Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война
Иван Георгиев е част от екипа на bTV към този момент 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и директните му включвания в излъчванията и утринния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха отдадени на Западните Балкани.
Завършил в публицистика в Софийския университет, а през 2012 година е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е определен от сътрудниците си в bTV за кореспондент на годината, а година по-късно получава първата огромна премия за проверяваща публицистика на фондация " Радостина Константинова ” за следствията си за манипулиране на изборите.
- Правил сте много журналистически материали за Македония, а напълно неотдавна bTV сподели Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани. Откъде се породи ползата Ви към тази тематика?
- Естествено, допускам вследствие на натрупвания.
-
- Пътувате ли постоянно до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си визити, в каква посока са измененията?
- Пътувам толкоз постоянно, колкото го постанова работата ми. Навсякъде измененията, в случай че изобщо ги има, са в разнообразни направления. Но съвсем на всички места се строи интензивно. Зад забързания блян да се сътвори или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо въздействие. В Косово, да вземем за пример, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се извършват главно от турски компании. Често детайлите към финансовите условия по тези мега планове (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са обществени, което пък е доказателство, че едно от дребното неща, които бързо се трансформират на Балканите, е джобът, в който отива „ бакшишът ”.
А другояче, както ми сподели игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани ” . Неслучилата се смяна зад фасадната е тази, която тормози хората в района. И е причина толкоз доста от тях да търсят бъдеще някъде другаде.
От известно време чувствам отмалялост у хората в Западните Балкани – от към този момент безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата агитация, великодържавническите хрумвания, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората желаят да живеят в демократични общества, учредени на първо място върху върховенството на закона. Работа и обикновена правдивост, с по-прости думи. А това към момента е неосъществим връх на Балканите. И образците са мъчително доста. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.
Излъганите упования за цивилизоване на публичните връзки, за съблюдаване на обществения контракт води до резигнация и рискови разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които основават плодородни условия за радикализация и екстремизъм. На този декор, мислещите хора, преяли с пропагандата на локалните, провинциални демагози, от ден на ден се усещат предадени и сами.
- Усещате ли нюанси в отношението към българите в другите балкански страни?
- Различно отношението към нас има не просто в другите страни, само че и в другите им етнически общности, райони на страните, обществени прослойки и така нататък И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появяването им, е наложително, преди да стартира фактическата работа „ на терен ”, както публицистите обичат да споделят.
- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?
- Това с сложните въпроси е факсимиле, което за разлика от множеството други не е истина. Има въпроси, на които мъчно се дава отговор. Но те са най-лесни за задаване, тъй като нормално са най-важните.
- Личното Ви мнение – ще се причислят ли към Европейски Съюз? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?
- Това е еднакъв въпрос. И отговорът е “не ”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите водачи на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през миналите няколко месеца, имаха за цел присъединение или слагане на фактическо начало на същински преговорни процеси за това. Западните Балкани се трансфораха в политическо и медийно факсимиле поради форсираните опити за взимане на по-добри геополитически позиции в района. Балканите сега са фронтова линия в нова Студена война , по която Русия и западните съюзи се пробвам да чертаят личните си политически, военни и стопански проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през района.
За какъв Европейски съюз можем да приказваме, откакто половината от страните в групата са на процедура нефункциониращи страни . Най-ярки образци са Косово и Босна и Херцеговина, които се трансфораха в тъкмо противоположното на това, заложено най-малко на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която към момента е парализирана от задушаващата битка, в която са се хванали формалните управляващи и някогашните югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи дилемите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, апропо.
Целта на това непрестанно вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше районът да се обърне към НАТО и Европейски Съюз, в опит да се откъсне най-малко отчасти от зоната въздействие на Русия. А провинциалните демагози в близост с ненаситност запяха този рефрен, първо, тъй като знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно снизхождение. А в следствие, и тъй като обликът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, изключително доста им хареса. Това обаче е погрешно огледало.
Представям си приемане най-вече на Македония в НАТО в обозримо бъдеще , което по този начин или другояче минава пред съглашение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще употребява Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединение към Европейски Съюз, които умерено могат да се проточат до идващото българско европредседателство.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Завършил в публицистика в Софийския университет, а през 2012 година е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е определен от сътрудниците си в bTV за кореспондент на годината, а година по-късно получава първата огромна премия за проверяваща публицистика на фондация " Радостина Константинова ” за следствията си за манипулиране на изборите.
- Правил сте много журналистически материали за Македония, а напълно неотдавна bTV сподели Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани. Откъде се породи ползата Ви към тази тематика?
- Естествено, допускам вследствие на натрупвания.
-
- Пътувате ли постоянно до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си визити, в каква посока са измененията?
- Пътувам толкоз постоянно, колкото го постанова работата ми. Навсякъде измененията, в случай че изобщо ги има, са в разнообразни направления. Но съвсем на всички места се строи интензивно. Зад забързания блян да се сътвори или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо въздействие. В Косово, да вземем за пример, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се извършват главно от турски компании. Често детайлите към финансовите условия по тези мега планове (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са обществени, което пък е доказателство, че едно от дребното неща, които бързо се трансформират на Балканите, е джобът, в който отива „ бакшишът ”.
А другояче, както ми сподели игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани ” . Неслучилата се смяна зад фасадната е тази, която тормози хората в района. И е причина толкоз доста от тях да търсят бъдеще някъде другаде.
От известно време чувствам отмалялост у хората в Западните Балкани – от към този момент безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата агитация, великодържавническите хрумвания, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората желаят да живеят в демократични общества, учредени на първо място върху върховенството на закона. Работа и обикновена правдивост, с по-прости думи. А това към момента е неосъществим връх на Балканите. И образците са мъчително доста. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.
Излъганите упования за цивилизоване на публичните връзки, за съблюдаване на обществения контракт води до резигнация и рискови разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които основават плодородни условия за радикализация и екстремизъм. На този декор, мислещите хора, преяли с пропагандата на локалните, провинциални демагози, от ден на ден се усещат предадени и сами.
- Усещате ли нюанси в отношението към българите в другите балкански страни?
- Различно отношението към нас има не просто в другите страни, само че и в другите им етнически общности, райони на страните, обществени прослойки и така нататък И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появяването им, е наложително, преди да стартира фактическата работа „ на терен ”, както публицистите обичат да споделят.
- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?
- Това с сложните въпроси е факсимиле, което за разлика от множеството други не е истина. Има въпроси, на които мъчно се дава отговор. Но те са най-лесни за задаване, тъй като нормално са най-важните.
- Личното Ви мнение – ще се причислят ли към Европейски Съюз? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?
- Това е еднакъв въпрос. И отговорът е “не ”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите водачи на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през миналите няколко месеца, имаха за цел присъединение или слагане на фактическо начало на същински преговорни процеси за това. Западните Балкани се трансфораха в политическо и медийно факсимиле поради форсираните опити за взимане на по-добри геополитически позиции в района. Балканите сега са фронтова линия в нова Студена война , по която Русия и западните съюзи се пробвам да чертаят личните си политически, военни и стопански проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през района.
За какъв Европейски съюз можем да приказваме, откакто половината от страните в групата са на процедура нефункциониращи страни . Най-ярки образци са Косово и Босна и Херцеговина, които се трансфораха в тъкмо противоположното на това, заложено най-малко на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която към момента е парализирана от задушаващата битка, в която са се хванали формалните управляващи и някогашните югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи дилемите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, апропо.
Целта на това непрестанно вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше районът да се обърне към НАТО и Европейски Съюз, в опит да се откъсне най-малко отчасти от зоната въздействие на Русия. А провинциалните демагози в близост с ненаситност запяха този рефрен, първо, тъй като знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно снизхождение. А в следствие, и тъй като обликът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, изключително доста им хареса. Това обаче е погрешно огледало.
Представям си приемане най-вече на Македония в НАТО в обозримо бъдеще , което по този начин или другояче минава пред съглашение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще употребява Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединение към Европейски Съюз, които умерено могат да се проточат до идващото българско европредседателство.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ