Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Колцина са личностите в историята, който участват в киното и малкия екран в над 80 разнообразни екранизации? За какъв брой хора може да се каже, че са по-почитани и известни от Чарлз Дарвин, Исак Нютон или Уилям Шекспир? Какви ли достижения би трябвало да има човек, с цел да бъде охарактеризиран като „ най-великият министър-председател “ в страната, измислила позицията „ министър-председател “? Същият този човек е окачествяван като недодялан, нахален и даже вдетинен в държанието си. Наричат го и талант, тиранин, воин и алкохолик. Той е човек, побрал в себе си цяла една ера, персонификация на едно блестящо и пагубно за човечеството потомство. Мразен и обичан по целия свят, той е човек, чието име не може да ви остави безразлични. Той е Уинстън Чърчил.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е роден на 30 ноември, 1874 година в фамилното имение на рода Чърчил – дворецът Белним, графство Оксфорд. Имението е строено в продължение на 17 години сред 1705 и 1722 година по заповед на Джон Чърчил – първият херцог на Марлборо и пра-пра-пра…дядо на Уинстън. Името на двореца е определено неслучайно – през 1704 година, Чърчил печели една от най-знаменитите си победи – борбата при Бленхайм (но на британски се произнася като Белним – б.а.) и в памет на успеха, импозантният благородник взема решение да си издигне фамилно седалище, с което да обвърже добитата купа на херцог. След него, още седем генерации Чърчили ще се раждат, живеят и умират, преди на бял свят да се появи Уинстън.

Уинстин е в дясно.

Бащата на Уинстън – сър Рандолф Чърчил е трето дете на седмият херцог на Марлборо – Джон Спенсър-Чърчил. Без право на заместничество на родовата купа, Рандъл се отдава напълно на политическата си кариера като бележит член на английската Консервативна партия (торите). В присъщ за XIX век фасон, Рандъл се дами за Джени Джером – богата наследница на американски предприемач и бизнесмен – Леонард Джером – финансист, борсов търгаш и състезател, персонален другар на Корнелиус Вандербилт.

Детството на Уинстън е всичко друго, само че не и щастливо. Баща му и майка му са отчуждени един от различен,  а децата им получават малко внимание от родителите си, оставени напълно на грижата на тяхната вярна бавачка Елизабет Еверест, което се оказва най-близкия до Уинстън човек в младежките му години. Липсата на внимание личи в учебно заведение. Уинстън е избухлив и неумирим възпитаник, чието държание рядко се вписва в стандартите на елитните учебни заведения, в които го записват с оглед фамилния му генезис. След като сменя няколко пансиона и елитни образователни заведения, най-накрая, след три опита, Уинстън е признат във военната академия Сандхърст, която приключва през февруари 1895 година, месец след гибелта на татко му.

Едва назначен в 4-ти на Нейно величество хусарски полк, Чърчил търси метод да се добере до военна зона и да изпита уменията си на процедура. Британия не води спорове, само че употребявайки въздействието на майка си, Уинстън се урежда да замине като наблюдаващ за Куба, където локалното бунтовническо придвижване води война за самостоятелност против Испания (1895-1898 г.). Чърчил се включва в няколко интервенции на испанската войска, което бележи и бойното му кръщене. Същевременно, написа дописки до английския вестник Дейли График, с което стартира и неговата публицистична кариера. През 1896 година, Уинстън отпътува за Съединени американски щати, където прекарва известно време в Ню Йорк, преди да се завърне в Британия. Едва що стъпил на родна почва, полкът му е изпратен в Индия, където прекарва 19 месеца, обикаляйки всички по-големи градове на Субконтинента.

По време на късите си завръщани от Индия, Чърчил обогатява персоналната си библиотека с писания на редица антични мислители и просвещенски дейци, измежду които Платон и Едуард Гибън. Уинстън взема ефективно присъединяване в реформеното придвижване на Консервативната партия, останало в историята като „ народна власт на торите “. Макар и да е конкурент на концепцията за право на глас на дамите, Чърчил се застъпва за по-умерена политика към образованието и занемаряване на някои от по-крайните консервативни практики в политиката.

През 1898 година, Чърчил употребява връзките си, с цел да бъде причислен към войските на военачалник Кичънър, изпратен от Индия към Судан с цел да потуши протеста на локалните махдисти (радикална ислямска фракция, бореща се против засилващото се европейско въздействие – ба..). Уинстън се бори в борбата при Омдурман (8 септември, 1898 г.), а спомените му от акцията се появяват първо като публикации на страниците на вестник „ Морнинг Поуст “, а по-късно и в обособена книга „ Речната акция “.  Едва навършил 24, Чърчил към този момент има зад тила си 3 оповестени книги и десетки публикации за разнообразни печатни издания. На база на писателските си постижения и военния си опит, след акцията в Судан Уинстън взема решение да се уволни от армията и да се отдаде на политическа и публицистична кариера.

Сякаш неразривно обвързван с войната даже оттатък военната кариера, Чърчил пътува до Южна Африка през 1899 година, където се подвизава като сътрудник на „ Морнинг Поуст “. Избухването на Втората англо-бурска война му дава опция за следващ път да се появи на страниците на английския щемпел с гръмки и известни текстове. Репортажите му го водят към фронтовата линия. По време на набег на бурите против влаковата комбинация, в която Уинстън пътува, британецът е хванат и отведен във военнопленнически лагер в Претория. След къс престой, Чърчил съумява да избяга и криейки се из изоставени мини и бягайки прикрит измежду карго вагони на влакови композиции, съумява да доближи Португалска Източна Африка (дн. Мозамбик).

Вместо да се завърне в Англия, Чърчил се записва още веднъж в английската войска, служейки в локалната лека конница в Южна Африка с чин лейтенант. На тази си позиция взе участие в деблокирането на град Лейдисмит и завладяването на Претория. И в двете сражения е измежду първите бойци, щурмували вражеските позиции.

В Претория, където се бори един до друг с братовчед си Джон Чърчил, девети херцог на Марлборо, двамата Чърчил пленяват общо 52 души от въоръжената защита на военнопленническия лагер, в който Уинстън лежи месеци по-рано. След като се завръща от фронта и се уволнява наново от армията, Уинстън издава бележките си от Южна Африка в книга, оповестена от „ Морнинг Пуст “ като особено издание. Приключенията му в Африка му печелят задоволително известност, тъй че на извършените през 1900 година избори да бъде определен за депутата в Камарата на общините към момента ненавършил 26 години.

Следващите три години в Парламента се оказват бурни и изпълнени напрегнато. Чърчил не пести рецензиите за своята Консервативна партия и постоянно атакува държавното управление за ограничения, целящи да лимитират свободната търговия, притока на мигранти и финансирането на флота. Напрежението ескалира през 1904 година, когато управлението на Консервативната пария декларира, че няма да поддържа Чърчил за претендент на идващите избори.

Верен на своята неотстъпчивост, Уинстън сменя политическите си цветове и се явява на изборите през 1904 година като претендент на Либералите. На процедура, сред 1904 и 1924 година, Уинстън Чърчил остава член на Либералната партия и взе участие в поредност от държавни управления, които поддържат политики, противоречащи на обичайните хрумвания на торите. Самият Уинстън е възприеман като бунтовник и радикал измежду консерваторите, изключително с оглед блестящата кариера на татко му в партията на торите.

През идващите 10 години до експлоадирането на Първата Световна война, Чърчил заема редица влиятелни постове в английското държавно управление. Междувременно, през 1904 година се среща с бъдещата си брачна половинка Клементийн Хоузиър, с която се венчаят през 1908 година Бракът им ще продължи 56 години до гибелта на Чърчил и ще донесе на фамилията 5 деца – четири дъщери – Даяна (р. 1909 г.), Рандолф (р. 1911 г.), Сара (р. 1914 г.), Мергидолд ( р. 1918 г.) и Мери (р. 1922 г.). Докато се грижи за възходящото си семейство, Уинстън поема контрола първо върху министерство на Търговията, а по-късно през 1910 година става министър на вътрешните работи на Англия.

През 1911 година идва още по-висока чест – министър председателят Аскуит назначава Чърчил за Първи лорд на Адмиралтейството – де факто министър на флота на Британската империя – най-могъщата военноморска мощ в тогавашния свят. Начело на флота, Чърчил разпростира стратегия за превъоръжаване, възстановяване на заплатите на моряците и асимилиране на нови машини – най-много самолети за флота и подводници. Като част от Военния съвет на премиера, през 1914-1915 година, Чърчил е измежду поддръжниците на концепцията за основаване на танковете – план, за който влага средства и от Адмиралтейството.

През 1915 година Чърчил бележи евентуално своя максимален боен и политически неуспех. Надявайки се на дръзка победа против Османската империя, Уинстън се оказва проектант на пагубната интервенция на Англия в Галиполи. В рамките на няколко месеца хиляди животи са пожертвани в безрезултатен опит за завладяване на Дарданелите. Провалът е гибелен за персоналната му известност. Решен да измие срама, Уинстън напуща държавното управление и се записва доброволец за фронта.

Ходът се оказва сполучлив и след няколко месеца в траншеите на Белгия, където за малко не е погубен от немски снаряд, Уинстън се завръща във Англия. Начело на страната към този момент е водача на Леибъристите – Дейвид Лойд Джордж. Той назначава Чърчил за министър на продоволствията. На този си пост Уинстън надзирава производството на боеприпаси за армията и на няколко пъти съумява да се оправи с излезли на стачка служащи.

След края на Голямата война, Чърчил е назначен за министър на войната и военновъздушните сили – пост, който заема сред 1919 и 1921 година Тук административният му опит се сблъсква с компликациите към демобилизирането на английската войска след Световната война. Чърчил е застъпва за по-умерена политика във връзка с Германия и не пести рецензиите и опасенията си във връзка с Ленин и болшевишката гражданска война в Русия. Същевременно, министърът е не по този начин търпелив към ирландците, които се подвигат на протест през 1921 година, нито към разбунтувалите се в Ирак кюрди, против които е подготвен да подреди използването на иприт.

Между 1921 и 1922 година, Чърчил е преназначен на нов пост – министър на колониите. На тази позиция дава отговор за налагането на хашемитската династия в Ирак и Йордания (1921 г.) и подписването на финален мир с ирландците от Шин Фейн. През 1922 година инфектиране на апендикса го вкарва в болница тъкмо когато държавното управление на Лойд Джордж пада от власт. Чърчил, към момента възстановяващ се от интервенцията, не съумява да завоюва място в Народното събрание на извършените парламентарни избори. В записките си ще напише, че това е месецът, в който остава без министерски пост, без място в Народното събрание, без работа и без апендикс.

През 1929 година, Чърчил се завръща в редиците на Консервативната партия и печели място в Парламента на няколко поредни избори. Въпреки това, сътрудниците му не го позволяват още веднъж до министерски позиции. Уинстън се усамотява в провинциалното си имение и стартира работа върху четири томната история на неговия предтеча – Джон Чърчил, първия херцог на Марлборо. Междувременно все по-сериозни стават опасенията му за протичащото се в Германия.

През 1932 година, до момента в който пътува по стъпките на Марлборо в Белгия и Германия, Чърчил отсяда в Мюнхен. Активисти на нацистката партия се пробват да уредят среща на Хитлер с Чърчил в града, само че Хитлер отхвърля с думите „ Че защо пък ще си приказвам с него? “ Фюрерът преглежда Уинстън като бита политическа карта, което, както времето ще покажем е груба неточност.

След 1933 година, Чърчил не пести своята остра рецензия към налагането на нацистката власт в Германия и заплахата от нейното бъдещо развиване както за Англия, по този начин и за Европа. Уинстън е твърдо уверен, че нито във връзка с Хитлер, нито във връзка с Мусолини би трябвало да се позволява каквато и да е политика на угаждане на техните политически искания.

Успоредно с европейските процеси, Чърчил взема дейна позиция по въпроса за смяна статуса на Индия. Той, както и множеството тори, се бои, че прекомерно необятна автономност, сходна на дадената на ирландците в подтекста на Голямата война, ще докара до разединение на диаманта в английската корона. Призивите му остават без внимание както от страна на държавното управление на Болдуин, по този начин и от наследилия го на премиерския пост Невил Чембърлейн. Когато Чембърлейн подписва спогодбата с Хитлер и Мусолини в Мюнхен, Чърчил застава пред камерите, с цел да назова контракта „ цялостно и абсолютно проваляне “.

С експлоадирането на Втората международна война при започване на септември, 1939 година, известността на Чърчил измежду британците още веднъж нараства трагично. Чембърлейн го привиква в новосформираното военно държавно управление, давайки му още веднъж позицията на Първи лорд на Адмиралтейството.

Вялите опити на Британия да противостои на Германия в интервала септември 1939 – април 1940 година, остават в историята с названието „ Фалшивата война “ и в последна сметка приключват с колапса на държавното управление на Чембърлейн на 9 май, 1940 година Кризата съответствува с нашествието на Германия в страните от Бенелюкс и последвалата атака през Ардените против Франция.  Именно в тази тежка обстановка, Парламента поверява на Чърчил задачата да поведе Англия.

Уинстън дава обещание на британците, че с кръв, пот и твърдоглавие, нацията ще оцелее, сражавайки се по суша, въздух и море, без да се пестят сили запаси, до реализиране на дефинитивна и безусловна победа. Първите седмици отпред на кралството като че ли слагат под подозрение всичките му обещания. Франция колабира под немския напън, а милион английски бойци са застрашени да попаднат в плен на нацистите.

Евакуацията на Дюнкерк се явява първото от военните чудеса, които оказват помощ на Англия да се задържи на повърхността в спешното лято на 1940 година Следва Битката за Британия, в която със своите речи и неотстъпчив дух, Чърчил съумява да задържи единна нацията, подложена на най-голямото военно и политическо тестване в дотогавашната й история. Междувременно, неуморният английски булдог се бори за реализиране на дипломатически триумфи зад граница. Най-голямата му победа е сключването на спогодбата „ ленд-лийз “ със Съединени американски щати, формализирана с финален контракт от март, 1941 година, само че действително задействана още през септември, 1940 година с размяната на английски бази против американски бойни кораби.

Трудно би било тук да се преразкаже цялостната динамикаа на Втората международна война. Достатъчно е да отбележим, че Чърчил не познава ден покой през целия спор. Неговият дневен режим на пури, уискита и срещи на разнообразни щабове и комитети, от дълго време е добил именит статус по целия свят. Успехът против Германия в Северна Африка, включването на Съюз на съветските социалистически републики на страната на Съюзниците през юни 1941 година, както и присъединението на Съединени американски щати към обединението през декември на същата година, води до постепен поврат на военните дейности.

Британия и по-специално Чърчил, се нагърбва с нелеката задача да е медиатор сред Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин – две прекомерно спорни, само че мощни и амбициозни фигури, чието съгласие е единствения късмет на Европа да спре нацистите. Играта на нерви, дипломация и упоритости сред Тримата Велики е именита и заслужава да бъде екранизирана в обособена, многочасова лента. Чърчил остава неотстъпчив бранител на английските ползи и безконечен песимист във връзка с комунизма. В последна сметка се оказва, че не Чърчил, а Рузвелт би трябвало да играе ролята на мост сред твърдоглавия Уинстън и непреклонния Йосиф.

До края на войната, Уинстън Чърчил управлява освен дипломатическите задачи на Англия, само че и в ролята си на боен министър, остава отпред на всички интервенции както на сухопътни войски, по този начин и на флота и на Военновъздушни сили. Количеството сила, старания и блян към успеха които показва, справедливо му печелят славата на един от най-великите политици в човешката история. Въпреки неимоверните триумфи, десетилетие без избори във Англия, води до трагичен поврат на извършения през 1945 година избор. Чърчил губи позициите си и отстъпва премиерския пост на Клемънт Атли, минавайки в съпротива като водач на Консервативната партия.

В съпротива, Чърчил пропагандира две хрумвания – потребността от основаване на съюз на европейските страни, който да ги сплоти и да подсигурява мира посред им. На второ място, само че не и по значимост, идва неговата идея за Желязната завеса, дефинирана през 1947 година по време на лекция, която изнася пред студенти в колежа Уестмистър във Фултън, щата Мисури. Тези две взаимно допълващи се хрумвания, ще се трансфорат в гръбнака на английската политика през идващите десетилетия, в последна сметка поставяйки Лондон дружно със Съединени американски щати, Франция и Германия като основоположници на актуалния евро-атлантически ред.

През 1951 година, Чърчил съумява още веднъж да завоюва изборите и да поеме поста на министър-председател. Напредналата му възраст и влошаващото се здраве, не му разрешават да играе тази дейна роля, която е имал десетилетие по-рано. Нещо повече, министър председателят е жертван да гледа постепенния разпад на Британската империя, за която се е борил през живота си. Източена от Втората международна война, Англия към този момент няма нито силите, нито ресурсите да поддържа своята световна империя. Тази нейна уязвимост е употребена както от Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и от Съединени американски щати, които дефинитивно изместват европейските сили и постановат Двуполюсния модел в световен мащаб.

Чърчил се отдръпва от премиерския пост през 1955 година тъкмо в навечерието на Суецката рецесия. Въпреки това, той резервира поста си народен представител в камарата на общините и е преизбиран до окончателното си пенсиониране през 1964 година По този метод, с късото изключение сред 1922-1924 година, Чърчил е член на Парламента на Англия за целия интервал от 1900 до 1964 година

След като прекарва няколко разнообразни болести през 1964 година, Чърчил получава поредност от инфаркти. Последния, на 12 януари, 1965 година се оказва съдбовен. Смъртта на Чърчил е последвана от заравяне с държавни почести, за които страната стартира да се готви още от 1958 година като интервенция с кодово име „ Дано не “. Паметта му е почетена от всички тогавашни международни водачи, а на Таймс скуеър е издигната негова скулптура, открита публично от вдовицата му Клементийн през 1973 година

Уинстън Чърчил остава в историята не просто като популярен политик, а като поп-икона. Неговият облик, жестове, думи, облекло и присъща физиономия, са се трансформирали в знаци на международната просвета. Победният знак, който прави пред камери в тежките моменти на 1940 година и до през днешния ден се употребява от политици по цялата планета, като част от техния пи ар. Пурата и чашата уиски, които му носят печалната популярност на човек на порока, са се трансформирали също по този начин в фешън аксесоар, с който се радеят не един или двама съумели водачи. Каквото и да кажем за Уинстън Чърчил, едно е несъмнено – неговият живот и дело не могат да оставят нито един човек на света апатичен към неговата памет.