Само италианците работят по-малко от нас
Италианците, българите и гърците са с най-кратка трудова кариера съгласно данните на европейската статистическа работа. Според данни на Евростат, споделени от вестник "Сега ", 15-годишният италианец се чака да се труди 30.7 години, преди да се пенсионира. Българин на същата възраст ще има 32.1 години трудов живот. Почти толкоз дълга ще е трудовата кариера и на младежа в Гърция - 32.3 години. Данните са към 2015 година
Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да усили престоя на европейците на пазара на труда. Например междинната дълготрайност на трудовата кариера за хората от Европейски Съюз е била 35.4 години през 2015 година и се е нараснала с малко над 2 години от 2006 година насам. У нас също има растеж - през 2006 година се е очаквало българите да работят приблизително по 30.7 години при 32.1 години в този момент.
"Продължителността на трудовия живот е потребен измерител на способността на дадена страна да се оправя със застаряването на популацията си (и надлежно да поддържа икономическата си активност) макар спада на раждаемостта. До огромна степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на популацията, защото запазването на положително здраве за по-дълго време е измежду основните фактори за задържането на дейните на пазара на труда ", разясняват от "Инфограф ".
Данните демонстрират и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа междинната дълготрайност на трудовия живот варира сред 37 и 40 години. На юг и изток европейците се трудят приблизително сред 30 и 33 години. От данните излиза, че най-трудолюбиви са шведите - за 15-годишен швед вероятността е да работи 41.7 години. Следват холандците с 39.9 години. В Естония пък трудовият живот е 37.2 години. И в географското систематизиране обаче има изключения. В Белгия да вземем за пример са по-скоро като балканците - с предстояща дълготрайност на трудовата кариера от 32.6 години. Забележителен резултат реализират исландците, които съгласно европейската статистическа работа работят приблизително по 46.6 години. Това е безспорен връх за всички страни от и отвън Европейски Съюз.
Крайната цел на пенсионната промяна у нас е да се доближи 65 година възраст за пенсиониране и при дамите, и при мъжете. Това би трябвало да стане през 2029 година за мъжете, а през 2037 - и за дамите. Стажът през 2027 година ще стане 37 година за дамите и 40 за мъжете и няма да пораства повече, най-малко по сегашните планове.
Увеличаването на пенсионната възраст в Европа, което цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население, би трябвало да усили престоя на европейците на пазара на труда. Например междинната дълготрайност на трудовата кариера за хората от Европейски Съюз е била 35.4 години през 2015 година и се е нараснала с малко над 2 години от 2006 година насам. У нас също има растеж - през 2006 година се е очаквало българите да работят приблизително по 30.7 години при 32.1 години в този момент.
"Продължителността на трудовия живот е потребен измерител на способността на дадена страна да се оправя със застаряването на популацията си (и надлежно да поддържа икономическата си активност) макар спада на раждаемостта. До огромна степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на популацията, защото запазването на положително здраве за по-дълго време е измежду основните фактори за задържането на дейните на пазара на труда ", разясняват от "Инфограф ".
Данните демонстрират и ясна географска разлика в продължителността на трудовата кариера. В Северна Европа междинната дълготрайност на трудовия живот варира сред 37 и 40 години. На юг и изток европейците се трудят приблизително сред 30 и 33 години. От данните излиза, че най-трудолюбиви са шведите - за 15-годишен швед вероятността е да работи 41.7 години. Следват холандците с 39.9 години. В Естония пък трудовият живот е 37.2 години. И в географското систематизиране обаче има изключения. В Белгия да вземем за пример са по-скоро като балканците - с предстояща дълготрайност на трудовата кариера от 32.6 години. Забележителен резултат реализират исландците, които съгласно европейската статистическа работа работят приблизително по 46.6 години. Това е безспорен връх за всички страни от и отвън Европейски Съюз.
Крайната цел на пенсионната промяна у нас е да се доближи 65 година възраст за пенсиониране и при дамите, и при мъжете. Това би трябвало да стане през 2029 година за мъжете, а през 2037 - и за дамите. Стажът през 2027 година ще стане 37 година за дамите и 40 за мъжете и няма да пораства повече, най-малко по сегашните планове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ