Гастарбайтери в правоохраната и специалните служби – лесна плячка за задкулисието
Иван Анчев*
С удивление първо прочетох, а по-късно особено гледах, изявлението на премиера Кирил Петков при Цветанка Ризова в „ Очи в очи “ на 14 февруари, в частта му „ …правим с мой консултант лист на българи в чужбина, които имат уместно обучение, с цел да влязат в Министерство на вътрешните работи, новата комисия " Антикорупция ", специфичните служби “.
Г-н министър председател, сходно изявление е несериозно и най-много
обидно
към хилядите мъже и дами в службите за правоохрана и национална сигурност. Ще си разреша да споделя няколко неща, при все това знам добре ориста на „ непоисканите препоръки “.
Внасянето от чужбина на чиновници в областта на правоохраната и специфичните служби не е същото като внасянето на сезонни служащи да берат домати, на кофражисти за градежите, на сервитьори за Черноморието, и даже на IT-специалисти от Украйна, каквато теза също прокарахте във въпросното изявление. Подобен импорт на „ правоохранителни гастарбайтери “ е неосъществим, създаващ всички предпоставки за
цялостен и всеобщ блокаж
на системата за сигурност, по ред аргументи. Ето някои от тях:
1. Не можеш да хванеш един човек от непозната (различна за България) среда, да го присадиш на локална почва и той от идващия ден да стартира да гони и арестува неприятните. Най-малкото ще му би трябвало една седмица да научи къде са постройките на Министерство на вътрешните работи, Националната полиция, ГДБОП и ДАНС. Това на смешка, несъмнено. Но напълно съществено към този момент казано, ще му трябват най-малко 6 месеца, с цел да изучи на от малко малко обичайно равнище българските Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, закона, правилника и инструкциите за СРС (и оперативните псевдоними на тези СРС-та, които не са по никакъв начин малко), инструкциите за работа със секретни сътрудници и водене на оперативния доклад и още куп други неща, за които може би премиерският консултант, изработващ описите с ченгета-гастарбайтери, не се и досеща сега.
2. Независимо каква би била академичната подготовка на тези външни експерти, на тях ще им е належащо да преминат през профилиран действен курс, по време на който да се научат по какъв начин се работи с агентурния уред, съгласно българските условия и особености. Защото в Германия, Англия, Съединени американски щати или откъдето и другаде да дойдат, има присъщи специфики, различаващи се от България. Повярвайте ми, има ги. Знам ги.
3. Кой от тези експерти, изключително пък в случай че са одобрени експерти по средата на своята кариера, ще напусне подредения професионален път на развиване в неговата си страна, с цел да пристигна да работи за 1500 лв. месечно и на всичко от горната страна да се сблъсква всекидневно с „ Ти знаеш ли аз кой съм? “-простотията? Аз имам вяра в родолюбието, само че чак до толкоз – нямам доверие...
И с цел да не не преставам с морализаторския звук (нямам желание да наставлявам или назидавам), си разрешавам да обърна внимание на няколко действителни неща, които си ги имаме в България, само че не им обръщаме никакво внимание. Защото гоним дивото,
без да имаме ясна визия и тактика, по какъв начин да го хванем. И дали изобщо можем да го хванем…
Започвам с това, че откровено искам триумф на държавното управление в правосъдна промяна, в това число и разглобяване на съществуващия през последните 30-години партийно-политически модел в Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност. Работил съм в Министерство на вътрешните работи 20 години, при ръководството на 14 министри. Десет от тях ги познавам и съм работил с тях персонално. При всяка промяна на властта, по дифолт се очакваше (и осъществяваше) промяната и на ръководителите на оперативните служби. С тази поголовна кадрова сеч стигнахме до там, че през днешния ден имаме едни демотивирани, уплашени, политически подвластни и в доста случаи подвластни на непознато въздействие, служби. Десетки мои сътрудници напуснаха омерзени Системата (винаги с основно „ С “, когато се приказва за Нея) и откриха кей кой-къде откри – за един по-добре, за различен по-зле. Останаха и читави хора, несъмнено, и точно за тях ми е болката и те са повода да напиша тези редове.
Господин министър председател, не внасяйте гастарбайтери от чужбина, ами
обърнете поглед към своите, сегашните, чиновници в Министерство на вътрешните работи и ДАНС
Огромна част от тях са почтени хора, които в действителност желаят да си правят работата, макар ниските заплати, спряното парно в домовете им и 20-годишните раздрънкани коли, на които се возят. Има стотици чиновници на Министерство на вътрешните работи, които са приключили Академиите по правоохрана в Будапеща (Унгария) и Розуел (Ню Мексико, САЩ), които са към Министерство на правораздаването на Съединени американски щати – наш главен сътрудник в битката с тежката и проведената престъпност. Има десетки чиновници, които са приключили „ Джордж Маршал Център “ в Гармишпартенкирхен (Германия), тъкмо курсове по национална сигурност и противопоставяне на корупцията. Защо да не използваме тези хора в новата антикорупционна конструкция, да вземем за пример? В България има 11 (единадесет) индивида, приключили Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ). От тях четирима са напуснали Системата, само че другите седем към момента служат на страната. Знаете ли къде служат? На изпълнителски равнища. Само един от тях е на приблизително управително равнище. Останалите шестима разнасят папки, или работят с агентура на улицата. За това ли България и Съединени американски щати са харчили пари за тяхното образование? За да бъдат държани в миманса, да не могат да внедряват в България това, което са научили?
Има решение, и то е следното:
1. Тотален реподбор в оперативните служби. Методиките за оценка на професионалния интегритет са добре известни на нашите партньорски служби. Ако бъде поискана такава помощ, с наслада ще ни бъде предоставена, сигурен съм.
2. Реподборът би трябвало да стартира от Руското направление в ДАНС – да сме сигурни, че там няма „ къртици “ на Кремъл. Когато се откри, че няма такива (а нека, но надали) – тогава към този момент може да се разчита на това звено, с цел да „ чегърта “ всичките сходни зависимости в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратура. Защото не е загадка, че перманентното корупционно положение, в което се намира България е с кремълски корени и в сгода единствено и само на Москва. Там не се нуждаят от мощна и самостоятелна България, в която върховенството на закона е основополагащ принцип.
3. Налагане на чиновници, приключили горепосочените Академии по правоохрана, както и на Европейския полицейски лицей (CEPOL). Тези хора са обучавани на ред и право. Но те в този момент са в „ трета глуха “, тъй като задкулисието го е боязън от тях.
4. Увеличете заплатите на чиновниците в Министерство на вътрешните работи двойно и тройно. Но да знаят, че всеки 6 месеца ще са на тест за интегритет. Не го ли устоят – на открито. Този веществен тласък ще върне желанието им за работа, a полицейската работа ще стане мечтана и за младежи с по-високи професионални упоритости.
5. И най-после, само че не и по значимост – сложете отпред на Министерство на вътрешните работи и службите млад, проевропейски и проатлантически насочен човек, а не човек от предишното, пред който няма по какъв начин да има бъдеще. Един млад и добре просветен, с верен мироглед и подложен на вярното място човек може да Ви свърши работа колкото 100 импортирани извън „ правоохранителни гастарбайтери “.
С най-искрено благопожелание за триумф! България има потребност от глътка въздух в зловонната корупционна среда, в която живее към този момент десетилетия.
* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
С удивление първо прочетох, а по-късно особено гледах, изявлението на премиера Кирил Петков при Цветанка Ризова в „ Очи в очи “ на 14 февруари, в частта му „ …правим с мой консултант лист на българи в чужбина, които имат уместно обучение, с цел да влязат в Министерство на вътрешните работи, новата комисия " Антикорупция ", специфичните служби “.
Г-н министър председател, сходно изявление е несериозно и най-много
обидно
към хилядите мъже и дами в службите за правоохрана и национална сигурност. Ще си разреша да споделя няколко неща, при все това знам добре ориста на „ непоисканите препоръки “.
Внасянето от чужбина на чиновници в областта на правоохраната и специфичните служби не е същото като внасянето на сезонни служащи да берат домати, на кофражисти за градежите, на сервитьори за Черноморието, и даже на IT-специалисти от Украйна, каквато теза също прокарахте във въпросното изявление. Подобен импорт на „ правоохранителни гастарбайтери “ е неосъществим, създаващ всички предпоставки за
цялостен и всеобщ блокаж
на системата за сигурност, по ред аргументи. Ето някои от тях:
1. Не можеш да хванеш един човек от непозната (различна за България) среда, да го присадиш на локална почва и той от идващия ден да стартира да гони и арестува неприятните. Най-малкото ще му би трябвало една седмица да научи къде са постройките на Министерство на вътрешните работи, Националната полиция, ГДБОП и ДАНС. Това на смешка, несъмнено. Но напълно съществено към този момент казано, ще му трябват най-малко 6 месеца, с цел да изучи на от малко малко обичайно равнище българските Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, закона, правилника и инструкциите за СРС (и оперативните псевдоними на тези СРС-та, които не са по никакъв начин малко), инструкциите за работа със секретни сътрудници и водене на оперативния доклад и още куп други неща, за които може би премиерският консултант, изработващ описите с ченгета-гастарбайтери, не се и досеща сега.
2. Независимо каква би била академичната подготовка на тези външни експерти, на тях ще им е належащо да преминат през профилиран действен курс, по време на който да се научат по какъв начин се работи с агентурния уред, съгласно българските условия и особености. Защото в Германия, Англия, Съединени американски щати или откъдето и другаде да дойдат, има присъщи специфики, различаващи се от България. Повярвайте ми, има ги. Знам ги.
3. Кой от тези експерти, изключително пък в случай че са одобрени експерти по средата на своята кариера, ще напусне подредения професионален път на развиване в неговата си страна, с цел да пристигна да работи за 1500 лв. месечно и на всичко от горната страна да се сблъсква всекидневно с „ Ти знаеш ли аз кой съм? “-простотията? Аз имам вяра в родолюбието, само че чак до толкоз – нямам доверие...
И с цел да не не преставам с морализаторския звук (нямам желание да наставлявам или назидавам), си разрешавам да обърна внимание на няколко действителни неща, които си ги имаме в България, само че не им обръщаме никакво внимание. Защото гоним дивото,
без да имаме ясна визия и тактика, по какъв начин да го хванем. И дали изобщо можем да го хванем…
Започвам с това, че откровено искам триумф на държавното управление в правосъдна промяна, в това число и разглобяване на съществуващия през последните 30-години партийно-политически модел в Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност. Работил съм в Министерство на вътрешните работи 20 години, при ръководството на 14 министри. Десет от тях ги познавам и съм работил с тях персонално. При всяка промяна на властта, по дифолт се очакваше (и осъществяваше) промяната и на ръководителите на оперативните служби. С тази поголовна кадрова сеч стигнахме до там, че през днешния ден имаме едни демотивирани, уплашени, политически подвластни и в доста случаи подвластни на непознато въздействие, служби. Десетки мои сътрудници напуснаха омерзени Системата (винаги с основно „ С “, когато се приказва за Нея) и откриха кей кой-къде откри – за един по-добре, за различен по-зле. Останаха и читави хора, несъмнено, и точно за тях ми е болката и те са повода да напиша тези редове.
Господин министър председател, не внасяйте гастарбайтери от чужбина, ами
обърнете поглед към своите, сегашните, чиновници в Министерство на вътрешните работи и ДАНС
Огромна част от тях са почтени хора, които в действителност желаят да си правят работата, макар ниските заплати, спряното парно в домовете им и 20-годишните раздрънкани коли, на които се возят. Има стотици чиновници на Министерство на вътрешните работи, които са приключили Академиите по правоохрана в Будапеща (Унгария) и Розуел (Ню Мексико, САЩ), които са към Министерство на правораздаването на Съединени американски щати – наш главен сътрудник в битката с тежката и проведената престъпност. Има десетки чиновници, които са приключили „ Джордж Маршал Център “ в Гармишпартенкирхен (Германия), тъкмо курсове по национална сигурност и противопоставяне на корупцията. Защо да не използваме тези хора в новата антикорупционна конструкция, да вземем за пример? В България има 11 (единадесет) индивида, приключили Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ). От тях четирима са напуснали Системата, само че другите седем към момента служат на страната. Знаете ли къде служат? На изпълнителски равнища. Само един от тях е на приблизително управително равнище. Останалите шестима разнасят папки, или работят с агентура на улицата. За това ли България и Съединени американски щати са харчили пари за тяхното образование? За да бъдат държани в миманса, да не могат да внедряват в България това, което са научили?
Има решение, и то е следното:
1. Тотален реподбор в оперативните служби. Методиките за оценка на професионалния интегритет са добре известни на нашите партньорски служби. Ако бъде поискана такава помощ, с наслада ще ни бъде предоставена, сигурен съм.
2. Реподборът би трябвало да стартира от Руското направление в ДАНС – да сме сигурни, че там няма „ къртици “ на Кремъл. Когато се откри, че няма такива (а нека, но надали) – тогава към този момент може да се разчита на това звено, с цел да „ чегърта “ всичките сходни зависимости в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратура. Защото не е загадка, че перманентното корупционно положение, в което се намира България е с кремълски корени и в сгода единствено и само на Москва. Там не се нуждаят от мощна и самостоятелна България, в която върховенството на закона е основополагащ принцип.
3. Налагане на чиновници, приключили горепосочените Академии по правоохрана, както и на Европейския полицейски лицей (CEPOL). Тези хора са обучавани на ред и право. Но те в този момент са в „ трета глуха “, тъй като задкулисието го е боязън от тях.
4. Увеличете заплатите на чиновниците в Министерство на вътрешните работи двойно и тройно. Но да знаят, че всеки 6 месеца ще са на тест за интегритет. Не го ли устоят – на открито. Този веществен тласък ще върне желанието им за работа, a полицейската работа ще стане мечтана и за младежи с по-високи професионални упоритости.
5. И най-после, само че не и по значимост – сложете отпред на Министерство на вътрешните работи и службите млад, проевропейски и проатлантически насочен човек, а не човек от предишното, пред който няма по какъв начин да има бъдеще. Един млад и добре просветен, с верен мироглед и подложен на вярното място човек може да Ви свърши работа колкото 100 импортирани извън „ правоохранителни гастарбайтери “.
С най-искрено благопожелание за триумф! България има потребност от глътка въздух в зловонната корупционна среда, в която живее към този момент десетилетия.
* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ