Сръбският „възродителен процес“ срещу българките
Иван Николов*
Един другар скоро ми обърна внимание върху една позастаряла, само че забавна публикация във вестник „ Данас “ от 30.05.2024 година – „ Стаменковска или Стаменковски “ с подзаглавие „ Един тип родна и национална дискриминация “, оповестена в графата „ персонално мнение “ и подписана от Александър Секулович, пенсиониран юрист.
В това „ персонално мнение “, колкото и да е персонално, въпреки всичко е професионално на експерт по право, се разобличава един мъчителен юридически проблем, с неправилното записване на женските фамилни имена в сръбските цивилен регистри, които при славянските нации – руснаци, поляци, чехи, словаци, българи, македонци и още някои, се разграничават от мъжките фамилни имена в едно и също семейство с това, че приключват на -а или -ова.
Авторът привежда и съответни образци с имената на съветски фамилни имена: брачната половинка на съветският опозиционен политик Алексей Навални е Навална; фамилното име на полската поетеса и нобелистка е Шимборска, макар че нейният татко е Шимборски; чешката тенисистка е Крейчикова, макар че нейния татко е Крейчиков, семейството на майката на българския шахматист Бобоков, е Бобокова и така нататък, единствено в Сърбия тази норма не важи за етническите малцинства или за сръбкини омъжени за принадлежащи към тези малцинства и привежда образци с министърка Милица Стаменковски, макар че тя е Стаменковска и за градоначалничката на Ниш Драгана Сотировски, която другояче е Сотировска.
Авторът предлага и едно просто решение – способените министерства (Министерството за локално самоуправление и Министерството за малцинствени права) да издадат заповед на съответните общински служби фамилните имена на принадлежащите към националните малцинства да се записват според техните обичаи и традиции, т.е. по този начин както се записват фамилните им имена в страните майки.
Приветствия за създателя! Искам обаче да напомня по какъв начин завърши един подобен опит преди шест години.
Повече от три десетилетия настояваме женските фамилни имена на българките в Сърбия да се записват според българските обичаи и традиции и съгласно разпоредбите на българския език и писмо. В последна сметка, в случай че националността се признава с Конституцията и законите, тя се дефинира съгласно персоналните имена, майчиният език, историята, етнологията и прочие
Практиката на записването на българските женски фамилни имена съгласно разпоредбите на сръбския език и писмо, като се изключи че е дискриминираща по национална основа, на процедура се трансформира в политически инструмент за отчуждаване от нашите сънародници в България и сърбизирането ни.
Статията на господин Секулович ме накара още веднъж да си спомня срещата на двамата президенти Александър Вучич и Румен Радев от 22 юни 2018 година в Цариброд, когато около другите, поставихме и въпроса за вярно записване на женските, само че и мъжките фамилни имена в сръбските цивилен регистри съгласно българските езикови и правописни стандарти. Тогава, на конференцията след срещата, Вучич сподели, че той „ …чак в този момент се замислил, че се написа Мария Шарапова, а не Мария Шарапов “!?
Чак тогава Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление изиска мнение от Министерството на труда, заетостта, борческите и обществените въпроси, първо, „ дали това искане не опонира на наредбите на член 344, 345 и 348 от Семейния кодекс на Р Сърбия “, и второ, „ дали семейството на детето или съпрузите, принадлежащи към българското национално малцинство, която се записва според разпоредбите на сръбския език и кирилско писмо, може да се дефинира в мъжка или женска форма, имайки поради наредбите на Семейния кодекс, с които се урежда определянето на персоналното име (дали семейството на невестата, която е взела семейството на младоженеца в мъжка форма, да вземем за пример Иванов, може да се запише в женска форма, т.е. Иванова, според разпоредбите на сръбски език и писмо) “.
Това очевидно бе прекомерно комплициран въпрос за министерските чиновници и те желаеха мнение от Филологическия факултет на Белградския университет: „ … дали записването на семейството на детето, родителите и съпрузите в женски и мъжки жанр дава отговор на българските езикови и правописни правила и дали семейството на съпрузите записани в мъжка форма (съпругата е взела семейството Иванов), може да се запише съгласно българския език като Иванова “.
Становището на Филологическия факултет на Белградския университет беше, че „ …сегашното записване на семействата на децата, родителите и съпрузите в мъжка и женска форма на принадлежащите към българското национално малцинство, е съгласно стандартите на сръбския език и писмо и че не дава отговор на обичайните български езикови стандарти “.
По-ясно от това, не можеше да бъде казано.
И какво мислите, се случи?
Министърът на Министерството на труда, заетостта, борческите и обществените въпроси Зоран Джорджевич отговори че, според член 17, алинея 1 от Закона за гражданския указател „ Личното име на детето, родителя, брачна половинка и умрелия се записва на сръбски език с кирилско писмо, а принадлежащите към националните малцинства имат право да запишат персонално име съгласно езика и правописа на принадлежащите към националните малцинства, което не изключва редом записване на персоналното име и на сръбски език, с кирилско писмо “.
Според това пояснение, семейството на детето или семейството на съпрузите, които при сключването на брак, одобряват или придават към своята фамилия, семейството на другия брачен партньор, с изключение на записването съгласно разпоредбите на сръбският език и правопис, се записват в гражданския указател и съгласно езиковите и правописни правила на националните малцинства. Ако, съгласно езиковите и правописни правила на националното малцинство, по този начин признатата или придадена фамилия се разграничава в изговора и писането от признатата или придадена фамилия, семейството се записва във формата която е избрана с тези езикови и правописни правила, без оглед на това, че се разграничава от семейството по която се дефинира или семейството която се приема или придава.
След това трудно юридическо преиначаване, се стига до крайното мнение, че това не опонира на член 344, алинея 2 и член 348 от Семейния кодекс и член 17 алинея 1, от Закона за гражданския указател записването на семейството на детето и съпрузите (женска и мъжка форма) в гражданския указател според езиковите и правописни правила на българския език и писмо, под изискване в случай че е направено и редом записване на сръбски език!?
Следователно, тълкуването стигна до решението, че женските фамилни имена могат да се записват и на български език (Иванова), под изискване, че са записани на сръбски език (Иванов), което значи – записване и на двата езика!? Демек, може „ и тако, и вако “.
Съгласно това соломоновско решение, Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление, беше отправило писмо до Общинските управи по места, с което се искаше редом записване на имената и семействата съгласно езиковите и правописни правила и на двата езика, а „ в случай че те се разграничават “, тогава се взема името записано на малцинствения език!?
То се вижда отдалеко, че се разграничават, другояче казусът нямаше да съществува. И не се отнася единствено за женските имена и семейства. И мъжките имена на българите в Сърбия не се записват съгласно българската именна система (например, в този момент съгласно сръбските езикови и правописни правила в гражданските регистри се написа Иван Драган Миланов, а не както си е българското Иван Драганов Миланов). Ако този трагичен Иван го напишем на сръбски език в една падежна форма като Ивана Драгана Миланов, напълно ще се объркате дали става дума за мъж или за жена.
Според това мнение на Министерството на държавно ръководство и локално самоуправление, българите в Сърбия в действителност ще бъдат записвани с по две имена и семейства – на български и на сръбски език!? Още по-интересно е, по какъв начин ще се организира паралелното записване на персоналните и фамилни имена на сръбски и маджарски, или на сръбски и албански език? Нали същото мнение би трябвало да се отнася и за тях?
На кой език да се издават актовете за раждане, кои имена да бъдат записани в тях, и въз основа на тия актове за раждане, какви имена ще попадат в документите им за идентичност, на кой език ще са самите документи за идентичност – това остана неразбираемо и практиката да се записват женските фамилни имена по сръбски правопис си продължава и до през днешния ден. Явно това и беше задачата – всичко да си продължи както досега или най-малко до идната сръбско-българска среща на високо ниво. Още повече, по този начин издадените актове за раждане, ни преследват и когато придобием българско поданство – българската администрация ги преписва безусловно и в издадените български документи за идентичност се вписват имената от сръбските актове за раждане – единствено с име и фамилия и без презиме!
Този „ възродителен развой “, прикрит зад гъста мрежа от членове, алинеи и точки, продължава да се организира и в този момент и зад него си личат политическите цели на една анахронична политика за смяна и сърбизиране на персоналните и фамилните имена на българ(ките) в Сърбия. Ако към тях прибавим и квази-научните теории за „ сръбските шопи “, всичко става от ясно по-ясно.
Това полу-юридическо и полу-политиканско извъртане и преиначаване демонстрира единствено, че в Сърбия, даже и по времето на отварянето на 24-та преговорна глава за участие в Европейски Съюз, към момента няма нито законова база, нито политическа воля да се реши най-лесният за решение от всички други проблеми на българското малцинство в Сърбия.
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”/ БГНЕС
Един другар скоро ми обърна внимание върху една позастаряла, само че забавна публикация във вестник „ Данас “ от 30.05.2024 година – „ Стаменковска или Стаменковски “ с подзаглавие „ Един тип родна и национална дискриминация “, оповестена в графата „ персонално мнение “ и подписана от Александър Секулович, пенсиониран юрист.
В това „ персонално мнение “, колкото и да е персонално, въпреки всичко е професионално на експерт по право, се разобличава един мъчителен юридически проблем, с неправилното записване на женските фамилни имена в сръбските цивилен регистри, които при славянските нации – руснаци, поляци, чехи, словаци, българи, македонци и още някои, се разграничават от мъжките фамилни имена в едно и също семейство с това, че приключват на -а или -ова.
Авторът привежда и съответни образци с имената на съветски фамилни имена: брачната половинка на съветският опозиционен политик Алексей Навални е Навална; фамилното име на полската поетеса и нобелистка е Шимборска, макар че нейният татко е Шимборски; чешката тенисистка е Крейчикова, макар че нейния татко е Крейчиков, семейството на майката на българския шахматист Бобоков, е Бобокова и така нататък, единствено в Сърбия тази норма не важи за етническите малцинства или за сръбкини омъжени за принадлежащи към тези малцинства и привежда образци с министърка Милица Стаменковски, макар че тя е Стаменковска и за градоначалничката на Ниш Драгана Сотировски, която другояче е Сотировска.
Авторът предлага и едно просто решение – способените министерства (Министерството за локално самоуправление и Министерството за малцинствени права) да издадат заповед на съответните общински служби фамилните имена на принадлежащите към националните малцинства да се записват според техните обичаи и традиции, т.е. по този начин както се записват фамилните им имена в страните майки.
Приветствия за създателя! Искам обаче да напомня по какъв начин завърши един подобен опит преди шест години.
Повече от три десетилетия настояваме женските фамилни имена на българките в Сърбия да се записват според българските обичаи и традиции и съгласно разпоредбите на българския език и писмо. В последна сметка, в случай че националността се признава с Конституцията и законите, тя се дефинира съгласно персоналните имена, майчиният език, историята, етнологията и прочие
Практиката на записването на българските женски фамилни имена съгласно разпоредбите на сръбския език и писмо, като се изключи че е дискриминираща по национална основа, на процедура се трансформира в политически инструмент за отчуждаване от нашите сънародници в България и сърбизирането ни.
Статията на господин Секулович ме накара още веднъж да си спомня срещата на двамата президенти Александър Вучич и Румен Радев от 22 юни 2018 година в Цариброд, когато около другите, поставихме и въпроса за вярно записване на женските, само че и мъжките фамилни имена в сръбските цивилен регистри съгласно българските езикови и правописни стандарти. Тогава, на конференцията след срещата, Вучич сподели, че той „ …чак в този момент се замислил, че се написа Мария Шарапова, а не Мария Шарапов “!?
Чак тогава Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление изиска мнение от Министерството на труда, заетостта, борческите и обществените въпроси, първо, „ дали това искане не опонира на наредбите на член 344, 345 и 348 от Семейния кодекс на Р Сърбия “, и второ, „ дали семейството на детето или съпрузите, принадлежащи към българското национално малцинство, която се записва според разпоредбите на сръбския език и кирилско писмо, може да се дефинира в мъжка или женска форма, имайки поради наредбите на Семейния кодекс, с които се урежда определянето на персоналното име (дали семейството на невестата, която е взела семейството на младоженеца в мъжка форма, да вземем за пример Иванов, може да се запише в женска форма, т.е. Иванова, според разпоредбите на сръбски език и писмо) “.
Това очевидно бе прекомерно комплициран въпрос за министерските чиновници и те желаеха мнение от Филологическия факултет на Белградския университет: „ … дали записването на семейството на детето, родителите и съпрузите в женски и мъжки жанр дава отговор на българските езикови и правописни правила и дали семейството на съпрузите записани в мъжка форма (съпругата е взела семейството Иванов), може да се запише съгласно българския език като Иванова “.
Становището на Филологическия факултет на Белградския университет беше, че „ …сегашното записване на семействата на децата, родителите и съпрузите в мъжка и женска форма на принадлежащите към българското национално малцинство, е съгласно стандартите на сръбския език и писмо и че не дава отговор на обичайните български езикови стандарти “.
По-ясно от това, не можеше да бъде казано.
И какво мислите, се случи?
Министърът на Министерството на труда, заетостта, борческите и обществените въпроси Зоран Джорджевич отговори че, според член 17, алинея 1 от Закона за гражданския указател „ Личното име на детето, родителя, брачна половинка и умрелия се записва на сръбски език с кирилско писмо, а принадлежащите към националните малцинства имат право да запишат персонално име съгласно езика и правописа на принадлежащите към националните малцинства, което не изключва редом записване на персоналното име и на сръбски език, с кирилско писмо “.
Според това пояснение, семейството на детето или семейството на съпрузите, които при сключването на брак, одобряват или придават към своята фамилия, семейството на другия брачен партньор, с изключение на записването съгласно разпоредбите на сръбският език и правопис, се записват в гражданския указател и съгласно езиковите и правописни правила на националните малцинства. Ако, съгласно езиковите и правописни правила на националното малцинство, по този начин признатата или придадена фамилия се разграничава в изговора и писането от признатата или придадена фамилия, семейството се записва във формата която е избрана с тези езикови и правописни правила, без оглед на това, че се разграничава от семейството по която се дефинира или семейството която се приема или придава.
След това трудно юридическо преиначаване, се стига до крайното мнение, че това не опонира на член 344, алинея 2 и член 348 от Семейния кодекс и член 17 алинея 1, от Закона за гражданския указател записването на семейството на детето и съпрузите (женска и мъжка форма) в гражданския указател според езиковите и правописни правила на българския език и писмо, под изискване в случай че е направено и редом записване на сръбски език!?
Следователно, тълкуването стигна до решението, че женските фамилни имена могат да се записват и на български език (Иванова), под изискване, че са записани на сръбски език (Иванов), което значи – записване и на двата езика!? Демек, може „ и тако, и вако “.
Съгласно това соломоновско решение, Министерството за държавно ръководство и локално самоуправление, беше отправило писмо до Общинските управи по места, с което се искаше редом записване на имената и семействата съгласно езиковите и правописни правила и на двата езика, а „ в случай че те се разграничават “, тогава се взема името записано на малцинствения език!?
То се вижда отдалеко, че се разграничават, другояче казусът нямаше да съществува. И не се отнася единствено за женските имена и семейства. И мъжките имена на българите в Сърбия не се записват съгласно българската именна система (например, в този момент съгласно сръбските езикови и правописни правила в гражданските регистри се написа Иван Драган Миланов, а не както си е българското Иван Драганов Миланов). Ако този трагичен Иван го напишем на сръбски език в една падежна форма като Ивана Драгана Миланов, напълно ще се объркате дали става дума за мъж или за жена.
Според това мнение на Министерството на държавно ръководство и локално самоуправление, българите в Сърбия в действителност ще бъдат записвани с по две имена и семейства – на български и на сръбски език!? Още по-интересно е, по какъв начин ще се организира паралелното записване на персоналните и фамилни имена на сръбски и маджарски, или на сръбски и албански език? Нали същото мнение би трябвало да се отнася и за тях?
На кой език да се издават актовете за раждане, кои имена да бъдат записани в тях, и въз основа на тия актове за раждане, какви имена ще попадат в документите им за идентичност, на кой език ще са самите документи за идентичност – това остана неразбираемо и практиката да се записват женските фамилни имена по сръбски правопис си продължава и до през днешния ден. Явно това и беше задачата – всичко да си продължи както досега или най-малко до идната сръбско-българска среща на високо ниво. Още повече, по този начин издадените актове за раждане, ни преследват и когато придобием българско поданство – българската администрация ги преписва безусловно и в издадените български документи за идентичност се вписват имената от сръбските актове за раждане – единствено с име и фамилия и без презиме!
Този „ възродителен развой “, прикрит зад гъста мрежа от членове, алинеи и точки, продължава да се организира и в този момент и зад него си личат политическите цели на една анахронична политика за смяна и сърбизиране на персоналните и фамилните имена на българ(ките) в Сърбия. Ако към тях прибавим и квази-научните теории за „ сръбските шопи “, всичко става от ясно по-ясно.
Това полу-юридическо и полу-политиканско извъртане и преиначаване демонстрира единствено, че в Сърбия, даже и по времето на отварянето на 24-та преговорна глава за участие в Европейски Съюз, към момента няма нито законова база, нито политическа воля да се реши най-лесният за решение от всички други проблеми на българското малцинство в Сърбия.
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”/ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ