Историята ни като народ е белязана от много събития –

Историята ни като народ е белязана от доста събития – едни славни, други трагични, само че всяко едно от тях е оставило своята трайна диря през вековете в българския дух и схващане. Голяма роля във образуването ни като страна и народ имат и всички владетели, които е имала България обратно през вековете, та чак до основаването ѝ. Какво обаче знаем за тях и кои са били най-интересните и странни обстоятелства към българските царе, князе и канове, разберете от идващите редове.
Кан Аспарух


Аспарух е от рода Дуло, трети наследник на Кубрат и създател на Дунавска България. Едва ли има българин, който не е чувал за него. Аспарух се счита за създател на Българската страна през 681 година, както добре знаем това деяние е предхождано от славната борба при Онъгла, за която всички сме чували още в ученическите си години. Тези и доста други неща са ни добре известни за кан Аспарух, само че знаехте ли, че има догатки, че името „ Аспарух “ има ирански корени? Някои историци считат, че произлиза от персийските думи „ аспа “ за „ кон “ и „ рух “ за „ душа “. Има догатки, че името идва от Исперих, Испор или Еспор.
Кан Тервел


Тервел е идващият държател на Дунавска България след Аспарух и още веднъж е име, което всички добре знаем. Безспорно ролята му в нашата история е от изключителна значимост, само че знаехте ли, че в Европа го назовават „ Спасителят на Европа “? Това е по този начин, тъй като точно той стопира Арабския халифат да нахлуе в сърцето на континента и по този метод избавя всички нации от ислямизацията. Какъв ли щеше да е образът на Европа през днешния ден без Тервел?
Цар Симеон Велики


Прескачам няколко десетилетия напред, с цел да ви отведа във времето на един повече от вели държател, който с изключение на, че слага България на 3 морета, дава необикновен подтик на нейната просвета – Симеон Велики и неговият златен век.

Златният век на България се отнася за интервал на културен и книжовен подем по време на ръководството на Симеон Велики (известен също като Симеон I) в Първото българско царство. Симеон Велики цари от 893 до 927 година сл. н. е. и неговото ръководство постоянно се счита за връх на българската средновековна цивилизация.

През това време България претърпява доста териториално уголемение и военни триумфи. Симеон Велики води походи против Византия и реализира голям брой победи, утвърждавайки България като преобладаваща мощ в района. В резултат на това империята доближава най-големия си териториален обсег и упражнява доста въздействие върху прилежащите страни.

Културните и литературни достижения на този интервал са забележителни. Самият Симеон Велики е прочут със своето застъпничество на изкуството и образованието. Той събира група учени и интелектуалци в престолния град Преслав, където те работят по превода и опазването на старогръцки и римски текстове, както и по основаването на истински творби на български език.

Златният век на България при Симеон Велики също е очевидец на прогрес в архитектурата, изкуството и религиозните практики. Изграждането на монументални църкви и манастири, като известната Златна черква в Преслав, демонстрира благосъстоянието и художествените достижения на империята.

Важно е обаче да се означи, че златният век на България не е бил лишен от провокации. Въпреки своите културни и военни триумфи, империята е изправена пред вътрешни спорове, политически съперничества и външен напън от прилежащи сили. След гибелта на Симеон Велики България навлиза в интервал на крах и раздробеност, белязан от нашествия и териториални загуби.

Въпреки това достиженията на златния век оставят трайна диря в българската просвета и история. Литературните творби, езиковият прогрес и архитектурните достижения от този интервал не престават да бъдат почитани и празнувани в България през днешния ден.
Княз Борис I


Нека въпреки всичко се върнем едно потомство обратно към Княз Борис I, който заема значима част от историята на българския народ. Той трансформира хода на развиването ни и значително обрисува бъдещето ни– покръства българите и вкарва славянската книжовност. Акт, който се оказва, че не малко хора считат за насилствена промяна на вяра и принадлежност.

След дълготрайно 37-годишно ръководство, Борис се отхвърля напълно непринудено от престола и се отдръпва в манастир. Той има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков и щерка Княгиня Анна Българска, също монахиня. За собствен правоприемник Борис показва първородния си наследник Владимир-Расате, който нямал вижданията на татко си и желае да възвърне езичеството. Но пък кой е прав в тази ситуация (ако погледнем от различен ъгъл нещата). Преди акта на покръстване българите са били езичници и то десетилетия обратно. Дори в наши дни могат да се видят езически знаци паралелно до християнските, освен у нас, само че и по целия свят.

Княз Борис I напуща манастира и да предприеме решителни ограничения. Той смъква Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тюрма. Непосредствено по-късно привиква национален събор, на който оповестява, че слага Симеон на престола, както и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

И въпреки тук да попадат единствено четирима от многото смели мъде, които са билич отпред на нашата страна, няма по какъв начин да спорен обстоятелството, че те са измежду тези, които са оставили най-траен отпечатък в нашата история и най-силен отзив за бъдещите генерации.



Българските владетели са толкоз доста и всеки е съдействал с нещо за образуването ни като нация и страна, само че се запитвам – дали Аспарух, Тервел, Борис и Симеон са си представяли такава България каквато е през днешния ден и какво биха споделили, в случай че можеха да ни видят в този момент? Разбира се, това е въпрос, на който в никакъв случай няма да получим отговор, само че пък си заслужава да се замислим.

Нека тази публикация послужи за ентусиазъм на всички, които са жадни за познания и желаят да потърсят още информация за тези и други български владетели.