Средните сили променят глобалната геополитика
Иван Кръстев,
Срещата сред президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Бали по време на съвещанието на страните от Г-20 беше един абсурд. Проведена в познатите от времето на Студената война рамки, в които на напред във времето изпъкват уважението и положителните маниери, тази среща е и най-хубавото доказателство за това, че Студената война още не се е завърнала. С други думи нововъзникналият геополитически пейзаж се образува вследствие на несигурността и упоритостите на тези, които бихме могли да определим като Средни сили, а не като някаква огромна тактика на Средното (Поднебесното) царство. Видяна от отдалеченост, войната на Русия против Украйна може да наподобява като завръщане към опълчването от времето на Студената война сред „ свободния свят “ и съветския (и китайския) авторитаризъм. Ала един по-внимателен взор прави картината по-сложна.
Докато съдружниците на Америка в Европа се сплотиха в отбрана на Украйна и против безмълвната поддръжка на Пекин за войната на Владимир Путин, други страни, изключително в световния юг, дадоха отговор по друг метод. И в това има смисъл в подтекста на разпадането на реда, образуван след края на Студената война. Един дълготраен съдружник на Америка в Студената война като Саудитска Арабия и един сегашен сътрудник в областта на сигурността като Индия напоследък премислиха връзките си със Съединени американски щати с вярата да реализират по-отворени връзки.
Саудитците започнаха да се приближават към страните от БРИКС
В същото време индийците развиха здравословен вкус към обезценения съветски нефт (макар през септември Нарендра Моди да осъди Путин поради започването на войната). Призивите на Запада за взаимност с Украйна постоянно остават нечути. Глобалният юг остава въздържан към визията, че съпротивата на Киев против Русия представлява антиколониална война. Защото техните лични постколониални идентичности са образувани от битката им против европейските империи или против хегемонията на Съединени американски щати, а не от борби с Русия или Китай.
И до момента в който Америка има проблем с нововъзникналото предпочитание на някои от своите съдружници за по-отворени връзки, приятелите на Русия в Централна Азия също започнаха да стават по-сдържани. В случая с Казахстан нахлуването на Русия в Украйна не докара до подсилване на съюза на Москва с Астана, а на процедура докара до неговото раздробяване. Войната в Украйна освети активизирането на Средните сили като главен мотор за преформатирането на интернационалната среда. Тези страни съставляват странна група. Трудно може да се каже, че нещо сплотява страни като Южна Африка, Индия, Южна Корея, Германия, Турция, Саудитска Арабия или Израел, в случай че посочим единствено тях за образец. Някои от тях са демокрации, други са автокрации, трети се намират в сивата зона сред двете форми на ръководство. Тези страни са развили своите идентичности след края на Студената война в един взаимосвързан свят, в който главният търговски сътрудник постоянно не е най-близкия съдружник, а и за тези страни софтуерното разделяне сред Съединени американски щати и Китай може да има по-голямо значение от идеологическото опълчване сред тях. Някои Средни сили са разрастващи се страни с възходящо население, други са стопански сили, борещи се с демографски спад. Някои от тях са придобили статута си на Средна мощ, с помощта на географските си размери, други – заради икономическата си мощност. Някои от тях са градивни и насочени към съдействие членове на интернационалната общественост, други са подозрителни и насочени към покупко-продажби. Всички те обаче споделят една обща характерност:
решени са да бъдат на масата
а не в менюто, тъй като имат силата и упоритостта да образуват своите райони. Или, както означи Шанън О’Нийл от Съвета за външна политика в нейната книга „ Митът за глобализацията “, на множеството места по света глобализацията се възприема като регионализация. В това е ключът за въздействието на Средните сили. Ролята на Турция във войната на Русия с Украйна е най-видимият образец за интензивността на такава Средна мощ. Президентът Реджеп Тайип Ердоган се отдалечи от съюзите от времето на Студената война и последователно разви упоритостта да бъде булката на всяка женитба и бебето на всяко кръщение. Вярна на тази концепция, Анкара в този момент се стреми да омаловажи своята еднаквост като член на НАТО и съдружник на Съединени американски щати в подмяна на желанието си да бъде медиатор сред Москва и Киев. Активността на Средните сили може да бъде потребна, когато се търсят световни решения като самодейностите на Европейски Съюз за климата, само че тя може да докара и до кръвопролития, в случай че се изрази в утвърждение на нахлуването на Русия в Украйна. Ала това е новото обикновено – запазената марка на нововъзникващия интернационален ред. Едно е несъмнено:
няма да има нова конференция от Бандунг като тази от 1955 година
няма да станем очевидци на възобновление на Движението на необвързаните страни от времето на Студената война. Няма идеология, която да сплотява Средните сили. Защото ползите им постоянно са разнообразни или даже конкурентни. А и придвижването на тези страни даже не е придвижване. Средните сили се стремят да оказват световно въздействие върху Вашингтон или Пекин, въпреки и самите те да осъзнават какъв брой малко евентуално е да реализират това. Но до момента в който във времето на Студената война таман Средните сили трябваше да се нагаждат към капризите и проектите на суперсилите, през днешния ден Съединени американски щати и Китай би трябвало да се научат да ръководят свят, формиран в следствие от дейностите на Средните сили. Нахлуването на Русия в Украйна е най-ясният образец за тази нова действителност.
Англоезичната версия на публикацията е оповестена във „ Файненшъл таймс “, 18 ноември 2022 г.
Срещата сред президентите Джо Байдън и Си Дзинпин в Бали по време на съвещанието на страните от Г-20 беше един абсурд. Проведена в познатите от времето на Студената война рамки, в които на напред във времето изпъкват уважението и положителните маниери, тази среща е и най-хубавото доказателство за това, че Студената война още не се е завърнала. С други думи нововъзникналият геополитически пейзаж се образува вследствие на несигурността и упоритостите на тези, които бихме могли да определим като Средни сили, а не като някаква огромна тактика на Средното (Поднебесното) царство. Видяна от отдалеченост, войната на Русия против Украйна може да наподобява като завръщане към опълчването от времето на Студената война сред „ свободния свят “ и съветския (и китайския) авторитаризъм. Ала един по-внимателен взор прави картината по-сложна.
Докато съдружниците на Америка в Европа се сплотиха в отбрана на Украйна и против безмълвната поддръжка на Пекин за войната на Владимир Путин, други страни, изключително в световния юг, дадоха отговор по друг метод. И в това има смисъл в подтекста на разпадането на реда, образуван след края на Студената война. Един дълготраен съдружник на Америка в Студената война като Саудитска Арабия и един сегашен сътрудник в областта на сигурността като Индия напоследък премислиха връзките си със Съединени американски щати с вярата да реализират по-отворени връзки.
Саудитците започнаха да се приближават към страните от БРИКС
В същото време индийците развиха здравословен вкус към обезценения съветски нефт (макар през септември Нарендра Моди да осъди Путин поради започването на войната). Призивите на Запада за взаимност с Украйна постоянно остават нечути. Глобалният юг остава въздържан към визията, че съпротивата на Киев против Русия представлява антиколониална война. Защото техните лични постколониални идентичности са образувани от битката им против европейските империи или против хегемонията на Съединени американски щати, а не от борби с Русия или Китай.
И до момента в който Америка има проблем с нововъзникналото предпочитание на някои от своите съдружници за по-отворени връзки, приятелите на Русия в Централна Азия също започнаха да стават по-сдържани. В случая с Казахстан нахлуването на Русия в Украйна не докара до подсилване на съюза на Москва с Астана, а на процедура докара до неговото раздробяване. Войната в Украйна освети активизирането на Средните сили като главен мотор за преформатирането на интернационалната среда. Тези страни съставляват странна група. Трудно може да се каже, че нещо сплотява страни като Южна Африка, Индия, Южна Корея, Германия, Турция, Саудитска Арабия или Израел, в случай че посочим единствено тях за образец. Някои от тях са демокрации, други са автокрации, трети се намират в сивата зона сред двете форми на ръководство. Тези страни са развили своите идентичности след края на Студената война в един взаимосвързан свят, в който главният търговски сътрудник постоянно не е най-близкия съдружник, а и за тези страни софтуерното разделяне сред Съединени американски щати и Китай може да има по-голямо значение от идеологическото опълчване сред тях. Някои Средни сили са разрастващи се страни с възходящо население, други са стопански сили, борещи се с демографски спад. Някои от тях са придобили статута си на Средна мощ, с помощта на географските си размери, други – заради икономическата си мощност. Някои от тях са градивни и насочени към съдействие членове на интернационалната общественост, други са подозрителни и насочени към покупко-продажби. Всички те обаче споделят една обща характерност:
решени са да бъдат на масата
а не в менюто, тъй като имат силата и упоритостта да образуват своите райони. Или, както означи Шанън О’Нийл от Съвета за външна политика в нейната книга „ Митът за глобализацията “, на множеството места по света глобализацията се възприема като регионализация. В това е ключът за въздействието на Средните сили. Ролята на Турция във войната на Русия с Украйна е най-видимият образец за интензивността на такава Средна мощ. Президентът Реджеп Тайип Ердоган се отдалечи от съюзите от времето на Студената война и последователно разви упоритостта да бъде булката на всяка женитба и бебето на всяко кръщение. Вярна на тази концепция, Анкара в този момент се стреми да омаловажи своята еднаквост като член на НАТО и съдружник на Съединени американски щати в подмяна на желанието си да бъде медиатор сред Москва и Киев. Активността на Средните сили може да бъде потребна, когато се търсят световни решения като самодейностите на Европейски Съюз за климата, само че тя може да докара и до кръвопролития, в случай че се изрази в утвърждение на нахлуването на Русия в Украйна. Ала това е новото обикновено – запазената марка на нововъзникващия интернационален ред. Едно е несъмнено:
няма да има нова конференция от Бандунг като тази от 1955 година
няма да станем очевидци на възобновление на Движението на необвързаните страни от времето на Студената война. Няма идеология, която да сплотява Средните сили. Защото ползите им постоянно са разнообразни или даже конкурентни. А и придвижването на тези страни даже не е придвижване. Средните сили се стремят да оказват световно въздействие върху Вашингтон или Пекин, въпреки и самите те да осъзнават какъв брой малко евентуално е да реализират това. Но до момента в който във времето на Студената война таман Средните сили трябваше да се нагаждат към капризите и проектите на суперсилите, през днешния ден Съединени американски щати и Китай би трябвало да се научат да ръководят свят, формиран в следствие от дейностите на Средните сили. Нахлуването на Русия в Украйна е най-ясният образец за тази нова действителност.
Англоезичната версия на публикацията е оповестена във „ Файненшъл таймс “, 18 ноември 2022 г.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ