Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Георги Кастриоти е роден през 1405 година някъде в Албания. Къде тъкмо историците и до през днешния ден не са изцяло съгласни, а, разумно, няколко обитаеми места се борят за тази чест. Родът Кастриоти е част от средновековната албанска аристокрация, тясно обвързана с развиването на Комнинова Византия. С идването на османските завоеватели, мнозина албански първенци избират да сгънат коляно и да одобряват върховенството на портата. Някои даже изпращат непринудено синовете си като част от системата дешифрираме, с цел да вкарат свои хора в редиците на османската администрация.

Такъв е и случая с Георги. Бъдещият Скендербег израства в османския двор, получава военно образование паралелно с еничарите в Ендеруна и в началото служи като пълководец на кавалерийско поделение в османската войска. В следствие, за вярната си работа е награден с поредност от тимари, като всеки идващ е по-значителен от предходния (първият, съгласно някои откриватели, е в региона на Никопол).

В интервала 1437-43г., Скендербег има доста по размерите си поземлено притежание, което обгръща огромна част от земите на бащиния му жанр в Албания. За вярната си работа във войните с унгарците, Мурад II го издига в сан валия. По всичко наподобява, че сходно на мнозина балкански аристократи, приели исляма и волята на падишаха и Кастриоти ще се трансформира в поддръжник на новата балканска мощ. Ала нещата ненадейно се трансформират през 1444г.

В края на първия поход на Хунияди и Варненчик на Балканите, Кастриоти към момента се бори в османската войска, досега, в който след борбата при Ниш (ноември, 1443г.), той не взема решение да дезертира. Начело на отряд от още 300 албанци, също служещи на султана, Скендербег напуща главните османски сили и се насочва към основната цитадела Круя, където благодарение на подправено писмо, издадено сякаш от падишаха, съумява да заблуди локалните османски велможи и поема контрола над стратегически значимото барикада.

Предателството на Кастриоти съответствува с избухналото въстание на албанците, водени от Георги Арианити и е доста допустимо двамата да са поддържали някаква предварителна преписка, защото през годините, в които Скендербег има тимар в Албания, той резервира околните си връзки с локалния нобилитет.

Сложил ръка върху Круя и разполагащ с поддръжката на Арианити, Кастриоти привиква всички албански първенци на съвет в следения от венецианците град Леже. Там, те се договарят за обща битка против Османската страна, като всеки аристократ декларира количеството средства и бойци, с които ще подкрепи общата идея. Събраната войска възлиза на към 10-15 000 бойци, а за неин главнокомандващ е определен Скендербег.

Въпреки своя безспорен авторитет, Кастриоти не разполага с безспорна власт нито върху цялата войска, нито във връзка с Леженската лига. През идващите десетилетия на напрегната битка с османците, Георги непрестанно ще би трябвало да води и заплетена дипломатическа игра, с цел да държи обединяването на албанските кланове настоящо и интензивно.

Надигането на албанците неотложно притегля вниманието на Мурад II и той изпраща една 25-30 000 войска (предимно нередовна кавалерия), отпред с опитния военачалник Али паша, която да се оправи с бунтовниците. Османските сили напущат Скопие през юни и се насочат на югозапад към Дебърското поле. Скендербег, който следи деликатно дейностите на султанските войски активизира наличните сили на Леженската лига – 7 000 конници и 8 000 пехотинци и взема решение да пресрещне врага на терен, авансово определен от него самия.

Албанците заемат западния завършек на полето Торвиол, обкръжено от хълмове и гъсти гори, като Кастриоти взема решение да скрие един селекциониран отряд от 3 000 души, разграничени на няколко контингента в засада. Османските сили идват, очевидно уверени в сигурния триумф и се настаняват на лагер против главните албански сили, като в нощта преди идната борба даже провеждат тържество, предвкусвайки лесната победа.

В утрото на 29-ти юни, 1444г., албанците първи заемат бойното поле. Устремът на турската офанзива се оказва съществено предизвикателство за албанските бойци, само че Скендербег и неговите подчинени Мойсей Големи и Адждин Музака задържат мъжете си на позиция. Завързва се кръвопролитно меле, в което албанските флангове последователно приковават и стартират да сгъват крилата на османските войски. В този миг Кастриоти дава сигнал и поставените в засада елементи, командвани от племенникът му Хамза Кастриоти нападат силите на Али паша в гръб, което се оказва съдбовно за морала на султанската войска.

Въпреки че е обкръжен, турския пълководец пренарежда силите си и употребявайки численото си предимство се пробва да пробие вражеския фронт и да разгроми силите на Кастриоти. В този основен миг, оставените в запас 3 000 албанци влизат в сражението и дефинитивно накланят везните в интерес на Скендербег. Последвалата сеч води до съществени загуби в османския лагер – евентуално към 8-10 000 са избити, а други 2 000 – пленени. Самия Али паша се разминава на косъм от гибелта, избавен от своя първокласен контингент охранители. Албанците реализират решителна победа, само че на висока цена – 4 000 са убитите и ранените, а няколко дни след борбата, от раните си умира Адждин Музака, правилният и смел съмишленик на Скендербег, служил с него още в османската войска.

Победата при Торвиол се оказва изключително значима за албанската идея, популяризирайки Леженската лига в цяла Европа. Разгромът на Али паша е и един тип разтуха за последвалото през ноември проваляне на кръстоносците при Варна. Въпреки сериозната плячка, извоювана от разгромения зложелател, Скендербег взема решение да не се опиянява от успеха и изтегля войските си към Круя с цел да се прегрупира и да приготви свежи сили за неизбежния османски отговор.

Скендербег няма опция да реагира толкоз бързо на смяната в политиката на Владислав III и Хунияди, чиято експедицията в Мизия през есента на 1444г., се оказва една прибързана случка и то единствено броени месеци, откакто Мурад II подписва мир с християните – мир, за който Скендербег е прочут и който дава късмет на султана да обърне цялото си внимание към албанските земи.

Зимното противоборство в край Варна и предхождащия го поход на кръстоносците на Варненчик и Хуняди, дават късмет на албанците и през идната близо година, османците не съумяват да провеждат нов поход против тях. През пролетта и лятото на 1445г., Кастриоти още веднъж събира войските на Леженската лига в очакване на врага, само че османците по този начин и не се появяват и през септември албанците са разпуснати. Възползвайки се от това, Фируз паша, командващ османските сили в Охрид, взема решение да нанесе неочакван удар през октомври, за да хване враговете си неподготвени.

Начело на войска от към 10 000 души, османския пълководец  поема на югозапад, като избира да нахлуе в Албания през Призрен, поставяйки Круя като последна цел на експедицията. Скендербег, който няма време да привиква отначало силите на цялата Леженска лига, активизира само тези мъже, които са на негово персонално послушание – 3 500 души, от които 2 000 конници и 1 500 пехотинци. Кастриоти още веднъж поема самодейността и взема решение да пресрещне врага в една дребна котловина, покрай Призрен, възползвайки се от Мокренския лес, който заема по-голямата част от нея. Албанците блокират пътеките, минаващи през долината и скриват своите елементи в гъсталаците, изчаквайки идването на османците, чийто сили с а, още веднъж, най-вече кавалерийски.

Гъстата гора и пресечения терен лимитират съществено способността на Фируз паша да разгърне силите си, които непрекъснато попадат на противников капани. В последна сметка, османските елементи са разрушени и принудени да се изтеглят, давайки към 3 000 убити и ранени (убит пада и самия паша – б. а.), до момента в който загубите на Скендербег остават незначителни.  Следващата, 1446г. e също толкоз сполучлива. Нова османска войска от 15 000 конници, отпред с Мустафа паша навлиза в северна Албания и стартира да плячкосва региона. Уверен в преимуществото си, Мустафа разделя на две главните си сили.

Скендербег единствено това и чака, и бърза да нападна и разгроми враговете си на части. Предните османски отряди са разрушени с бърза офанзива, след което главните сили на Мустафа паша са нападнати изненадващо до момента в който са на лагер край Отонети (дн. Македония). По-голямата част от султанската войска е избита, а самият Мустафа паша е заставен да се изтегли с остатъците от своите сили към Охрид, получавайки заповед от Мурад II да приключи всякаква по-нататъшна атака и да брани османските владения от възможни албански рейдове.

Издигането на Скeндербег и одобряването му като водеща фигура в района стартира да тормози Венеция, която съществено се бои за своето наличие по протежението на албанския бряг. През 1447г., Сияйната Република взема решение да отдръпна поддръжката си от Леженската лига и афишира война на албанците. Нещо повече, венецианците договарят взаимна интервенция с Мурад II, планирайки едновременна офанзива против Скендербег от северозапад и североизток. Султанът, отпред на мощна войска, в чийто редици е и Мехмед II, навлиза в Албания и обсажда хубавичко цитадела Светиград, която управлява подстъпите към Македония.

Същевременно, венецианците пращат своя войска от Далмация, която напредва към ядрото на Леженските територии. Възползвайки се от непреклонността на гарнизона в Светиград, Скендербег съумява да активизира останалите си сили и повежда война на безсилие против османците, атакувайки тила на султанската войска. За да се отърве от Кастриоти, Мурад заповядва на Мустафа паша да събере нова армия в Македония и да нападне Скендербег. Османските сили поемат към Албания през Дебър, само че Георги Кастриоти за следващ път избира да удари пръв и отпред на 6 000 души нападна петнадесетте хиляди воини на Мустафа паша край Ораник.

Албанците, надалеч по-опитни и окрилени от наличието на своя именит пълководец, съкрушават османските сили, формирани най-много от нередовни елементи (азеби). Мустафа паша отбново се избавя, само че в плен попадат 12 от водещите му офицери, които разкриват на Скендербег, че Венеция е инициирала османската инвазия. Решен да даде добър урок на италианците, Кастриоти събира още бойци и поема към Шкодра с концепцията да пресрещне венецианските сили там.  Двете армии се срещат по поречието на река Дрина на 23-ти юли, 1448г.

Скендербег, отпред на 10 000 души нападна венецианските сили, наброяващи 15 000 (голяма част от тях са правилни на Венеция албански кланове) и им нанася уверено проваляне, в което Републиката губи  2 000 убити и 1 500 пленени, до момента в който албанците дават към 400 убити и ранени. Притисната от успехите на Кастриоти, Сияйната Република бърза да подпише мир през октомври 1448г. Забавянето на албанските войски по поречието на Дрина, дава късмет на Мурад II да пренасочи главните си сили на север и да отрази нашествието на Янош Хунияди съласувано със Скендербег.

Кастриоти бърза да се съедини с унгарците при Косово поле, само че закъснява единствено с няколко часа – когато албанците доближават до региона на борбата, османците към този момент са съумели да разгромят главните маджарски сили (20-ти октомври, 1448 г.).

Последното огромно сблъскване сред Мурад II и Скендербег се разиграва през 1450г. Две години откакто османците са завзели Светиград, нова грамадна войска, водена персонално от султана, идва под стените на Круя и обсажда града. Кастриоти оставя мощен гарнизон под командването на граф Врана (неаполитански благородник, пратен от арагонския крал Алфонсо V да оказва помощ на Скендербег – б. а.), а самичък той, отпред на смесена войска от албанци и западни наемници, минава в гръб на османците и стартира да нападна позициите им както и снабдителните им линии.

В хода на обсадата излиза наяве, че двете венециански търговски звена  в Драч и Шкодра продават храна по едно и също време и на Мурад, и на Скендербег. За да постави завършек на това стопански преференциално лицемерие, Кастриоти нападна венецианските кервани, което принуждава байлото на Драч да подреди снабдяването на османците да бъде прекъснато. Междувременно, войските на Полумесеца стартират да губят сили в резултат на непрекъснатите албански офанзиви, както и на епидемията и глада, обхванали огромната войска.

Тактиката на изгорената земя, приложена от Скандербег се отплаща и в края на есента, султанът подвига обсадата и се отдръпва към Тракия. Според някои източници, османците губят до 20 000 души в резултат на заболяванията, глада и албанските офанзиви. Военната победа е в ръцете на Скендербег, само че Мурад съумява да притегли на своя страна мнозина от изтощените албански аристократи, които отхвърлят Кастриоти и се заклеват във честност на падишаха, с цел да спасят земите си от нови османски рейдове.

Скендербег е заставен да търси помощ отвън родината си и отпътува за Дубровник, а в следствие и за Неаполитания, където най-накрая съумява да контракти конвенция с арагонския крал Алфонсо V (1416-1456г.), който се ангажира да изплаща годишна дотация на албанеца, в подмяна на неговата клетва за честност. Скендербег е създаден в чин капитан-генерал на арагонския крал и е проводен назад към Круя дружно с пари и заричане за военни доставки и помощ във войната с османците. Същевременно, при започване на 1451г., в Едирне умира Мурад II и неговият правоприемник Мехмед II в началото има по-неотложни проблеми с които да се оправя. Това дава известна пролонгация за албанците, само че тя трае едвам няколко месеца.

През лятото на 1452г., Мехмед изпраща Тахип паша и Хамза паша отпред на към 25 000 бойци против Скендербег. Османците разделят армията си на две равни елементи, като едната се насочва към крепостта Модрица (Модрич), издигната от Кастриоти няколко месеца по-рано. Другата армия, командвана от Тахип паша, я следва на няколко километра разстояние за да прихване възможна офанзива от страна на главните албански сили. Скендербег деликатно наблюдава ходовете на османските паши и взема решение да ги нападна стремително, преди да могат да се съединят. Начело на към 14 000 бойци, подсилени с каталански отряди и италиански наемници, на 21-ви юли, 1452г., Георги Кастриоти нападна първо силите на Хамза паша, разгромява ги с един съдбоносен взлом и пленява самия противников пълководец.

Часове по-късно, албанците прихващат силите на Тахип паша при Мечад. Кастриоти изпраща Мойсей Дебърски (Големи) в тила на врага и храбрият страиот нападна турците, пробивайки си път до командната им позиция, където в двубой персонално ликвидира Тахип паша. Обезверената османска войска бяга, останала без пълководци. Турците губят общо 7 000 души в двете сражения против едвам 1 000 от албанска страна. Блестящата двойна победа дава късмет на Скедндербег да продължи с консолидацията на своето въздействие и оказва помощ във възобновяване на албанските земи, изтощени от апетит, противников грабежи и неприятни реколти през предходните няколко години.

Година по-късно, през април 1453г., нова османска войска навлиза в Албания за да прикове силите на Кастриоти и да не даде късмет за отвличащо настъпление в Македония, което да повлияе на обсадата на Константинопол. Самият Скендербег към този момент се е придвижил в региона на Дебър, от където възнамерява да стартира разорителна акция против османците. Двете армии се срещат близо до Тетово. Първоначално, Кастриоти възнамерява да изтегли силите си към долината Мокра, където към този момент един път е сразявал османците. Неговите проекти са разгадани от противниковия пълководец – Ибрахим паша (който е персонален другар на Скендербег от времето на службата на албанеца при Мурад II – б. а.) и османците се разполагат на лагер в полето Полог, блокирайки достъпа на албанците към Македония.

Следвайки съвета на своя племенник Хамза и на Мойсей Големи, Скендербег заповядва нощна офанзива против противников лагер. Албанците употребяват разразилата се страховита стихия като прикритие и в нощта на 22-ри април щурмуват османския стан. В разгорялото се среднощно кръвопролитие, Ибрахим паша пада погубен дружно с над 3 000 от бойците си.  Османците губят борбата, само че задачата им е изпълнена – пет седмици по-късно Мехмед II реализира фантазията на генерации пълководци на исляма – Вторият Рим е завзет. До края на годината султанът остава ангажиран с преустройството на новата си столица, което дава глътка въздух на албанците, които стартират да натрупат сили предвид на неизбежната вражеска офанзива.

През 1454г., откакто силите му са подкрепени от един контингент от 1 000 неаполитанци, доста от които опитни сапьори, инженери и артилеристи, Скендербег взема решение да поеме самодейността и да изпревари възможна османска офанзива. Албанската войска, от към 15 000 души обсажда основната цитадела Берат, която държи един от главните подстъпи към земите, следени от Леженската лига. Първоначално обсадата върви добре и с помощта на неаполитанските елементи са реализирани няколко пробива, които обезкуражават османския гарнизон.

Турският пълководец избира да се съобщи и моли за месец пролонгация, на която Скендербег се съгласява. Уверен в капитулацията на крепостта, Кастриоти оставя своя шурей Музака Топия да довърши обсадата отпред на половината войска, а самият той поема към Вльора с цел да следи дейностите на османските елементи там.  Това се оказва една от най-сериозните неточности, които албанския воин позволява в цялата си кариера. Скоро към Берат доближава двадесет-хилядна османска войска отпред с Исак Бей Евренос.

Той нападна отслабените сили на Музака и избива огромна част от тях (около 5 000), преди Скендербег да успее да се завърне на бойното поле и да изтласка османците. Макар албанската позиция да е арестувана, това става за сметка на 1/3 от християнските сили. Обезверени, бойците на Кастроти се изтеглят от Берат. Провалът се оказва тежък удар за Леженската лига. Много аристократи стартират да се съмняват в своя лидер, а някои от тях, измежду които и Мойсей Дебърски, дезертират на страната на османците.

На идната година, Мехмед II изпраща Мойсей отпред на 15 000 войска против своите някогашни съдружници. Армията на албанския отстъпник доближава Ораник, където Скендербег ги пресреща със своите лични сили (10 000 – 6 000 конници и 4 000 пехота). Последвалото стълкновение стартира като фронтална офанзива сред двете армии (предшествана от дуел сред двама поборници – Ахимаз и Захарий Гропа, приключил с победа за албанеца – б. а.) и прераства в кърваво меле, в което силите на Мойсей са разгромени, а към 10 000 са избити или пленени.

Ренегатът бяга в Едирне, само че е посрещнат с пренебрежение от султана и османския хайлайф. Отчаян, Мойсей Големи се връща в Албания, където получава амнистия от Скендербег и му остава правилен до края на живота си.

През идващите няколко месеца, Скендербег е заставен да се бори с съпротива вътре в албанските земи, сражавайки се против няколко клана, чийто дейности са ловко манипулирани от Венеция. Освен тези проблеми, Кастриоти се сблъсква с изменничество в личния си жанр. Хамза Кастриоти, откакто е лишен от опцията да наследи Скендербег (на който се ражда наследник – Гион II – б.а. ) дезртира и се причислява към османците. Друг родственик на Георги – племенникът му Георги Стрез Балшич продава крепостта Модрица на османците против 30 000 дуката. Макар че е хванат и изпратен в заточение в Неаполитания, загубата на основната цитадела е сериозен удар за албанската идея.

На идната 1457 година, султан Мехмед взема решение да се възползва от тежката обстановка, в която се намира Скендербег и изпраща грамадна войска отпред с Исак Бей Евренос и Хамза Кастриоти, която да нахлуе в Албания и един път за постоянно да прекърши локалната съпротива. Числеността на османските сили към момента не е тъкмо изяснена, само че евентуално става дума за към 50 000 души.  Възползвайки се от познанията на Хамза, Исак Бей напредва решително в албанските земи. Кастриоти, сигурен че враговете му са добре осведомени с тактиката му, взема решение да смени метода.

Албанските сили са разграничени на няколко отряда и се изтеглят във вътрешността в планините, следвайки разнообразни направления. Скендербег не разрешава на своите генерали да концентрират силите си на едно място до второ разпореждане. Междувременно, Исак Бей и Хамза Кастриоти доближават до местността Албулена (Уджибърдо) и разполагат армията си на лагер там, укрепявайки близките хълмове. Исак Бей взема решение да не рискува с блокада на Круя преди да се е справил с главните албански сили.

Кастриоти избира да подходи деликатно и през цялото лято следи османските маневри и разучава разположението на лагера и стражевите позиции. Разузнавачите му откриват, че източната секция на османския лагер е по-слабо охранявана и там Кастриоти концентрира главните си сили, когато през септември, 1457г. Решава да нанесе своя удар. Армията на албанците е разграничена на три елементи, като две от тях са спомагателни, а основното звено, водено персонално от Скендербег, стартира неочакван взлом на 2-ри септември, 1457г. против османциите, чието разузнаване е изкусно подведено от локалното население, правилно на Кастриоти.

Последвалата борба, в която благодарение на аркебузири и по-високия си военен дух, албанците реализират решителна победа, е един от най-големите триумфи на Скендербег. Макар и петкратно по-малочислени, албанските сили разгромяват османците в лагера им. Около 15 000 са убити, а още толкоз попадат плен, измежду тях и ренегатът Хамза Кастриоти (който е заточен в Неаполитания). Победата дава съществено преимущество на албанците, а Мехмед II се въздържа от нови дейности против Скендербег през идващите пет години (през 1460г. двамата подписват помирение, възобновено през 1462 г.).

През 1463 година, Скендербег взема решение да наруши примирието, преподписано месеци по рано с османците и да поддържа проведения от папа Пий II кръстоносен поход. Докато кръстоносните войски стартират да се събират в Анкона, Скендербег изпраща свои сили да опустошат Македония. Същевременно, Венеция взема решение да се причисли към анти-соманската коалиция и рискувайки своите търговски позиции на Балканите (гарантирани през 1454г. От Мехмед II), приготвя мощен флот, който да работи в Егейско море. Отговорът на падишаха не закъснява и Мехмед изпраща против албанците забележителна войска, отпред с Казара бей, Синан бей и Юсуф бей.

Числеността на османските сили не е известна, само че евентуално става дума за към 50 000 души. За следващ път османците позволяват грешката да разделят силите си на три и да нападат Скендербег поединично. Начело на към 10 000 защити ветерани, албанецът атакува една по една и трите армии и в границите на месец ги разрушава, унищожавайки по-голямата част от тях. Победата е повече от блестяща. Скендербег разорява османските земи и се завръща назад в Албания, очаквайки идващия ход на Мехмед.

Година по-късно, султанът изпраща нова, четиринадесет хилядна войска, която да прикрива Македония от възможна албанска инвазия. Скендербег активизира своите сили и се насочва да пресрещне османците, водени от Шеремет паша. Използвайки ловкост, Кастриоти съумява да примами огромна част от вражеските сили отвън стените на заетия от тях Охрид и да ги ликвидира посредством ловка контраофанзива (битката припомня на калояновата победа при Одрин – бел.авт.). Поредното проваляне не разколебава Мехмед и напролет на 1465г., той изпраща нова войска, отпред с Балабан Бадера (албанец по произход), която да оперира в региона на Охрид и да нападна албанският територии на север и запад.

Скендербег още веднъж не чака дейностите на съперника си и самичък се насочва напред, пресрещайки силите на Бадера при долината Вайкал. Последвалото кърваво стълкновение е извоювано от албанците, само че в края на борбата част от спечелилите се увличат в преследването на врага и попадат в османски плен. Сред тях е и храбрия Мойсей Дебърски. Пленниците са отведени в Истанбул, където след петнадесетдневни мъчения са екзекутирани по заповед на падишаха. Бадера е изпратен отпред на нова войска през лятото на същата година с цел да довърши започнатото през април.

Скендербег, разгневен от убийството на своите офицери, жадува за отплата и бърза да нападна новата османска войска. През юли, 1465г., албанците се срещат с османските войски при Мечад и ги разрушават, пленявайки мнозина. До края на годината Бадера води още една експедиции в Албания, която приключва с цялостен неуспех, като новата османска войска, още веднъж разграничена на две елементи е разрушена в две поредни сражения при Вайкал и Кашари, като османските загуби още веднъж са грамадни – над 20 000 са убити, ранени или пленени в двете сражения.

Поредното крушение би сломило духа на всеки различен държател, само че не и на Мехмед II. Именно в тази сериозна обстановка си личи чудовищната непримиримост и неотстъпчивост на султана, който отхвърля да одобри, че е надвит. През 1466 година, османците събират следващата грамадна войска, отпред на която застава самия държател. Числеността на тази войска е предмет на съществени дебати. Бройката 100 000 която се загатва на няколко места. е повече от фантастична. Далеч по-вероятно е, султанът да взима със себе си нормалната 70 000-на войска, която нормално активизира за акциите, на които застава отпред. Османците проникват гладко в албанските земи – Скендербег взема решение да изтегли силите си към Шкодра, където да се прегрупира, оставяйки 4 000 бойци в Круя, които да държат крепостта.

Султанът идва под стените на Круя в средата на юни. На предлагането му за капитулация, гарнизона, отпред с Тома Топиа дава отговор с разкриване на огън от няколкото оръдия. Разгневеният Мехмед стартира цялостна блокада, която продължава към месец без да реализира необикновен резултат. През това време Скендербег остава на страна, силите му заемат планинските региони  и изчакват. В края на юли, Мехмед нервиран от неналичието на прогрес, взема решение да се завърне към Истанбул с главната част от армията си, оставяйки Балабан Бадера отпред на към 23 000 души да довърши обсадата. Преди да отпътува, султанът употребява армията си, с цел да построи нова цитадела, която да управлява подстъпите към Албания и да е непрекъснат бодил в петата на Скендербег. Укреплението, наречено Елбасан, е издигнато единствено за месец. В него е оставен мощен гарнизон, както и оръдия и в бъдеще се оказва основно за развиването на борбата за Албания.

Армията на Бадера остава на позиция и през зимата. Междувременно, Скендербег пътува в Италия, където се среща с папата с цел да моли за пари и бойци. Светият Престол не съумява да му обезпечи нито едното, нито другото. За целия интервал на взаимоотношения сред Папството и Скендербег, Апостолическия трон дава по-малко от 20 000 дуката, което се равнява на заплатата на 20 наемници за целия интервал на военните дейности (1444-68г.). Кастриоти е заставен, за следващ път, да разчита на личните си запаси. През пролетта на 1667г., той събира всички налични сили – към 13 000 души, измежду които и венециански елементи от Шкодра и потегля към Круя. По пътя си, разрушава една османска войска, идваща като подкрепление на Бадера, след което в средата на април албанците нападат главните османски позиции. В последвалото стълкновение не е проявена благосклонност и повече от половината войска на Балабан, в това число и той самия, е посечена от силите на Скендербег. Георги Кастриоти влиза триумфално в Круя на 23-ти април, а успеха му разнася на крилете си албанската легенда из цяла Европа. Уви, както нормално, помощта за идеята на балканците идва единствено под формата на окуражителни писма и пожелания.

Мехмед, предизвикан от следващия неуспех, събира армията си отначало и навлиза в Албания за втора поредна година, пращайки акънджиите си да разграбят това, което не са съумели да вземат предходния сезон. Османците не реализират съдбоносен триумф, защото Скендербег заобикаля стълкновение, а Драч и Круя още веднъж остават недосегаеми за османските офанзиви. Въпреки това, разорението, на което са подложени албанските земи се оказва съдбовно в дълготраен проект. Хилядите отведени в иго мъже, дами и деца, обезкървяват изстрадалия народ, а икономическата база, върху която Кастриоти гради армията си е изчерпана. Без помощ извън, остава въпрос на време албанската войска да се разпадне заради неналичието на средства и хора. 

В началото на 1468г., Скендербег събира останалите живи албански водачи в Леже с цел да обсъдят опцията за по-нататъшна битка. Именно тук подла болест реализира това, което десетки армии не съумяват. Повален от малария, Георги Кастриоти умира на 17-ти януари. На 62 години си отива най-великият зложелател на османците. Падението на изтощената Албания наподобява като че ли въпрос на време, само че поддръжката, оказана от Венеция и упоритостта на останалите живи съратници на Кастриоти, съумяват да задържат идеята още десетилетие.

През 1478г., Мехмед II най-сетне завладява Круя, поробва дамите и децата и избива всички мъже. Година по-късно пада и Шкодра. Последната искра на съпротивата пламва през 1481г., когато след гибелта на Завоевателя, Гион II Кастриоти, наследник на Скендербег, за малко съумява да завоюва част от южна Албания. През 1491г., на протест се подвигат и други кланове, само че съпротивата им е дефинитивно смазана от Баязид II. До 1499г., цяла Албания е подчинена на волята на падишаха. Скоро земята, оказала се най-достоен конкурент на Полумесеца, ще бъде привлечена към исляма, а гордите планинци ще се трансфорат в гръбнак на османските постоянни и нередовни елементи в идващите четири века.