Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Ренесансът е ера на нови открития, смяна в човешкия светоглед и началото на процеси, които трансформират средновековното общество в актуалното. В тази бурна епоха на географски открития, походи, завоевания, теоретичен напредък и подем на изкуството, мнозина мъже у дами печелят безсмъртна популярност със своите каузи и постижения. Въпреки че това е епохата на Микеланджело и Леонардо, на Мартин Лутер и на Колумб, един човек сграбчва въображението на поколенията със своята безсъвестност, упоритост и жадност за власт, които ще го повдигнат в една от най-демоничните фигури в европейската просвета. Почитан още от съвременниците си, той се трансформира във ентусиазъм за Николо Макиавели, който го трансформира в основен воин на „ Владетелят “. Войн, авантюрист, свещеник и правист, ухажор, идеалист и поробител – всичко това е събрано в една единствена, импозантна персона – Чезаре Борджия.

Самото му раждане е мотив за кавги, анатема и обществени диспути. Роден е през 1475 година (или 1476 година съгласно други източници). Чезаре е противозаконен наследник на Родриго Борджия – потомък на остарял благороднически жанр от Валенсия, проследяващ родословието си до XI век и първите крале на Арагон. В това че е извънбрачно дете не би имало нищо смущаващо в онази ера, в случай че не съществуваше значимият миг с житейското занятие на Родриго – секретар на папата и член на колегията на кардиналите – мъже, обрекли се на безбрачие и живот, предан напълно на Бога. Родриго Борджия е фамозен в цялото Средиземноморие със своите противозаконни любовни подвизи, постоянно засягащи доста по-млади от него сътрудници. Типичен образец е едно писмо, написано до Родриго от неговия чичо папа Калист XII, който му обръща внимание за разюзденото държание, непочтено за един кардинал.

„ Когато преди четири дни, в градините на Джовани Бахис се бяха събрали няколко дами от Сиена, фамозни с увлечението си по светската суетност, твоя благосклонност, както научихме, забравяйки сана който заема, е бил забавляван от въпросните госпожици от пет следобяд до 10 часа вечерта…От това, което научихме, танците са били невъздържани и непристойни, а от забавата ви не е отсъствала нито една от деянията на любовта. Вие сте показал държание, присъщо по-скоро на някой всемирски юноша. “ Неукротимият Родериго не си взема записка от този коментар, писан до него през 1460 година, когато е 29-годишен. Напротив. През идващите две десетилетия, бъдещият папа Александър VI, без никакво вземане предвид със своя ранг и обета за непорочие, характерен на ранга му, се впуска от една към друга любовни случки, доказвайки на процедура, че неразрешеният плод е най-сладък.

Именно като плод на една от неговите любовни случки се появява на бял свят и Чезаре. Майка му – Ваноца деи Катанеи е христоматиен образец за жена-авантюрист от епохата. Родена в Рим, тя съумява да развие личен бизнес, употребявайки добити посредством всякакви начини средства в отварянето на поредност от пивници, в които без доста въпроси се угажда на изисканите и не до там изискани усети на римския хайлайф, включително и на клира. Имено в тази конюнктура Веноца и Родриго се срещат някъде в края на 1460-те години и сред тях припламва буйна спекулация, от която сред 1475 и 1481 година се раждат 4 деца – Чезаре, Джовани (Хуан), Лукреция и Джиофре. По това време Родриго към този момент се домогва към папския трон и с цел да прикрие следите си, урежда на Веноца мним брак. Поредица от трима мними съпрузи се изреждат през идващото десетилетие, до един умрели скоро след браковете. Всеки от тях е награден  с почетна купа и служба, с които да се затворят очите и устите им за продължаващите похождения на кардинала.

Родриго се грижи за своите противозаконни деца добре. Чезаре е характерен образец. Баща му издейства публично удостоверение от папа Сикст IV за законороден статус на момчето, което кардиналът възнамерява да поведе по своите стъпки. Чезаре е изпратен в влиятелни учебни заведения във Валенсия, където са родните земи на Борджиите. В следствие приключва университетите в Памплона и Перуджа, като на всички места е хвален като брилянтен студент и правист. Същевременно, измежду бурните си студентски години, Чезаре си печели още популярност с прозвището „ най-красивият мъж в Италия “ по време на следването си в Перуджа. През 1491 година, татко му го урежда за свещеник на Памплона. На идната година Родриго Борджия е определен з апапа Алексанър VI. Новият Свети отец не губи време и издига Чезаре до сан на архиепископ на Валенсия през 1492 година, а година по-късно го афишира за кардинал, едвам навършил 18 години – един от най-младите в цялата история. Също както татко си, Чезаре не е непознат на светските блаженства. Отдава се на лов, голям брой безразборни и мимолетни полови връзки и се прочува с екстравагантните и скъпи облекла, за които харчи забележителните си средства. Въпрос на време е расото да отеснее за тази бохемска душа.

През 1497 година, по-малкият му брат Джовани умира при неизяснени условия. Това оставя Чезаре като единствен мъжки правоприемник на Александър VI. Папата не крие своите упоритости да употребява своя ранг и власт, с цел да наложи своя жанр измежду великите европейски домове. В тези му желания оказва помощ и ситуацията в Европа. През 1494 година, кралят на Франция Шарл VIII стартира мерки за огромен поход в Италия с концепцията да завладее неаполитанското кралство. Папата счита, че благодарение на французите може да разшири властта и въздействието си на Апенините и взема решение да употребява френската инвазия за своите цели.

За да има собствен човек в светските каузи, Александър VI урежда Чезаре да се отхвърли от кардиналския си ранг – първият човек в историята, сторил сходно дело. Свободен от обетите, които така и така постоянно нарушава, Чезаре се впуска напълно в рисковите течения на светските каузи. Той служи като представител и дипломат от името на своя татко и през 1497 година посещава Неапол, където води договаряния с победоносните френски войски. Смята се че по това време (или най-малко по този начин твърди Макиавели), Чезаре се заразява със сифилис – новият камшик на Европа, донесен от испански или португалски моряци след експедициите им в Америките и Азия.

След сполучливата задача в Неапол, Чезаре отпътува за Франция, където моли новия крал Луи XII за ръката на щерка му Шарлота. Владетелят на франция има проекти да се сроди с някоя от одобрените династии и вместо това урежда Чезаре да се ожени за сестрата на Жан III Наварски – Шарлота Д‘Албер. Като брачен подарък, крал Луи подарява на Чезаре купата херцог на Валентиноа, което му печели прякора Валентино, с който Чезаре става известен в своето време ( виж например „ Владетелят “ на Николо Макиавели).

През 1499 година, Чезаре се включва със собствен контингент в състава на френските войски, които нахлуват в Ломбардия и завладяват Милано. В подмяна на тази помощ, Чезаре получава дребна войска от френския крал, която употребява с цел да осъществя проектите на татко си – папата. По това време, папската страна обгръща цяла централна Италия. Множеството рецесии в католическата черква от средата на XV век са довели до крах на папската власт и огромна част от първенците в така наречен Романия и Марке се отделят от директния надзор на Рим, обявявайки се за независими господари под номиналното господство на Светия трон. Папа Александър VI възнамерява да употребява новопридобитите войски с цел да възвърне тези територии и д аги оформи в едно ново апенинско притежание, което да сложи в ръцете на Чезаре.

В тези кроежи, младият Борджия заема ролята на основния инструмент, мечът в ръцете на Светия трон. През 1500 година, Чезаре завладява Имола и Форли, след което е разгласен за главнокомандващ (гонфалониер) на всички папски армии. Баща му продава 12 кардиналски позиции, с цел да финансира по-нататъшните му акции, които водят до завземане на Пезаро, Римини, Фаенца и Пиомбино. През 1501-1502 година се наема на работа при флорентинците, в това време получавайки от татко си купата херцог на Романия. През 1502 година се причислява към нова френска експедиция в Неаполитания и взе участие в завладяването на Наполи и Капуа, разбивайки войските на арагонското кралство, командвани от братята Просперо и Фабрицио Колона. След завръщането си в Романия, Чезаре съумява да завладее градовете Камерино и Урбино и насочва апетитите си към Болоня. Преди да приключи приготовленията си, част от наемническите му командири, обезпокоени от повишената му мощ и подкупени от враговете му се подвигат на протест. Чезаре съумява д аги надхитри и прикривайки се зад предпочитание за договаряния залавя всичките им водачи и заповядва до един да бъдат удушени. Разправяйки се с опозицията измежду войската, Чезаре постанова, по думите на Макиавели, строго, само че заслужено ръководство в своите територии. През 1503 година за малко окупира и република Сан Марино, която възнамерява да причисли към владенията си.

Съдбата якаш чертае безконечен път нагоре за Чезаре. Но както постоянно се случва, в живота великите възходи са последвани от още по-велики падения. През 1503 година, Чезаре и татко му са повалени от малария. Папа Александър VI умира, а синът му е на прага сред живота и гибелта. Въпреки това, употребявайки своите бойци, ситуирани в Рим, Чезаре съумява да сложи на папския престол собствен човек – папа Пий III. Само месец по-късноя, новият папа умира при съмнителни условия. На напред във времето излиза един от смъртните врагове на Борджиите – Джовани де ла Ровеле. Възползвайки се от заболяването на Чезаре и на своите постоянни връзки във френския двор, де ла Ровеле съумява да заеме папския трон и се заема да разгроми изцяло позициите на Чезаре. Папството приключва великодушното финансиране на армията на Чезаре и лишава завзетите от него замъци, поставяйки ги под директния надзор на Рим. Междувременно, Чезаре, който напуща Рим, е хванат от настоящите в Неаполитания арагонски войски и е подложен под домакински арест, след което е заточен в Иберия.

Непокорен по дух, Чезаре се пробва неколкократно да избяга от своето пленничество. Това принуждава арагонските управляващи да го местят непрекъснато от палат в палат. След поредност от опити за бягство, Чезаре съумява да доближи земите на Навара, където е посрещнат с почести от своя шурей Жан III. Борджия се наема като негов военачалник и подема война против опозицията на краля, подкрепяна от арагонците. По време на обсадата на Виана, Чезаре непринудено се хвърля да преследва група противникови рицари, опитващи се да изоставен обсадената от него цитадела. Никой не го последва до момента в който язди през разразилата се стихия. Осъзнали че са гонени от един единствен човек, рицарите му устройват засада и в последвалото меле Чезаре е погубен. Ограбват натрупа му, включително и кожената маска, с която криел обезобразеното си от сифилис лице, оставяйки го чисто гол, с една алена ленена препаска върху слабините.

Така умира един от най-талантливите пълководци и един от най-интелигентните мъже на епохата. Приятел на Макиавели и Леонардо Да Винчи (който работи за Чезаре сред 1502-1503 г.), шурей на крале и приятел по чашка на френския монарх, наследник на папа и пра-чичо на светец (Св. Франциск Борджия, трети военачалник на ордена на Йезуитите), Чезаре Борджия побира в себе си цяла една ера от историята на Европа. Както прилича на човек с сходна спорна популярност, тленните му остатъци са изгубени скоро откакто арагонците превземат Навара (1529 г.) и костите му са извадени от гроба му във Виана. След епохи на неопределеност, тленните му остатъци се появяват на бял свят през XIX век, а век по-късно аутопсия потвърждава недвусмислено, че те принадлежат на Чезаре. И до през днешния ден католическата черква отхвърля д аго погребе в истинския му гроб в катедралата на Виана. Вместо това Чезаре лежи под специфична паметна плоча, сложена против църквата. И до през днешния ден продължава разногласието дали отреклият се от купата си кардинал има място под покрова на божия храм или е жертван за постоянно да почива до самия предел на институцията, от която се отхвърля в името на войнска популярност, скотски наслаждения и величие посредством творчеството на писатели и художници.