Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Когато чуете „ Президент на Съединените Американски Щати “, евентуално първата ви асоциация е уталожен мъж над междинната възраст, облечен в непоколебим и грациозен костюм, който държи тирада с решително изражение пред голям брой кореспонденти. От президентите през последния половин век се чака да са представителни, обрани в страстите и изявленията си, с положително обучение, прецизни обноски и театрално наличие. Не по този начин стоят нещата при започване на XX век, когато отпред на страната застава един необикновен мъж, описван като човек с торс на буре, врат на бик, прекомерно необятна усмивка, разкриваща верните му бели зъби и глас, леко креслив за човек с сходно телосложение.

Още по-изненадващо е, че същият този човек ослепява с лявото око до момента в който е президент, защото получава кроше в слепоочието по време на боксов мач. Когато днешните президенти завършат мандата си, те основават фондации, четат лекции, водят обществени акции. Обратно при започване на предишния век, нашият воин провежда двугодишна експедиция по река Амазонка, която съвсем коства живота му. Импозантен, изразителен и неумирим, този човек е считан за един от най-великите президенти в историята на Съединени американски щати. Този човек е Теодор Рузвелт.

Теодор проплаква за първи път на 27 октомври, 1858 година в Манхатън, Ню Йорк. Родната му къща на 20-та улица през днешния ден е народен музей. Тогава тя е дом на заможното семейство Рузвелт. Бащата Теодор Старши е предприемач и човеколюбец, а майката – Мери Бълох е световна дама и една от некоронованите кралици на тогавашното нюйоркско общество. Родът Рузвелт произлиза от заможните холандски търговци и банкери, които обитават Ню Йорк още от времето, когато е Ню Амстердам през XVII век. По разнообразни роднински линии, фамилията на Теодор е обвързвано с политическия, обществен и стопански хайлайф на Ню Йорк, а и на Съединени американски щати като цяло.

Въпреки финансовата обезпеченост, детството на Теди надалеч не е леко. Той страда от извънредно тежка астма, която му предизвиква непрекъснати пристъпи, съпроводени с паник-атаки. Животът му се променя фрапантно през интервала 1868-1872 година, когато фамилията обикаля Европа и посещава Египет. Пътешествията имат двоен резултат. От една страна те уголемяват доста житейския мироглед на енергичния и любопитен юноша. От друга, преходите и дългите разходки му демонстрират, че в случай че успее да се упражнява задоволително и да поддържа форма, може да се пребори с астмата си. Това изобретение, както и един здрав побой, който по-големи момчета му нанасят по време на един летен лагер, го убеждават да се захване с физическа подготовка.

Теди стартира да тренира интензивно, записва се на бокс и съчетава извършения, тичане и боксиране, с цел да се оправи със здравословния си проблем и да придобие още повече убеденост. Същевременно вроденото му любознание и податливост към бели, го карат да търси познание за най-различни неща, в това число и за зоологията. Когато е на 9 стартира да се занимава с препариране и проучване на инсекти ми и животни. По същото време развива и манията си да написа публикации за всички въпроси, които го интересуват. В бъдеще това ще прерасне в нещо като обсесия. В рамките на своя живот написва общо 35 книги и над 150 000 писма.

Рузвелт на 5-6 годинки на погребението на Линкълн

Образованието на Теди минава на първо място вкъщи, където родителите му наемат частни учители. Той научва съвършен немски и френски, а също география, биология и история. Математиката и класическите езици остават негово едва място през целия му интервал на образование. През 1876 година е признат в Харвард, където приключва с бакалавърска степен magna cum laude по филантропични науки. По време на престоя си в Харвард е член на няколко изтъкнати студентски братства, боксовия тим и регатата по гребане. Успява да се издигне до редактор на правния студентски вестник и приключва 22-ри във випуска си от общо 147 студенти.

Рузвелт Старши умира през 1878 година, завещавайки на Теди доста положение. Това и желанието му да се занимава с политика, предизвика младия Рузвелт да се откаже да следва естествените науки и вместо това да запише право в Колумбийския университет. Едновременно с това той влиза в щатската администрация като народен представител в щатския парламент на Ню Йорк.

Успоредно със старта на политическата му кариера, начева и фамилния му живот. През 1880 година Теди се дами за Алис Хатауей Лий. Двойката се снабдява с щерка – Алис Лий Рузвелт. Само два дни след раждането й обаче, майката умира от бъбречна непълнота. Няколко часа по-рано майката на Теди – Мери умира в резултат на тиф. Двете загуби пречупват Рузвелт и той се заравя напълно в работата си. Грижата за щерка му е поета напълно от сестра му Беми.

През 1884 година Рузвелт взема решение да се откаже от политиката, отчаян от свадите и конкуренцията в редиците на Републиканската партия. Вместо това импулсивният нюйоркчанин взема решение да замине за  Северна Дакота, където да си купи ранчо и да отглежда добитък. С това стартира каубойския интервал от биографията на Рузвелт. Той изцяло прегръща новия си имидж. Облича се в обичайните за Дивия Запад облекла.

Нарамил пушка и яхнал кон обикаля периметъра на своето притежание с цел да наглежда стадата. Местните каубои не са изключително впечатлени от богаташчето, което се пробва да им подражава, само че открития му манталитет и възприятието му за комизъм в последна сметка му печелят благосклонностите на част от локалните. Верен на себе си, Рузвелт написва три книги отдадени на живота в Дивия Запад. За да приключи изцяло облика, през 1886 година Теди съумява да заеме позицията на заместител шериф на окръг Билингс в Северна Дакота. Неговата приказка в прерията завършва скоропостижно през 1887 година, когато в резултат на незапомнени студове през зимата цялото му стадо измира, погребвайки вложенията му в ранчото и скотовъдството.

След края на каубойския си интервал Теди се дами наново, този път за остарялата си другарка Едит Керъл, с която имат общо пет деца, родени сред 1887 и 1897 година Успоредно с брака и новото фамилно начало, Теди рестартира и политическата си кариера, заемайки редица обществени длъжности  в администрацията на Ню Йорк. Както и през времето си като народен представител, Рузвелт се прочува като безкористен и праволинеен чиновник, който се бори със зъби и нокти против корупцията и шуробаджанащината, присъщи за онази ера.

Амплоато му на мачо и на зложелател на корупцията му печелят предопределение в колегията на полицейските комисари през 1894 година Новият пост дава опция на Теди да насочи силите си в битката с незаконните банди, които преобладават бедняшките квартали и управляват всички незаконни действия измежду милионите небогати емигранти, идващи годишно в Ню Йорк.

На новия си пост се захваща с налагането на поредност от промени в полицията, включително годишен изпит по физическа подготовка и вкарва постоянни инспекции за положението на огнестрелните оръжия на служителите на реда. В добавка, Рузвелт вкарва първата стандартизирана система от медали и оценки и постанова физическия и психическия изпит на новите фрагменти като главен критерии за приемане в службата вместо дотогавашната политическа афилиация към ръководещата партия.

През 1897 година Рузвелт, който от най-малко десетилетие се занимава интензивно с въпросите на флота, е поканен за заместител министър (помощник държавен секретар) на Флота. В това си качество Рузвелт се заема да разшири градежа на линейни кораби, както и да уреди издигането на ново потомство адмирали, които да модернизират доктрините на оперативните сили на Съединени американски щати. Промените се оказват навременни, защото през 1898 година Съединени американски щати влиза във война с Испания за господството над Карибските острови и Филипините.

Веднага щом войната стартира, Рузвелт подава оставка от поста си във флота и се записва като доброволец в армията, част от специфичен кавалерийски полк, който в следствие носи прозвището „ Волните ездачи “ (Rough Raiders). Полкът бързо притегля доброволци от разнообразни етноси, специалности и обществени категории – всички пленени от славата на Теди Рузвелт. Индианци, миньори, каубои, спортисти, хора от границата и даже шерифи се записват в новосформираното съединяване. Използвайки своя военен опит, насъбран в редиците на националната армия, Рузвелт стартира да образова новобранците по време на подготвителния им лагер в Тексас. 

На 1-ви юли, 1898 година частта, командвана от Рузвелт, повдигнат в чин полковник, се бори безстрашно в борбата при Кетъл хил, нанасяйки проваляне на испанските войски, отбраняващи укрепения рид. За заслугите си в хода на сражението Теди е номиниран за Медал на достойнството, само че заради огромната му гласност, армията отхвърля да излъчи номинацията пред президента. През 2001 година номинацията е повторена и президентът Джордж Буш Младши връчва посмъртно най-високото военно отличие на своя предходник. След края на войната Рузвелт се връща към цивилния си живот, въпреки до гибелта си да упорства да г назовават „ Полковника “ – прякор, който по този начин и не измества надалеч по-популярния „ Теди “ и по-късния „ ТиАр “.

Използвайки насъбраната си известност вкъщи, през 1899 година Рузвелт се кандидатира за губернатор на Ню Йорк и печели безапелационно изборите от името на Републиканската партия. Използвайки наученото от предходните си позиции, Теди бърза да вкара поредност от промени и регулации в най-многолюдния от тогавашните щати.

Най-важната му промяна е замяната на комисарската комисия, оглавяваща полицията с назначението на един единствен полицейски комисар, който да носи по-голяма отговорност само че и да работи по-централизирано по отношение на ширещата се престъпност. Теди поставя съществени старания за контролиране правата на служащите и ролята на щата Ню Йорк в обществените разноски и такси. Идеята му е, че туширайки общественото напрежение ще ограничи опцията за поява на мощно социалистическо лоби в Ню Йорк, което би подкопало демократичните стопански основи, на които тогава се крепи Републиканската партия.

Мандатът му като губернатор е къс само че сполучлив. През 1901 година известността му е толкоз сериозна, че Рузвелт е повдигнат като претендент за вицепрезидент на идните избори. Републиканците печелят, а двойката  Уилям Маккинли (за който това е втори следващ мандат) и Теодор Рузвелт поемат водачеството на най-бързо разрастващата се нация на планетата. Съдбата, става известно, не е свършила с изненадите си за Теди. Само няколко месеца след успеха му, Уилям Маккинли е убит от анархиста Леон Чолгош. В тази обстановка Теди Рузвелт поема ролята на президент до края на мандата.

Политиките на Рузвелт като президент с офанзива сполучливи, че през 1904 година той е избран отново за втори мандат и остава отпред на Съединени американски щати до 1908 година Вероятно най-важният му ход като президент е основаването на Националните паркове на Съединени американски щати. По този метод под закрилата на страната са сложени основни екологични зони, а корупцията, обвързвана с противозаконната сеч, е пресечена. Като цяло. Рузвелт посвещава президентството си на битката с корупцията и монополите на огромните корпорации. Същевременно, той се грижи за публичното доверие чрез поредност от закони, които контролират качеството на храните и постановат строги наказания за нарушение на периодите на валидност на храните.

Във външнополитически проект, Рузвелт остава в историята с две достижения. На него света дължи избора на Панама за трасе на новия канал, който би трябвало да свързва Тихия с Атлантическия океан. През целия си мандат Рузвелт работи неуморно за създаване на оборудването и отбиване на ползите на европейските Велики сили, осланяйки се на доктрината „ Монро “ за преобладаващата позиция на Съединени американски щати в западното полукълбо.

Едновременно с това, Рузвелт служи като медиатор за сключване на мир сред Русия и Япония в хода на Руско-японската война. Ролята на Съединени американски щати като посредник затвърждава позициите на страната в Тихия океан и на този стадий построява постоянни политически и търговски връзки сред Съединени американски щати и Япония. За достиженията си в тази сфера, Рузвелт е награден с Нобелова премия за мир през 1906 година с което става първия американец, притежател на Нобелова премия.

След края на втория си мандат, Рузвелт отпътува на научна експедиция в Африка, макар че през 1908 година губи зрение с лявото си око, откакто получава кроше в слепоочието и ретината му се отлепва. Нещо сходно би отказало мнозина от деен живот, само че Рузвелт просто стопира бокса и стартира да тренира жиу-жицу. По време на експресията в Африка, която стартира от Кения, минава през Конго и най-после доближава Судан, Рузвелт и отряда му от учени и ловци, залавят или убиват над 11 500 разнообразни животни, измежду които 512 едри бозайници. Всички тези експонати са препарирани и консервирани и изпратени за проучване в музеите Смитсониан и Американския природонаучен институт.

През 1912 година по време на следващата политическа акция, този път на учредената от него  Прогресивна партия, Рузвелт е прострелян от към 2 метра разстояние от Джон Шранк – локален кръчмар в Милуоки, който твърдял че духът на Уилям Маккинли му е наредил да убие Теди. Куршумът минава през металната кутия за очила на Теди и сгънатата му във вътрешния джоб тирада, само че тези предмети съществено убиват инерцията и сачмата засяда в гърдите му, без да засегне белия дроб. След като ревизира че не кашля кръв и дробовете му са здрави, Рузвелт отхвърля да отиде незабавно в болница и вместо това изнася плануваната деветдесет минутна тирада. 

При последвалия обзор с рентген е открито, че за Теди ще е по-безопасно в случай че оставят патрона в тялото – сувенир, който президентът ще носи със себе си до гибелта си. Рузвелт не съумява да завоюва изборите през 1912 година, само че присъединяване му се оказва съдбоносно, защото гласовете, които отмъква от Републиканците, дават опция демократите, отпред с Удроу Уилсън да сграбчен президентския пост. Именно Уилсън е индивидът, който вкарва Съединени американски щати в Първата Световна война и ражда концепцията за Организацията на обединените народи в по-старата й форма – Обществото на народите.

Политическия неуспех подтиква Теди да се обърне към приключенстването. Макар и 57 годишен, той се впуска в нова тропическа случка, този път в Бразилия. В продължение на няколко месеца през 1913 и 1914 година, Рузвелт и компанията му от учени и авантюристи плава из речната система на Амазония. По време на случай с канута Рузвелт се хвърля в реката с цел да избави другарите си от конфликт с няколко скали и бързеи.

В резултат от каскадата, Теди наранява крайници си, който се инфектира. Рузвелт прекарва няколко дни на ръба сред живота и гибелта, малтретиран от тропическа тресчица. Куршумът в гърдите му с нищо не оказва помощ на възпалението. Теди преборва и този зложелател и приключва пътешествието си, сполучливо картографирайки за първи път така наречен „ Река на подозрението “ с дължина от над 1000 километра. Заслугата му получава публично самопризнание от Националното географско общество на Съединени американски щати, а реката е преименувана на река Рузвелт – име, което носи и до през днешния ден.

Последните си години Рузвелт прекарва в Съединени американски щати, ту подкрепяйки, ту критикувайки политиките на Уилсън към Първата международна война. през 1917 година Рузвелт предлага отначало да образува „ Волните ездачи “ и да поведе американските доброволци против Германия. Уилсън изрично не разрешава сходен ход от страна на своя избухлив предходник. Въпреки разликите им, Теди застава твърдо зад концепцията за основаване на Обществото на народите през 1918 година

В нощта на 15 януари, 1919 година Рузвелт си ляга да спи за финален път. Последните му думи били към иконома му Джеймс – „ Моля те, би ли угасил светлината? “. Някъде към 5 часа сутринта, Рузвелт умира в съня си от съсирек, който се отделя от кръвоносната му система и запушва белите му дробове. Навършил 60 си отива най-енергичният и приключенстващ американски президент. Вицепрезидентът му Томас Маршал декларира, че Смъртта е отнесла Теди до момента в който спи, тъй като е знаела, че в случай че е безсънен, ще би трябвало първо да се сбие с него.