесидрен, България, през есента на 1993 година бяха пристигнали потомци на известните семейства Татарчеви и Низамови от Ресен, Коцареви и Куртелови от Охрид, Ципушеви от Радовиш, Чулеви от Кавадарци, Църномарови от Битоля, доктор Мишко Синадинов от Скопие - потомък на комити. Тук беше и публицистът Владимир Перев, със свежа памет за родовите си български корени от гр. Прилеп. А фотожурналистът Драги Новоселски едвам сдържаше страстите си...
Сред присъстващите се открояваха и „ любимците “ на Титовите секрети служби, дългогодишните пандизчии Ангел Митрев – Героя от Скопие, Тодор Гулев и Георги Калаузаров от Велес, всеотдайният за идеята на българите Йове Стояновски –Рибарот от Скопие…Специално за случая от Швейцария се беше върнал Бранко Майсторовски.
Няма да не помни възторжените лица на локомотивния ватман Благой Велинов и на водача Драган Попов – Попе. И думите на Блаже: “Стаса ли пругата до Софиjа цела недела ке го терам возот без одмор… “
Гласът на Панде Ефтимов, водещ това извънредно за младата страна събиране, въдвори тишина. Тишина, която беше натоварена с упованието за думи, които от дълго време трябваше да се чуят тук. И тези думи се чуха. Изрече ги Димитър Галев, който прочете тезисите за бъдещето на Движението и на…Македония.
Ето някои от неговите прозрения за положението на духовете, за нужните на практика решения и волята за реализиране на задачите:
…. “Днешна Македония наподобява на дете, което не си знае родителите, някакво Темповичко-Колишевско творение… “
„ Спорът сред Гърция и Македония не е спор сред Атина и Скопие, а спор сред Гърция и България. Той съществува към този момент 1300 години… “
… “Стъпките, които вършим пред интернационалните институции и пред обособените страни имат за цел да потвърдим, че Македония като народностна единица съществува от 678 година когато Кубер, по-възрастният брат на Аспарух, довел тук античните българи, които не са от тюркски генезис, а независим античен народ… “
„ Първата крачка на доближаването би трябвало да направи Майката. Лесно е да си българин в Северна България, само че в Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид… е напълно друго… “
„ Ако не намерим решение за банки и бизнес ще заприличаме на дърво, чиито листа последователно вехнат… “
„ Много добре знаем какво става с нас в Македония. Над главите ни виси иконата на св. Климент, а пишем с буквите на Вук Караджич. Ние имаме обичаи, само че Възраждането в Македония е прекратено. Ние сме за ново Възраждане… “
„ Хората в Пехчево сърце дават за България и отиват в България с вярата, че жп линията сред София и Скопие ще стартира да се строи. Но това все не става… “
„ За решаването на всички тези проблеми липсва добре премислена икономическа и културна програма…
Затова сме се събрали днес… “
Трезви думи на хора, издържали всички тествания на режима, само че съхранили изконната си същност…В това се убедихме още един път на другия ден, 9 май, когато домакините бяха решили да ни покажат и други градове на Македония.
На път за Охрид бяха уредили среща в общината на Кичево. Приеха ни като предстоящи посетители. Особено ни впечатлиха думите на един от локалните ръководители:
“…Македония е географско име, а България е народностното. Ние сме от един корен с две гранки. Ние сме българи… “
Още по-голямата изненада пристигна в Охрид. Когато пристигнахме в мотел „ Коцарев “, брачната половинка на притежателя, Драгица, ни посрещна очевидно разчувствана. След това изчезна за към час и когато се върна, носеше поднос с червени яйца и ги раздаде на всеки един от нас, да се чукнем като на Великден…
Всичко, което видяхме, чухме и почувствахме през тези два дни ни изпълваше с основателни очаквания за иднината на взаимоотношенията сред нашите две държави…
***
Трийсет години по- късно, на същата дата - 8 май 2024 година в Р С Македония се организират парламентарните и вторият кръг на президентските избори.
Цялата предизборна блъсканица, отвън параноичната антибългарска нервност, мина в безотговорно противоборство сред до момента ръководещия Социалдемократически съюз на Македония – някогашните комунисти и ВМРО-ДПМНЕ. Парадоксалният факт е, че тази партия, която от съперниците си при започване на демокрацията се окачествяваше като искрено пробългарска, под диригентската палка на Никола Груевски, а след него и на Християн Мицковски се трансформира в инструмент на десетилетната белградска тактика за Македония.
За да разберем каква крачка обратно, по отношение на своя произход е направила тази партия, ще се върнем при започване на деветдесетте години, когато не други, а гръцките политици и публицисти, загрижени за югославското завещание в Македония, характеризираха ВМРО-ДПМНЕ…
На 13 април 1994 г в. „ Катимерини “ помества преписка от Скопие на журналистката Виху, озаглавена „ Сценарии от Тирана и от София за дестабилизация и сателизация на Скопие “. По мотив конференцията на Любчо Георгиевски в организация „ Балкан “ на 6 април 1994 година Виху прави следното умозаключение: “…По време на визитата на Вътрешна македонска революционна организация в София, беше определен подобаващият миг, с цел да се заприказва за ужким „ съществуването на потребност от протекция на българското малцинство в Гърция “. Всичко това беше недоизказано от господин Любчо Георгиевски, който на конференцията се постара да оклевети „ неприятната Сърбия “ и да превъзнесе „ положителната България “, целейки да повлияе на междинния жител в Скопие и да направи още по-трудно ситуацията на Киро Глигоров при възможен негов опит да върне своята страна в Нова Югославия… “
Днес и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ, макар жестокото им блъскане за властта, и мимикриращи притворно с някаква европейска лексика, тласкат тайно страната към реализирането на сюжети, сходни на Кироглигоровите…
Каква Европа, какви полезности!?...
Битката с дресираните фанатици, чиято единствена и непоклатима полезност е омразата към българите и сладострастното им сатанизиране, напълно не е лесна.
Но гласът на същинската, не на духовно осакатената Македония, който по този начин мощно се извиси на 8 май 1994 година в Скопие, макар бруталните опити за потискането му, макар престъпните правосъдни решения, макар закритите български културни клубове, макар арестите по изпитаната белградска рецепта, макар жестоката опозиция на хранениците на извратената система, като едвам долавящ се под земята екот, последователно набира сила и един ден ще изригне, като Везувий. Ще изригне, с цел да залее с лавата на справедливостта уродливото завещание на Кироглигоровци, Стоянандовци,Титопетковци, Бранкоцървенковци, Стевопендаровци, Димитърковачевци, Николагруевци, Кристианмицковци… Ще изригне, с цел да опустоши гениите на фалшификациите, на клеветите, на жестокостите…
И това е неизбежно!…
*Авторът е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ