Представят в България Краят е моето начало на Тициано Терцани
Италианският публицист Якопо Сторни, сътрудник на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera, идва в България особено за премиерата на книга от Тициано Терцани.
На 22 май (сряда) 2019 година, от 18:30 ч. в хартиен център „ Гринуич “ ще чуете историята за това по какъв начин един татко споделя на сина си огромното странствуване из живота.
Събитието се организира със специфичното присъединяване на Луиджина Педди, шеф на Италианския културен институт, и журналиста Якопо Сторни, сътрудник на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera. Водещ на събитието е Георги Тошев. Ще участва и Пенка Манолова, преводач на „ Краят е моето начало “.
Премиерата е проведена взаимно с Италианския културен институт в София.
Тициано Терцани, знаейки, че се намира в края на своето житейско пътешестване, споделя на сина си Фолко за живота, прекаран в пътешестване по света и в търсене на истината. И търсейки смисъла на многото неща, които е правил, и на многото хора, които е бил, той рисува фреска на великите пристрастености на своето време.
" Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслаждения на по-голяма част от живота си, да го огледа в по-широк подтекст, като този, който аз усещам толкоз мощно ". И това е последният му подарък.
В другите интервали от живота си (1938-2004), италианският публицист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многочислените трансформации на духа си. С лъчение на нравствен гуру, със сърце на шаман и насъбран опит най-малко като за няколко живота, в битието му с идентична компактност оставят следи срещите с разнообразни континенти, култури и хора. Започва кариерата си като публицист, откакто напуща работното си място в италианската компания Olivetti, където среща брачната половинка си – Анжела, преводач от немски език. В изявленията тя самата го дефинира като „ бунтовник, който в никакъв случай не намира покой ". Ако беше жив през днешния ден, Тициано щеше да види света в световната рецесия, която той мощно се надяваше да избегнем. Страхуваше са хората, поради неналичието на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един великански организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока вяра, че във вековете еволюция сме достигнали до това просветление, споделят още неговите най-близки хора.
Едно предсказване на вещател, който среща в Хонг Конг трансформира ориста му. Той му предсказва гибел в самолетна злополука, а страхът го принуждава да предприеме идващите си пътешествия с трен. Така пресича съвсем цяла Азия и точно този вид пътешестване му дава неповторимия късмет да види повече от другите култури и да изпита срещите с разнообразни хора. Любопитството му към другите и способността му да бъде търпелив и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, само че в това време скрито балансира своите вътрешни демони – неспокойствие, протест, нестихващо предпочитание да провокира. В една от книгите си „ Писма против войната “ споделя персоналното си изобретение, че войната е отражение на човешкото предпочитание за владеене на повече и повече пари, надзор и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размишления, е предизвикана от публикация на Ориана Фалачи и е отговор на нейната антиислямистка позиция.
Всъщност точно писмото е една от обичаните му форми за изложение и шерване на хрумвания, опит, мисли и положителни планове.
На 22 май (сряда) 2019 година, от 18:30 ч. в хартиен център „ Гринуич “ ще чуете историята за това по какъв начин един татко споделя на сина си огромното странствуване из живота.
Събитието се организира със специфичното присъединяване на Луиджина Педди, шеф на Италианския културен институт, и журналиста Якопо Сторни, сътрудник на Corriere Fiorentino и Corriere della Sera. Водещ на събитието е Георги Тошев. Ще участва и Пенка Манолова, преводач на „ Краят е моето начало “.
Премиерата е проведена взаимно с Италианския културен институт в София.
Тициано Терцани, знаейки, че се намира в края на своето житейско пътешестване, споделя на сина си Фолко за живота, прекаран в пътешестване по света и в търсене на истината. И търсейки смисъла на многото неща, които е правил, и на многото хора, които е бил, той рисува фреска на великите пристрастености на своето време.
" Ако в края на краищата ме питате какво оставям, оставям книга, която може би ще помогне на някой да види света по-добре, да се наслаждения на по-голяма част от живота си, да го огледа в по-широк подтекст, като този, който аз усещам толкоз мощно ". И това е последният му подарък.
В другите интервали от живота си (1938-2004), италианският публицист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многочислените трансформации на духа си. С лъчение на нравствен гуру, със сърце на шаман и насъбран опит най-малко като за няколко живота, в битието му с идентична компактност оставят следи срещите с разнообразни континенти, култури и хора. Започва кариерата си като публицист, откакто напуща работното си място в италианската компания Olivetti, където среща брачната половинка си – Анжела, преводач от немски език. В изявленията тя самата го дефинира като „ бунтовник, който в никакъв случай не намира покой ". Ако беше жив през днешния ден, Тициано щеше да види света в световната рецесия, която той мощно се надяваше да избегнем. Страхуваше са хората, поради неналичието на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един великански организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока вяра, че във вековете еволюция сме достигнали до това просветление, споделят още неговите най-близки хора.
Едно предсказване на вещател, който среща в Хонг Конг трансформира ориста му. Той му предсказва гибел в самолетна злополука, а страхът го принуждава да предприеме идващите си пътешествия с трен. Така пресича съвсем цяла Азия и точно този вид пътешестване му дава неповторимия късмет да види повече от другите култури и да изпита срещите с разнообразни хора. Любопитството му към другите и способността му да бъде търпелив и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, само че в това време скрито балансира своите вътрешни демони – неспокойствие, протест, нестихващо предпочитание да провокира. В една от книгите си „ Писма против войната “ споделя персоналното си изобретение, че войната е отражение на човешкото предпочитание за владеене на повече и повече пари, надзор и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размишления, е предизвикана от публикация на Ориана Фалачи и е отговор на нейната антиислямистка позиция.
Всъщност точно писмото е една от обичаните му форми за изложение и шерване на хрумвания, опит, мисли и положителни планове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ