В условия на хибридна война – пълзяща путинизация превзема България
Иван Анчев*, Атлантически съвет на България
Антируските изявления във ФБ се блокират от локалните цензори в България и Украйна, до момента в който тези с проруско наличие свободно шестват из родните обществени мрежи и медии. Кремъл дава инструкции, по какъв начин би трябвало да се написа за „ груповия Запад, който от хилядолетия раздира Русия “, а в България петоколонници, четирихилядници, или просто „ потребни идиоти “ (според определението на техния Ленин) от дълго време употребяват този разказ, с цел да промиват мозъците на целокупния народ. Известни леви интелектуалци пишат публикации за „ унищожаването на Русия от Запада “, базирайки се на несъществуващи американски професори от несъществуващи американски научни институти. Руски публични лица публично бълнуват за 200 хиляди починали съветски бойци в България, без да им се опонира от медиите или българската страна, че цялата Дунавска войска от 1877 – 1878 година е била с бройка от 185 хиляди души в едно с украинците, финландците, румънците, че даже и един японец… Няма да направя велико изобретение, в случай че кажа, че
България е в условия на война
Не единствено заради участието ни в НАТО и с нищо непредизвиканата експанзия на Руската федерация против суверенна Украйна, само че и заради мястото, което заема нашата страна в цялостната тактика на Кремъл за разтрошаване на Евросъюза и намаляване на НАТО.
Свободният свят е обект на засилваща се съветска настъпателност още от 2007 година, от прословутата тирада на Путин пред конференцията по сигурността в Мюнхен. На Европа й трябваше близо десетилетие, с цел да осъзнае тази заплаха, само че както се споделя: по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. От 2016 година НАТО и Европейският съюз дефинираха противодействието на хибридните закани като приоритет за съдействие. В резултат на това, на 6 април 2016 година, в Брюксел се появи програмен документ озаглавен „ Съвместна рамка за противопоставяне на хибридните закани – отговор на Европейския съюз “. В взаимното известие се приканват държавите-членки на Европейски Съюз да обмислят основаването на Център за върхови достижения (Center of Excellence) за противопоставяне на хибридни закани. Този Център би трябвало да се концентрира върху развиването на резистентност и построяването на потенциал за противопоставяне на хибридни закани посредством научни проучвания и практическо образование на представители на съответните страни - членки. Учредителите плануват Центърът да ускори съгласуването сред частния и обществения бранш, гражданския и военния бранш, както и в университетските среди. Съвместната декларация Европейски Съюз / НАТО категорично показва, че както държавите-членки на Европейски Съюз, по този начин и съдружниците от НАТО ще бъдат насърчавани да поддържат Центъра, който би трябвало да бъде основан (към оня миг към момента в бъдеще време) през 2017 година
От 11 април 2017 година до 14 ноември 2018 година 31 страни подписват Меморандум за съгласие, с който основават Център за върхови достижения за противопоставяне на хибридни закани и дефинират местоположението му – в Хелзинки, Финландия. Можете ли да предположите, коя е
единствената страна член на НАТО и на Европейския съюз, която не се е включила към Меморандума,
респ. не взе участие в работата и не се употребява от достиженията на Центъра в Хелзинки? Познахте! България. България, която е в НАТО от 2004 година и Европейски Съюз от 2007 година до ден сегашен не е член на Европейския център за противопоставяне на хибридните закани. Може би тъй като не е застрашена, тъй като няма зложелатели, тъй като няма Пета колона на своя територия? Или тъй като царува цялостно безхаберие по тематиката на най-високо държавно равнище? Нещо повече от безхаберие – царува цялостно и тотално недоумение на проблематиката. Убеден съм, че най-малко 2/3 от политиците ни няма да могат да дадат даже базово определение на „ Що е то хибридна опасност? “. Няма да могат да отговорят и на въпроса: „ Kаква е разликата сред киберсигурност и киберпрестъпност? “. За мнозина те са синоними.
Картинката в държавния уред е още по-трагична. Когато през 2015 година дружно с група сътрудници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС писахме „ Стратегията за противопоставяне на радикализацията и тероризма 2015 – 2020 “ се сблъсках с чутовна неопитност по тематиката измежду останалите ведомства от българската държавна рамка. По базови въпроси цареше безспорен педантизъм и неопитност. И това по тематиката „ тероризъм “, която е надалеч по-ясна, по-видима за елементарния човек. Какво да приказваме за едно перфидно деяние като хибридната интервенция, която най-често е сложна и многоаспектна – подправени вести, публични внушения, зловредна агитация и ред други. В едно общество като българското, което е привикнало съвсем категорично да има вяра на малкия екран и вестниците, а в днешно време и на „ Facebook “, сходни внушения се явяват истина от последна инстанция, която не предстои на подозрение.
Именно тук иде тирада за мястото и ролята на страната. Българската страна е тотално неподготвена за противопоставяне на хибридните закани и съпътстващите ги асиметрични интервенции. Липсва финансов и експертен запас за противопоставяне, а и най-лошото – липсва политическа воля за решение на тези проблеми. Българското безучастие в Европейския център за противопоставяне на хибридните закани е най-хубавият образец за това отвращение на държавно равнище. България би трябвало да даде поръчка за участие в Центъра оптимално бързо, с цел да получи достъп до създаване на базисен инструментариум и потенциал за противопоставяне на хибридните закани. Паралелно с това би трябвало час по-скоро да стартира работата по разработване на Национална тактика за противопоставяне на хибридните закани. Чрез нея ще се изведат източниците на закани за България, както и опциите за противопоставяне и отбрана от наша страна. В Стратегията следва да залегнат механизми за хоризонтална и отвесна съгласуваност и взаимоотношение на държавния уред, извеждане на водещите структури по това противопоставяне, нуждата от развиване на ресурсните благоприятни условия на стратегическо равнище.
Да се създаде Бяла книга,
която да направи обзор на настоящето положение на средата за сигурност в България, на силите и средствата за противопоставяне, с които все още разполагаме. Резултатите няма да са по никакъв начин обнадеждаващи и положителни. На базата на Стратегията и Бялата книга да се създаде оперативната рамка – един 10-годишен План, който да дефинира съответните стъпки, които страната, взаимно с неправителствени организации, следва да предприеме, с цел да противодейства на съперника. Този План следва да пресече проникването и да ограничи въздействието на хибридните източници в публично – политическите и неправителствените организации в България, в българската дипломатическа работа, в службите за правоохрана, сигурност и разузнаване, в правосъдната система. В недържавната сфера следва да се обърне особено внимание върху хибридното наличие и наличие в средствата за всеобща информация и обществените мрежи, в цялостната публично – културна среда. Образователните стратегии и образователния материал в учебните заведения и университетите е друга доста значима сфера, на която наложително би трябвало да се обърне съществено внимание. Те следва да бъдат освободени от всички идеологически парадигми, с които е обременено българското обучение, а значително и българската историография и които образуват предпоставките за хибридните клишета и послания към българското общество.
Не е допустимо да се построи горепосоченият инструментариум и механизми за противопоставяне на хибридните закани, в случай че няма ясна и мощна политическа воля, непоставяща под подозрение цивилизационния проевропейски и трансатлантически избор на България. Именно към тази концепция следва да се търси обединяване на политическите сили с подобен профил, за
да се спре пълзящата путинизация на България
Защото за всички е ясно: пропутинските кръгове в България са тези, които имат интерес българското общество да се държи оскъдно, корумпирано, унизено от проведената престъпност и изцеждано от олигархични кръгове. Путинизмът пуска корени и превзема все по-дълбоко България през последните 20 години. Поради това сме небогати, нещастни, озлобени, с съвсем изчезнали морални устои като общество. Това е идеалната хранителна среда за путинизма, който е като раково образувание, изяждащо и последните морални сили на българското общество. Правят се действителни опити България да бъде засилена към плитчините на евразийската сатрапия. И в случай че нямаме публичните сили и държавната воля да се противопоставим на тези планове, има действителна заплаха да заседнем за дълго в плитчините и даже да корабокрушираме в тях, запленени от „ прелестните “ песни на хибридните сирени, привличащи ни към озъбените скали.
* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Антируските изявления във ФБ се блокират от локалните цензори в България и Украйна, до момента в който тези с проруско наличие свободно шестват из родните обществени мрежи и медии. Кремъл дава инструкции, по какъв начин би трябвало да се написа за „ груповия Запад, който от хилядолетия раздира Русия “, а в България петоколонници, четирихилядници, или просто „ потребни идиоти “ (според определението на техния Ленин) от дълго време употребяват този разказ, с цел да промиват мозъците на целокупния народ. Известни леви интелектуалци пишат публикации за „ унищожаването на Русия от Запада “, базирайки се на несъществуващи американски професори от несъществуващи американски научни институти. Руски публични лица публично бълнуват за 200 хиляди починали съветски бойци в България, без да им се опонира от медиите или българската страна, че цялата Дунавска войска от 1877 – 1878 година е била с бройка от 185 хиляди души в едно с украинците, финландците, румънците, че даже и един японец… Няма да направя велико изобретение, в случай че кажа, че
България е в условия на война
Не единствено заради участието ни в НАТО и с нищо непредизвиканата експанзия на Руската федерация против суверенна Украйна, само че и заради мястото, което заема нашата страна в цялостната тактика на Кремъл за разтрошаване на Евросъюза и намаляване на НАТО.
Свободният свят е обект на засилваща се съветска настъпателност още от 2007 година, от прословутата тирада на Путин пред конференцията по сигурността в Мюнхен. На Европа й трябваше близо десетилетие, с цел да осъзнае тази заплаха, само че както се споделя: по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. От 2016 година НАТО и Европейският съюз дефинираха противодействието на хибридните закани като приоритет за съдействие. В резултат на това, на 6 април 2016 година, в Брюксел се появи програмен документ озаглавен „ Съвместна рамка за противопоставяне на хибридните закани – отговор на Европейския съюз “. В взаимното известие се приканват държавите-членки на Европейски Съюз да обмислят основаването на Център за върхови достижения (Center of Excellence) за противопоставяне на хибридни закани. Този Център би трябвало да се концентрира върху развиването на резистентност и построяването на потенциал за противопоставяне на хибридни закани посредством научни проучвания и практическо образование на представители на съответните страни - членки. Учредителите плануват Центърът да ускори съгласуването сред частния и обществения бранш, гражданския и военния бранш, както и в университетските среди. Съвместната декларация Европейски Съюз / НАТО категорично показва, че както държавите-членки на Европейски Съюз, по този начин и съдружниците от НАТО ще бъдат насърчавани да поддържат Центъра, който би трябвало да бъде основан (към оня миг към момента в бъдеще време) през 2017 година
От 11 април 2017 година до 14 ноември 2018 година 31 страни подписват Меморандум за съгласие, с който основават Център за върхови достижения за противопоставяне на хибридни закани и дефинират местоположението му – в Хелзинки, Финландия. Можете ли да предположите, коя е
единствената страна член на НАТО и на Европейския съюз, която не се е включила към Меморандума,
респ. не взе участие в работата и не се употребява от достиженията на Центъра в Хелзинки? Познахте! България. България, която е в НАТО от 2004 година и Европейски Съюз от 2007 година до ден сегашен не е член на Европейския център за противопоставяне на хибридните закани. Може би тъй като не е застрашена, тъй като няма зложелатели, тъй като няма Пета колона на своя територия? Или тъй като царува цялостно безхаберие по тематиката на най-високо държавно равнище? Нещо повече от безхаберие – царува цялостно и тотално недоумение на проблематиката. Убеден съм, че най-малко 2/3 от политиците ни няма да могат да дадат даже базово определение на „ Що е то хибридна опасност? “. Няма да могат да отговорят и на въпроса: „ Kаква е разликата сред киберсигурност и киберпрестъпност? “. За мнозина те са синоними.
Картинката в държавния уред е още по-трагична. Когато през 2015 година дружно с група сътрудници от Министерство на вътрешните работи и ДАНС писахме „ Стратегията за противопоставяне на радикализацията и тероризма 2015 – 2020 “ се сблъсках с чутовна неопитност по тематиката измежду останалите ведомства от българската държавна рамка. По базови въпроси цареше безспорен педантизъм и неопитност. И това по тематиката „ тероризъм “, която е надалеч по-ясна, по-видима за елементарния човек. Какво да приказваме за едно перфидно деяние като хибридната интервенция, която най-често е сложна и многоаспектна – подправени вести, публични внушения, зловредна агитация и ред други. В едно общество като българското, което е привикнало съвсем категорично да има вяра на малкия екран и вестниците, а в днешно време и на „ Facebook “, сходни внушения се явяват истина от последна инстанция, която не предстои на подозрение.
Именно тук иде тирада за мястото и ролята на страната. Българската страна е тотално неподготвена за противопоставяне на хибридните закани и съпътстващите ги асиметрични интервенции. Липсва финансов и експертен запас за противопоставяне, а и най-лошото – липсва политическа воля за решение на тези проблеми. Българското безучастие в Европейския център за противопоставяне на хибридните закани е най-хубавият образец за това отвращение на държавно равнище. България би трябвало да даде поръчка за участие в Центъра оптимално бързо, с цел да получи достъп до създаване на базисен инструментариум и потенциал за противопоставяне на хибридните закани. Паралелно с това би трябвало час по-скоро да стартира работата по разработване на Национална тактика за противопоставяне на хибридните закани. Чрез нея ще се изведат източниците на закани за България, както и опциите за противопоставяне и отбрана от наша страна. В Стратегията следва да залегнат механизми за хоризонтална и отвесна съгласуваност и взаимоотношение на държавния уред, извеждане на водещите структури по това противопоставяне, нуждата от развиване на ресурсните благоприятни условия на стратегическо равнище.
Да се създаде Бяла книга,
която да направи обзор на настоящето положение на средата за сигурност в България, на силите и средствата за противопоставяне, с които все още разполагаме. Резултатите няма да са по никакъв начин обнадеждаващи и положителни. На базата на Стратегията и Бялата книга да се създаде оперативната рамка – един 10-годишен План, който да дефинира съответните стъпки, които страната, взаимно с неправителствени организации, следва да предприеме, с цел да противодейства на съперника. Този План следва да пресече проникването и да ограничи въздействието на хибридните източници в публично – политическите и неправителствените организации в България, в българската дипломатическа работа, в службите за правоохрана, сигурност и разузнаване, в правосъдната система. В недържавната сфера следва да се обърне особено внимание върху хибридното наличие и наличие в средствата за всеобща информация и обществените мрежи, в цялостната публично – културна среда. Образователните стратегии и образователния материал в учебните заведения и университетите е друга доста значима сфера, на която наложително би трябвало да се обърне съществено внимание. Те следва да бъдат освободени от всички идеологически парадигми, с които е обременено българското обучение, а значително и българската историография и които образуват предпоставките за хибридните клишета и послания към българското общество.
Не е допустимо да се построи горепосоченият инструментариум и механизми за противопоставяне на хибридните закани, в случай че няма ясна и мощна политическа воля, непоставяща под подозрение цивилизационния проевропейски и трансатлантически избор на България. Именно към тази концепция следва да се търси обединяване на политическите сили с подобен профил, за
да се спре пълзящата путинизация на България
Защото за всички е ясно: пропутинските кръгове в България са тези, които имат интерес българското общество да се държи оскъдно, корумпирано, унизено от проведената престъпност и изцеждано от олигархични кръгове. Путинизмът пуска корени и превзема все по-дълбоко България през последните 20 години. Поради това сме небогати, нещастни, озлобени, с съвсем изчезнали морални устои като общество. Това е идеалната хранителна среда за путинизма, който е като раково образувание, изяждащо и последните морални сили на българското общество. Правят се действителни опити България да бъде засилена към плитчините на евразийската сатрапия. И в случай че нямаме публичните сили и държавната воля да се противопоставим на тези планове, има действителна заплаха да заседнем за дълго в плитчините и даже да корабокрушираме в тях, запленени от „ прелестните “ песни на хибридните сирени, привличащи ни към озъбените скали.
* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – Министерство на вътрешните работи и НСС – Министерство на вътрешните работи по линия на контратероризма, приключил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 година Иван Анчев става първият български чуждестранен представител на Министерство на вътрешните работи във Вашингтон с регион на деяние Съединени американски щати, Канада и Мексико.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ