Иновативните изобретения на Иван Кулибин, променили света
Иван Кулибин е талантлив откривател, живял в интервала 1735-1818 година Той имал блестящи хрумвания, изпреварили времето си. Наричат го съветския Архимед и съветския Леонардо да Винчи, поради новаторските изобретения, трансформирали света.
Иван Петрович е роден в съветското село Подново през 1735 година Бил самообразован, само че необикновено надарен монтьор, с хрумвания от часовникарство до корабостроенето. Имал триумф и бил непосредствен с императрицата, само че в това време нито един от неговите планове, които биха могли да създадат живота на елементарните хора по-лесен, не бил финансиран. Докато развлекателните му механизми – смешни автомати, дворцови часовници, самоходки и други сходни, били финансирани с огромна наслада.
И макар, че за времето си не бил оценен уместно, неговите достижения са значими в международен мащаб.
Теория и процедура на строителството на мостове
В началото на 1770-те близо 30 години Кулибин работил по конструирането на еднодъгов дървен непрекъснат мост в Санкт Петербург. Направил макет, пресмятал напрежението и натиска в другите места на структурата. По негово време още нямало доктрина за строителството на мостове.
Кулибин дефинирал редица правила за съпротивлението на материалите, които в следствие били одобрени. Готовият план на моста, показал пред Академията на науките, само че не получил утвърждение и държавното управление не отпуснало средства за построяването на мост през река Нева. Кулибин бил награден с орден и получил премия. Първият непрекъснат мост през Нева (Благовещенски) бил издигнат едвам през 1850-та година.
Конструкторът траял да се занимава с планиране на стоманени мостове. През 1814 година изготвил план на три арков мост, а в следствие и на по-сложен, четири арков мост.
През 1936 година било осъществено пробно пресмятане на кулибинския мост, употребявайки модерни способи, и се оказало, че съветският самообразован инженер не е направил нито една неточност, макар че по негово време множеството от законите на Съпромата /наука, учеща съпротивлението на материалите, подложени на натоварване/ били незнайни. /Методът да се изготвят модели и те да се изпитват за приемане на напъните в структурата на моста, след това получил необятно разпространяване и от него в течение на времето се възползвали доста инженери. Също по този начин Кулибин първи е предложил потреблението на прътови/решетъчни ферми в структурите на мостовете – 30 години по-рано от патентоването на тази система от американският проектант Атила Таун / Ithiel Town /.
Иновативна протеза на крайник
Кулибин направил няколко плана за „ машинален крайник “ и ги показал в Академията по медицина и хирургия, в Санкт Петербург. Идеите му били новаторски, спрямо тогавашните протези за долни крака и били в положение да симулират крайник, загубен над коляното. „ Тестът “ на първата протеза бил изработен през 1791 година, благодарение на лейтенант Сергей Непейцин. Протезираният крайник дал опция за сполучливата кариера на военния. Той получил чин генерал-майор и псевдонима Железния крайник. Живял пълноценно и съвсем никой не разбирал за какво генералът леко накуцва.
Прожектор
Кулибин доста обичал да опитва в региона на оптиката. През 1779 година показал своето най-ново откритие – прожектор. Макар до този миг да са съществували системи от отразяващи огледала, неговият дизайн бил доста по-близо до актуалния прожектор: пламъкът на свещ, отразен от огледала, сложени във вдлъбнато полукълбо, давал мощен и ориентиран поток от светлина.
„ Фенерите Кулибин “. Снимка: www.popmech.ru
Изобретението се харесало и почнал да създава прожектори по самостоятелни поръчки, за притежатели на кораби. Създал и стилен фенер за карета, основан на същия принцип. Скоро „ Фенерите Кулибин “ почнали да се създават всеобщо от други майстори.
Винтов асансьор
Императрица Екатерина II поискала от Кулибин да създаде асансьор, за да се придвижва сред етажите на Зимния замък. Изобретателят намерил елегантно решение: основата на стола била закрепена към винт с дълга ос и се движел по нея като гайка. Императрицата сядала, а прислужникът завъртал дръжката – въртеливото придвижване се предавало на оста и тя издигала креслото до галерията на втория етаж. Винтовият асансьор на Кулибин е приключен през 1793 година
Воден самоход
Кулибин измислил по какъв начин корабите да се движат против течението без волове и бурлаци. Идеята му била да се употребяват две колела с лопатки. Водният поток, въртейки колелата, предава силата на вал и въжето на котвата се навива, а съдът самичък се изтегля към котвата, употребявайки силата на водата.
През 1782 година водоходът бил претрупан с съвсем 65 тона пясък и потвърдил, че е благонадежден и доста по-бърз от корабите, с актуалните видове задвижване. През 1804 година Кулибин конструирал втори, два пъти по-бърз водоход.
Министерството на водните връзки, по време на ръководството на Александър I отхвърлило концепцията и забранило да бъде финансирана. Много по-късно в Европа и Съединени американски щати се появили кораби, които сами се придвижват, употребявайки силата на водния поток.
Самодвижеща се карета
През 1791 година Кулибин конструирал превоз, който се задвижвал с педали, ръководени от човек, а не както до в този момент с конски впряг. Той оборудвал каретата със скоростна кутия, спирачки и маховик. Кулибинската триколесна кола била предшественичка на колата на Карл Бенц.
Часовник във великденско яйце
През 1764-1767 година Иван Кулибин основал неповторим за тези времена часовник. Според самия него, творението му било почтено за самата Катерина II. Изобретението представлявало златно яйце, оборудвано с часовников механизъм и звънец. В яйцето вместил и мини автоматизиран спектакъл: всеки час движещи се фигури представяли сцена от Евангелието, за възкресението на Исус Христос. Това била и изключителна ювелирна работа с 427 детайла, която лишила на изобретателя 5 години работа.
Perpetuum mobile
През последните години от живота си Кулибин работил върху Perpetuum mobile, само че по този начин и не могъл да приключи плана на машина с безконечен мотор.
По негово време законът за опазване на силата към момента не бил тъкмо дефиниран.
Кулибин създал редица модели на мотора. Той взел за база остарялата концепция, известна още от времето на Леонардо да Винчи – колело с преместващи се вътре в него тежести. Последните трябвало да заемат небалансирано /неравновесно/ състояние от самото начало и да провокират видимо непрестанно въртене на колелото.
Над какво още е работил Кулибин?
В работилниците към Академия на науките, се занимавал с произвеждане на микроскопи, барометри, термометри, телескопи, везни и доста други лабораторни уреди и принадлежности. Ремонтирал планетариума на Санкт Петербургската академия на науките. Измислил истинската система за стартиране на корабите на вода. Създал първият в Русия оптичен телеграф (1794 г.). Разработил първия в Русия план за стоманения мост (през Волга). Проектирал сеялка, която обезпечава отмерено засяване. Устройвал веселба с фойерверки, създавал механични играчки и автомати за развлечение на благородниците. Ремонтирал и създавал доста часовници: джобни, настолни, за стена и кула.
Заради безбройните му изобретения, великият математик Ойлер споделил на Иван Кулибин: “Сега остава да ни построиш стълба към небето ”.
Но сигурно изобретенията на Иван Кулибин са солидна основа, мост, стълба и безусловно асансьор към идващото равнище на техническите достижения.
Международният астрономически съюз в чест на самопризнание за научния му принос, нарекъл с името му метеорит, открит от Кримска астрофизическа обсерватория. И по този начин неговите изобретения в действителност са му обезпечили място на звездният хоризонт.
