Президент Радев, страх ли Ви е от НАТО?
Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
Българският президент е на две извънредно значими за България визити в чужбина – в Унгария и в Швейцария. Може би долавяте сарказма ми в горното изречение. Не недооценявам ни минимум значимостта на двустранните връзки с две европейски страни. Но провеждането на работни визити в тях, в миг когато в София се организира тридневен конгрес на НАТО от най-висока степен на значимост, а българският президент не намира и 15 минути, с цел да произнесе тирада пред този конгрес, буди най-меко казано неразбиране. По-силно казано – отсъствието на българския президент от форума си е
искрено неразбирателство, проява
Ако излезем обаче от сферата на недоуменията и недоразуменията, има неща, които би трябвало да ни тревожат надалеч повече, като жители и общество, а точно че българският президент си разреши да навлезе непосредствено и жестоко, с бутонките напред, казано на футболен език, на така и така задоволително разкаляния политически избирателен терен. Включи се от засада и се
пробва да бележи голове от засада,
само че все в интерес на прокремълските партии, които така и така съставляват към ¾ от записаните играчи за мача. Радев си разрешава да предизвиква анти-НАТО и анти-ЕС говорене във време, когато се организират избори „ две в едно “, едните от които (европейските) ще оформят лицето на Европа за идващите пет години. Още по-трагичното е, че нито една от главните, претендиращи да бъдат „ евроатлантически “, партии в България не изрази публична позиция срещу сходно държание и говорене от страна на Радев. Заети в калните битки между тях, или правещи сметки за достлук с Радев на някакъв по-късен стадий от политическата драма, нито една евроатлантическа партия не изрази публично отвращение и неприемливост за сходен политически разказ. Единствено Атлантическият съвет на България съобщи ясна и безапелационна позиция на неприемане и отричане на сходни изявления, всъщност зловредни за нашата страна.
Очевидно е, че посланията, които Радев изпрати от Будапеща и Берн имат най-много вътрешнополитическа цел – да оказват помощ на главните прокремълски играчи на идните избори, само че и да бъде съблазнена онази част от българското общество, която се прехласва пред всичко, което има и минимален допир с „ обичаната Русия “. Защото ще пристигна краят на мандата и ще би трябвало
да се прави прокремълска партия
Ще би трябвало електорат за нея… За това – дано да го активизираме (колко по генералски звучи това – „ активизираме! “) този електорат още от в този момент. С един патрон – два заека.
Да де, но не е доста по генералски, да не приказваме, че изобщо не е държавнически, да се криеш от главно събитие на организацията, в която членува страната, чийто президент си. Но няма по какъв начин да бъде иначе – полуистините и изтърканите от приложимост кремълски опорки за мир могат да вървят от Будапеща, само че няма по какъв начин да се кажат в София пред 400 делегати от 32 страни. Защото мигновено ще бъдеш остракиран. И единствените бъдещи дестинации за интернационалните визити ще останат Иран и Китай. А, и Унгария, да не я забравяме.
Господин президент, с тези Ваши изявления вършиме услуга (волно или несъзнателно, съгласно мен – изцяло съзнателно) на зловредни за България вътрешни и външни сили. Няма да Ви напомням член 92, алинея 1 от Конституцията на Република България, в който се споделя, че „ …президентът въплъщава единството на нацията… “. Къде е това единение, което би следвало да олицетворявате и за което би трябвало да работите всекидневно и ежечасно? Защо с изявленията си наливате
масло в пропагандната машина на държава-агресор,
която на всичко от горната страна е оповестила България за вражеска страна? Защо не се облегнете на демократичните страни от Европейски Съюз и съдружниците в НАТО и не дадем отпор на тези зловредни попълзновения към България? Страх ли Ви е от НАТО, господин президент?
Българският президент е на две извънредно значими за България визити в чужбина – в Унгария и в Швейцария. Може би долавяте сарказма ми в горното изречение. Не недооценявам ни минимум значимостта на двустранните връзки с две европейски страни. Но провеждането на работни визити в тях, в миг когато в София се организира тридневен конгрес на НАТО от най-висока степен на значимост, а българският президент не намира и 15 минути, с цел да произнесе тирада пред този конгрес, буди най-меко казано неразбиране. По-силно казано – отсъствието на българския президент от форума си е
искрено неразбирателство, проява
Ако излезем обаче от сферата на недоуменията и недоразуменията, има неща, които би трябвало да ни тревожат надалеч повече, като жители и общество, а точно че българският президент си разреши да навлезе непосредствено и жестоко, с бутонките напред, казано на футболен език, на така и така задоволително разкаляния политически избирателен терен. Включи се от засада и се
пробва да бележи голове от засада,
само че все в интерес на прокремълските партии, които така и така съставляват към ¾ от записаните играчи за мача. Радев си разрешава да предизвиква анти-НАТО и анти-ЕС говорене във време, когато се организират избори „ две в едно “, едните от които (европейските) ще оформят лицето на Европа за идващите пет години. Още по-трагичното е, че нито една от главните, претендиращи да бъдат „ евроатлантически “, партии в България не изрази публична позиция срещу сходно държание и говорене от страна на Радев. Заети в калните битки между тях, или правещи сметки за достлук с Радев на някакъв по-късен стадий от политическата драма, нито една евроатлантическа партия не изрази публично отвращение и неприемливост за сходен политически разказ. Единствено Атлантическият съвет на България съобщи ясна и безапелационна позиция на неприемане и отричане на сходни изявления, всъщност зловредни за нашата страна.
Очевидно е, че посланията, които Радев изпрати от Будапеща и Берн имат най-много вътрешнополитическа цел – да оказват помощ на главните прокремълски играчи на идните избори, само че и да бъде съблазнена онази част от българското общество, която се прехласва пред всичко, което има и минимален допир с „ обичаната Русия “. Защото ще пристигна краят на мандата и ще би трябвало
да се прави прокремълска партия
Ще би трябвало електорат за нея… За това – дано да го активизираме (колко по генералски звучи това – „ активизираме! “) този електорат още от в този момент. С един патрон – два заека.
Да де, но не е доста по генералски, да не приказваме, че изобщо не е държавнически, да се криеш от главно събитие на организацията, в която членува страната, чийто президент си. Но няма по какъв начин да бъде иначе – полуистините и изтърканите от приложимост кремълски опорки за мир могат да вървят от Будапеща, само че няма по какъв начин да се кажат в София пред 400 делегати от 32 страни. Защото мигновено ще бъдеш остракиран. И единствените бъдещи дестинации за интернационалните визити ще останат Иран и Китай. А, и Унгария, да не я забравяме.
Господин президент, с тези Ваши изявления вършиме услуга (волно или несъзнателно, съгласно мен – изцяло съзнателно) на зловредни за България вътрешни и външни сили. Няма да Ви напомням член 92, алинея 1 от Конституцията на Република България, в който се споделя, че „ …президентът въплъщава единството на нацията… “. Къде е това единение, което би следвало да олицетворявате и за което би трябвало да работите всекидневно и ежечасно? Защо с изявленията си наливате
масло в пропагандната машина на държава-агресор,
която на всичко от горната страна е оповестила България за вражеска страна? Защо не се облегнете на демократичните страни от Европейски Съюз и съдружниците в НАТО и не дадем отпор на тези зловредни попълзновения към България? Страх ли Ви е от НАТО, господин президент?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ