Най-щурите дизайни във Формула 1
Италианският авто производител „ Алфа Ромео “ ще се завърне във Формула 1 през идващия сезон след повече от 30-годишно неявяване. През 2018 година „ Алфа Ромео “ ще бъде снабдител на мотори и един от главните спонсори на Заубер. Италианците са една от обичайните марки във Формула 1, само че и едни от най-големите новатори и създатели на щури хрумвания в историята на най-популярните автомобилни надпревари. В тази връзка „ Билд ам Зонтаг “ напомни част от най-лудите хрумвания във Формула 1.
БРАБАМ ВТ45В от 1978 година - Кола за едно съревнование
Първата поява на този болид в старт от Формула 1 е в Швеция през 1978 година Ники Лауда печели надпреварата. В задната част на колата е инсталиран голям вентилатор, който засмуква въздуха под болида и по този начин основава по-голяма притискаща мощ и се реализира по-висока скорост с 12-цилиндровия мотор на „ Алфа Ромео “. След края на конкуренцията съперниците стачкуват и моделът ВТ45В е неразрешен. Част от недоволствата на другите водачи е, че вентилаторът засмуква прахуляк и камъчета, които хвърля по техните коли.
УИЛЯМС FW07D от 1981 година - Светкавичен старт с шест колела
Кола с шест колела не е оригиналност във Формула 1. Тирел имат своя версия през 1976 година, само че при тях четири гуми са начело. При Уилямс четворката е откъм гърба. Това обезпечава огромна сцепление и колата се изстрелва по-бързо напред при старт. Проблемите идват при завоите. През 1982 година обаче разновидностите с шест гуми са забравени в интерес на обичайните четири колелета. За Уилямс това не е проблем, защото моделът FW07D по този начин и не взе участие в съревнование. За шанс на Уилямс Кеке Розберг печели купата през 1982 година, а на болида му има четири колелета.
ШЕДОУ DN3 ФОРД от 1974 година - Лудата подводница на колела
Подводница на пистата? Не, това е Шедоу DN3 Форд с голяма въздушна кутия. Дизайнът на американския тим няма шанс. При тестванията в ЮАР водачът Питър Ревсон умира поради строшаване на окачването.
ДЖОРДАН МУГЕН ХОНДА 198 от 1998 година - Жълтият стършел с вдигнати криле
Еди Джордан към момента е смятат за една от най-колоритните персони във Формула 1. Отборът, който притежаваше, постоянно изненадваше с разнообразни хрумвания. През 1998 година водачите Деймън Хил и Ралф Шумахер караха много любопитен автомобил. Той привличаше внимание освен поради блестящо жълтия си цвят и изрисуван стършел на носа, само че и поради вдигнатите високо странични крила. През същата година Джордан записа двойна победа в Белгия, само че без високите криле на болидите.
МАКЛАРЪН М7А от 1968 година - Бипланът
Основателят на отбора Брус Макларън самичък управляваше странният болид с две високо сложени криле – едно начело и едно откъм гърба. След две надпревари, в които той реализира пето и второ място, дизайнът на Макларън е неразрешен. От отбора настояват, че даже да не е била възбраната, сами са щели да се откажат от дизайна, който не оправдал упованията.
МАКЛАРЪН МcL32 от 2017 година - Грозният ореол
По принцип дизайнът с ореол над кокпита датира още от 70-те години на ХХ век. Такъв беше комплициран върху Макларън МcL32 за тествания в Абу Даби през тази година. От 2018 година всички болиди би трябвало да имат титаниев ореол за предотвратяване на водачите и да усъвършенства сигурността им с 18%. Самите състезатели и почитателите са оповестиха срещу това изобретение. Мнозина се надяват ореолът да изчезне толкоз бързо, колкото и вентилаторът на „ Алфа Ромео “.
ТИРЕЛ Р34 от 1976 година - Чудовищният камион
Отпред като кола за картинг, откъм гърба като колосален камион. Да, подобен болид е взел участие във Формула 1. През 1976 година Тирел употребява кола с шест гуми и това му носи триумф. В Гран При на Швеция отборът записва двойна победа. Джоди Шектър взима успеха, а съотборникът му Патрик Депайе е втори.
ТОЛЕМАН TG183 от 1983 година - Двойното задно крило на Сена
Задно крило – добре, а за какво не две? С подобен дизайн Толеман взе участие в шампионата през 1983 година Идеята изобщо не се оказва сполучлива. В 21 надпревари отборът не печели нито една точка. Въпреки това болидът е употребен и за първия старт през 1984 година, а зад кормилото е един млад бразилец. Толеман TG183 с двете задни крила става първият болид в кариерата на бъдещия троент международен първенец Айртон Сена.
Превод на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
БРАБАМ ВТ45В от 1978 година - Кола за едно съревнование
Първата поява на този болид в старт от Формула 1 е в Швеция през 1978 година Ники Лауда печели надпреварата. В задната част на колата е инсталиран голям вентилатор, който засмуква въздуха под болида и по този начин основава по-голяма притискаща мощ и се реализира по-висока скорост с 12-цилиндровия мотор на „ Алфа Ромео “. След края на конкуренцията съперниците стачкуват и моделът ВТ45В е неразрешен. Част от недоволствата на другите водачи е, че вентилаторът засмуква прахуляк и камъчета, които хвърля по техните коли.
УИЛЯМС FW07D от 1981 година - Светкавичен старт с шест колела
Кола с шест колела не е оригиналност във Формула 1. Тирел имат своя версия през 1976 година, само че при тях четири гуми са начело. При Уилямс четворката е откъм гърба. Това обезпечава огромна сцепление и колата се изстрелва по-бързо напред при старт. Проблемите идват при завоите. През 1982 година обаче разновидностите с шест гуми са забравени в интерес на обичайните четири колелета. За Уилямс това не е проблем, защото моделът FW07D по този начин и не взе участие в съревнование. За шанс на Уилямс Кеке Розберг печели купата през 1982 година, а на болида му има четири колелета.
ШЕДОУ DN3 ФОРД от 1974 година - Лудата подводница на колела
Подводница на пистата? Не, това е Шедоу DN3 Форд с голяма въздушна кутия. Дизайнът на американския тим няма шанс. При тестванията в ЮАР водачът Питър Ревсон умира поради строшаване на окачването.
ДЖОРДАН МУГЕН ХОНДА 198 от 1998 година - Жълтият стършел с вдигнати криле
Еди Джордан към момента е смятат за една от най-колоритните персони във Формула 1. Отборът, който притежаваше, постоянно изненадваше с разнообразни хрумвания. През 1998 година водачите Деймън Хил и Ралф Шумахер караха много любопитен автомобил. Той привличаше внимание освен поради блестящо жълтия си цвят и изрисуван стършел на носа, само че и поради вдигнатите високо странични крила. През същата година Джордан записа двойна победа в Белгия, само че без високите криле на болидите.
МАКЛАРЪН М7А от 1968 година - Бипланът
Основателят на отбора Брус Макларън самичък управляваше странният болид с две високо сложени криле – едно начело и едно откъм гърба. След две надпревари, в които той реализира пето и второ място, дизайнът на Макларън е неразрешен. От отбора настояват, че даже да не е била възбраната, сами са щели да се откажат от дизайна, който не оправдал упованията.
МАКЛАРЪН МcL32 от 2017 година - Грозният ореол
По принцип дизайнът с ореол над кокпита датира още от 70-те години на ХХ век. Такъв беше комплициран върху Макларън МcL32 за тествания в Абу Даби през тази година. От 2018 година всички болиди би трябвало да имат титаниев ореол за предотвратяване на водачите и да усъвършенства сигурността им с 18%. Самите състезатели и почитателите са оповестиха срещу това изобретение. Мнозина се надяват ореолът да изчезне толкоз бързо, колкото и вентилаторът на „ Алфа Ромео “.
ТИРЕЛ Р34 от 1976 година - Чудовищният камион
Отпред като кола за картинг, откъм гърба като колосален камион. Да, подобен болид е взел участие във Формула 1. През 1976 година Тирел употребява кола с шест гуми и това му носи триумф. В Гран При на Швеция отборът записва двойна победа. Джоди Шектър взима успеха, а съотборникът му Патрик Депайе е втори.
ТОЛЕМАН TG183 от 1983 година - Двойното задно крило на Сена
Задно крило – добре, а за какво не две? С подобен дизайн Толеман взе участие в шампионата през 1983 година Идеята изобщо не се оказва сполучлива. В 21 надпревари отборът не печели нито една точка. Въпреки това болидът е употребен и за първия старт през 1984 година, а зад кормилото е един млад бразилец. Толеман TG183 с двете задни крила става първият болид в кариерата на бъдещия троент международен първенец Айртон Сена.
Превод на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ