Историята на тежкия американски крайцер Индианаполис е една от най-парадоксалните

Историята на тежкия американски крайцер " Индианаполис " е една от най-парадоксалните и трагични страници във военната история. Този транспортен съд, който изиграва основна роля при започване на атомната епоха, се трансформира в знак на военна загадка, правосъдна неправда и една от най-ужасяващите борби за оцеляване против морските дълбини и техните жители.

Съединени американски щати

12.08.2000 година В Баренцово море аварира и потъва съветската подводница " Курск ", умират 118 душиСпасиха шестима българи от потъваща лодка на гръцкия остров ЛефкадаНорвежки транспортен съд отказал да избави съветските моряци, до момента в който " Урса Майор " потъвал

Последната загадка задача: " Малчугана "

Преди 80 години, през юли 1945 година Втората международна война навлиза в своята крайна фаза, само че никой не подозира за тайната задача, която " Индианаполис " (USS Indianapolis (CA-35)) извършва. Корабът е претрупан със свръхсекретен и предопределен товар: значими съставни елементи за първата атомна бомба, наречена " Малчугана " (Little Boy) - оръжието, което по-късно ще бъде хвърлено над Хирошима. Сред тях са капсули с обогатен уран, сложени в дървени сандъци под строга защита. Екипажът не е имал визия какво тъкмо транспортира, само че строгите ограничения за сигурност издават изключителната значимост на товара. Капитанът на кораба Чарлз Б. МакВей III научава задачата на плаването към този момент в открити води.

" Индианаполис " сполучливо доставя този товар от Сан Франциско до остров Тиниан в Северния Тихи океан, където американците имат военновъздушна база. Без тази доставка, атомната бомба може да не е била съединена в точния момент - оттова изхвърчат бомбардировачите, които хвърлят атомните бомби над Хирошима (на 6 август) и Нагасаки (на 9 август). След това корабът се насочва към Гуам, а оттова - към Филипините.

Срещата с " Морския демон "

Късно вечерта на 30 юли 1945 година " Индианаполис " плава самичък, без конвой - решение, което ще се окаже съдбовно. В този миг, във водите на Тихия океан го дебне японската подводница I-58, известна още като " Морския демон ", командвана от капитан-лейтенант Мочицура Хашимото.

Подводницата изстрелва шест торпеда. Две от тях улучват " Индианаполис " корпуса му в две места - едното в носа, другото в средата, където са складирани гориво и муниции. Експлозиите са толкоз мощни, че корабът стартира да се накланя бързо и потъва единствено за умопомрачителните 12 минути. От почти 1195 души на борда, към 300 умират при самото поглъщане. Останалите са хвърлени в различен, още по-ужасяващ пъкъл.

Сто часа в пъкъла: Битката с природата и най-голямото нахлуване от акули

Истинският призрачен сън стартира за тези, които се озовават във водата. Поради строгата секретност на задачата и неналичието на конвой, " Индианаполис " не е разгласен за липсващ в продължение на съвсем четири дни. През това време стотици моряци са изоставени в намерено море, подложени на жестоки тествания.

Палещото слънце денем води до дехидратация и слънчеви изгаряния, а студът през нощта - до хипотермия. Морската вода разяжда кожата им, а солената вода, която са принудени да пият, предизвиква жестоки стомашни разстройства.

Привлечени от телата на починалите и кръвта на ранените, големи глутници акули стартират да атакуват оживелите. Това се счита за най-голямото нахлуване от акули в историята, трансформирайки оцеляването в същински призрачен сън. Моряците, мнозина от които с тежки пострадвания, се пробват да се държат един за различен, да плуват на групи, с цел да се предпазят, само че ужасът е неизразим. Легендите описват, че акулите били толкоз многочислени, че човек можел да върви по гърбовете им - въпреки и хипербола, това предава мащаба на злокобната картина. Историята е разказана и в паметния хорър-трилър " Челюсти " на Стивън Спилбърг.

Когато на 2 август патрулен аероплан инцидентно вижда оживелите, неотложно стартират избавителните интервенции. Но от първичните 900 души, оживели при потъването, са избавени едвам 316. Над 570 моряци са починали от дехидратация, излагане на стихиите и, най-ужасяващо - в челюстите на акулите.

Изкупителна жертва и късно оправдаване

Трагедията на крайцера не завършва със гибелта на стотици моряци. Капитан Чарлз Б. МакВей III е незаслужено изправен пред боен съд и наказан. Той става единственият пълководец на американски транспортен съд, който е съден за загуба на кораба си по време на войната - парадоксално, поради, че е изпълнявал свръхсекретна задача и не е имал конвой. Години наред, оживелите от нещастието се борят за неговото реабилитиране, доказвайки, че той е бил изкупителна жертва за грешките на висшето командване. Едва посмъртно е оправдан.

Открит след десетилетия на дъното на океана

През 2017 година, с помощта на напъните и финансирането на съоснователя на Microsoft Пол Алън, останките на " Индианаполис " са открити на дълбочина над 5,5 километра в Тихия океан. Това изобретение най-сетне донася покой на доста фамилии и затваря една от най-мъчителните глави в американската военноморска история.