Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Колко пъти може да почине един човек? Ако имаме вяра на африканските държавни управления – най-малко три. През 2013 година, след години на гонене и премия от 100 000$ за главата му, оповестена от Съединени американски щати, от държавното управление на Чад декларират, че един от най-търсените терористи на планетата – Мухтар Белмухтар е мъртъв. Дни след тези изказвания, Белмухатр се появява обществено, като опровергаване. Две години по-късно, либийското държавно управление в Триполи декларира, че Мухтар е намерил гибелта си при ракетен удар на Съединени американски щати против среща на водачи на Ансар ас Шария – клонът на Ал Кайда в Либия. Няколко дни по-късно, Михтар още веднъж е жив пред камерите.

Месеци по-късно, през ноември 2016 година, излиза трето изказване за гибелта му, този път в резултат на интервенция на френските познавач елементи. Официално се приема, че офанзивата е била сполучлива. Въпреки това не съществува неопровержимо удостоверение за гибелта му. През 2018 година саудитското списание „ Ел Маджалаа “ излиза с обява, съгласно която Бел Мухтар е към момента жив, действайки в редиците на либийската джихадистка конструкция ал Мурабитун, която при започване на 2017 година се вля в редиците на Нусрат ал Ислам – клонът на Ал Кайда в Сахел. През 2020 година, в книга, чийто създател е тогавашният водач на Ал Кайда – Айман ас Зауахири, Мухтар Белмухтар е посочен като един от „ мъчениците за вярата “. Въпреки това, нито датата, нито мястото на хипотетичната му гибел са конкретизирани. Най-разумна остава страницата на Белмухтар в Уикипедия, където, просто за всеки случай, не е вписана дата за гибелта му.

Човекът, който ще държи напрегнат целия Сахел в продължение на години, е роден на 1-ви юни, 1972 в град Градаиа в централен Алжир. Родното място, както постоянно, е значимо. Гардаиа е остарял феодален търговски и набожен център, учреден към 1050 година от сектата на ибадите – течение в исляма, обвързано с хариджитите – част от най-отдадените почитатели на Али и едни от първите шиити в историята. Ибадите се развиват като преследвана общественост, което ги трансформира в хора, разчитащи на единодушие, честност и песимизъм към всеки чужденец.

В Атласките планини на Северозападна Африка, ибадите намират опция да се еманципират от религиозните преследвания и да изградят ново начало за себе си и за идващите генерации. Именно тези специфики на духа и вярата се предават през идващите генерации. Духът и традициите на ибадите се смесват с нравите на локалните племена – туареги и амазиги – античните берберски господари на Сахел. Тези племена са мощно привързани към своите земи и са извънредно мнителни към всеки чужденец.

Храбри, жестоки, благородни, войнствени – това са хора, изтъкани от несъгласия, споени в едно неразривно цяло от палещите лъчи на безмилостното пустинно Слънце. Всяка уязвимост значи гибел, всяко съмнение – неуспех. Не е изненадващо, че в продължение на десетки епохи, тези нации остават господари сами на себе си. Единствен ислямът, построен от хора с близки нрави и генезис, се оказва кадърен да преодолее бариерите, които пустинните нации на Сахел издигат към себе си. Новата религия им дава единение, политически и обществени хрумвания и ги сплотява. До началото на XIX век, туарегите живеят непокорни и пълновластни господари на Сахел.

Нещата се трансформират с нахлуването на французите в Алжир през 1830 година Завоеванието на Алжир продължава над 100 години, като някои елементи са сложени под пряк надзор едвам към 1956 година, когато придвижването за освобождение на страната от колониализма набира мощ. Родния завършек на Мухтар Белмухтар е зависещ ок. 1903 година освен това с много условности за действителния надзор, който французите съумяват да упражнят върху локалните. За това време, французите дават близо половин милион жертви, а още към 1 100 000 алжирци намират гибелта си.

През 1954 година избухва войната за самостоятелност на Алжир. Тя ще продължи осем години и ще донесе по този начин мечтаната самостоятелност. За Франция разгромът значи завършек на колониалната империя, а политическата рецесия, провокирана от войната, води до срутване на Четвъртата република и построяването на сегашната Пета република във Франция. Смята се че към 1 000 000 души умират в резултат на войната – надали има жанр и обитаемо място, чийто бъднини да не са изменени вечно от спора.

Именно в такава конюнктура, измежду едно население, търсещо своята еднаквост и бъдеще, се ражда и Белмухтар през 1972 година, десетилетие след края на войната. Почти нищо не се знае за ранните му години, като се изключи че татко му се назовава Мухамад, а майка му – Зора Чемха. Версиите за младежките му години са извънредно спорни. Със сигурност служи в алжирската войска, където натрупва военен опит и умения и се издига чин.  Семейството му явно е заможно, защото края на 1990-те години, Мухтар подписва брак с цели четири заможни туарегски девойки. По този метод към сериозното въздействие на личния си жанр, Белмухтар прибавя и фамилните връзки с локалните кланове. Важно е тук да се разбере, че при обществата в Сахел, най-важното нещо е поддръжката на родовете и племената, а не толкоз някаква официална политическа афилиация.

През 1991 година отпътува за Афганистан, където се причислява към муджахидините. Според разнообразни версии или по време на учения, или в хода на сражения с държавните сили, шрапнел визира лявото му око, което му печели един от множеството прякори, с които е прочут – Едноокия. Както всеки муджахидин, Мухтар избира свое бойно име, с което да бъде назоваван – Халид Абу ал Абас.

Година по-късно, в родината му избухва Алжирската революция (1992-2002 г.), наричана още Черното десетилетие. Ислямистката партия (FIS) упреква светските си съперници в про-френски политики. Оспорваните избори през 1991 година дават неразбираеми резултати, което води до ескалация на насилието. Междувременно, радикални ислямистки групи образуват лично придвижване – Въоръжена Ислямска Група (GIA). Тя е подкрепена от Ал Кайда и точно в нейните редици се вливат стотиците алжирски муджахидини, сражавали се в Афганистан> С ред тях, естествено, е и Мухтар Белмухтар.

GIA се прочуват с кървавите си офанзиви и атентати, и безскрупулното изтребване на цели села в териториите, които се пробват да управляват. Белмухтар се възползва от богатия си военен опит, с цел да се наложи като управителна фигура. Към 1996-97 година към този момент е считан за един от главните командири на GIA. Въпреки това, Белмухтар скоро се разочарова от множеството вътрешни несъгласия в организацията. Самият той избира да търси възмездие против чужденците за протичащото се в Алжир, до момента в който други водачи издигат на напред във времето вътрешното пречистване.

През 1998 година Белмухтар дефинитивно се отделя от GIA и се причислява към локална салафитска организация в Южен Алжир, която в следствие ще прерасне в основа на „ Ал Кайда в Ислямския Магреб “ (AQIM). На база на своя авторитет и „ достижения “, Белмухтар бързо се издига до един от главните водачи, а в следствие на него е поверен контрола върху икономическите интервенции на групировката в Южен Алжир, свързани с незаконен трафик на най-различни артикули през скритите пътища на Сахара. Печалбите му от контрабанда на цигари са толкоз огромни, че стартират да го назовават „ Господин Марлборо “.

Използвайки фамилните си връзки измежду туарегите, Белмухтар уголемява своите интервенции оттатък границите на Алжир. Според отчет на американското държавно управление, Мухтар оглавява мрежа от бойни и мафиотски звена, които се простират на територията на Алжир, Мали, Чанд, Нигер, Мавритания, Тунис и Либия. Престъпно-джихадистката му империя се храни с незаконен трафик на всичко допустимо, включително хора и оръжие. Същевременно, групата прави офанзиви против другите държавни управления и води война против други джихадистки картели, оформили се на фона на политическата рецесия в Сахел от края на XX и началото на XXI век.

Първата поява на Белмухтар на „ огромната сцена “ идва през 2005 година, когато групата му – Катибат ал Мулатамин (Маскираните), нападна база на мавританската войска край град Лемгейти. 15 души са убити, а 17 – ранени. Ударът е нанесен против поделение, което преди този момент прави взаимни учения с американски бойци. Белмухтар се хвали, че сполучливата му акция е измежду аргументите за държавния прелом, довел до рухването на мавританското държавно управление същата година. Едно е несъмнено, джихадо-крателите процъфтяват в положение на политически безпорядък и техните звена вършат всичко допустимо, с цел да го пораждат.

Междувременно, огромната конструкция на алжирския джихад, в която значимо зъбно колело е Белмухтар, се оказва въвлечена в интернационалните връзки и така наречен Война против Терора. През 2003 година, когато Съединени американски щати нахлуват в Ирак, салафитската група за проповед и битка (GSPC) сменя своето управление, упрекнато в несъразмерна „ сдържаност “ (явно бомбените офанзиви против алжирските управляващи и всички форми на престъпност не са били задоволителни – б.а.). Новият лидер – Абделмалик Друкдел, взема решение да се сближи по-тясно с Ал Кайда. През 2004 година магребските джихадисти основават канал за прекачване на бойци и оръжие от Магреба към Ирак, а Друкдел беседва непосредствено с лидера на Ал Кайда в Ирак – Абу Мусаб ас Заркауи. Две години по-късно, през 2006 година, GSPC публично се причислява към Ал Кайда под названието „ Ал Кайда в Ислямския Магреб “.

Каква е ролята на Белмухтар в тази еволюция остава неразбираемо. От една страна, някои откриватели считат, че той е песимистичен към слагането на алжирските бойци под шапката на Ал Кайда. От друга страна верността му към Друкдел е непоклатима. В изявление, което Белмухтар дава през 2006 година той декларира, че е служил като лидер и бранител на няколко пратеничества на Ал Кайда, пътували из Сахел след офанзивите от 11-ти септември, 2001 година Междувременно, той попада в полезрението на американското разузнаване през 2003 година, само че държавното управление на Съединени американски щати отхвърля да позволи военните да се опитат д аго отстраняват или да споделят разследващи данни с държавните управления на Мали и Мавритания. Недоверието на Съединени американски щати към африканските режими (съвсем не безпочвено – б.а.), се оказва плодородно за Белмухтар и други хора от неговите кръгове, които не престават да правят дръзки офанзиви против локални и задгранични цели през цялото първо десетилетие на XXI век.

През 2007 година Белмухтар стои отпред на офанзивата, довела до убийството на петима френски туристи в Мавритания. Година по-късно, той и хората му отвличат  двама канадски дипломати и ги държат против откуп в продължение на 130 дни. През същата 2008 година, алжирски съд издава първата от общо две задочни смъртни присъди, издадени против Белмухтар. През 2011 година, Белмухтар стои зад несполучлив опит за убийството на израелския дипломат в Мавритания.

През 2012 година, Белмухтар и Друкдел влизат в остро несъгласие. От една страна, Друкдел се бои от повишената известност и връзки на Белмухтар. От друга, Мухтар се държи като самосиндикален стопанин на своите елементи и стартира да отхвърля да приема заповеди, в случай че те не идват непосредствено от водача на Ал Кайда – Айман ас Зауахири. През 2014 година Асошиейтед прес афишират че са получили достъп до достоверно писмо от 2012 година, в което излиза наяве че висшия съвет на AQIM е обвинил Белмухтар в корист с власт и некадърност да извърши „ някой важен удар, какъвто наличните му запаси допускат “. В резултат от тези търкания, Белмухтар се отделя от AQIM и афишира основаването на лична джихадистка група, която резервира верността си към централното командване на Ал Кайда.

Същата година в Мали избухва революция. Туарегите в северната част на страната се съюзяват с редица ислямистки и джихадистки фракции и афишират основаването на република Азауад, която обгръща ок. 60% от територията на Мали. Това провокира реакцията на интернационалната общественост.

Франция провежда коалиция от сътрудници, измежду които Съединени американски щати, Англия, Германия и Нидерландия, и стартира интервенция по очистване на джихадистите и сепаратистите. Белмухтар се включва в битката, като дни след френската намеса, силите на Мухтар нападат френска рафинерия в Ин Аменас, където вземат 800 души за заложници. Атаката е последвана от ответна интервенция на алжирските познавач елементи. Над 50 души са убити и ранени, настрана от към 30 терористи. Въпреки това, Белмухтар афишира акцията за сполучлива и декларира че тя е подкрепена от Ал Кайда и е в отговор на нарушаването на суверенитета на Азауад от западняците.

Година по-късно, Белмухтар сплотява към себе си бойци от няколко групировки, отделили се от AQIM и афишира образуването на организацията ал Мурабитун. Извършени са редица терористични акции, включително офанзиви против френска уранова мина в Нигер, бомбени офанзиви в Мали и Нигер. Съединени американски щати усилват премията за главата му – дават 5 000 000$ за информация, обвързвана с местонахождението му. През същата тази 2013 година идва и първото изказване за ликвидирането на Белмухтар от чадийската войска. Оказва се, че хвалбите им са били напразни.

През 2014 година Либия, която не съумява да образува устойчиво държавно управление след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 година, е хвърлена в кървава революция. Белмухтар вижда опция за добиване на авторитет и облаги от обстановката. Неговите милиции Мурабитун влизат в подпомагане с Ансар ас Шария – либийското звено на Ал Кайда, което се оформя след 2011 година

През 2015 година, Белмухтар провежда и управлява офанзивата против хотел Радисън Блу в Боманко, Мали. В резултат 22 души, от които двама от нападателите, са убити, а други седем са ранени. Същата година против него е осъществена ракетна офанзива на американската войска, до момента в който Мухтар договаря с представители на Ансар ас Шария в Либия. Атаката се оказва безуспешна. Месеци по-късно, през 2016 година, хората на Белмухтар правят дръзка офанзива против полицейска централа и хотел в столицата на Буркина Фасо, при които над 30 души са убити. Всички тези дейности явно подвигат залога и Съединени американски щати и Франция приготвят взаимна интервенция за ликвидирането му, която е осъществена през ноември, 2016 година

Официалната версия е, че ударът е сполучлив и Белмухтар е мъртъв. Въпреки това, последвалите събития внасят съществени мотиви за подозрение. През май, 2017 година, съветът (шура) на Ал Мурабитун афишира че отстранява Белмухтар от водачеството на групата и го заменя с Абделрахман ал Санхаджи. През октомври същата година, алжирски съд издава втора задочна смъртна присъда по обвинявания в терористични действия. Няколко месеца по-късно излизат разнообразни изявления, първо в саудитската преса, а по-късно и в уеб страницата Middle Eastern Eye, които настояват че Белмухтар към момента е жив някъде из пясъците на Сахара.

Само Слънцето, звездите и дюните знаят през днешния ден каква е същинската орис на Белмухтар. Човек, на който Алжир, Съединени американски щати и „ Ислямска страна са издали смъртни присъди “, Мухтар Белмухтар остава един от най-енигматичните водачи на обвързаните с Ал Кайда джихадисти в Сахел.  На съвестта му (ако има такава – б.а.) тежи гибелта на десетки почтени, както и милионите кървави долари, изкарани на гърба на трафиканти, модерни плебеи и жертвите на дрогата и отровите, популяризирани от джихадо-картелите в Африка и Близкия Изток. Не може да има подозрение, че Белмухтар оправдава всичките си работи със Запада.

В своите изявленията той остава правилен на концепциите на Бин Ладен, че никоя жертва не е прекомерно огромна или безрезултатна в битката с потисниците на мюсюлманите. На хора като Белмухтар не може и не трябва да бъде прощавано, само че техните претекстове и позиции би трябвало да бъдат разбирани и осмисляни.

Единственият метод за предварителна защита на джихада, изключително в едно общество, понесло доста и страшни ограничения и премеждия, е като бъде разбрана вероятността и позицията на тези обезверени борци, които в своята изкривена визия за правдивост са подготвени да оправдаят безсмислената гибел на хиляди. Техните доводи би трябвало да бъдат разбрани, оценени и оборени, а проблемите, които ги пораждат, да се изкоренят и пресекат в зародиш. Образование, приемливост, съгласие и човечност остават най-сигурните оръжия против тероризма в дълготраен проект.