Иван Кръстев: България ще плати цена за това, че толкова дълго нямаше редовни правителства
Иван Кръстев, посочен от списание Foreign Policy през 2008 година за един от 100-те най-влиятелни интелектуалци в света, удостои с изявата си над 2400 посетители на най-мащабния районен конгрес за Зелената промяна, нововъведенията и промишленостите на утрешния ден. В рамките на три дни - от 20 до 22 юни, в конференцията се включиха 184 участници от 15 страни.
В ролята си на keynote speaker Иван Кръстев излезе на сцената директно след президента Румен Радев, който преди този момент откри " Green week 2023 ".
В словото си Кръстев акцентира, че цената на политическото безвремие няма общо с работата на служебните кабинети, тъй като " това, че не е имало постоянни държавни управления, не е виновност на президента " и съпостави казуса с онлайн образованието на децата по време на пандемията:
" Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години, се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили. Едно от тях е факторът време ".
Иван Кръстев посочи, че живеем в свят, в който, в случай че нещо има смисъл в понеделник, към този момент няма смисъл в четвъртък:
" Отлагането на избран тип политики, изключително в една мощно конкурентна среда, не разрешава неща, които са планувани, да имат същия резултат, за който са планувани. Другото нещо, което е доста особено за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделяне сега е от хора, които се опасяват от края на света, и други, които се опасяват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дълготрайни положителни резултати от зелената договорка, ще бъдат директно свързани с това доколко те биха могли да отговорят и на тези си страхове ".
Той изясни, че колкото по-краткосрочен е един боязън, толкоз по-негативен резултат има върху държанието на хората, че " хората реагират доста по-негативни вести, само че въпреки това доста по-бързо не помнят отрицателни опити ".
И даде образец:
" Ще чуете всяко нещо, което ви смущава доста повече от всяка добра вест, само че след 2 или 3 години хора, които са били тотално парализирани от коронавирус, внезапно ще не помнят, че е имало коронавирус. В този смисъл да се разчита, че предходни отрицателни опити ще бъдат задоволителни, за да се активизира политическа поддръжка, ми се коства незадоволително реалистично ".
Снимка: Иван Коловос
Иван Кръстев уточни още, че в Западна Европа казусът със зелените политики е внезапно поколенчески, до момента в който в България напълно не е по този начин. В гласовете за зелените партии най-голямата разграничителна линия е по кое време си роден, до момента в който у нас това не се следи.
" Оказва се, че хората, които са по-млади от 30 години, са минимум осведомени за Зелената договорка. От тази позиция в България не съществува естествена група, която да реализира политически напън за приемане на зелени политики. Това прави доста мъчно за политиците да покажат своята политика като отговор на някакъв напън, който идва от вътрешната страна от обществото. Когато този напън съществува, той е чисто апокалиптичен. Тогава стартира " Ние към този момент губим време, нищо не може да бъде направено ". Вижте - в случай че хората мислят, че нищо не може да бъде направено, то няма да бъде направено ", безапелационен бе Иван Кръстев.
По време на изявлението си той наблегна и на позицията на българските жители в процеса на обмисляне от страна на страната и бизнеса.
" Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще разгласява отчет през идващите дни, който е въз основата на социологическо изследване, за това по какъв начин реагират хората на зелената договорка. И в него се открояват четири доста значими наблюдения ", разгласи политологът.
Според него първото от тях е, че хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
" Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
По думите му човешките страхове се разгръщат от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, като те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че, тъй като са уплашени хората, ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Снимка: Иван Коловос
В ролята си на keynote speaker Иван Кръстев излезе на сцената директно след президента Румен Радев, който преди този момент откри " Green week 2023 ".
В словото си Кръстев акцентира, че цената на политическото безвремие няма общо с работата на служебните кабинети, тъй като " това, че не е имало постоянни държавни управления, не е виновност на президента " и съпостави казуса с онлайн образованието на децата по време на пандемията:
" Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години, се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили. Едно от тях е факторът време ".
Иван Кръстев посочи, че живеем в свят, в който, в случай че нещо има смисъл в понеделник, към този момент няма смисъл в четвъртък:
" Отлагането на избран тип политики, изключително в една мощно конкурентна среда, не разрешава неща, които са планувани, да имат същия резултат, за който са планувани. Другото нещо, което е доста особено за България и за Източна Европа, като цяло. Голямото разделяне сега е от хора, които се опасяват от края на света, и други, които се опасяват от края на месеца. Вторите в България са повече. И за тези хора, каквито и да било дълготрайни положителни резултати от зелената договорка, ще бъдат директно свързани с това доколко те биха могли да отговорят и на тези си страхове ".
Той изясни, че колкото по-краткосрочен е един боязън, толкоз по-негативен резултат има върху държанието на хората, че " хората реагират доста по-негативни вести, само че въпреки това доста по-бързо не помнят отрицателни опити ".
И даде образец:
" Ще чуете всяко нещо, което ви смущава доста повече от всяка добра вест, само че след 2 или 3 години хора, които са били тотално парализирани от коронавирус, внезапно ще не помнят, че е имало коронавирус. В този смисъл да се разчита, че предходни отрицателни опити ще бъдат задоволителни, за да се активизира политическа поддръжка, ми се коства незадоволително реалистично ".
Снимка: Иван Коловос
Иван Кръстев уточни още, че в Западна Европа казусът със зелените политики е внезапно поколенчески, до момента в който в България напълно не е по този начин. В гласовете за зелените партии най-голямата разграничителна линия е по кое време си роден, до момента в който у нас това не се следи.
" Оказва се, че хората, които са по-млади от 30 години, са минимум осведомени за Зелената договорка. От тази позиция в България не съществува естествена група, която да реализира политически напън за приемане на зелени политики. Това прави доста мъчно за политиците да покажат своята политика като отговор на някакъв напън, който идва от вътрешната страна от обществото. Когато този напън съществува, той е чисто апокалиптичен. Тогава стартира " Ние към този момент губим време, нищо не може да бъде направено ". Вижте - в случай че хората мислят, че нищо не може да бъде направено, то няма да бъде направено ", безапелационен бе Иван Кръстев.
По време на изявлението си той наблегна и на позицията на българските жители в процеса на обмисляне от страна на страната и бизнеса.
" Европейският съвет за външна политика е изготвил и ще разгласява отчет през идващите дни, който е въз основата на социологическо изследване, за това по какъв начин реагират хората на зелената договорка. И в него се открояват четири доста значими наблюдения ", разгласи политологът.
Според него първото от тях е, че хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
" Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
Снимка: Иван Коловос
По думите му човешките страхове се разгръщат от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, като те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че, тъй като са уплашени хората, ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Снимка: Иван Коловос
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ