Великата любов е неделима от дълбокия ум | Иван ГОНЧАРОВ
Иван Александрович Гончаров е занаятчия на реалистичната прозаичност, класик на съветската и международна литература. Роден на 18 юни 1812 година в дворянско семейство в Симбирск, той приключва словесния факултет на Московския университет (1831-1835), а след това работи като преводач в министерството на финансите в Петербург. Остава в международната литература с безсмъртния си разказ „ Обломов ”, приключен през 1859 година Нарицателното " обломовщина " става синоним на застоя, рутината и апатията, обхванали необятни пластове от съветското общество. Последното му огромно художествено произведение е романът „ Пропаст ”. Произведенията му съставляват самобитна трилогия, в която са отразени основни страни от живота на съветското общество през 40-60-те години на XIX век.
Portrait of Ivan Goncharov (1812 ~ 1891), by Ivan Kramskoi,1874
Защото езикът е всичко. Повече от всичко с езика си човек принадлежи на своята нация. Християнската вяра е общо притежание на всички образовани народи, тя може да се разделя на вероизповедания - и хората от другите изповедания постоянно са близки един на различен. Различието в езиците в никакъв случай не би позволило цялостно, интимно, откровено доближаване. Езикът не е единствено диалект, реч; езикът е облик на целия вътрешен човек; на неговия разум, на това, което назовават сърце, той е изразител на възпитанието, на всички умствени и нравствени сили. (в писмо до аристократката Е. А. Наришкина, 1877)
Глупавата хубост не е хубост. Обърни взор към глупавата красавица, вгледай се деликатно във всяка линия на лицето й, в усмивката й, в погледа - и хубостта й лека-полека ще се трансформира в поразително безсрамие.
Това е глупава линия у мъжете - да се стесняват от своето сърце. Това е още и себелюбие, обаче подправено. По-добре би било от време на време да се стесняват от мозъка си - той по-често бърка.
Хитростта е като дребна монета - с нея не може да се купи доста.
Трудно е да бъдеш и интелигентен, и откровен едновременно, изключително в чувствата…
Животът е битка, а в битката е щастието.
Без жертви, без старания и ограничения не може да се живее на света - животът не е градина, в която порастват само цветя.
Не обикнеш ли дълга си, не можеш да го изпълниш.
Живот за себе си и към себе си не е живот, а пасивно положение – нужно е слово и дело, битка.
Ни плебей, ни заповедник са нужни на другарството. Дружбата обича равенството.
Ако не можеш непосредствено, искрено, даже остро да кажеш на приятеля си всичко, което мислиш за него и неговите действия, или да чуеш от него сходна истина за себе си, значи вие не вярвате същински един на различен, не се разбирате и не се почитате взаимно.
Силният в никакъв случай няма да обикне мощен - такива, като козлите, единствено да се съберат и незабавно стартират да се бодат.
Великата обич е неделима от дълбокия разум. Широтата на мозъка се равнява на дълбините на сърцето. Затова и крайните върхове на хуманността биват достигани от великите сърца, които са и велики мозъци.
Умът на всички места е идентичен - умните хора си имат общи белези, както и простаците, без значение от другата народност, облеклата, езика, религиите и даже житейските възгледи.
Източникът на познания е неизчерпаем - каквито и триумфи да реализира човечеството по тоя път, хората постоянно ще търсят, откриват и опознават.
Мъдростта е цялост от истини, реализирани посредством мозъка, следени от опита и прилагани в живота - това е естетика на концепциите с живота.
В изкуството мозъкът би трябвало да бъде в съюз с фантазията.
Не можеш да се научиш на креативен похвати. Всеки създател си има свои похвати. Можеш единствено да подражаваш на най-висшите похвати, само че и това до нищо няма да докара, а в работата на креативния дух не можеш да проникнеш.
Да се показва само хубавото, светлото, радостното в човешката природа, значи да криеш истината. Да се изобрази светлината без сянката й, е невероятно.
Литературата е езикът, отразяващ всичко, което страната мисли, което желае, което знае и което желае и би трябвало да знае.
Картина: Portrait of Ivan Goncharov by Ivan Kramskoi (1874) - Wikipedia
