Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Деветнадесетото столетие е време на герои, митове и дръзки открития, неслучайно наречено Века на Романтизма. Древни легенди и приказни истории от дълбините на Средните Векове и Античността, оживяват във въображението на хората, живеещи посред Индустриалната гражданска война, раждането на национализма и възхода на колониалните империи. В тези бурни времена изгряват и залязват кариерите на голям брой войни, учени, откриватели и бизнес магнати. Техният житейски път съставлява смален модел на цялото човешко развиване в онази ера. Също както и през днешния ден, имиджа на видните персони се дефинира значително от облика, който им рисува печата. Сред най-ярките образци за такива герои е Чарлз Гордън, именуван през живота си и „ Китайски “ и „ Хартумски “. Неговият облик на войник и админ се трансформира надали не в поп икона на тогавашното английско общество, отреждайки му място измежду най-видните имена на Викторианската ера.

Чарлз Джордж Гордън е роден на 28 януари, 1833 година в Улуич, Лондон. Баща му – Хенри Уилям Гордън е генерал-майор от английската войска, а майка му Елизабет Гордън (по татко Ендърби), произлиза от заможно комерсиално семейство. Семейство Гордън е типичен образец за английски обществен хайлайф, въпреки и от по-нисшите рангове на висшето общество. Службата на бащата носи авторитет и постоянни приходи, съчетано с великодушната зестра и комерсиалните връзки, идващи по майчина линия. Въпреки това, нито един от наследниците на Хенри Гордън не поема по път, друг от бащиния. Военната работа се е трансформирала в фамилна традиция – към този момент четири генерации рода Гордън служи като офицери в английската войска.

Детството на Гордън минава в сянката на другите военни назначения на татко му – в разнообразни гарнизони в Англия, Ирландия, Шотландия и даже на Йонийските острови (придобити от Британия след Наполеоновите войни). В последна сметка младежът минава през няколко начални учебни заведения и в следствие е записан в Кралската военна академия в Улич. По време на своето следване там, Гордън демонстрира както своите забележителни качества – атлетичност, умения в ръкопашен пердах и дарба в създаване на фортификации и чертаене на карти, по този начин и своя незабравим дебелоглав и неотстъпчивост към непознатите заповеди. Макар и кадет, Гордън е податлив да пренебрегва заповеди от своите офицери когато съгласно персоналната му преценка тези нареждания са несъответстващи. Това твърдоглавие му коства две години повече време за довеждане докрай на военната академия, защото постоянно бива наказван от своите инструктори.

В последна сметка, Чарлз се дипломира с отличие през 1852, а две години по-късно към този момент се издига до сан лейтенант в кралския артилерийски корпус. Успоредно с израстването си като боен инженер, Гордън демонстрира и своята мощна отдаденост към Християнството. Дълбоко религиозен, Гордън отхвърля да признае някоя обособена форма на религията за своя, а декларира в диалог с католически духовник, че Християнската вяра със своите деноминации е като английската войска – единно удивително цяло, формирано от доста разнообразни полкове. В посока неговата спиритуалност мощно въздействие оказва и по-голямата му сестра Огъста, която е негов непосредствен родственик. Зад маската на религията и цитата „ Защото за мене да пребивавам е Христа, а да умра – облага “ (Филипяни 1:21), Гордън крие своите душевни проблеми и периодически суицидни прояви. Според някои откриватели, тези духовни терзания са свързани и с евентуална хомосексуалност, която Гордън е потискал през целия си живот.

През 1854 година, когато Британия се включва в Кримската война против Русия, Гордън получава предопределение на о. Корфу, само че посредством поредност от писма, които изпраща до Военно министерство, младият офицер си издейства прекачване на Кримския полуостров. През януари 1855 година той идва при Балакалава – един от най-горещите браншове на бойните дейности. Като сапьор, Гордън получава задача да разузнае и картографира укрепленията на Севастопол – поредност от рискови задачи, които го пращат непосредствено под дулата на вражеските войски. При един от излазите Гордън е ранен от съветски „ снайперист “ (тогава терминът към момента не е въведен в приложимост – б.а.). Въпреки това остава на работа и завързва другарства с други млади офицери от английската войска, част от които в бъдеще ще се трансфорат във военния хайлайф на Британската империя. Успоредно с военните дейности, Гордън има опция да комуникира с представители на множеството огромни армии о епохата – край Севастопол са ситуирани и френски, италиански и османски войски. Именно в окопите, Гордън развива своята пристрастеност към турските цигари – недостатък, който остава с него до края на живота му.

След края на Кримската война, Гордън взе участие в комисиите, които обрисуват новите граници сред Русия, Дунавските княжества и Османската империя. По този мотив, той пътува първо до Бесарабия и Молдова, оставяйки забавни бележки върху локалното население. След това работата му го води в Армения. Използвайки неотдавна изобретените фотоапарати, Гордън се оказва един от първите фотографи, запечатали облици от тогавашна Армения. Това му печели благосклонностите на английското научно общество и в следствие Чарлз ще стане почетен член на Кралското Географско Общество. След сполучливия край по обрисуване на границите, Гордън се завръща във Англия и е назначен за инструктор във военното учебно заведение в Чатам и нараснал в сан капитан (1859 г.). За заслугите си във войната е отличен с английски и френски оценки.

Едва две години минават на новото му предопределение преди постоянно неспокойният Гордън да залее Военно министерство с нова поредност от писма, молейки да бъде пратен където и да е по света, стига там английските войски да водят дейни военни дейности. Най-сетне, през 1860 година той получава бленуваното предопределение и е изпратен в Китай, където Англия и Франция водят Втората Опиумна война. За смут на Гордън, когато той идва през 1861 година, главните военни дейности към този момент са завършили и за него остава да е въздържан наблюдаващ на завладяването на Пекин и опожаряването на Летния замък от европейските войски.

Въпреки това Чарлз не се отхвърля и пътува към Южен Китай, където продължава да се разгаря Тайпинското въстание. Първоначално, Гордън е последовател на бунтуващите се тайпини, само че виждайки от първа ръка част от издевателствата на техните войски, той става твърдо решен да изиграе значима роля в разгрома на въстанието. През 1863 година Чарлз е назначен отпред на локално поделение от ок. 5000 доброволци, което под негово командване си печели прякора „ Всепобеждаващата войска “. Той им обезпечава униформи и постоянни заплати и поставя съществени старания за тяхното образование. Местният китайски шеф на Шанхай оставя за Гордън следното изложение „ За нас идването на този британец Гордън се оказа манна небесна…Той превъзхожда по външност и държание всички чужденци, които съм срещал до в този момент. Макар че е горделив, невъздържан и непрестанно да упорства за пари (в случая става дума, че притиска китайците постоянно да заплащат заплати на бойците му – б.а.), Гордън е почтен и честен човек, въпреки и да е неотстъпчив и човек мъчно да може да се разбере с него “.

Гордън командва своя корпус в поредност от офанзиви, ориентирани против позиции и замъци на тайпините по поречието на р. Яндзъ. В рамките на към година сред май 1863 и юли, 1864 година, Чарлз управлява бойците си в 33 поредни сражения, печелейки всичките. Със страдание отбелязва, че успехите са платени прескъпо за него – губи половината офицери, с които стартира походите си, както и 1/3 от първичните войски. В подмяна на това, Всепобеждаващата войска непрекъснато притегля нови и нови доброволци и наемници, част от тях някогашни тайпини, които минават на страната на спечелилите. Гордън поставя специфични старания да резервира морала и дисциплината измежду бойците, раздавайки жестоки санкции за тези, които са уличени в изнасилвания, грабежи и издевателства над локалните. Неколкократно получава оферти за подкупи и финансови благи, само че отхвърля всички до едно, като един път даже отхвърля на император Тунчжи да одобри персоналните блага, пратени от владетеля.

След края на протеста Тайпин през 1864 година, Гордън е заплатен с правото да носи златна тога (само 40 души в Китай се употребяват с това право), както и с трофеи, равняващи се на европейските „ маркиз “ и „ маршал “. Предложени са му колосални хонорари както от страната, по този начин и от локалното население на земите към Шанхай, в това число и пожизнена пенсия, само че той отхвърля всички. В едно свое писмо декларира „ Напускам Китай толкоз безпаричен, колкото и дойдох. Достатъчно ми е да знам че сред 80 000 и 100 000 живота бяха избавени с помощта на моите дейности. Тази премия ми е задоволителна “. В Британия подвизите на Гордън са постоянно отразявани от пресата. След края на военните дейности, той е създаден в чин подполковник, както и приемане измежду кавалерите на „ Ордена на банята “.

Завръщайки се в Англия, Гордън е назначен за надзирател по градежа на приморски замъци в графство Кент. Чарлз счита цялото начинание за цялостна нелепост и вместо това отдава силите и старанието си на щедрост. Наема няколко къщи в град Грейвсенд, които преустройва на класни стаи и интернат, в които настанява и образова множеството просещи момчета в покрайнината. Всяка година в този интервал, той отделя към 90% от приходите си (равностойност на 340 000 лири днешни пари) за прехрана на своите пансиони, самичък живеейки в невзискателност и аскетичност.

Няколко години в Грейвсенд още веднъж разсънват у него скуката и презрението към мирния живот. През 1870 година Гордън е назначен за контрольор в комисия, която би трябвало да контролира корабоплаването в делтата на р. Дунав. Той идва в Галац и прекарва огромна част от времето си в обиколки на румънските села. Настоява да отсяда при елементарните селяни и да споделя метода им на живот. Заявява че най-прекрасната му вечер, е когато спал до огнището на евреин риболовец и неговото осемчленно семейство. Верен на приключенския си дух се впуска в локална случка в  Кюстенджа – Елена Вентура, дъщерята на английски жители е отвлечена от локален османски отличник. Гордан, дружно с френския преводач от консулството влизат измежду нощ в имението  на агата и съумяват да издействат връщането на момичето при родителите й. Въпреки странстванията в Румъния, Гордън остава разтревожен, копнеещ за дейности.

През 1872 година Гордън се среща с представители на владетеля на Египет (хедив), които го канят да замине с тях и да поеме поста губернатор на Судан за да се бори с търговците на плебеи. Срещата се оказва съдбоносна. Пристигайки в Египет, Гордън се среща с хедива – Исмаил паша и получава назначението, откакто няколко месеца по-рано е бил нараснал в чин полковник. След срещата Исмаил паша е впечатлен и отбелязва – „ Какъв незабравим англичанин – първият който срещам и не желае пари! “

Гордън прекарва четири неспокойни години в Южен Судан. Опитите му да се пребори с търговията с плебеи, срещат твърдия отпор на локалните управляващи. Всички равнища на бюрокрацията, чак до губернатора на Судан са оплетени до уши в подкупи и постоянно сами вземат участие в търговията с плебеи. Неуморният Гордън кръстосва сегашен Южен Судан и Уганда на длъж и простор, картографирайки част от неразучените райони. Където може арестува контрабандисти и освобождава пленници. Често научава, че пленниците, които е освободил в следствие са отначало зароени и продадени от египетските управляващи.

От писмата му ясно проличава, че у него се борят изтощението от климата и несъгласията с локалните и любовта му към тази дива и приказно красива земя. През 1876 година, Гордън подава оставка и отпътува първо за Кайро, а по-късно се завръща в Англия. Хедивът Исмаил паша му изпраща ново предложение – да го сложи отпред като губернатор на цялостен Судан, давайки му висша власт над провинцията с цел да се бори с локалните проблеми. Гордън се колебае, само че приема.

Следващите четири години съставляват непрекъсната поредност от борби, пътувания и битка против локалната администрация. Гордън се пробва да постави завършек на корупцията и контрабандата на хора, само че на процедура цялата локална администрация и обществените елити му се опълчват. На няколко пъти е заставен да потушава протести. В един случай, следван единствено от преводач и няколко охранители, влиза невъоръжен в размирен лагер и изисква капитулацията на цялата вражеска мощ.

Бунтовниците са по този начин слисани от куража на англичанина, че се предават и му се заклеват във честност. Опитите му за промени съответстват с банкрута на Египет от 1877-78 година и цялостната липса на държавно финансиране за администрацията. Финансите на Египет са поети от интернационална комисия, чиято грижа не е положителното на страната, а постоянното погашение на заемите, които Исмаил паша е теглил. Опитите на Гордън да изиска преустановяване на заплащанията по външния дълг за известно време са посрещнати с огън и жупел от европейските кредитори. Обезверен, Гордън напуща египетска работа през 1880 година

В рамките на идващите три години, Чарлз обикаля света – за малко се замесва във военно-дипломатически скандал в Китай, заявявайки че е подготвен да се откаже от английското си поданство, с цел да командва китайски войски при положение на война с Русия. Същевременно е назначен за секретар на шефа на Индия, само че няколко дни работа на бюро го карат да подаде оставка. Пътува до остров Мавриций, където надзирава построяването на английски укрепления. После пътува до Светите земи, където живее паралелно със семейство американски мисионери. Междувременно, Судан е раздран от най-големия набожен протест в своята история – Бунтът на Махди. Водачът на бунтовниците се афишира за директен правоприемник на Пророка Мухаммад и употребява набожен жар и обществения колапс в Судан, с цел да построи бунтовно придвижване, което скоро слага огромна част от страната в негови ръце.

Британското държавно управление, подтиквано от публичния напън, изпраща Гордън в Хартум за да следи обстановката и да потърси оптимална опция за разрешаване на рецесията. Решен да отбрани локалното население, Гордън се окопава в Хартум дружно със мощен гарнизон. Целта му е да прикрие отстъплението на цивилното население към Египет, приковавайки армиите на Махди в кървава блокада. Обсадата на Хартум стартира на 18-ти март, 1884 година Гарнизонът води дейни дейности, организирайки нападения против вражеските позиции. Въпреки това, обръчът се стяга. Междувременно в Британия политическите диспути към ориста на Гордън и Судан доближават своя връх. Премиерът Гладстоун упорства, че това е обречена идея и Британия не трябва да хаби запаси. Опозицията на консерваторите яхва вълната на националното неодобрение от обсадата на Хартум и упорства за изпращане на избавителна армия. В реалност, консерваторите също считат Судан за безполезна случка, само че позицията им им донася победа в изборите през 1885 година

Междувременно силите на Гордън се изчерпват и на 26-ти януари, 1885 година, войските на Махди правят заключителен взлом против Хартум. При съответствие 9:1, бунтовниците заливат бранителите и удавят всякаква опозиция. Голяма част от популацията на града е изклано, дружно с гарнизона. Въпреки заповедите на Махди че желае Гордън жив, разярени от дългата блокада, бунтовниците търсят своя конкурент с ясно желание. Макар версиите за гибелта му да се разминават, общо взето откривателите са единомислещи, че Чарлз Гордън посреща вражеските войски в парадна униформа на входа на своята резиденция и убива няколко души с револвера си, преди да бъде пронизан до гибел о противников копия. В следствие главата му е отсечена и разнасяна като трофей из града, а тялото му е поругано и хвърлено в бунар. Хартум пада и Махди става стопанин на Судан.

Британският отговор на гордановата гибел идва десетилетие по-късно. „ Отмъщение за Гордън “ е формалната цел на експедицията на лорд Хорейшо Кичънър. Реалната цел е контриране на френските териториални искания в Судан. Въпреки това, Кичънър не крие желанието си да погуби махдистите като компенсация за гибелта на Чарлз Гордън. В акт на възмездие, лордът заповядва гробницата не към този момент починалия Махди да бъде взривена през 1898  година – акт, който Гордън евентуално би окачествил като неправилен и безчовечен.

Днес паметта на Гордън е почетена от редица негови мемориали в целия свят. Той е воин на голям брой филми и литературни творби. Веднага след гибелта му в Британия е разгласен печал, а датата на кончината му е отбелязвана няколко години по-късно с церемониални служби в разнообразни елементи на страната. Чарлз Гордън остава в спомените на своите съвременници като един от дребното почтени и неподкупни европейци, стъпвали в Африка и Азия. Всички очерци, писани от съвременници, са единомислещи, че Гордън Хартумски е мъж, който постоянно поставял идеалите си над всевъзможни материални награди. Неговите подвизи и действия са ясни доказателства, че Епохата на империализма има доста лица и не всички са на жестоки завоеватели и експлоататори.

Снимки: Wikipedia