Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Великите авантюристи: Йосиф Сталин – комунистът от стомана

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

„ Не човек, а желязо! – просъска агентът-фашист
Тихо мъртвият сподели: – Не, комунист… “

Този стих от Веселин Андреев от дълго време се е трансформирал в пародийна строфа на пост-социалистическия натурализъм в българската просвета. Имало е време обаче, преди към този момент един век, когато из редиците на съветските комунисти почнал да израства един, който в действителност бил „ от стомана “, сравнен с останалите. Той не бил по-образован, по-космополитен или по-даровит оратор от тях. Не бил известен измежду революционните маси.

Нямал нито визията на генералите Будьони и Тухачевски, нито харизмата на Троцки или наличието на Ленин. Това, което го отличава от останалите е, че е съдбоносен, безсъвестен, невъзмутим и несклоняем. Историята с право го подрежда измежду своите най-големи чудовища – на паметта му (защото за съвестта и дума не може да става) тежат десетки милиони животи, на първо място на личните му сънародници. И все пак, когато се тегли чертата на времето, той остава в оценките на историци и политолози и като негативния, пъклен тиранин и като индивидът, който издига Съюз на съветските социалистически републики от утопична квази-държава до втората Суперсила на планетата Земя.

От едната страна на везната са безбройните жертви, лишенията и страданията, които политиката му предизвиква. От противоположната страна са големите скокове в индустриалното развиване на страната, намираща се под контрола му, както и способността му да застане на равни нога с другите великани на своето време – Чърчил, Рузвелт и Хитлер.

Да се написа за Сталин е мъчно, изключително в стеснен формат. Твърде елементарно е да го пренебрегнем като незапознат и несъвършен селски шмекер, който има шанса да ръководи страна, която е прекомерно огромна, с цел да бъде разгромена. Дори да презирате комунизма във всичките му проявления – уязвимост, присъща на този създател, би било прекомерно на ниска цена, незадълбочено и обикновено просто да опишем Сталин и Съюз на съветските социалистически републики подобен, какъвто той го основава. Висарионович ръководи най-голямата сухопътна страна в света в продължение на тридесет и една години. Имайки поради за кои тъкмо тридесет и една години (1922-1953 г.) става дума, няма по какъв начин да приказваме за този човек като за историческа случайност – справедливостта го изисква.

Историята на Сталин е разказана на дълго и необятно от някои от най-знаменитите модерни историци – Алън Бълок, Робърт Сървис, Тимъти Снайдър, Стивън Коткин и мнозина други, посветили се на интервала към Световните войни. Психолози и политолози са се надпреварвали да изградят профила му на човек, общественик, политик и бунтовник. Днес съветския държавен шовинизъм се пробва да реставрира култа към личността му в търсене на модел за подражателство при разправата както с вътрешните врагове, по този начин и с външните. Поп икона, историческа фигура, злобен дявол от митовете и легендите – Сталин е човек с доста лица. В идващите редове, ще се опитаме да погледнем на него трезво, кратко и изчерпателно.

Йосиф Висарионович Джугашвили е роден в град Гори, на 6-ти декември (стар стил), 1878 година в фамилията на Висарион Джугашвили и Екатерина Геладзе. Баща му – обущар по специалност, напуща фамилията шест години след раждането на Йосиф, само че не и преди да се пропие – недостатък, породен както от банкрута на обущарския му дюкян, по този начин и от гибелта на двете му по-големи деца – Михаил и Георги. Шестгодишният Йосиф е оставен напълно на грижите на своята майка. Този процес евентуално е за положително, имайки поради навика на Висарион да пребива жена си и сина си. В последна сметка Екатерина поема цялостно настойничество над детето и съумява да запише сина си в духовно учебно заведение. Йосиф, който от дребен се бори да оказва помощ на майка си, съумява да завоюва стипендия.

Тук би трябвало да се отбележат две значими неща. Първо, тежката фамилна среда и недоимъка, трансформират Йосиф още от дребен в затворена, интровертна персона. Същевременно у него се построяват умения за оцеляване – адаптивност, прозорливост, изострено внимание към дейностите на близките, бдителност. В подтекста на тези изграждащи личността характерности, Джугашвили безспорно развива податливост към опазване на сериозна отдалеченост от своите близки. Той се изолира първо от татко си, по-късно и от майка си, а в следствие ще успее да впрегне тази отдалеченост и в връзките си със своите деца.

До какъв брой връзките на Сталин със фамилията му са плод на нежеланието му да позволява хора в своя вътрешен свят и до какъв брой са опит на бъдещия водач да отбрани околните си от публичното внимание, са въпроси, които би трябвало да бъдат изследвани деликатно и точно. Факт е, че Сталин се вижда с майка си единствено два пъти през 20-те години, а връзката им тече единствено в писмен тип – непокътнати са 18 негови и едно нейно писма.

Вторият значим миг е образованието и общественият път към него. Семейството на Сталин произлиза от небогати грузински крепостни селяни. Еманципацията на крепостните през 1861 година дава опция на бащата на Сталин – Висарион, да напусне родното си място и да замине за Тбилиси, където да стане служащ в обущарска фабрика. Фалитът на фамилния бизнес, връща семейство Джугашвили на дъното на обществената подчиненост. Дори Висарион да поназнайва съветски, брачната половинка му Екатерина (наричана Кеке) до края на живота си знае само грузински. Перспективите пред такова семейство са оскъдни. Църквата предлага на Сталин единствения път към някакъв по-добре обезпечен веществен живот. Духовната подчиненост е и единствения метод елементарен човек в Русия да се издигне в някакъв ранг – военната и административната кариери са непокътнати за дворяните даже и след премахването на крепостничеството.

Ученическите години на Сталин са белязани от отлични оценки, чести сбивания с връстници, както и деянията на артистичните му заложби – Йосиф написа редица стихове, които се разгласяват в локални вестници и журнали под псевдонима Сосоло (от галеното Сосо, с която го назовават като дете). Освен дарбата да написа, Сталин пее в църковния хор и понякога рисува. Талантите му не остават незабелязани и му печелят стипендия за Духовната семинария в Тбилиси.

Успоредно със стипендията, Сталин получава финансова поддръжка от страна на Яков Енгаташвили – състоятелен духовник от Гори, който поддържа Екатерина Геладзе в живота й на самотна майка, а преди този момент персонално венчава Кеке за Висарион Джугашвили. Според някои проучвания, Сталин взема един от първите си псевдоними – Коба, от прякора на отец Яков (Коба е галено наименование на Яков в грузинския – б.а.) В следствие, Йосиф ще кръсти своя първороден наследник Яков в чест на своя нравствен настойник.

Обучението в семинарията бързо дотяга на Йосиф Висарионович. Той израства прекомерно безсънен и избухлив, несклоняем със обществения ред, в който живее. Блъснат от файтон като дете (от което му остава не изцяло възобновена травма на лявата ръка – б.а.), борещ се с редица болести, които го изправят на ръба на живота, Сталин, както цяло потомство сиромаси в Русия ненавижда и презира имперския режим. Няма по какъв начин да разберем възприятията на тези хора без да познаваме тежкия, безрадостен и необработен живот, който са принудени да водят. Заплатите им са оскъдни, изискванията на живот – ужасяващи по днешния стандарт.

За тях Богът е високо, а царят – надалеч. Йосиф се афишира за безбожник на средата на образованието си и отхвърля да отдава почести на висшестоящите духовници. Чете непрекъснато и все неразрешена литература – Чернишевски, Маркс, Казбеги. Често участва на сбирки на служащите в Тбилиси. Те, несъмнено, са публично неразрешени, а за основаване на съответни профсъюзи в Русия и дума не може да става. Обхванат от революционния жар, Сталин напуща семинарията през 1899 година По същото време царският режим гневно репресира както социалистите, по този начин и анархистите от „ Народна воля “ – да си бунтовник е рисково, само че пасва идеално на човек като Сталин – малък провинциалист, търсещ своето огромно място в „ храбрия нов свят “.

През идващите пет години, Сталин е във вихъра на грузинската революционна активност. Постоянно се забърква в незаконни работен събирания. Пише брошури, провежда стачки, взе участие в митинги. Тайната полиция го търси къде ли не – съумява да им се изплъзва две години. След ареста си изкарва към година в заточение в Сибир, само че съумява да избяга и от там и се завръща в Тбилиси, където стартира да списва марксистки вестник. Заради всичките си заслуги, още през 1901 година е определен за един от основните дейци на Руската социал-демократична работническа партия (РСДРП). Докато е в заточение, партията се разпада на две крила – Болшевики, отпред с Ленин и Меншевики, ръководени от Мартов. Сталин избира да застане на страната на Болшевиките по най-прозаичната причина – множеството грузинци-меншевики са негови политически съперници.

През 1905 година, незабавно след позорното проваляне във войната с Япония, Русия е пометена от революционна вълна. В столицата армията се оправя с тълпите с цената на стотици избити цивилни, само че не по този начин стоят нещата в провинциите. В Грузия се образуват голям брой партизански отряди. Тъй като Коба е лидер на болшевиките, той, разумно, става отпред на огромен партизански отряд, който работи в региона на Тбилиси. Освен че се съревновава с отрядите на меншевиките, Сталин се бори против царската войска, както и самоорганизиралите се отряди от така наречен Черни стотни – монархистки паравоенни групи, които работят в поддръжка на държавното управление. През идващите месеци, Сталин сполучливо управлява битката против огромен брой локални съперници.

Славата му на лидер му печели избора за един от представителите на грузинските болшевики на оповестения конгрес на партията в Темпере, Финландия. Именно там, през ноември 1905 година, Йосиф се среща с Ленин. Срещата сред двамата е особена. Макар Коба да е впечатлен от болшевишкия водач, Сталин никога не е сляпо зависещ на Ленин и неговите хрумвания. Напротив, още в тези ранни дни на дружбата им, грузинецът не крие своите рецензии към някои от концепциите на Владимир Илич. Това, което ги сплотява, е концепцията им за водене на нападателна битка с царските управляващи, съчетана с кражби и други незаконни акции, чиято цел е да се обезпечат нужните средства за революционното дело.

Изборът във високите ешелони на партията не понижава стремежа на Сталин към акции и активност на терен. През идващите години, до експлоадиране на Първата международна война, Йосиф е задържан най-малко 3 пъти, изпращан в заточение, от което той бяга и трите пъти с цел да се завърне в Петербург и да продължи с революционната си активност. Междувременно съумява да се ожени за Катерина Сванидзе, от която през март, 1907 година му се ражда първото му дете – Якоб. Като Сванидзе умира няколко месеца по-късно след тежко боледуване. Сталин преценя, че революционното дело не може да се съчетае с бащинството и оставя сина си за развъждане при фамилията на починалата си брачна половинка.

През 1912 година, Сталин е назначен за основен редактор на главния официоз на болшевиките – „ Правда “. Тази позиция му дава достъп до пропагандната машина на партията и го трансформира в ухажван сътрудник измежду водачите на придвижването, които се борят за по-удобни позиции, предвид на „ неизбежната бъдеща гражданска война “. Именно в качеството си на редактор и публицист за Правда, Сталин написва и първата си известна публикация, в която се подписва като „ К. Сталин “ – „ Марксизмът и националният въпрос “. В реалност точно верността му и обстоятелството че е от малцинствата, предизвикат Ленин да държи Сталин покрай себе си, надявайки се да го употребява като коз в провеждането на етническата агитация.

По време на Първата международна война, Сталин се намира в следващото си заточение, този път измежду тунгусите, наоколо до Полярния кръг. Тук, 36-годишният мъж завързва любовна спекулация с локално 14-годишно момиче, което му ражда две деца. През 1916 година Сталин е мобилизиран за армията, само че поради повредената му лява ръка е разгласен неспособен за работа и върнат в заточение. Изолацията завършва през февруари, 1917 година, когато Русия е обхваната от Февруарската гражданска война, пандизите са отворени, а болшевиките се стичат към столицата Петроград (Петербург), с цел да се провеждат и да поемат властта в разбунената страна. Сталин, който още веднъж поема кормилото на „ Правда “, изиграва основна роля в организирането на партията за Октомврийската гражданска война. Винаги правилен на усета си да е на вярното място в верния миг, единствено за няколко месеца дейна активност, Йосиф наваксва за годините, които пропуща до момента в който е в заточение.

В бурните месеци на 1917 година, болшевиките се оказват отпред с неофициален триумвират – Ленин като натурален водач, подкрепян от харизматичния Лев Троцки и тайнствения и неизвестен измежду масите Сталин. Докато Ленин държи своите гръмки речи и чертае фантастичните си проекти за бъдещето, Сталин остава реалист и прагматик. Той превъзхожда Троцки във връзка с по-трезвия и по-малко идеологически съкрушен взор върху света.

За разлика от множеството си приятели, Сталин не има вяра че Европа е узряла за социалистическа гражданска война, нито счита, че болшевишката концепция ще се популяризира елементарно оттатък рамките на Русия. От друга страна, той се трансформира в най-гласовит покровител за сформирането и разрастването на ЧК. Сталин има вяра, че новата комунистическа власт може и би трябвало да употребява сполучливите силови структури, основани като модел от царското държавно управление, с цел да въдвори ред и успокоение посред хаоса.

През 1918 година, с експлоадирането на Гражданската война, Сталин е изпратен в Царицин (Волгоград), с цел да подсигури доставките за жито и зеленчуци от Южна Русия за столицата и Москва. Тук за първи път проличават две от бъдещите запазени марки на Коба – безогледното жертване на наличните войски и използването на гнет, който фрапира останалите водачи измежду болшевиките, включително и Ленин. Цели села са запалени за наставление, а локалните отряди на РККА са жертвани в дръзки, само че лишени от стратегически смисъл интервенции против белогвардейците.

Сталин бърза да се отърве от всички локални функционери, които по някакъв метод могат да оспорят престижа му на база по-богат опит и умения. Бруталността му се съчетава обаче с увереност, непоклатима убеденост в персоналната справедливост и фанатично гонене на триумфа с цената на всевъзможни жертви. На 8-ми конгрес на комунистическата партия, Ленин обществено порицава Сталин за безогледното жертване на бойци от Червената войска в сраженията към Волга. Въпреки това бруталните тактики на Сталин дават резултат, въпреки и на кошмарна цена. За заслугите си, Коба е награден с медал „ Червено знаме “.

След тези относителни триумфи идва и неуспеха. През 1920 година, Сталин е подложен анчело на акцията в Украйна, където Червената войска се бори против новосформираната армия на Полша за доминация над земите по поречието на р. Днепър. Сталин поначало счита, че акцията ще се провали поради незадоволително средства, деморализираната и изтощена армия и мощния полски шовинизъм.

Троцки и Ленин оборват доводите му и го изпращат да управлява военните дейности. Коба подхожда в своя характерен жанр, само че този път неналичието му на действителна военна подготвеност му коства цялата война. Полша нанася унизително проваляне на Червената войска, а Сталин е трансфорат в жертвен агнец от Троцки и Ленин, които стоварват цялата виновност за неуспеха върху Йосиф, пропускайки тактично своето присъединяване в планирането на войната. Унизен и злобен, най-много против Троцки, Сталин подава оставка от всички военни длъжности, които заема.

Въпреки понесените удари, Коба не е човек, който се отхвърля елементарно. През 1922 година той съумява да консолидира позициите си и е номиниран от Ленин за Генерален секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. С тази си позиция, той на процедура се трансформира в главен кандидат за наследството на Ленин. Междувременно, Улянов се утежнява от ден на ден в резултат на напредналия етап на сифилис от който страда.

В тази обстановка, Сталин деликатно мести своите кадрови фигури в другите клонове на комунистическата партия, подсигурявайки си наличието на правилни хора на първо място в администрацията и привличайки на своя страна основни фрагменти в Червената войска. Малко преди гибелта си, Ленин показва пред Троцки и други видни дейци паниката си от несъразмерната жадност за власт на Сталин и прекомерно деспотичния му „ азиатски “ фасон на деяние. Предупрежденията идват прекомерно късно.

През януари, 1924 година, незабавно след гибелта на Ленин, Сталин стартира да поема цялостен надзор над страната. През идващите три години, той съумява с ловкост, системност и безсъвестност, да се отърве от главните си политически съперници – Григорий Зиновиев, Лев Каменев, Лев Троцки и Михаил Бухарин. Един по един, те губят позициите си в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Сталин употребява тактиката „ разделяй и владей “, съюзявайки се с някои от тях против другите. Веднага щом излезе победител, Коба се разправя и с досегашните си съдружници. Към 1927 година, властта на Сталин над Съюз на съветските социалистически републики е неоспорима. Веднъж излязъл отпред, той стартира да претворява страната по собствен облик и сходство.

Без да се навлиза в непотребни елементи, политиката на Сталин в интервала 1927-1939 година може да се характеризира с няколко съществени детайла. На първо място, той непрекъснато държи в напрежение кадровия състав на Комунистическа партия на Съветския съюз. Сталин предизвиква непрекъснатите битки и доноси сред локалните фракции, като в същото време залага на ЧК като инструмент за всяване на суматоха и гнет както измежду партийните членове, по този начин и измежду популацията като цяло. Този вътрешнопартиен безпорядък не остава опция за образуване на съответна съпротива. Между 1934 и 1938 година, Сталин последователно екзекутира и последните от така наречен „ остарели болшевики “, подменяйки напълно управлението на партията с хора, фанатично и обезверено предани на своя водач. Системата от патрони и клиентела, сходна с римската, трансформира Комунистическа партия на Съветския съюз в една шуробаджанашка конструкция, която се стреми да господства всички аспекти от живота на Съветския съюз и да не допусне образуването на никакви властови центрове, които да се намират отвън партията.

В икономическата си политика, Сталин подчинява Съюз на съветските социалистически републики на потребностите на международната стопанска система, залагайки на безогледна индустриализация и превръщането на Съюз на съветските социалистически републики в голям експортьор на първични материали и храни за целия свят, без да се интересува изключително по какъв начин това се отразява на вътрешния пазар. Сталин желае обезверено да догони Запада по равнища на индустрия и да трансформира износа на жито, петрол и разнообразни скъпи метали в кръвоносните съдове на руската финансова непоклатимост.

На процедура от него произтича актуалната идея за съветското благосъстояние, обвързвана с износа на запаси на всички пазари, които биха ги поискали, в подмяна на непрекъснат прилив на валута., която да компенсира ниската стойност на рублата. Макар на хартия резултатите да са впечатляващи, те идват с цената на милиони жертви, породени от гладните епидемии в Украйна и ужасяващите условия на труд в тежката индустрия.

По отношение на външната политика, Сталин се стреми от една страна да сътвори твърди и постоянни стопански връзки с Великите сили, а от друга не крие желанието си да завладее всички територии, които в миналото са принадлежали на Руската империя. Нещо повече, Сталин се надява да употребява интернационалната комунистическа организация Коминтерн, с цел да трансформира останалите леви партии в спътници и проводници на руската политика. Това излиза наяве в средата на 1930-те, когато Съюз на съветските социалистически републики за първи път стартира концепцията за основаване на обединения, наричани „ Отечествени фронтове “ в редица европейски страни. Тази политика ще бъде повторена, този път сполучливо през 1945-46 година

Втората международна война се оказва преломен миг в живота на Сталин. Успоредно с персоналната му покруса – гибелта на сина му Яков в немски плен (Сталин отхвърля да го замени за значими немски пленници – б.а.), Коба е изправен пред евентуално най-голямото тестване в политическата си кариера. Да се твърди че Съюз на съветските социалистически републики е на ръба на оцеляването повече от всеки път би било пресилено.

Въпреки всичко, ситуацията през декември 1941 година не е по-тежко, в сравнение с през зимата на 1918/19 година Този път обаче, цялата политическа отговорност лежи на плещите на Сталин. Когато му афишират, че Вермахта е пресякъл границата на Съюз на съветските социалистически републики, Коба се отдръпва в дачата си за цяла седмица, изпадайки в нервна рецесия. До последно Сталин сляпо има вяра, че немска инвазия е невъзможна, тъй като Хитлер не би посмял. Дори отчетите на шпионина Рихард Зорге не съумяват да пропукат самоувереността на Сталин.

Гребвайки надълбоко в своя вътрешен извор на безсъвестност, свръх централизация, фанатично предпочитание за победа и цялостно отричане към жертвите и страданията на своите подопечни, Сталин активизира Съюз на съветските социалистически републики за война на живот и гибел. Той не е нито изключително умел пълководец, нито е витиеват оратор, какъвто е Чърчил. Това, с което Сталин разполага, е аурата от парализиращ боязън, който вождът упражнява над руското население. Разковничето към успеха във ВСВ е, че руския народ се бои доста повече от Сталин, в сравнение с от германците.

Това важи както за елементарните бойци, по този начин и за висшите офицери и политическата администрация. Страхът, разделянето на фракциите и непрекъснатото дебнене, вършат Сталин незаместим – от него произтича персоналната власт на всеки един национален комисар, всеки един маршал и всеки един локален шеф. Всички те са някого, тъй като го има Сталин. Всеки от тях знае, че без Сталин, вълците ще се нахвърлят по сред си в битка за плячката.

За извоюване на успеха, Сталин не се колебае да възвърне за следващ път част от инструментариума на Руската империя – върнати са част от военните ордени, имената на интервенциите на РККА се кръщават на именити царски генерали, руската историография преоткрива персони като Петър I и Суворов. Дори Църквата получава нова независимост на деяние, с цел да се активизира популацията. По-важното обаче е, че откакто отваря рога на изобилието за институции като армията, администрацията и църквата, Сталин със същата желязна ръка възвръща реда от преди 1941 година незабавно след войната.

Всякаква съпротива е смазана. Всеки опит на армията за политическа равноправност е кръстосан в зародиш. Сталин изкусно поема основни постове като министър на защитата и ръководител на министерския съвет. За да е сигурен че армията му е подчинена, се самонаграждава със звание генералисимус. Администрацията бързо е върната в нормалното русло чрез активността на наследника на ЧК – Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тайната полиция тероризира население и партийни дейци, напомняйки кой е действителния стопанин на Съюз на съветските социалистически републики. Всякаква концепция, че успеха във войната и съюзът със Съединени американски щати и Англия, могат да донесат смяна е удавена в кръв и сълзи.

Последното завещание, което Сталин завещава на Съюз на съветските социалистически републики е Студената война. Позициите и политиките на Коба бързо карат Съединени американски щати и Англия да осъзнаят, че съюзът със Съветите е бил временен политически компромис, чиято отминалост изтича с гибелта на Нацистка Германия. Още през 1946 година, Чърчил стартира да приказва за „ желязна завеса, която се спуска над Европа от Шчечин до Триест “. Този бърз бракоразвод след късия брак на Съюзниците се задълбочава с прокарването на „ проекта Маршал “, който обвързва западна Европа със Съединени американски щати.

Сталин от ден на ден и повече вижда повтаряне на западната политика към Съветите такава, каквато я е видял през 1919/1920 година Коба се бои, че както Съюзниците изоставят Русия и се обръщат против Болшевиките през 1918 година, по този начин и в този момент Съединени американски щати и Британия могат да потърсят метод за изтръгване на Източна Европа от руската сфера на въздействие – сфера, на която Чърчил към този момент се е съгласил в Техеран през 1943 година конкуренцията за извличане на нуклеарно оръжие, образуването на НАТО през 1949 година и намесата на Съединени американски щати в Корея, се преглеждат от Сталин като явен знак за невъзможността от спокойно общуване на двете системи. Макар и в края на дните си, Йосиф Висарионович остава непреклонен в желанието си да управлява еднолично политиката на Съюз на съветските социалистически републики, даже с риск от преден конфликт с досегашните съдружници.

Сталин умира на 5-ти март, 1953 година Гибелта му е оповестена ден по-късно. Целият Източен блок е шокиран. Обявен е всеобщ печал. Хиляди се стичат да видят мумията му в Москва, по време на поклонението 100 души са стъпкани от тълпата. Смъртта на Сталин бележи края на една ера в историята на Русия и на комунистическата концепция. Наследството, което остава след себе си е голямо, тъмно и нееднозначно. Факт е обаче, че и до ден сегашен прекалено много хора по света въздишат с известна носталгия по паметта на един тоталитарен деспот, под чието робство не биха изкарали и един месец.