Атентатът срещу Даря Дугина – Cui bono?
Иван Анчев*
На фона на „ хлопките “ из Кримския полуостров през последните дни, доказващи безсилието на съветската противовъздушна защита, новината за атентата против дъщерята на идеолога на евразийската теория Александър Дугин ни накара да отместим взор към вътрешността на Русия. Като човек, който през по-голямата част от професионалния си път се е занимавал с контратероризъм, незабавно си зададох въпроса: Cui bono? Кой има изгода? Отговорът на този въпрос постоянно дава опция за
издигане на най-правдивите оперативни хипотези,
почти постоянно потвърждавани и в хода на самото следствие.
И по този начин cui bono от атентата против Даря Дугина? Украйна? Не бих споделил. Първо – надали Украйна има действен капацитет за осъществяване на сходен атентат в самото сърце на Русия, на 50 километра от Москва. За подготовката и реализирането му са нужни значими оперативни старания, при които има действителни и голям брой на брой предпоставки за неуспех. А един неуспех, с изправени пред съда и създали признания атентатори, ще има доста необятен интернационален отрицателен отзив за Украйна. Защото която и да е Даря Дугина, цивилизованият свят не би приветствал сходно осъществяване. Друг аргумент: за какво й е на Украйна да ескалира спора с Русия, извършвайки атентат край Москва? В Киев добре знаят, че терористична активност не е в интерес на тяхната идея. В очите на целия свят, като се изключи Северна Корея, Иран и Беларус, те са „ положителните “, а с сходно деяние биха се приравнили към същинските терористи, почнали експанзията на 24 февруари 2022 г.
Хайде, дано в този момент да си зададем въпроса cui bono още веднъж и да потърсим отговора другаде.
Русия? Да, за какво пък не?
На първо място – сходен атентат е добър метод за почистване на сметки вътре в кремълската джунгла. Известно е, че Дугин към този момент не е измежду душеприказчиците на Путин. Преминал е на втора и даже на трета линия измежду антуража му. Но това е известно единствено на тези, които се интересуват систематично какво се случва зад кремълските стени. За болшинството Дугин продължава да бъде идеологът на Путин, гуруто което чертае светлите съдбини на евразийството. Мъртвият Дугин би се трансформирал в икона, в „ светецът “ пометен от омразните укрофашисти. Дъщеря му е странична жертва, само че по този начин е даже по-добре, пропагандата ще може да употребява този факт още по-успешно. Всичко това би дало необятен небосвод за хибриден разказ от всевъзможен тип из медиите и обществените мрежи.
Атентатът е и превъзходен мотив за
Москва да упрекна Украйна в държавен тероризъм
По този метод предстоящото всеки миг оповестяване на Руската федерация за страна подкрепяща тероризма ще бъде неглижирано.
Не на последно място, би трябвало да се означи, че ФСБ има опит в осъществяване на терористични офанзиви на лична територия, против свои жители. Не е надалеч времето, когато ФСБ взривяваше жилищни блокове в Русия със спящи мъже, дами и деца в тях – единствено с цел да има casus belli за началото на Втората чеченска война. Сега, 23 години по-късно, затъналата в невъзможност Русия е склонна да повтори сходен сюжет. Защото по Първи канал би трябвало да се приказва за нещо друго от „ хлопките “ из Кримския полуостров, за който до неотдавна народонаселението беше облъчвано, че е „ непотопяем самолетоносач “. Сега, след сполучливите украински удари от последните дни, самолети там съвсем не останаха, Херсон е на път да падне, а след него и цялата кремълска Къща от карти.
Само в България путинофилите точат зъби за властта… Но това към този момент е друга тематика.
*Авторът е член на Атлантическия съвет на България, с двадесет годишен опит в областта на сигурността и контратероризма.
На фона на „ хлопките “ из Кримския полуостров през последните дни, доказващи безсилието на съветската противовъздушна защита, новината за атентата против дъщерята на идеолога на евразийската теория Александър Дугин ни накара да отместим взор към вътрешността на Русия. Като човек, който през по-голямата част от професионалния си път се е занимавал с контратероризъм, незабавно си зададох въпроса: Cui bono? Кой има изгода? Отговорът на този въпрос постоянно дава опция за
издигане на най-правдивите оперативни хипотези,
почти постоянно потвърждавани и в хода на самото следствие.
И по този начин cui bono от атентата против Даря Дугина? Украйна? Не бих споделил. Първо – надали Украйна има действен капацитет за осъществяване на сходен атентат в самото сърце на Русия, на 50 километра от Москва. За подготовката и реализирането му са нужни значими оперативни старания, при които има действителни и голям брой на брой предпоставки за неуспех. А един неуспех, с изправени пред съда и създали признания атентатори, ще има доста необятен интернационален отрицателен отзив за Украйна. Защото която и да е Даря Дугина, цивилизованият свят не би приветствал сходно осъществяване. Друг аргумент: за какво й е на Украйна да ескалира спора с Русия, извършвайки атентат край Москва? В Киев добре знаят, че терористична активност не е в интерес на тяхната идея. В очите на целия свят, като се изключи Северна Корея, Иран и Беларус, те са „ положителните “, а с сходно деяние биха се приравнили към същинските терористи, почнали експанзията на 24 февруари 2022 г.
Хайде, дано в този момент да си зададем въпроса cui bono още веднъж и да потърсим отговора другаде.
Русия? Да, за какво пък не?
На първо място – сходен атентат е добър метод за почистване на сметки вътре в кремълската джунгла. Известно е, че Дугин към този момент не е измежду душеприказчиците на Путин. Преминал е на втора и даже на трета линия измежду антуража му. Но това е известно единствено на тези, които се интересуват систематично какво се случва зад кремълските стени. За болшинството Дугин продължава да бъде идеологът на Путин, гуруто което чертае светлите съдбини на евразийството. Мъртвият Дугин би се трансформирал в икона, в „ светецът “ пометен от омразните укрофашисти. Дъщеря му е странична жертва, само че по този начин е даже по-добре, пропагандата ще може да употребява този факт още по-успешно. Всичко това би дало необятен небосвод за хибриден разказ от всевъзможен тип из медиите и обществените мрежи.
Атентатът е и превъзходен мотив за
Москва да упрекна Украйна в държавен тероризъм
По този метод предстоящото всеки миг оповестяване на Руската федерация за страна подкрепяща тероризма ще бъде неглижирано.
Не на последно място, би трябвало да се означи, че ФСБ има опит в осъществяване на терористични офанзиви на лична територия, против свои жители. Не е надалеч времето, когато ФСБ взривяваше жилищни блокове в Русия със спящи мъже, дами и деца в тях – единствено с цел да има casus belli за началото на Втората чеченска война. Сега, 23 години по-късно, затъналата в невъзможност Русия е склонна да повтори сходен сюжет. Защото по Първи канал би трябвало да се приказва за нещо друго от „ хлопките “ из Кримския полуостров, за който до неотдавна народонаселението беше облъчвано, че е „ непотопяем самолетоносач “. Сега, след сполучливите украински удари от последните дни, самолети там съвсем не останаха, Херсон е на път да падне, а след него и цялата кремълска Къща от карти.
Само в България путинофилите точат зъби за властта… Но това към този момент е друга тематика.
*Авторът е член на Атлантическия съвет на България, с двадесет годишен опит в областта на сигурността и контратероризма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ