Санитарен кордон за Русия – да остане в царството на Мордор
Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
„ Хотели быть лучше, получилось по какъв начин всегда! “. Тази фраза, излязла из устата на някогашния съветски министър председател Черномирдин, по отличен метод разказва днешната реалност в една азиатска всъщност империя, недобавила нищо в международното развиване на човечеството. И не – Гагарин не е летял първи в Космоса, в случай че бързате да ми посочите този образец. По тази тематика е изписано задоволително, за тези които имат предпочитание да се осведомят. Темата през днешния ден е надалеч
по-черна: 1000 (ХИЛЯДА!) дни
от началото на пълномащабната експанзия на 24 февруари 2022 година на Руската федерация против свободна и самостоятелна Украйна. 1000 (ХИЛЯДА!) дни на гибел, опустошение и милиони човешки нещастия, единствено тъй като един луд деспот е поискал да бъде „ лучше “ и да остане в историята като цар Владимир Велики. Да, но не. Вместо „ Киев на три дня “ и церемониал по „ Крешчатик “ какво имаме през днешния ден:
-Силна и обединена украинска нация, устремена към Европа и ненавиждаща източния си комшия.
-Силна и боеспособна украинска войска, която в никакъв случай няма да елементарни на своите източни съседи хилядите осакатени и починали, поради лудостта на един сатрап, украински мъже и дами.
-За десетилетия напред рухна митът за „ втората по мощ “ войска в света. Кавичките не демонстрират единствено откъс, а и иронията в сходно изказване. Особено първите месеци от войната демонстрираха една тромава, аналогова, дезориентирана и склонна към мародерство съветска войска. До колкото може да се назова „ войска “ сбирщината от руснаци от дълбоката съветска пропаст, плюс буряти, чуваши и калмики, грабещи перални и тоалетни чинии от украинските къщи. Същите, които в свободното си от мародерство време избиваха украинци с вързани с тел зад тила ръце – нищо ново за „ самая могучая “, да не забравяме зверствата на Червената войска в Източна Прусия през Втората международна война.
-Тези 1000 дни дефинитивно
трансфораха Русия в международен парий,
с който никой с изключение на сходните режими в Техеран, Сеул и Пекин не желае да взаимодейства. Последното, планувано да бъде самобитен апотеоз, събиране на страните от БРИКС в Казан (Русия) единствено удостоверява горното изказване. Не беше взето нито едно значимо решение, даже основни страни като Индия дадоха заден ход по редица съветски оферти.
-НАТО, този непрестанен кремълски призрачен сън, се разсъни от будната кома, в която беше изпаднало през 90-те години на ХХ в., та чак до 2022 година, посредством не на последно място и на западни „ водачи “ като Шрьодер и Меркел. Днес на дневен ред идват нови европейски водачи като Анджей Дуда и Доналд Туск, като Кая Калас и Клаус Йоханис, които имат доста ясна визия с какво и с кого си имат работа. От тях няма да забележим срамни танци с Путин, като този на австрийската външна министърка Карин Кнайсъл.
-Инвазията на Русия в Украйна освен не отдалечи НАТО от западната граница на Руската федерация, само че даже в противен случай – с влизането на неутралните (до този момент) Финландия и Швеция
границата на Русия с НАТО безусловно се удвои
Нещо повече – съвсем всички страни от Алианса започнаха да актуализират своите военни проекти, в това число и увеличение на числеността на Въоръжените си сили и софтуерната им рационализация. С изключение на България, само че ние имаме надалеч по-важни задания – като да изберем ръководител на Народното събрание, например…
-Нападението на Русия против Украйна от 24 февруари 2022 година ще коства доста на Русия, не трябва да имаме подозрение в това. На първо място ще коства „ царската корона “ на Путин. Бъдете сигурни, такива провали в Московията не се простят. Който не има вяра – да се поинтересува какви са орисите на Павел I или на Никита Хрушчов.
-Можем да сме безусловно сигурни и че в Пекин доста деликатно наблюдават всички военно-политически и стопански аспекти през последните 1000 дни. Нито един от тях, нито един (!), не е в интерес на Русия. Въпрос на време е Пекин да изиска картите да се смъкват на масата и да получи публично това, което и в този момент де-факто има: необятните запаси на Сибир.
Вместо умозаключение, дано
да сведем глави
пред паметта на всяка една украинска жертва, пред всяка една украинска орис, пред всяко едно украинско семейство. За отсрещната страна – за съветските жертви и съветските ориси нямам сърце и нямам страдание. Никой не ги е викал в Украйна, никой не ги е желал там. Руският народ би трябвало да премине през катарзиса на немския народ след Хитлер, в случай че това изобщо е допустимо в мисловната парадигма на народ формиран от крепостни и колхозници. Едва след катарзиса, в случай че той изобщо се случи, би трябвало да мислим за допускането им и то с доста огромни условия, още веднъж измежду цивилизованите нации. До тогава – хигиеничен кордон и да си стоят там където са в този момент – в царството на Мордор. Пардон – на Путин.
„ Хотели быть лучше, получилось по какъв начин всегда! “. Тази фраза, излязла из устата на някогашния съветски министър председател Черномирдин, по отличен метод разказва днешната реалност в една азиатска всъщност империя, недобавила нищо в международното развиване на човечеството. И не – Гагарин не е летял първи в Космоса, в случай че бързате да ми посочите този образец. По тази тематика е изписано задоволително, за тези които имат предпочитание да се осведомят. Темата през днешния ден е надалеч
по-черна: 1000 (ХИЛЯДА!) дни
от началото на пълномащабната експанзия на 24 февруари 2022 година на Руската федерация против свободна и самостоятелна Украйна. 1000 (ХИЛЯДА!) дни на гибел, опустошение и милиони човешки нещастия, единствено тъй като един луд деспот е поискал да бъде „ лучше “ и да остане в историята като цар Владимир Велики. Да, но не. Вместо „ Киев на три дня “ и церемониал по „ Крешчатик “ какво имаме през днешния ден:
-Силна и обединена украинска нация, устремена към Европа и ненавиждаща източния си комшия.
-Силна и боеспособна украинска войска, която в никакъв случай няма да елементарни на своите източни съседи хилядите осакатени и починали, поради лудостта на един сатрап, украински мъже и дами.
-За десетилетия напред рухна митът за „ втората по мощ “ войска в света. Кавичките не демонстрират единствено откъс, а и иронията в сходно изказване. Особено първите месеци от войната демонстрираха една тромава, аналогова, дезориентирана и склонна към мародерство съветска войска. До колкото може да се назова „ войска “ сбирщината от руснаци от дълбоката съветска пропаст, плюс буряти, чуваши и калмики, грабещи перални и тоалетни чинии от украинските къщи. Същите, които в свободното си от мародерство време избиваха украинци с вързани с тел зад тила ръце – нищо ново за „ самая могучая “, да не забравяме зверствата на Червената войска в Източна Прусия през Втората международна война.
-Тези 1000 дни дефинитивно
трансфораха Русия в международен парий,
с който никой с изключение на сходните режими в Техеран, Сеул и Пекин не желае да взаимодейства. Последното, планувано да бъде самобитен апотеоз, събиране на страните от БРИКС в Казан (Русия) единствено удостоверява горното изказване. Не беше взето нито едно значимо решение, даже основни страни като Индия дадоха заден ход по редица съветски оферти.
-НАТО, този непрестанен кремълски призрачен сън, се разсъни от будната кома, в която беше изпаднало през 90-те години на ХХ в., та чак до 2022 година, посредством не на последно място и на западни „ водачи “ като Шрьодер и Меркел. Днес на дневен ред идват нови европейски водачи като Анджей Дуда и Доналд Туск, като Кая Калас и Клаус Йоханис, които имат доста ясна визия с какво и с кого си имат работа. От тях няма да забележим срамни танци с Путин, като този на австрийската външна министърка Карин Кнайсъл.
-Инвазията на Русия в Украйна освен не отдалечи НАТО от западната граница на Руската федерация, само че даже в противен случай – с влизането на неутралните (до този момент) Финландия и Швеция
границата на Русия с НАТО безусловно се удвои
Нещо повече – съвсем всички страни от Алианса започнаха да актуализират своите военни проекти, в това число и увеличение на числеността на Въоръжените си сили и софтуерната им рационализация. С изключение на България, само че ние имаме надалеч по-важни задания – като да изберем ръководител на Народното събрание, например…
-Нападението на Русия против Украйна от 24 февруари 2022 година ще коства доста на Русия, не трябва да имаме подозрение в това. На първо място ще коства „ царската корона “ на Путин. Бъдете сигурни, такива провали в Московията не се простят. Който не има вяра – да се поинтересува какви са орисите на Павел I или на Никита Хрушчов.
-Можем да сме безусловно сигурни и че в Пекин доста деликатно наблюдават всички военно-политически и стопански аспекти през последните 1000 дни. Нито един от тях, нито един (!), не е в интерес на Русия. Въпрос на време е Пекин да изиска картите да се смъкват на масата и да получи публично това, което и в този момент де-факто има: необятните запаси на Сибир.
Вместо умозаключение, дано
да сведем глави
пред паметта на всяка една украинска жертва, пред всяка една украинска орис, пред всяко едно украинско семейство. За отсрещната страна – за съветските жертви и съветските ориси нямам сърце и нямам страдание. Никой не ги е викал в Украйна, никой не ги е желал там. Руският народ би трябвало да премине през катарзиса на немския народ след Хитлер, в случай че това изобщо е допустимо в мисловната парадигма на народ формиран от крепостни и колхозници. Едва след катарзиса, в случай че той изобщо се случи, би трябвало да мислим за допускането им и то с доста огромни условия, още веднъж измежду цивилизованите нации. До тогава – хигиеничен кордон и да си стоят там където са в този момент – в царството на Мордор. Пардон – на Путин.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ