Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

В края на XVIII век, Османската империя се намира в най-тежката рецесия в дотогавашната си история. Две пагубни войни против Русия (1768-74; 1787-92 г.) водят до външнополитическо оскърбление и цялостен разпад на въоръжените сили. Поставена на колене, Портата е принудена все по-вече да разчита на финансова и административна поддръжка от страна на провинциалните елити. Това води до издигането на така наречен аяни – локални първенци и техните родове, които се трансформират в действителните господари на османските провинции. Към 1800 година, османското държавно управление управлява директно не повече от 30% от цялата територия на страната, до момента в който останалите земи се ръководят от локалните деребеи.

В тази обстановка на политически колапс, през 1798 година Османската империя се оказва във война с Франция. Разтърсвана от Революцията и последвалите режими, Франция се стреми да се издигне като първостепенна мощ в Европа, която да диктува културното и политическо развиване на Стария свят. С цел да прекърши своя най-сериозен конкурент – Англия, Франция се стреми да добие надзор над пътищата към Индия. За задачата един млад и упорит военачалник – Наполеон Бонапарт, провежда инвазия в Египет. Идеята му е да сътвори директна връзка сред Средиземно и Червено море и от там френския флот да напредне непосредствено към Индия.

Египет е владения на Османската империя, ръководено от остарелия боен хайлайф на мамелюците – потомци на войниците-роби от Средновековието. Също както аяните в останалите провинции, мамелюшкия хайлайф на процедура господства над Египет, а назначения от султана бейлербей е марионетка в ръцете им. Ожесточената битка с французите, дава опция на падишаха да изпрати свои войски в Египет, които да наложат директната му власт, получавайки сериозна поддръжка от Англия и Русия. Насред многопластовия спор, на напред във времето излиза един от най-големите опортюнисти и авантюристи на онази ера – Мохамед Али.

Мохамед Али е роден в Кавала през 1769 година в фамилията на Ибрахим Ага – богат търговец на тютюн и притежател на дребна комерсиална флотилия. Като част от албанския мюсюлмански хайлайф в града, Мехмед Али израства в релативно благоденствие, а фамилията му играе основна роля в ръководството на града. Османските управляващи употребяват Ибрахим Ага, както и чичото на Мехмед – Хюсеин Ага, с цел да събират налози и да провеждат наемнически отряди за защита и надзор над православното болшинство в града.

Бащата на Мохамед умира когато последния е още момче. Чичо му Хюсеин поема грижата за младежа и му обезпечава дом, обучение и работа. Мохамед дава отговор на упованията на своите родственици и бързо се издига чрез своята смелост, умеене да работи проведено, бързо и дейно, както и поради несъмнената си честност. В рамките на няколко години младежът получава предопределение като лидер на отряд за събиране на налози, както и на боен контингент наемници.

През з1801 година, Мохамед Али застава отпред на отряд албански наемници, изпратени в Египет с цел да поддържат главните османски войски, които би трябвало да омиротворят провинцията след изтеглянето на французите. Мохамед попада в комплицирана обществена и политическа конюнктура. Мамелюците се борят със зъби и нокти с цел да възстановят изгубените си след френската инвазия позиции. Османската войска се пробва да наложи контрола на Портата над основната провинция. Местното население е изтощено от войни, а арабите и коптите не гледат с положително око нито на мамелюците, които са ги управлявали от епохи, нито на опцията за разполагане на държавни войски в провинцията.

В тази обстановка, Мохамед демонстрира своите забележителни умения на уредник и посланик. Той употребява своите сплотени и обвързвано от кръвно роднинство наемници, с цел да построи мрежа от клиенти и настойници, с чиято помощ се трансформира в медиатор сред обособените политически фракции. Проявявайки благотворителност, самоконтрол и дисциплинираност, Мохамед Али скоро печели признателността и доверието на локалното население. Изграждайки си лична база от следовници и военни хора, той взема решение да направи идната крачка.

През 1805 година, Мохамед Али употребява силите си с цел да поддържа надигането на египетското простолюдие против настоящият валия Ахмед Хуршид паша. Последният е отхвърлен и изпратен в заточение. Мохамед съумява да се показа като правилен на султана войник, който обаче е спечелил сърцата на локалните. В тази светлина, Селим III взема решение да му гласоподава доверие и го назначава за нов валия на Египет.

През идващите две години Мехмед Али съумява да се отърве от някои от главните водачи на египетското население и да притегли останалите на своя страна. Към 1808 година, когато султан Селим III е детрониран и екзекутиран от еничарите, Мохамед Али към този момент е де факто стопанин на Египет, надигравайки всички останали политически фракции. Единственият му останал конкурент е кастата на мамелюците. През 1811 година, Мохамед Али кани техните водачи на тържество в крепостта на Кайро. В разгара на пиршеството стражите на Мохамед Али нахлуват в залата и избиват всички водачи на мамелюците. В идващите дни войските, правилни на Мохамед Али обикалят главните градове в Египет и избиват остатъците от мамелюшката прослойка. Така, шест години след издигането си, Мохамед Али към този момент е единствен стопанин на Египет.

Успехите на валията не трябва да бъдат разделяни от епохата, в която се развиват. Европа е разкъсвана от Наполеоновите войни, а към 1811 година Франция е на върха на военната си мощност. Бонапарт управлява всички земи от Атлантическия океан до Русия, а роднините му седят на троновете на Испания, Италия и Германия.

За целия свят към този момент е очевидно, че европейците оферират военно-политически модел, който превъзхожда всичко останало, настоящо към оня миг. Опитът на Селим III да наложи огромни промени в Османската империя се е провалил с гръм и тропот. Еничарите – най-засегнатите от вероятните промени, се подвигат на протест и унищожават падишаха. В Египет обаче нещата стоят иначе. Армията е напълно подчинена на Мохамед Али. Войниците нямат фаворизиран статус, а елитната войнска прослойка – мамелюците, към този момент са избити.

Първата стъпка от промените на Мохамед Али е да преразпредели поземлените владения в Египет. Използвайки разгрома на мамелюците, валията ликвидира огромна част от именията им и раздава спомагателни земи на селяните. Премахнати са огромна част от остатъчните феодални отговорности на селяните, а страната постанова прецизен надзор над търговията в страната за отбрана на локалните артикули и създаване на постоянен вътрешен пазар и експорт. Властите предизвикват развъждането на по-технически артикули като лен и памук за да се пробие на пазарите на разрастващите се индустриални сили в Европа и най-много Англия.

Успоредно с поземлените промени, в Египет стартира построяването на професионална администрация. За задачата Мохамед Али стартира да наема европейци и да изпраща обещаващи млади фрагменти на образование в разнообразни европейски университети. Изгодни концесии, които страната раздава, притеглят голям брой европейски вложители, които стартират създаване на първите влакови линии в страната, както и язовири и по-модерни напоителни системи. Започва да се оформя и локална текстилна промишленост, чиято цел е да се трансформира в конкурентна на европейската.

Сериозно внимание е обърнато и на армията. Войските на Египет са реорганизирани по френски пример, а след 1815 година валията наема десетки френски ветерани в ролята на специалисти и съветници, които да обучат армията. Създадени са манифактури за произвеждане на оръдия и пушки, а в Александрия е открита съвременна корабостроителница. Армията се набира по описи от локалното население, а наборниците минават през тежка и продължителна работа.

Реформите засягат и правораздаването. Мохамед Али основава първата модерна полиция в огромните градове на провинцията. Разширени са правата на кадиите и е построена система, напомняща на актуалната прокуратура, в която все по-сериозно внимание се отделя на материалните доказателства за сметка на устните показания.

Всички тези промени трансформират Египет в най-добре функциониращата османска провинция. С това нараства и желанието на Мохамед да откъсне територията и да я трансформира в своя лична страна, която да не се подчинява на Портата. Въпреки това, следвайки своята вродена нерешителност, валията деликатно възнамерява своите ходове.

През 1811-1812 година, с цел да затвърди верността си към новия султан – Махмуд II, Мохамед Али провежда огромна експедиция против арабските племена в Арабия. Водени от рода Сауд, арабите завладяват Мека и Медина и заплашват престижа на Османската империя. Египетските войски, към този момент приложили част от европейските промени, съумяват да разгромят бедуинските кланове и да отвоюват Хиджаз от Саудитите.

Десет години по-късно, завършвайки главните си промени, Мохамед обръща взор на юг. Войските му нахлуват по горното течение на р. Нил и превземат сегашен Судан. По продължение на великата река е построена мрежа от замъци и аванпостове, с които Мохамед Али слага под собствен надзор огромните търговски пътища и трасета за трафик на плебеи. Със завоеванието на Судан и слагането на Хиджаз под надзор, Египет се издига до териториалния зенит на своето въздействие.

След този забележителен триумф, султанът приканва Мохамед Али да помогне с потушаване на гръцкото въстание, което раздира Османската империя от 1821 година насетне. Египетските войски идват в Елада през 1824 година и скоро нанасят поредност от кървави провали на гърците. Погромите, породени от египетските войски, провокират остра реакция в тогавашна Европа. Англия, Франция и Русия поддържат елинската идея.

През 1827 година, в пристанището Наварино, египетската флота е изцяло разгромена от армадата на Великите сили. Сухопътните войски също търпят огромни загуби след изпращането на съветски и френски войски на Балканите. В тази обстановка, Мохамед Али е заставен да отзове войските си и да изиска отплата.

През 1831 година, валията декларира на султан Махмуд II, че в подмяна за помощта, оказана в Хиджаз и Гърция, Египет следва да получи Сирия. Претенцията на Мохамед Али е посрещната остро от Портата. Решен да работи твърдо, египетския валия отхвърля зависимостта си от Истанбул и афишира война. През идващото десетилетие, египетските войски на няколко пъти нахлуват в Сирия и Анадола, нанасяйки тежки разгроми на османската войска.

Единствено намесата на Русия и Англия, които се стремят да запазят целостта на Османската империя, принуждават Мохамед Али да седне на масата за договаряния.  В подмяна на отхвърли от претенциите за Сирия, падишахът се съгласява, че Мехмед Али ще резервира купата си валия пожизнено, след което ще я съобщи като унаследен пост на своите потомци. По този метод, родът на Мехмед Али ще ръководи земите към Нил до 1952 година

През последните години от своето ръководство, Мохамед Али става жертва на задълбочаващи се здравословни проблеми, приключили със положение на тежка деменция през 1848 г.  Поради невъзможността си да ръководи МохамедАли абдикира от купата валия и я предава на сина си Ибрахим паша. Самият той се отдръпва в двореца си, където умира на 2-ри август, 1849 година в резиденцията си Рас ел Тин в Александрия. Следвайки волята му, тленните му остатъци са положени в огромната джамия, която самият той построява в крепостта на Кайро.

Мохамед Али остава в историята на Египет като популярен модернизатор и герой за превръщането на страната в съвременна и самостоятелна политическа мощ. Като основател на първата локална арабска печатница и покровител на арабските връзки със Запада, Мохамед Али се обрисува като един от основоположниците на арабското Възраждане (Нахда). Мнозина от студентите, чийто стипендии заплаща, се трансформират в основоположници на ново, съвременно течение в арабската просвета, от което в хода на XIX век ще се зароди светската арабска просвета, трансформирала се в мотор на общественото и политическо развиване на Близкия Изток през XX век.