Учени изчислиха крайната продължителност на живота на биосферата на Земята
Историята на Земята, сходно на Слънцето, датира от преди повече от 4,5 милиарда години. Тъй като Слънцето става по-ярко с възрастта, учените имат вяра, че то неизбежно ще се намеси във така и така деликатния въглероден цикъл на планетата, причинявайки привършване на атмосферния въглероден диоксид до степен, че растенията на Земята просто ще гладуват.
В ново изследване, ръководено от геофизика от Чикагския университет R. J. Graham, учените откриха, че това няма да се случи минимум 1,6 милиарда години, пише Science Alert. Обърнете внимание, че това евентуално удвоява плануваната дълготрайност на живота на растенията и животните на Земята, както и продължителността на времето, през което комплицираният живот има късмет да се развие. Резултатите също допускат, че появяването на образован живот в действителност може да бъде по-малко комплицирана и затова по-често срещана, в сравнение с се смяташе до момента.
Като се има поради актуалната климатична и екологична обстановка, може да наподобява нелогично, че повишаващата се температура на Слънцето може да докара до понижаване на въглеродното наличие в земната атмосфера. Но, съгласно създателите на проучването, скоростта на стопляне ще бъде доста по-ниска от днешната - за това приказват разнообразни геоложки процеси.
Различни процеси в карбонатно-силикатния цикъл и техните химични реакции
Изветрянето на силикатните скали от ветрове и дъжд в последна сметка ги кара да всмукват въглероден диоксид, който постоянно се погребва от геоложки процеси и по-късно се освобождава в земната атмосфера по време на вулканична активност. Този развой в действителност е завършването на карбонатно-силикатния геохимичен цикъл на Земята. Това е главният цикъл на неорганичния въглерод на Земята и той трансформира наличието на CO2 в земната атмосфера за милиони години.
В същото време Слънцето, както демонстрират предходни проучвания, става с 10% по-ярко на всеки милиард години. В резултат на това то последователно затопля Земята, подхранвайки от ден на ден и повече атмосферни въздействия, като по този метод „ отмива “ от ден на ден и повече CO2 от атмосферата. За страдание, това е неприятна вест за растенията и целия живот на планетата, който зависи от въглеродния диоксид.
Учените са стигнали до извода, че изветрянето на CO2 от атмосферата ще сътвори по-стресираща среда за сухоземните растения и в последна сметка ще докара до тяхното изгубване заради липса на въглероден диоксид и прегряване.
Как другите съставни елементи на цикъла си въздействат един на различен: позитивната противоположна връзка е показана в зелено, негативната противоположна връзка е показана в оранжево
Греъм и неговият екип също откриха, че атмосферните въздействия едва зависят от температурата, както се смяташе преди. В резултат на това взаимоотношението сред климата, продуктивността и времето води до закъснение и даже краткотрайно превръщане на спада на CO2, забавяйки изгубването на растенията с до 1,86 милиарда години. Учените обаче също по този начин означават, че техните модели не са взели поради всички променливи, като противоположна връзка от облаците и водния цикъл, което също може да повлияе на резултатите.
В изследването учените са разгледали няколко сюжета за бъдещето на Земята и са разкрили, че множеството растения, чиято фотосинтеза губи успеваемост при по-ярки и горещи условия, ще измрат по-рано от други. Очаква се това да се случи след към 500 милиона години. В същото време растения като захарна тръстика и царевица ще продължат да съществуват.
Намаляването на броя на растенията евентуално също ще докара до понижаване на броя на животинските типове и продължителността на живота заради дефицит на храна и внезапно падащи равнища на О2. Учените обаче считат, че даже и в тази обстановка някои анаеробни микроби ще могат да оцелеят, до момента в който Слънцето не нагрее още повече.
В ново изследване, ръководено от геофизика от Чикагския университет R. J. Graham, учените откриха, че това няма да се случи минимум 1,6 милиарда години, пише Science Alert. Обърнете внимание, че това евентуално удвоява плануваната дълготрайност на живота на растенията и животните на Земята, както и продължителността на времето, през което комплицираният живот има късмет да се развие. Резултатите също допускат, че появяването на образован живот в действителност може да бъде по-малко комплицирана и затова по-често срещана, в сравнение с се смяташе до момента.
Като се има поради актуалната климатична и екологична обстановка, може да наподобява нелогично, че повишаващата се температура на Слънцето може да докара до понижаване на въглеродното наличие в земната атмосфера. Но, съгласно създателите на проучването, скоростта на стопляне ще бъде доста по-ниска от днешната - за това приказват разнообразни геоложки процеси.
Различни процеси в карбонатно-силикатния цикъл и техните химични реакции Изветрянето на силикатните скали от ветрове и дъжд в последна сметка ги кара да всмукват въглероден диоксид, който постоянно се погребва от геоложки процеси и по-късно се освобождава в земната атмосфера по време на вулканична активност. Този развой в действителност е завършването на карбонатно-силикатния геохимичен цикъл на Земята. Това е главният цикъл на неорганичния въглерод на Земята и той трансформира наличието на CO2 в земната атмосфера за милиони години.
В същото време Слънцето, както демонстрират предходни проучвания, става с 10% по-ярко на всеки милиард години. В резултат на това то последователно затопля Земята, подхранвайки от ден на ден и повече атмосферни въздействия, като по този метод „ отмива “ от ден на ден и повече CO2 от атмосферата. За страдание, това е неприятна вест за растенията и целия живот на планетата, който зависи от въглеродния диоксид.
Учените са стигнали до извода, че изветрянето на CO2 от атмосферата ще сътвори по-стресираща среда за сухоземните растения и в последна сметка ще докара до тяхното изгубване заради липса на въглероден диоксид и прегряване.
Как другите съставни елементи на цикъла си въздействат един на различен: позитивната противоположна връзка е показана в зелено, негативната противоположна връзка е показана в оранжево Греъм и неговият екип също откриха, че атмосферните въздействия едва зависят от температурата, както се смяташе преди. В резултат на това взаимоотношението сред климата, продуктивността и времето води до закъснение и даже краткотрайно превръщане на спада на CO2, забавяйки изгубването на растенията с до 1,86 милиарда години. Учените обаче също по този начин означават, че техните модели не са взели поради всички променливи, като противоположна връзка от облаците и водния цикъл, което също може да повлияе на резултатите.
В изследването учените са разгледали няколко сюжета за бъдещето на Земята и са разкрили, че множеството растения, чиято фотосинтеза губи успеваемост при по-ярки и горещи условия, ще измрат по-рано от други. Очаква се това да се случи след към 500 милиона години. В същото време растения като захарна тръстика и царевица ще продължат да съществуват.
Намаляването на броя на растенията евентуално също ще докара до понижаване на броя на животинските типове и продължителността на живота заради дефицит на храна и внезапно падащи равнища на О2. Учените обаче считат, че даже и в тази обстановка някои анаеробни микроби ще могат да оцелеят, до момента в който Слънцето не нагрее още повече.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ