Историята на света може да се разкаже като история на

Историята на света може да се опише като история на битката с робството.

Историята на евреите стартира с робството им в Египет, откъдето ги извежда Мойсей. Когато стигат Обетованата земя, те унищожават доста от жителите й, само че не ги заробват; тъй че робството там остава незнайно до римско време.

Херодот счита, че враждата сред Азия и Европа стартира с отвличания на хора, значи със заробване, даже то от време на време да е изглеждало непринудено (Ио, Европа, Медея, Елена). Оттогава стартира историята на домашното иго, което е крайбрежно и по-точно егейско събитие. Тъй като градовете в архипелага постоянно са били на крайбрежието, и е било елементарно някой да ги нападне, да отвлече хора и да замине безнаказано; и да ги продаде на прилежащия остров. Така че античното иго е на първо място гръцко и е разследване от морското злодейство и неналичието на хегемон в морето, който да го отстрани.

Но по суша напредването е по-трудно и градовете са по-добре предпазени от нашественици; а и няма пазар, където откраднатото да се продаде бързо и продавачът да изчезне безследно. Затова и навътре в континента робството е непознато – в Епир, Македония, Тракия и Скития всички са били свободни, както и навътре в Азия. Сблъсквайки се с този мистериозен факт (под въздействие на Омир гърците мислят, че робството е нещо естествено), някои гръцки мислители декларират, че във варварските страни „ всички са плебеи “.

Макар и не доста надалеч от морето, Рим е по-скоро град от вътрешността; по тази причина в остарялата история на Рим не се оповестява за иго, а единствено за напрежение сред другите прослойки на свободното поданство. То се появява доста по-късно, когато Рим е имперски град и под въздействие на елинския бит.

Тъй като християнството идва от страна без иго, християните са негативно настроени към него; тъй че с края езическата древност идва и краят на робството в средиземноморска Европа.