Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на БългарияОт години се

Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България

От години се приказва за задълбочаващата се политизация на Министерството на вътрешните работи. През 90-те години, когато постъпих на работа в системата на Министерство на вътрешните работи, сходна политизация обхващаше единствено най-високите етажи на министерството. Знаеше се, че еди-кой-си шеф на национална работа (тогава бяха национални служби, а не основни дирекции, както сега) върви в тандем с еди-кой-си министър. В последна сметка – екипност на работата, министърът би трябвало да работи с хора, на които има вяра. Тази наклонност се резервира съвсем до 2015 – 2020 година Министерството на вътрешните работи се бореше със своите лични проблеми, най-вече в областта на интегритета на чиновниците си и материално-техническото застраховане на състава. Но политиците, в най-грубия смисъл на думите „ търговците с въздействие и кариерното развиване “, бяха надалеч от постройката на ул. „ Шести септември “. През последните няколко години нахлуването на политиката и

кариерното развиване от вида „ неприятен, но наш “

в Министерство на вътрешните работи са придобили невиждани преди този момент размери. До там, че се стига до открита агитация за кого би трябвало да се гласоподава на избори.
Не ви се има вяра, и на мен не ми се вярваше, само че ми беше разказано от настоящ чиновник в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи преди няколко месеца. И с цел да не остават подозрения у някого, ще поясня, че партията за която са били призовани да гласоподават чиновниците е трибуквена, само че не е Българска социалистическа партия.
При все, че е скандално сходно безчинство, надалеч по-скандално е това, което се случва пред очите ни през последните няколко дни – иде тирада за така наречен „ спонтанни митинги в поддръжка на министър Калин Стоянов “ (между другото, към момента ли е министър?). Подобни митинги освен че са надълбоко аморални, само че са съответно и изрично противозаконни. Недопустимо е, надълбоко нелегално е, чиновник на Министерство на вътрешните работи – еднообразен или граждански, да взима страна в политическо противоборство. Абсолютно нелегално е митингите да се провеждат от управителни чиновници от полицейските дирекции и да се вършат описи кой е отишъл и кой не е отишъл. След което да се търси отговорност на чиновниците, за какво не са участвали. Точно това е станало след двата „ спонтанни митинга “ в поддръжка на Калин Стоянов през миналата седмица – единият проведен от Столична дирекция на вътрешните работи, а другият – от ГДБОП. Вчерашният митинг пред президентството остави тягостното

усещане за първи проблясъци на бунт

Лампи, полицейски сирени… Какво е това? Кой го разрешава и за какво се позволява? Събитията, безспорно инспирирани от Стоянов и силите стоящи зад него, ще оставят трайни и тежки имиджови белези върху Министерство на вътрешните работи, от които Системата доста мъчно ще се възвърне. Служителят на Министерство на вътрешните работи би трябвало да разбере, че е страж единствено и само на закона и на жителите. Той СЛУЖИ на жителите, не на министъра си. Ако на следващия ден същите тези жители тръгнат на митинг против Калин Стоянов? Какво ще стане? Служителите на Министерство на вътрешните работи ще бият жителите ли? Не че не се е случвало…
Още по недостойна и пагубна е позицията на така наречен синдикати в Министерство на вътрешните работи. Тази рискова амалгама от упоритости и неосъществени началници беше позволена в Министерство на вътрешните работи по времето на министър Михаил Миков през 2009 година От тогава до през днешния ден синдикалната хидра в Министерство на вътрешните работи е достигнала до големи размери и към този момент няма министър, който може да я вкара назад в границите на чистия синдикализъм, където е мястото на синдикатите. Дали ще се откри министър на вътрешните работи, който да каже ясно и изрично на синдикатите в Министерство на вътрешните работи:

„ Обущарю, не по-високо от обувките “,

по сходство на античния художник Апелес, когато един обущар почнал да му дава препоръки за една негова картина по какъв начин да бъде нарисувана. Та и синдикатите – да стоят в своята социално-синдикална ниша и да не кадруват кой да бъде министър и кой да не бъде.
Българският служител на реда заслужава най-високо почитание. Но би трябвало да го заслужи, самите жители да му признаят правото на публично почитание. Защото сега обществото се усеща незащитено, заради което си доплаща десетократно с цел да си подсигурява сигурността: заплаща за СОТ, заплаща за видеонаблюдение, заплаща за частна защита на дома или фамилията си (който може да си го позволи), заплаща на частни детективи. А за всичко това в цивилизованите страни дава отговор и се грижи полицията. Но в тези страни служителите на реда не пазят „ непринудено “ министъра си, оставяйки неприятното чувство, че са използвани от задкулисието. В тези страни служителите на реда служат единствено и само на закона и на гражданското общество.

Вместо край: откровено се надявам, че министърът след Калин Стоянов, ще потърси дисциплинарна отговорност от уредниците на „ спонтанните “ митинги. Има съставомерност за нарушение на Закона за Министерство на вътрешните работи – най-малкото в частта му за деполитизацията на чиновниците и правото им на протестни дейности. По този метод ще се даде прегледен урок, че служителят на реда би трябвало да гледа не по-високо и не по-далеч от Закона и нормативните документи. А каквото е повече от това, е от лукаваго (Матей 5:37)…