Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

През последните 80 години, ориста на израелският народ се е трансформирал в един от главните политически въпроси в международната история. Започвайки с Холокоста, развихрил се с цялостна мощ през 1941 година, страданията и битките на евреите за основаване и запазване на техния народ и страна, се преплитат със орисите на по-голямата част от света, постоянно, за жалост, в подтекста на войни и напрежение.

Днес, 80 години по-късно, Израел още веднъж оглавява всички първи страници на международните медии. Отново, за жалост, мотивът е война – следващата, която се води сред евреи и палестинци, родена на първо място от болните упоритости на шепа терористи и късогледата надменност на израелското държавно управление. Корените на този спор би трябвало да се търсят надалеч обратно в историята. За положително или зло, животът на един човек може да послужи като христоматия за раждането и развиването на тази етническа битка.

От идването си в Палестина през 1906 година, неговата орис и неговото дело е ориентирано към една единствена цел – основаване на самостоятелен, съвременен и мощен Израел. Днес генерации евреи го назовават „ Баща-основател на Израел “, а името му носят редица монументи, улици и даже основното летище на Тел Авив. Той е Давид Бен-Горион.

Давид Грюн се ражда на 16 октомври, 1886 година в град Плонск в днешна централна Полша, тогава част от Руската империя. Баща му Авигор Грюн е нещо, което през днешния ден бихме нарекли фиксър – човек с богати връзки в покрайнината, който против надлежно възнаграждение ще те преведе из дебрите на корумпираната и тромава съветска администрация. Подобни административни лавирания са изключително значими за полските евреи, защото законите на Руската империя са искрено антисемитски и израелтяните се „ радват “ на голям брой рестрикции.

През 1896 година Теодор Херцел разгласява във Виена основният манифест „ Еврейската страна “ и Авигор Грюн е измежду първите в своята общественост, които прегръщат концепциите на Херцел, които стартират да се назовават „ Ционизъм “. С цел да сплоти общността си и да популяризира концепциите на Херцел, Авигор основава организацията Бени Цион (Децата на Цион). В многодетното семейство на Авигор нещата не се развиват напълно добре – Давид е най-малкият от три момчета и има по-малка и по-голяма сестра. Според документи, открити в Полша през 2003 година, Давид е имал брат близнак, който умира скоро след раждането на двете момчета. Майка му Шейндел прави и няколко аборта, като при последния от тях получава сепсис и умира през 1897 година

Детството на Давид е тежко, изпълнено с ограничения и неустановеност. Баща му съумява да го изпрати да учи в няколко хедери – еврейски религиозни учебни заведения, а паралелно с тях момчето изкарва и наложителното начално обучение в съветската световна система. Едва навършил 14, Давид демонстрира лидерските си заложби, създавайки юношески клуб „ Езра “ за разпространение на еврейските традиции и образуване на миграция към Палестина, следвайки заветите на Херцел. През 1903 година Давид отпътува за Варшава, където не съумява да постъпи в локалния механо-техникум и се хваща като преподавател в един от варшавските хадери. Успоредно с това стартира и политическата му интензивност, откакто се причислява към еврейската социал-демократическа работническа партия – Поалей Цион. Като неин деятел, Давид се завръща в родния си Плунск и стартира да основава локални структури измежду работниците-евреи.

През 1906 година, Давид взема решение да напусне Русия и отпътува, дружно със своята обичана Ракел Нелкин, нейната майка и своя най-хубав другар от „ Езра “ – Шломо Цемах към Палестина. След идването си в Яфа (дн. Хайфа), Давид потегля към еврейската земеделска община Петах Тиква, където стартира да се препитава като общ служащ. Още при идването си, Давид попада в полезрението на Израел Шохад – политически деятел и основател на едни от първите въоръжени отряди на еврейските преселници в Палестина.

Шохад взема младия Давид под крилото си и двамата дружно провеждат основаването на Социал-демократическа работническа партия в Палестина. Още през цялото време слагат ясно разграничаване сред евреи и араби и декларират, че партията ще се бори за издигане, автономия и самостоятелност на евреите в Палестина. Скоро обаче позициите му измежду левите ционисти стартират да стават нестабилни и Бен-Горион е преместен на назад във времето от неотдавна пристигналия Ицхак Бен-Цви, който става новото протеже на Шохад.

След месеци прекарани като служащ в разнообразни еврейски стопанства в Галилея, Давид се мести в Цихрон Яаков, където става редактор на ционисткия вестник „ Единство “. Именно тук стартира да се подписва под публикациите си като „ Бен-Горион “, вземайки името на един от водачите на юдейските протести против римляните през I в. сл. Хр. След къса журналистическа кариера, през 1911 година Давид отпътува дружно с Бен-Цви за Солун, където известно време учи турски, а по-късно, с подправена тапия за гимназиално обучение, съумява да постъпи в Истанбулския университет. Докато е в османската столица, Давид заболява тежко, което отключва поредност от здравословни проблеми, които не престават чак до 1918 година

В подтекста на Първата международна война, Бен-Горион прави опит да се причисли към османските войски в Палестина, само че е депортиран в Египет като „ обезсърчителен гражданин, роден във вражеска страна “. През 1916 година Давид, дружно с Бен-Цви отпътуват за Съединени американски щати като деятели на марксистката ционистка партия Поалей Цион. Те правят обиколка из над 30 американски града за привличане на еврейската юноша в Съединени американски щати.

Най-големият им триумф е издаването на идиш на книгата Yizkor – възпоменание за починалите герои на ционизма, оповестено за първи път в Палестина през 1911 година Редакцията на Бен-Горион бързо набира известност в Съединени американски щати и способства доста за оформянето на неговия авторитет измежду еврейската общественост. През 1917 г.  Давид се среща със шест години по-младата от него Паола Мунвейс. Двамата се женят скоро по-късно и ще останат дружно до гибелта на Паола през 1968 година От бракът им се раждат три деца – Геула, Амос и Ренана. Самата Паола по този начин и не прегръща ционистикте визии на мъжа си и остава вярна на концепциите на американските евреи за Съединени американски щати като тяхната нова Обетована земя.

През 1919 година, към този момент като един от водачите на лявата политическа общественост в Палестина, Бен-Горион основава центристката партия Ахдуд ХаАвода. Година по-късно, Бен-Горион е измежду създателите на Хистадрут – първият общ синдикат на евреите в Палестина, заемайки поста основен секретар на организацията от 1921 до 1935 година В края на 1920-те Давид, към този момент очертаващ се като един от водачите на цялата израелска общественост в Палестина (Ишув) се бори с концепцията за признание от израелтяните на английските проекти за образуване на разбъркан арабо-еврейски парламент в Палестина. Верен на своите ранни хрумвания, Бен-Горион е твърдо срещу всевъзможни взаимни отстъпки за основаване на дуалистична страна или разделяне на правата и свободите с който и да е различен етнос в Палестина.

През 1936 година в Палестина избухва протест на локалните араби, който продължава през идващите три години. Арабските офанзиви са ориентирани на първо място против вълната от еврейски заселници, които прииждат в Палестина след края на Първата международна война в границите на Британския мандат. Боевете не престават три години и изиграват основна роля за оформянето на бъдещите кървави спорове сред евреи и палестинци.

От друга страна конфликтите сред двата етноса могат да се проследят още от първото идване на еврейски мигрантски общности в Палестина през 1880-те години. Давид Бен-Горион е измежду водачите, които пропагандират така наречен Хавлага – Въздържание. С цел да не наподобяват като агресори и да не носят виновност пред английските управляващи, Хавлага приканва евреите да водят единствено отбранителни военни дейности и по този метод да оставят цялата виновност и съответните последици от протеста за арабите.

Хагана – главната паравоенна организация на евреите в Палестина приема концепцията, само че други, по-радикални ционистки милиции като Иргун, правят поредност от офанзиви против палестинците. Тук се ражда и вътрешния спор сред въоръжените групи на израелтяните в Палестина, който ще продължи чак до основаването на постоянната израелска войска – Цахал през 1948 година

Именно в подтекста на арабските протести от 1936-39 година, Бен-Горион се постанова като най-важната фигура в цялата еврейска общественост в Палестина и е публично приет за неин лидер и представител през 1946 година след края на Втората международна война. Успоредно с това, Бен-Горион е определен и за ръководител на Световната ционистка организация, с което подпечатва и позицията си на най-ключова фигура в еврейското национално придвижване в световен мащаб.

Последвалите години на тестване за евреите, се оказват момента, в който Бен-Горион би трябвало да впрегне целия си опит, воля и увереност, с цел да сбъдне фантазията на своето и предходните генерации. През 1948 година, 62-годишният политически лидер се трансформира в де-факто президента на оформящата се израелска страна, откакто на Парижката конференция година по-рано, е решено да се даде на евреите опция за основаване на лична страна в Близкия Изток като отплата за ужасите, претърпени по време на Холокоста в Европа.

На 14 май 1948 година еврейската общественост афишира основаването на самостоятелна страна Израел посредством формираната от Цви Беренсон и редактирана от Давид Бен-Горион „ Декларация за самостоятелност на Израел “. Водачът на еврейската общественост е и първият подписал декларацията. Декларацията идва в подтекста на към този момент водеща се война сред евреи и палестинци, избухнала още в края на 1947 година, когато на 29 ноември Организация на обединените нации афишира проекта за основаване на Израел и делба на английския мандат в Палестина.

От началото на 1948 година арабски доброволци от разнообразни прилежащи територии стартират да прииждат в поддръжка на палестинците, до момента в който в редиците на израелската паравоенни обединения се събират идващите от целия свят еврейски преселници. Напрежението ескалира в поредност от въоръжени конфликти и погроми, които скоро заплашват сигурността на еврейските общности в арабските земи и на палестинците в следените от евреите територии. Насред вълната от принуждение и цялостната липса на реакция от страна на английските управляващи, напрежението резонно ескалира в открита война.

С оповестяването на независимостта на Израел, Бен-Горион заема поста на министър ръководител и министър на защитата. Енергичен и решен да докара до дъно идеята, за която се бори през целия си живот, Бен-Горион поема цялостния надзор и цялостната отговорност за построяването на Израел посред разгарящата е война с палестинците и военната интервенция на страните от Арабската лига.

Именно в тези бурни и кървави месеци, със своята неуморна работа и невъзмутимо държание, Бен-Горион печели прозвището „ Баща на Израел “. В хода на войната, Давид построява партията Мапай – главната лява политическа мощ в Израел, която печели първите избори през 1949 година след края на първата Израело-палестинска война.

С установяването на мира, Бен-Горион се заема с създаване на главните институции на новата страна, установяването на пътна инфраструктура и най-важното – основаване на огромна водопреносна мрежа, която да зареди пустинните региони от Галилейското езеро. Системата, която се създава в хода на цялото му ръководство, е сполучливо приключена през 1964 година Особено значим за него е плана по трансформиране на слабозаселената пустиня Негев в комфортна за живот зона, в която евреите могат да се заселват без да се конфронтират с локално население, защото преди 1948 година, регионът е съвсем ненаселен.

Армията също не е забравена. Положени са старания за наемане на водещи експерти от отминалата Световна война, които да обучат израелската войска. Държавата отделя средства за закупуване на танкове, самолети, кораби и автоматизирано оръжие за бойците. Създадени са и специфични разследващи служби – Мосад (Институтът) и военни подразделения – Сайерет Маткал (Специално звено на Генералния щаб), чиято цел е да противодействат на всевъзможни външни врагове от прилежащите страни и в световен мащаб.

Бен-Горион се отдръпва от поста си на министър председател и боен министър през 1953 година, само че две години по-късно още веднъж се връща отпред на страната, с оглед политическата неустойчивост в Израел. Той управлява страната по време на Суецката рецесия и макар опозицията от страна на Съединени американски щати, съумява да получи гаранции за сигурността на израело-египетската граница посредством въвеждане на мироопазваща интервенция на Организация на обединените нации и предоставяне на право на Израел да плава свободно в доминираното от арабските страни Червено море.

През идващите четири години връзките на Бен-Горион с американците остават проблематични, не на последно място и поради неговата социалистическа ориентировка. В последна сметка, през 1963 година Бен-Горион подава оставка. Близо осемдесет годишен, Давид преценя, че е изчерпал заема си на политическо доверие от своите сънародници, а и менталното му здраве не разрешава нужната активност и точност за ръководена на страната. За разлика от 1953 година, израелското общество няма желание да разубеждава премиера от решението му да подаде оставка.

След като закратко се връща към дейна политическа активност в подтекста на Шестдневната война (1967 г.), Бен-Горион дефинитивно се отдръпва от политическата сцена през 1969 година, скоро след гибелта на брачната половинка си Паола. Прехвърлил осемдесетте, Давид се отдръпва в непретенциозен дом, именуван „ бараката на Бен-Горион “ в кибуца Сде Бокер в Негев. През 1973 година, скоро след края на войната Йом Кипур, осемдесет и седем годишният Бен-Горион получава инсулт на 23 ноември и скоро по-късно умира на 1-ви декември. Погребан е с държавни почести в гробището на кибуца Сде Бокер до брачната половинка си Паола.

От лика на банкноти до наименование на танк, Бен-Горион остава един от знаците на Израел и обединяването на еврейския народ. Дългата му кариера го среща с водещите водачи на международната политика в интервала 1940-1970 година Давид взе участие интензивно във всички стадии по създаване на израелското общество и страна – като се стартира от ранните години преди Първата международна война и се стигне до основаването на актуалната страна след 1948 година По своя принос и почит, Бен Горион може да бъде подложен паралелно до Кемал Ататюрк и Шарл Дьо Гол като водачи, спомогнали за обновлението и издигането на своите нации от пепелта на войни и тежки политически и обществени рецесии.