Иван и Андрей - от Макс и Мориц до Чичовци
Иван Христов и Андрей Арнаудов, и двамата на по 42, известни още като хора, които нямат нито един работен ден в живота си и които все пак са свършили много работа, издадоха книга. Когато схванал за нея, другар се обадил на Иван и му споделил: „ Защо, Ванче? Ти би трябвало да четеш, не да пишеш “.Автобиографичното издание се назовава „ Братя по сърце “ и е първото от поредицата #Selfmade. Според Мирон Крумов, основен сценарист в продуцентската компания на Иван и Андрей „ Междинна станция “, най-хубавото на тандема е, че „ по този начин и не си повярваха, че са огромна работа “ – Мирон го сподели на премиерата на книгата. Според Иван: „ Каквото и да сме правили, постоянно сме били почтени, може и от елементарност да е било “. Работливи, почтени, не са си повярвали, че са велики – таман хора, които бихме желали да спрем за малко изявление.
Защо се навихте за тази книга? Иван: Лично аз я преглеждам като система от познания, които човек може да получи наготово. Нямам претенцията те да бъдат изчерпателни или безпределно правилни, само че сигурно могат да стимулират човек, който желае да се развива. Опитали сме посредством персоналните истории, образците, изводите и събитията в живота ни да покажем, че в действителност „ няма невъзможни неща “. Реплика, в която вярвахме преди 20 години, а в този момент сме уверени, че е самата истина. Желанието за „ полет “ в Космоса единствено не ми се получава, само че като стана „ огромен “, ще отида.
Андрей: Няма спор, че на 42 години ни е рано за биография, само че създателите на #Selfmade ни предложиха нещо ново за България. Това е комбинация от книга и списание, което е с доста илюстрации, богато интерактивно наличие и онлайн приложение. А ние, колкото и нескромно да звучи, считаме, че доста неща сме ги правили за първи път в България, и се поблазнихме от концепцията и в това да сме новатори. На всеки 42 години ли ще издавате биография?
Андрей: Следващата ще е след 56 години. (Смее се.) Честно казано, смятах да издадем автобиография някъде малко преди да станем на 50, която да споделя за първите 40 години от живота ни.
Иван: На премиерата на книгата нашият основен сценарист Мирон Крумов направи доста положително изложение на живота ни. Той съпостави този четвърт век с промяна от Макс и Мориц до Чичовци. От белѝте – през „ Сблъсък “ – до съграждането. И заключи: „ Интересното при тях е, че нещата им се развиха наобратно: те живяха като рок звезди, преди да са станали такива. Сега са звезди, само че живеят като пенсионери “. В този ред на мисли, идната биография несъмнено ще е след към 42 години, когато може да опишем живота си след рок звездите и пенсионерите. Лично аз се надявам това да е най-стойностният интервал. Колко тежите с книгата и какъв брой – без нея?
Андрей: Книгата тежи 603 грама. Следователно с нея тежа 80 кг и 603 година Не знам дали тя трансформира тежестта ни, само че е хубаво да имаш живота си, събран в книга. Малко хора могат да си разрешат този разкош.
Иван: Аз персонално тежа толкоз, колкото тежа в очите на фамилията и околните ми. В професионално отношение си тежим на мястото и без книга, тъй като в „ Междинна станция “ работят хора от 15-20 години. Ето това е да си Selfmade – да откриеш и запазиш екипа си и да го мотивираш да бъде със същия заряд и твърдоглавие, както в първия ден.
Една линия, която на драго сърце бихте „ откраднали “ от другия. Иван: Андрей има необикновен хъс и спортна завист. В момента, в който някой го провокира или му каже: „ Това няма да стане “… той се трансформира в нещо приблизително сред олимпийски играч, булдозер и рекордьор на „ Гинес “ и нещото се случва. Без значение дали би трябвало да придвижва чували с камъни във „ Фермата “ или да пренапише идея за един час.
Андрей: Това, за което постоянно съм се възхищавал на Иван, е, че не заплаща безусловно никакъв налог „ публично мнение “. Абсолютно не му пука какво ще си помислят хората за него, като се изключи доста стеснен кръг родственици, другари и сътрудници. Това са 10 или 20 души. Какво ще се каже някъде или ще се напише, или ще се изговори, няма никакво значение.
Първият ви спомен един от различен? Андрей: Разказвали сме го, само че се срещнахме в Градската градина лятото преди 1. клас. Играхме и станахме задачите в тиня и пясък. Изпуснах си урока по пиано, майка ми пристигна и ме нашамари зад Мавзолея.
Иван: Обичам да се връщам към този спомен, въпреки двамата да имаме несъгласие кой тъкмо е той.
Връщам се към него, както се споделя в едно факсимиле, „ с цел да не не помня от кое място сме тръгнали “, и доста повече, с цел да благодаря, че имам подобен другар до мен. Всъщност Андрей е доста повече от това. Той е мой брат в оня – същинския смисъл на думата, за който написа в книгите с твърди корици.
Кой от двамата се смее по-добре? Андрей: Иван ме разсмива, а аз се дръзвам по-добре. Хората споделят, че имам инфекциозен и гръмък смях, само че индивидът, който най-вече може да ме разсмее на този свят, е Иван. Смятам, че той е извънреден, органически комедиант и тъй като го познавам необикновено добре, се развеселявам още по-лесно.
Иван: Моята „ задача “ е по-лесната. Трудно е човек да се смее като Андрей.
Колко е значимо да бъдеш сериозен в другарството? Андрей: Важно е да си сериозен, правилен, да бъдеш почтен, да имаш принципи… Аз съм по този начин организиран, че обичам да споделям единствено хубавите моменти, само че в действителност сериозните ревизират другарството. А когато с изключение на многогодишно другарство има и партньорство, става двойно по-важно.
Иван: В същинското другарство е значимо всичко. Затова аз давам всичко.
Защо се навихте за тази книга? Иван: Лично аз я преглеждам като система от познания, които човек може да получи наготово. Нямам претенцията те да бъдат изчерпателни или безпределно правилни, само че сигурно могат да стимулират човек, който желае да се развива. Опитали сме посредством персоналните истории, образците, изводите и събитията в живота ни да покажем, че в действителност „ няма невъзможни неща “. Реплика, в която вярвахме преди 20 години, а в този момент сме уверени, че е самата истина. Желанието за „ полет “ в Космоса единствено не ми се получава, само че като стана „ огромен “, ще отида.
Андрей: Няма спор, че на 42 години ни е рано за биография, само че създателите на #Selfmade ни предложиха нещо ново за България. Това е комбинация от книга и списание, което е с доста илюстрации, богато интерактивно наличие и онлайн приложение. А ние, колкото и нескромно да звучи, считаме, че доста неща сме ги правили за първи път в България, и се поблазнихме от концепцията и в това да сме новатори. На всеки 42 години ли ще издавате биография?
Андрей: Следващата ще е след 56 години. (Смее се.) Честно казано, смятах да издадем автобиография някъде малко преди да станем на 50, която да споделя за първите 40 години от живота ни.
Иван: На премиерата на книгата нашият основен сценарист Мирон Крумов направи доста положително изложение на живота ни. Той съпостави този четвърт век с промяна от Макс и Мориц до Чичовци. От белѝте – през „ Сблъсък “ – до съграждането. И заключи: „ Интересното при тях е, че нещата им се развиха наобратно: те живяха като рок звезди, преди да са станали такива. Сега са звезди, само че живеят като пенсионери “. В този ред на мисли, идната биография несъмнено ще е след към 42 години, когато може да опишем живота си след рок звездите и пенсионерите. Лично аз се надявам това да е най-стойностният интервал. Колко тежите с книгата и какъв брой – без нея?
Андрей: Книгата тежи 603 грама. Следователно с нея тежа 80 кг и 603 година Не знам дали тя трансформира тежестта ни, само че е хубаво да имаш живота си, събран в книга. Малко хора могат да си разрешат този разкош.
Иван: Аз персонално тежа толкоз, колкото тежа в очите на фамилията и околните ми. В професионално отношение си тежим на мястото и без книга, тъй като в „ Междинна станция “ работят хора от 15-20 години. Ето това е да си Selfmade – да откриеш и запазиш екипа си и да го мотивираш да бъде със същия заряд и твърдоглавие, както в първия ден.
Една линия, която на драго сърце бихте „ откраднали “ от другия. Иван: Андрей има необикновен хъс и спортна завист. В момента, в който някой го провокира или му каже: „ Това няма да стане “… той се трансформира в нещо приблизително сред олимпийски играч, булдозер и рекордьор на „ Гинес “ и нещото се случва. Без значение дали би трябвало да придвижва чували с камъни във „ Фермата “ или да пренапише идея за един час. Андрей: Това, за което постоянно съм се възхищавал на Иван, е, че не заплаща безусловно никакъв налог „ публично мнение “. Абсолютно не му пука какво ще си помислят хората за него, като се изключи доста стеснен кръг родственици, другари и сътрудници. Това са 10 или 20 души. Какво ще се каже някъде или ще се напише, или ще се изговори, няма никакво значение.
Първият ви спомен един от различен? Андрей: Разказвали сме го, само че се срещнахме в Градската градина лятото преди 1. клас. Играхме и станахме задачите в тиня и пясък. Изпуснах си урока по пиано, майка ми пристигна и ме нашамари зад Мавзолея. Иван: Обичам да се връщам към този спомен, въпреки двамата да имаме несъгласие кой тъкмо е той.
Връщам се към него, както се споделя в едно факсимиле, „ с цел да не не помня от кое място сме тръгнали “, и доста повече, с цел да благодаря, че имам подобен другар до мен. Всъщност Андрей е доста повече от това. Той е мой брат в оня – същинския смисъл на думата, за който написа в книгите с твърди корици.
Кой от двамата се смее по-добре? Андрей: Иван ме разсмива, а аз се дръзвам по-добре. Хората споделят, че имам инфекциозен и гръмък смях, само че индивидът, който най-вече може да ме разсмее на този свят, е Иван. Смятам, че той е извънреден, органически комедиант и тъй като го познавам необикновено добре, се развеселявам още по-лесно. Иван: Моята „ задача “ е по-лесната. Трудно е човек да се смее като Андрей.
Колко е значимо да бъдеш сериозен в другарството? Андрей: Важно е да си сериозен, правилен, да бъдеш почтен, да имаш принципи… Аз съм по този начин организиран, че обичам да споделям единствено хубавите моменти, само че в действителност сериозните ревизират другарството. А когато с изключение на многогодишно другарство има и партньорство, става двойно по-важно. Иван: В същинското другарство е значимо всичко. Затова аз давам всичко.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ