Иван Динев - Устата не е от хората, на които

Иван Динев - Устата не е от хората, на които можеш да затвориш устата - и в директния, и в преносния смисъл. А потвържденията за това валят едно след друго през годините в творчеството му. Рап откровенията му в последно време режат като бръснач и жонглират с обстоятелства, които не постоянно са комфортни за всеобщия слух. 

 

Като стартираме от  " Македония ", минем през " Шарени джендъри " и стигнем до " Свободата на словото ", които освен, че пожънаха нечуван интерес в YouTube и обществените мрежи, и хиляди гледания, само че и се трансфораха в топ провокация, която мъчно би оставила някого безучастен.

 

- Нещо би трябвало доста да те предизвика, с цел да те подтикне да твориш или не е задоволително единствено това?

- Провокацията е повода, може да бъде и доста мощен начален старт. Но в случай че по-късно не помислиш добре по какъв начин да го направиш, да отделиш нужното време, няма по какъв начин да се получи. Аз не мога да седна и да надраскам по дадена тематика за половин час нещо и да приключа. Нужно е да се постави труд.

Още от едно време доста се ядосвах на сътрудниците в българския хип-хоп, които отиваха да записват всеобщо ария без да знаят въобще каква ще бъде тя… " Ще си измислим текста в студиото ".

Знаеш, бях издирван и в поп фолка. Тони Стораро, да вземем за пример, ми звъни веднъж с репликата: " Уста, имам едно ужасно парче, можеш ли да дойдеш тук и да удариш един рап ". Викам: " Как да го ударя тоя рап, откакто не съм го написал?! "  Идеята е, че труда е нещо наложително и би трябвало да се ползва, без значение дали става дума за нещо малко или за някакъв огромен план.

- Неслучайно те дефинират като обществен рапър. Това някаква разграничителна от типичната визия за рап музика ли е?

- Социален дори станах в последно време, а другояче аз постоянно съм желал да върша нещата по този начин, че да не може никой различен да го измисли по-стегнато и виртуозно. И даже и в новото парче, което се върти в този момент – " Свободата на словото ", имам рими, върху които не съм мислил толкоз доста, просто са се получили от раз. Да речем в края на първия куплет споделям: " А през днешния ден, в случай че някой желае да ме цензурира като рапирам, по-добре да ми даде въже и табуретка, у последна сметка не съм марионетка ". Тези два реда споделят всичко.

Или ми дайте да се обеся някъде, тъй като няма да ви играя по свирката – тази концепция носи!

Преди това бях споделил на един другар, че желая да върша такава ария – за свободата на словото – какво е било преди, какво е в този момент, към този момент бях измислил и клипа, и той споделя: " давай, нека те схванат хората, тъй като ние все сме пре..ни – и едно време при комунизма, и в този момент ". И аз крещя: " Ето я римата, пристигна! ", колкото и жестоко да звучи, тъй като аз в никакъв случай не употребявам нецензурни думи. В тази ария за първи път! Защото ние все сме е…ана нация – и при комунизъм, и при народна власт, и това не можеш да го кажеш с други думи.

- Темата за Свободата на словото май се чегърта от дълго време – съзнателно употребявам тази дума, тъй като постоянно мненията напряко стържат от изтощение. Какво в действителност значи за теб свободата на словото – това да имаш право да кажеш нещо или да го кажеш на несъмнено място, или пък въобще да имаш право да мислиш?!

- И да не бъдеш отстранен поради това… Свободата на словото е нещо доста просто за мен – да стана и да си кажа мнението без да бъда порицаван от страха на обществото. Да си каже някой " Ооо, нее, по какъв начин може този да приказва по този начин?! Скандално е! Трябва да се мълчи! Да не му се дава естрада ".

Свободата на словото не би трябвало да се бърка с речта на омразата. Макар че речта на омразата сега доста се изкриви. Давам елементарен образец: в случай че във фейсбук приказваш срещу руснаци, тогава нямаш проблем. Но в случай че приказваш за руснаци, тогава е проблем. Аз не съм някакъв бранител. Русия няма потребност от моята отбрана, не е опряла до някой подобен като мен. Проблемът тук е, че залитаме прекомерно доста в една такава посока, в която да отхвърляме безусловно всичко, което е погрешно съгласно мен.

 

Онзи ден в един от мненията под клипа към песента беше написано: " Чемодан-вокзал-София ". Видях го и не знаех какво значи. Реших да го ревизира – написах и ми излезе в интернет публикация със същото заглавие, от която излиза наяве, че украинци са разрушили монумент на български опълченци в Одеса и написаха на него " чемодан-вокзал-София ".

- " Чемодан-вокзал-София " в превод значи " стягай куфарите и заминавай за София " …

- Да, тъкмо по този начин. И това се е случило през 2017 година, когато пишеха за доста избити бесарабски българи, за убити деца в тези региони, в които се водят и в този момент военните дейности. И тогава отразяваха случая. В момента, в който стартира специфичната интервенция и е подредено повече да не се приказва за това, все едно този интервал 2014 – 2022-ва не съществува. Това ме нервира, разбираш ли. Избирателността.



Аз не знам в тази война кой е крив, кой е прав, само че знам, че има обстоятелства – има починали хора преди този момент, никой не е направил нищо по въпроса, а в този момент в един миг се споделя: Не, Русия би трябвало да бъде унищожена?!

Дразня се, че има доста хора, които си го мислят, само че никой не смее да излезе и да каже нещо, а си приказват по кафета и по домове.

Наскоро приказвах с един другар, който е духовник. Говорим си в Златоград и той споделя: " Представи си в този момент в Златоград, където живеят българи и мюсюлмани, в случай че българите изкарат мюсюлманите на площада и ги възпламенят, да речем, и Ердоган ще каже " Браво ". Един тип – нищо няма да вършим, те там да си се трепят, пък ние ще се вършим, че не виждаме. В този случай, че Русия се е намесила, е тъкмо толкоз миротворно, колкото се намесва и Съединени американски щати. Това нещо за какво да не може да се каже. Аз мога да обмислям неверно съгласно някого, само че имам право да го кажа.

- Интересното в тази ситуация е, че пишеш " Свободата на словото "  без даже да си стъпвал в миналото в Русия. Клипът към песента обаче, е юридически точно там и то в този момент, когато сходен вид пътешестване е много комплицирано?!

- Ама тази ария не е нито за Русия, нито за Европа. Но желаех клипа към нея да бъде изработен в Москва, на Червения площад. Притеснението беше огромно за това въпросно пътешестване. Някои незабавно ще кажат – е, той щом прави подобен огромен клип, значи някой сигурно стои зад него. Е, в този момент употребявам случая, с цел да кажа кой е зад мен – това е моята другарка, която с изключение на, че снима клипа, откри метод и по какъв начин да стигнем до там, с цел да го осъществяваме.



Много е просто – у нас към момента идват руснаци, които влагат в страната ни. В случая на морето, където съм и аз сега. Някои от тях имат и свои жилища у нас. Казах си: " Щом те са тук, откри метод и ние да отидем там. "  И го намерихме, само че не знаехме какво ще заварим, какво ще се случи там. Имал съм шанса да обиколя Европа, ходил съм и до Щатите няколко пъти, само че в този момент не знаех какво ще видя. Не знаех като изкарам камерата на Червения площад, какво ще се случи.

- И какво се случи? Как те посрещнаха там?

- Точно това, което се вижда в клипа, е и това, което е било зад камерата. Пълно успокоение. Ние снимахме пред мавзолея на Ленин, разбираш ли, на входа… Не можех дори да си го показва! Никой не ни направи забележка. Не помня някой някъде въобще за нещо да ни направи забележка.

Но и нещо по-интересно – не видях някой на някой различен да прави забележка. Това, което най ни впечатли и очарова е, че това, за което у нас приказваме непрекъснато – за това прословуто европейско общество, ами там е тъкмо такова. Ценностите там най-вече ме впечатлиха.

В България популяризираме хазарт или бързи заеми, а в Русия популяризират полезности. Имам поради следното: едно време в България имаше всякакви соц лозунги от вида: " Един позволен брак е неволя за целия колектив ". Там на всички места, където влезеш в метрото, има следните надписи: " Ако видите жена, възрастен човек или неработоспособен, апелирам станете и му отстъпете място ".

В тяхното метро непрестанно се популяризират работни места – еди къде си, в еди кой си цех търсят еди какъв брой си човек, или IT компания търси експерт и така нататък По време на целия си престой там виждах единствено учтиви и лъчезарни хора. Е, по какъв начин да го отрека?! Получава се по този начин, че всичко, което ми приказват тук, и непрекъснатото наблягане за разнообразни наказания, към този момент ми е смешно. Отидох и видях с очите си какво е там и няма общо с думите за тях от тук.

Няколко часа пък, откакто излезе клипа, една жена ми изпрати известие, че няколко съветски медии са отразили това като вест. Аз не знаех за това. Изненадах се. Те даже си бяха създали труда да преведат текста на песента. Не, че това е изключително мъчно, само че въпреки всичко е труд.

- В клипа обаче, се вижда, че след Червения площад ти отиваш и в Брюксел. Там какво завари?

- О, там беше огромния потрес за нас! В Брюксел съм ходил няколко пъти на присъединяване през годините, тъй като там живеят доста българи, само че не съм се разхождал, нито съм снимал из улиците, правил съм си работата и съм се прибирал в България. Сега обаче, имах тази опция. Не, че Брюксел е някакъв неприятен град – постройките там са красиви, Белгия е страна с традиция, слави се с шоколада си, с бирите, само че това е единствено опаковката.

Съдържанието, което видях, не беше хубаво. Просяците по улиците, имигрантите… Докато вървяхме към хотела, минавахме около места, които не ти даваха чувство, че си в Европа.

- Какво по-точно имаш поради?

- Например, гледаш витрините на кафенетата и имаш възприятието, че не си в Европа, а в Близкия Изток. Друго – когато пристигнахме на летището, валеше дъжд, само че по спирките и на никое място в близост нямаше козирка, под която да се скриеш.

Решаваме да вземем такси, а там " братята араби "  чакаха следващия шаран да се закачи. Цените са от 250 евро, като те ги смъкват до 200, с цел да те закарат до Брюксел – а дистанцията е същото, като в Москва, където стигаш за 1 и 30 с метрото. Все отново метрото в тази " закъсала "  държава стига до всичките им летища. Стигнахме до Брюксел, взех решение да фотографирам и в евро Народното събрание, тъй като преди този момент нали бяхме снимали и на Червения площад.

Единствено скърбя, че когато се върнахме в България не съумях, а желаех да фотографирам паметника на Съветската войска, както и този на американските летци, тъй като един тип е остарялото и новото. Като се замислиш, виж какво се случва в този момент – знаеш кои са Романови, нали?

- Е, несъмнено, ръководещата династия в Царство Русия. Защо заговорихме за тях?

- Да, а по какъв начин завършва тази династия. Трагично – и освен царят, а и цялото му семейство, дружно с децата, с прислужниците. Кой ги убива?

- Официално се знае, че е Ленин.

- Заповедта идва или от Владимир Илич Ленин, или от Троцки. Но го водят Ленин – килърът на Романови, да. А какво се случва в Москва в този момент? Почитат и Романови, почитат и Ленин. Разбираш ли защо приказвам? Просто тъй като всичко това е част от тяхната история – те освен, че не се срамят от нея, само че и я почитат, тъй като считат, че без тези елементи от историята, Русия нямаше да бъде това, което е. А тук ние сменяме или заличаваме историята.

- Връщам те още веднъж към " Свободата на словото ", тъй като преди тази ария ти направи и още нещо, което разбуни духовете, меко казано – видеото и позицията ти за Македония, поради която получи даже смъртни закани?

- Да, то не е тъкмо ария, а е тип позиция, правена за доста малко време и въз основата на извънредно мощна страст. Знаеш, предходната година там не разрешиха български жители да минават границата. Тогава пътуваме с моята другарка бяхме към границата и аз си крещя: " Бе, чакай малко, ще напиша нещо… ", и написах този текст, който се чува във видеото. А това, което ме заля по-късно, в действителност не го чаках. Имаше доста крайни закани към мен, макар в текста всичко е правилно, обстоятелства са.

 

Нямах ни най-малка визия, че тази моя позиция ще има такова отражение освен в България, само че и в Македония. Мислех, че ще е просто едно мнение, снимано с телефон, което да пусна в обществените мрежи и толкоз – тъй като те прекалиха. Обаче…

- Обаче историята има плашещо продължение, тъй като в тази ситуация си получил действителни закани за живота си!

- Да, по този начин беше. Изглежда, че в този случай истината в действителност доста боли. Лошото е, че аз не си дадох сметка за мащаба на обстановката преди да напиша този текст… или може би е по-добре, тъй като другояче той нямаше да съществува.



Преди да го напиша обаче, се видях с моя преподавател по история от ученическите години, тъй като желаех да уточним някои исторически обстоятелства за Македония. Още при сядането ни обаче, той незабавно посочи: " Щом ще приказваме за Македония, ние приказваме не за страна, а за територия ". Казах: " Момент, би трябвало да си го запиша "  и по-късно то стана част от моя текст. После някаква анализаторка ме укоряваше от тв екрана по какъв начин съм могъл да кажа такова нещо, тъй като това било страна, не територия…

И като се замислим и за още нещо – Македония е единствената страна, на която президентът им е по-възрастен от страната.

- Цялата тази ескалация и заканите към теб стреснаха ли те? Какво направи?

- Стреснаха ме, да. Това беше един интервал, в който трябваше да виждам двете си деца. Заключвах се, когато се прибирах, а знаеш, че нормално, когато човек си е у дома, не заключва. Мислех си, че е смешно поради една ария да се стига до това, само че откакто получавах позвънявания в 3-4 през нощта, взех ограничения. Беше доста занимателно, когато в 7-мо РПУ ме попитаха по-късно: " Как ви откриха? Как се свързаха с вас? " И аз давам отговор: " Сигурно са седнали и са написали на клавиатурата: Иван Динев – Устата! ".

Много огромно подпомагане получих от Софийска прокуратура, а също и от ДАНС, тъй като пуснах сигнали и до тях, освен до районното. Много учтиви бяха и от бранш " Киберпрестъпност ".

Отзвукът беше в действителност мощен от тази ария, тъй като и в България доста хора се вълнуват от този проблем, само че отново стигаме до този проблем – че не го изричат на глас някъде, където ще бъдат чути от доста други.



Иначе в Македония съм ходил през годините няколко пъти, на състезания и фестивали, имам и две награди дори. Сега към този момент мъчно ще стане.

Дори имах следния случай: един граничар от българо-македонската граница, с който сме били дружно в казармата – тъй като аз съм от това потомство, което е стъпало в казарма, заради което и имам малко по-различно виждане по отношение на войната – че тя не се взема решение с военни помощи, а с договаряния. Та, той ми споделя: „ Ей, човек, ти ми направи идващите дни! Взел съм една колона и на нашия контролно-пропусквателен пункт пункт ще я пущам да слушат непрекъснато! "

Другото занимателно към песента за Македония е обвързвано с метода, по който я приключвам. Казвам: " Ако сакате, ке има още ". Един тип – спрете се, с цел да не продължа. Имаше хора, които ми писаха поради това. Един българин, който живее и работи в Америка, ми написа: " Човече, апелирам те, заделил съм тук 500 $, ще ти ги изпратя, единствено довърши тая ария ". Друг ми написа: " Ако те заплашват, ние имаме къща в Испания, заповядай при нас "  (смее се).

- Няма ли да довършиш, въпреки всичко, песента?

- (смее се) а аз даже не съм тръгнал да се заяждам с някого посредством тази ария, по-скоро разказвах това, което мисля.

- Добре, не мога да не те запитвам и за друга една невралгична от известно време насам тематика, която виждам, че доста те е въодушевила за песента " Шарени джендъри " …

- Това ми е доста обичана тематика, да знаеш. Няма по какъв начин да не се вдъхновя от безумието, което е заляло Европа, Съединени американски щати, къде ли не… Разнообразието от полове рисува цялата картинка на евроатлантизма по-добре, в сравнение с би я нарисувал един художник. В Брюксел има доста сексшопове – не, че ние сме ходили, те просто са в центъра и няма по какъв начин да не ги видиш.



Няма неприятно в това да има сексшопове, смущаващото е, че на витрината има вкопчени мъже с маски на кучета и камшици. Вероятно съгласно хората там това е атрактивно, примерно колкото " Долче и Габана ".

Когато направих " Шарени джендъри "  и отивам да давам изявление поради нея, и преди да стартираме диалога запитвам водещата какъв брой пола има на земята съгласно нея. Тя в началото се замисли по какъв начин да отговори, след това сподели: " в случай че приказваме за биологични – два, ако… ", и аз си споделям: " Ясно ".

То е ясно какъв брой са – два. Не може, когато природата ти дава неоспорими доказателства, че половете са точно два, при всички живи същества на планетата – животни, птици, хора, инсекти – ти да кажеш, че това не е правилно. Във всички религии се приказва същото – ти и това да отричаш?!

 

Когато направих песента едно нещо ме накара доста да се замисля. Обадиха ми се мои другари от Турция, които работят в клиника и ми споделят: " Ще я преведем тази ария, тъй като тук доста й се кефят ". Викам си: " Смятай, песента приключва с Библията и те желаят да схванат какво се приказва в тази ария ".

- След всичко, което чух от теб за другите песни и най-много за тематиките им, за посланията, в мен остава едно обезсърчение за груповото съзнание, което имаме тук, в България, не за единици хора…

- Именно поради това са и тези песни. Аз споделям, че независимост на словото ще има не когато просто някой излезе и каже нещо, а когато обществото е готово като цяло да го направи.

Права си да имаш сходно чувство, тъй като децата ловко са привлечени към тази нова евроатлантическа политика във всичко.

- Започнахме със " Свободата на словото ", да приключим в този момент със стендъп комеди, тъй като ти се занимаваш и с това.

- Ами те нещата са свързани, да. Може би, в случай че не бях тръгнал в тази посока – стендъп комеди, нямаше да бъда толкоз достоверен и в другото, тъй като не можеш в никакъв случай да излезеш и да лъжеш хората.

При стендъп комеди не можеш да лъжеш хората, по тази причина и актьорите не стават положителни в това, освен в България, на всички места. Те са привикнали да пресъздават някой различен. При стендъп комика нормално става по този начин – той излиза и или очарова, или отвращава публиката. Не е елементарно изкуство, само че е доста свободно, друго.



- Като стендъп комедиант постоянно иронизираш в представленията си свои сътрудници – и Софи Маринова, и Азис, и Ицо Хазарта. Дори знам за едно изречение, че „ Входът е неразрешен за Софи Маринова “ и тя самата знае за това. Как реагират след това те на всичко това?

- С Азис не съм се чувал от дълго време, само че знам, че в случай че пристигна на шоуто, доста ще се забавлява, тъй като той е актьор, който знае, че е актьор, доста над нещата е. Софчето не е гледала още, а аз й споделям: " Не бързай, има време “, майтапя се с нея, само че и тя носи на подбив.
Освен това в шоуто всички тези смешки, за които приказваме, не пресичат границата на морала, което е нещо доста значимо. Тоест, това, което споделям за нея, под една или друга форма, тя го е споделяла обществено. Знам, несъмнено, и неща, които тя не е споделяла, само че и аз няма да го направя.
създател: СЛАВА
...