Мимикриите на хамелеона
Иван Ибришимов
Бях се отказал да пиша за шаржирания облик от „ Дондуков “ 2, само че като виждам и чувам какви ги забърква - не мога да търпя повече.
Че той в никакъв случай не е олицетворявал единството на нацията, както го задължава конституцията е ясно. Но когато гази като башибозук през същата тази конституция, пред която се е клел, нещата стават рискови за обществото и страната. Генералските му упоритости да господства надалеч надвишават законовите му права и компетенции и в композиция с проруските му пристрастия заплашват определения от страната ни евроатлантически път на развиване.
Показателно е държанието му преди изборите
Официално Радев твърди, че чака идните избори да доведат до построяването на устойчиво парламентарно болшинство, което да излъчи държавно управление, способно да преведе България през рецесиите, които я тресат, да пребори инфлацията и да разреши на хората да преживеят що годе обикновено най-малко до пролетта. Действията му сочат тъкмо противоположното. Той прави и невъзможното да всява ерес сред партиите и в самите тях. Най-показателен образец са връзките му с Българска социалистическа партия, партията която го излъчи. Конфликтът му с Корнелия Нинова катализира процесите на разпад в лявото пространство и води до надълбоко разделяне в самата столетница. И противоположното, след демонстрираната дългогодишна омраза с управлението на ГЕРБ, последвалото заиграване с Бойко Борисов е меко казано озадачаващо, изключително на фона на охладнелите до разкъсване връзки с водачите на „ Продължаваме промяната “. Засега остава мистерия отношението му към проруската партия „ Възраждане “, само че чакам тя да получи безрезервната му поддръжка, тъй като единствена, като изключа загадъчния „ Възход “ на Стефан Янев, се афишира намерено за смяна на геополитическата ориентировка на страната.
Какво в действителност желае Радев?
Тук стъпваме на преносими пясъци.
От едната страна са нескритите му благосклонности към путинова Русия с всичките му лакардии за събаряне на интернационалните наказания, от другата неистовият му боязън от формалното разграничаване на огромните играчи в Европейски Съюз и НАТО от България. Имам трайното чувство, че президентът въобще не гори от предпочитание за приемането на страната ни в еврозоната и в клуба на богатите Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Което ще рече, че повода може да бъде единствено една, а тя е да попречи на цялостното отделяне на страната ни от съветската сфера на въздействие.
Помним гневната му опозиция против закупуването на съвременни американски самолети за бойната ни авиация, които за разлика от шведските Грипени са проблем за Русия, която от дълго време ни е оповестила публично за зложелател, а за Радев продължава да бъде другарска страна.
Като прибавим политиката на служебното му пернато държавно управление за ново енергийно обвързване с Газпром и Русия, не мога да се освободя от подозрението, дали българският президент не е и водач на съветската пета колона у нас.
Но над всичко остава упоритостта му след двата президентски мандата да се пребори за премиерския пост и да доизпълни поръчката с която беше качен на върха на страната.
Бях се отказал да пиша за шаржирания облик от „ Дондуков “ 2, само че като виждам и чувам какви ги забърква - не мога да търпя повече.
Че той в никакъв случай не е олицетворявал единството на нацията, както го задължава конституцията е ясно. Но когато гази като башибозук през същата тази конституция, пред която се е клел, нещата стават рискови за обществото и страната. Генералските му упоритости да господства надалеч надвишават законовите му права и компетенции и в композиция с проруските му пристрастия заплашват определения от страната ни евроатлантически път на развиване.
Показателно е държанието му преди изборите
Официално Радев твърди, че чака идните избори да доведат до построяването на устойчиво парламентарно болшинство, което да излъчи държавно управление, способно да преведе България през рецесиите, които я тресат, да пребори инфлацията и да разреши на хората да преживеят що годе обикновено най-малко до пролетта. Действията му сочат тъкмо противоположното. Той прави и невъзможното да всява ерес сред партиите и в самите тях. Най-показателен образец са връзките му с Българска социалистическа партия, партията която го излъчи. Конфликтът му с Корнелия Нинова катализира процесите на разпад в лявото пространство и води до надълбоко разделяне в самата столетница. И противоположното, след демонстрираната дългогодишна омраза с управлението на ГЕРБ, последвалото заиграване с Бойко Борисов е меко казано озадачаващо, изключително на фона на охладнелите до разкъсване връзки с водачите на „ Продължаваме промяната “. Засега остава мистерия отношението му към проруската партия „ Възраждане “, само че чакам тя да получи безрезервната му поддръжка, тъй като единствена, като изключа загадъчния „ Възход “ на Стефан Янев, се афишира намерено за смяна на геополитическата ориентировка на страната.
Какво в действителност желае Радев?
Тук стъпваме на преносими пясъци.
От едната страна са нескритите му благосклонности към путинова Русия с всичките му лакардии за събаряне на интернационалните наказания, от другата неистовият му боязън от формалното разграничаване на огромните играчи в Европейски Съюз и НАТО от България. Имам трайното чувство, че президентът въобще не гори от предпочитание за приемането на страната ни в еврозоната и в клуба на богатите Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Което ще рече, че повода може да бъде единствено една, а тя е да попречи на цялостното отделяне на страната ни от съветската сфера на въздействие.
Помним гневната му опозиция против закупуването на съвременни американски самолети за бойната ни авиация, които за разлика от шведските Грипени са проблем за Русия, която от дълго време ни е оповестила публично за зложелател, а за Радев продължава да бъде другарска страна.
Като прибавим политиката на служебното му пернато държавно управление за ново енергийно обвързване с Газпром и Русия, не мога да се освободя от подозрението, дали българският президент не е и водач на съветската пета колона у нас.
Но над всичко остава упоритостта му след двата президентски мандата да се пребори за премиерския пост и да доизпълни поръчката с която беше качен на върха на страната.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ